Ветровете на Несебър

19 мар. Ветровете на Несебър

„Ако не знаеш кое е твоето пристанище, за тебе няма попътен вятър“

„Ignoranti quem portum petat nullus suus ventus est“

Луций Аней Сенека

Почти през цялата история на корабоплаването, като основна тяга за придвижването на плавателните съдове се е използвал вятъра. Всеки моряк е бил запознат с посоките и степените на сила на духащия в момента вятър. Това е било не само задължително, но и жизненоважно за безпроблемното плаване по море. Преди да се изобрети парната машина, винта и модерните в днешно време двигатели, моряците са познавали в съвършенство, признаците и особеностите, които носи всяка негова посока. Това им помагало, както в далечните плавания така и когато извършват ежедневните си задължения свързани с улова на риба и работа в заливите.

Наименованията в по-горе изложената „Роза на ветровете“ в по-голямата си част са Италиански, или поне основните 8 румба. Това може да се обясни с упадъка на Източната римска империя, където присъствието на италианците от Генуа, Венеция… се засилва до степен на доминация.

Това съвпада и с друг съществен фактор – усъвършенстването на компаса в началото на XIV в. от италианеца Флавио Джойа, което спомогнало за въвеждането му в мореплаването като уред за ориентиране. Усъвършенствания компас създава възможност сравнително лесно и точно да се определят посоките на света, а оттам с помощта на картата и местоположението на плавателния съд. Това прави изработването на картите по-лесно и в голяма степен подобрява точността им. В резултат на това, върху морските карти била изобразявана т. нар. „роза на ветровете“ отначало с 16, а по-късно с 32 румба. Тогава по нашето крайбрежие Българския флот е бил много развит – строяли са се по 80-100 кораба на година във всяка корабостроителница, а те са били много. Продавали са корабите заедно със товара… Ковали са се Българските Y-образни котви… Запазен е договор в който се уточняват митата и таксите, които италианците са длъжни да ни заплащат… но това е друга тема.

tattoo-wind-rose-00Много често, моряците са татуирали розата на ветровете, което им давало твърдото убеждение, че те никога няма да се загубят и ще се върнат у дома. Този символ се татуира и днес, като вид амулет, макар че смисълът му е вече друг – търсене на живот, авантюризъм , свобода, скитничество, избран път, пътеводна звезда… Розата на ветровете е изобразена върху знамето на НАТО, символ е на руското министерството на извънредните ситуации, африканските специални части (SASF), а 16 румбова роза е знак на ЦРУ. В астрологията тя символизира звездата Арктур в черно или тъмно синьо.

Към този момент масово се използват английските наименования на посоките, по обясними причини. Дори и в най-далечната точка на света, когато се каже Норт – става ясно за коя посока се говори. Именно тази глобалност и универсалност, налага използването им по света. Преди това, са се използвали местни, които с течение на дълги години са се употребявали, както по нашето крайбрежие, така и по цялото средиземноморие, приложими при плаванията за транспортиране на стоки от и до Средиземноморието. 

Тези, позабравени наименования на ветровете всъщност може да се чуят и днес от най-старите, капитани и моряци в Несебър, Созопол, Поморие… с малки различия в посоките, които варират в зависимост от разположението на града и близките планини, хълмове… В различните градове посоките на вятъра се използват по различен начин.

Несебърската роза на ветровете, или по-скоро имената на ветровете и тяхното приложение са събрани благодарение на дядо Коста Симски, Тошко Пурнарев, Митко Търкулито, Васко и Ефтим Карабатака, Станислав Янев… събрани от Стати Михайлов – допълнени, описани и подредени в по-горната карта/описание от мен. А ето какво се знае в Несебър за тях:


Север – Драмудана – Бореа, Трамунтана – от лат. trans-montes — от гората, итал. tramontane – идващ от планината. Северен румб. Силен, прави къси ветрови вълни – „зайчета“. Когато духне зимата небето е ясно, рядко носи сняг. Много удобен за ветроходите към Цариград. Несебърския залив разполага с идеални укрития от него, като – Палюря, Бунарджика, под Емона… Стара планина „крие“ корабите при силен Драмудана. В Несебър думата Бора/от Бореа/ се използва, като синоним на буря.

Север-Североизток – Грео-Драмудана Духа целогодишно, първи сигнал за трайно разваляне на времето. Вълните от къси-ветрови минават към дълги успоредни на брега с висок ветрови връх. Носи снегове. Използван от ветроходите с по-голям тонаж.

Североизток – Грео – Целогодишен, в зависимост от сезона и продължителността има други имена и значения. Лятото:

  • Морския – Бриз – С най-голяма сила от 17 до 18 часа, след това постепенно спада.
  • Мелтем – Продължителен, гарант за разваляне на времето – високи вълни, силен прибой. Алат Мелтем – благоприятен за солниците /солодобива/.

Североизток-Изток – Грео-Леванти Междинен, обикновено Есенно – Зимен. След като е духал продължително и сменя посоката към Леванти, може да се каже, че времето трайно се разваля и ветроходите трябва да търсят укритие. Такова е на Созопол /Созо-полис, град на спасението/. Пелаоменос – летен.

Изток – Леванти – Типичен за Есенно-Зимния сезон. Когато се завърти от Драмудана към Леванти и задържи в Леванти, обикновено причинява най-големи поражения. Носи големи количества вода – покачва нивото на морското равнище. Вълната е дебела и обикновено по цялата дължина на залива. Няма „зайчета“. Създава силни подводни течения, които „обръщат“ морето. Цвета на водата се променя към жълто-кафяв. Носи риба. Този вятър е причината за ерозията на нос Свети Стефан, срутването на Сладкарницата и пристана на Слънчев Бряг, появяването на извор Монопад и др.

Изток-Югоизток – Сироко-Леванти – Когато Леванти  преминава към Сироко-Леванти е знак, че времето се оправя. Обикновено духа през целия ден и вечерта спира.

Югоизток – Сироко –  итал. Scirocco – Тежък сух вятър.  Вечер, когато спира, започва Маистро

Юг-Югоизток – Острия –  Austro /латински/, nothus /римски/. Сезонен, топъл, влажен. Типичен за Април, Май – Октомври, Ноември. Зимата носи ясно време. През летните нощи — прохлада. Обикновено се свързва с разваляне на времето – когато се завърти от Гарби, Нотя и застане на Острия, този вятър носи дъжд.

Юг – Нотя /Лодос/ –  Силен, влажен и топъл южен вятър. Често след като духа идва дъжд а пролетно време град. Зимата комините не теглят и печките пушат. Достига голяма сила но за кратко време – на пориви.

Юг-Югозапад – Ксостис – Типичен за нашето черноморие. Топъл, много сух, задушен, достига до 35 градуса. Много прашен, понякога е доста силен и образува прашни бури. Обикновено духа в продължение на 2-3 дни подред. Има подтискащо влияние върху хората. Неблагоприятен за младите посеви. Старите хора казват, че когато духне Ксостис, изсъхва всичко.

Югозапад – Гарби –  Топъл, сух, продължителен морски бриз.  Опасен но и благоприятен за рибарите. Талянджиите почиват – Гарби вдига хавлията и торбата високо и в таляна не влиза риба. Идва от Северно-африканския бряг и образува облаци, които носят специфичния „червен дъжд /смес от дъждовна вода и прах от Сахара/“

Запад-Югозапад – Стерня – Морския. Вечерник, духа от 12 до 7-8 часа. Лятото, когато духа Пелаоменос /Грео-Леванти/ 0т 10 до 22 часа и спадне и духне Стерня -обратния от брега към морето и когато сутрин има роса – е знак, че за това денонощие цикъла е сигурен. Рибарите сутрин на платна ще могат да отидат до Емона със Стерня и да се върнат след 10 часа със Пелаоменос /Грео-Леванти/.

Запад – Боненти – На италиански pounentes от латински ponens + solis (залязващо слънце). Суров, белия вятър за ветроходите по черноморието. При силен и продължителен – е опасен. Отнася навътре в морето кораба, лодката и не може да се хване бряг. А лятото дори и туристи качили се върху надувни дюшеци, пояси… плуващи след изпусната топка… Лятно време носи прохлада. В древния Рим го наричали фьон или зефир. Въпреки всичко е и много удобен за плаване, но с повишено внимание.

Северозапад – Маистро – Целогодишен, мистрал. Събаря вълната. Често след спирането му се получава Бунаца – пълно безветрие. Продължителното му духане лятото, избутва топлата вода навътре и тя се заема с по-хладка но и по-богата на храна за рибата, което води до богат улов.

Север-Северозапад – Маистро-ДрамуданаЗимен студен, продължителен. Основен виновник за студените и ветровити зими на Несебър.


Легенда за морските ветрове

Лодос бил добър старец с бяла брада, бърз и подвижен, а Драмодана – красива млада жена със сини като зимно небе очи и дълги, руси коси. Погледът ѝ сковавал всичко, до което се докоснел, и нищо не можело да стопли сърцето ѝ. Живеела самотно сред далечните северни ледове. Веднъж дошла на брега на морето, качила се на една висока скала и се провикнала:

– Има ли юнак нейде по земята или по морето, който да премери сили с мене? С поглед ще го прикова, с духа си ще го вледеня, всичко с лед и сняг ще покрия.

– За една нощ ще стопя всичките ти ледове и снегове и ще освободя земята от твоята лошотия – отвърнал ѝ добрият Лодос.

Обзаложили се. Ако Лодос надделее – печели Драмодана за жена. Ако тя успее – ще вземе очите му. И духала Драмодана цяла нощ – вледенила бреговете, натрупала преспи, сковала земята в студ. Дошъл ред на Лодос – духал цяла нощ, но на сутринта и ледът, и снегът били още непокътнати. Но към обед снегът омекнал, текнали ручейчета вода. Земята отново почерняла и вълните зашумели по морския бряг. Сняг останал само на Хемус. Изплашила се Драмодана, качила се в планината, седнала върху една преспа и разпиляла около себе си дългите си коси. Отишъл при нея Лодос, уморен и доволен, след като разтопил всичко.

– Аз изпълних обещанието си – казал той. – Сега ти изпълни твоето.

Драмодана обаче се изправила и под нея снегът заблестял, запазен от ледените и коси. Старият Лодос бил покрусен. Коварната Драмодана му взела очите и затова сега той духа на талази, без ред и безогледно сваля покривите на рибарските къщи, обръща лодките и разпилява мрежите. Създава безброй беди, но когато усети ледения дъх на Драмодана, се оттегля и утихва.

Познати са ни още и митовете за богът на северния вятър – Борей. Той се споменава в гръцката митология, а също така и в орфическите химни, където има молитвена песен за него. В „Илиада“ Ахил полива с вино загасналата погребална клада на Патрокъл и моли Борей да разгори огъня, обещавайки богати дарове. Името на този бог се споменава в още много митове. Това говори за огромното влияние, което природните стихии оказват върху фолклора на местните народи.


P1280179

Във Несебър най-често духа северозападния – Маистро. По-рядко, западния Боненти и източния Леванти. Най-малко застъпени са южните ветрове – само в 6.8% от случаите. Най-силни са ветровете от север (5.4 m/s), а най-слаби са от юг (2.5m/s). Средната скорост на преобладаващите ветрове е около два пъти по-висока от средната за страната.

През топлото полугодие – април, май, юни и август преобладаващи са източните ветрове, свързани с дневния морски бриз. Има и проявление на нощния бриз със западна посока. Неговата средна скорост е 2-3 пъти по-малка (1-2 m/s). Бризите играят съществена роля за климата на крайбрежието. При стабилно ясно време, когато липсват смущаващи ветрове, бризите духат с удивителна закономерност – през деня от морето към сушата и през нощта в обратна посока. Дневният бриз започва да духа към 7-8 часа сутринта. Най-голямата му скорост достига към 13-14 часа (4-5 m/s). Привечер дневният бриз започва да затихва и към 21ч. спира, за да отстъпи място на нощния бриз.


несебър-скорост-вятър


Признаци:

  • Когато, гларусите летят високо а лястовиците ниско – времето се разваля.
  • Когато, долният пласт облаци се движи бавно а горния бързо и в срещуположната посока и обикновено се накъсват – времето се разваля.
  • Има ли роса сутрин, ветровия цикъл е нормален. Вечерника и Морския са със сигурна посока и могат да се използват от моряците.
  • Духне ли от Драмодана и продължи няколко дена, като постепенно завърта към Леванти и задържи в Леванти – много лошо време. Ако премине към Сироко – времето се оправя.
  • Духне ли от Гарби и завърти и застане на Острия – идва дъжд. Ако премине в Сироко, Сироко-Леванти – няма дъжд.
  • Ако залезът е оцветен в червено – на другия ден ще има вятър от запад
  • Когато иларията скача над водата – времето се разваля.
  • Когато медузата се изтегля от брега, към открито море – времето се разваля.
  • Когато гларусите се къпе/мие в морето – времето се разваля.
  • Ступат ли се много курниди и образуват голямо ято – времето се разваля. Намалеят ли – се оправя.
  • Ако хвърчат във въздуха дълги паяжини – идва хубаво време.

 



Прочетена 25579 пъти
Tags:
, , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , ,
5 коментара
  • Черноморска скумрия ~ ZaMoreto.com
    Публикувано в 19:43h, 20 юли Отговор

    […] преди съмване. В Несебър са се ползвали, ветровете – Стерня /от брега/ за отиване към Емона и Морския /Грео, […]

  • Леванти | ZaMoreto.com
    Публикувано в 15:19h, 04 септември Отговор

    […] Леванти – Източен вятър – сезонен, „носи“ мъртво вълнение /солган/. От латински – изгрев. Древните гърци го наричат Апилиотис – откъдето слънцето изгрява. Турците – Мелтем. Името Леванти идва от средиземноморските мореплаватели. С него са определяли посоката Изток, където всъщност е Ливанския бряг на Средиземно море. Използва се и от мореплавателите на Венеция и Генуа, които са били основните морски търговци по нашето Черноморие, почти до края на осемнайсти век. И днес от разговорите на моряци, рибари… може да се чуе това име с което най-често се определя източната посока на вятъра. Роза на ветровете в Несебър. […]

  • Морския жаргон на Несебър | ZaMoreto.com
    Публикувано в 11:46h, 15 октомври Отговор

    […] Боненти – Западен вятър. На италиански pounentes от латински ponens + solis (залязващо слънце). Суров, белия вятър за ветроходите по черноморието. При силен и продължителен – е опасен. Отнася навътре в морето кораба, лодката и не може да се хване бряг. А лятото дори и туристи качили се върху надувни дюшеци, пояси… плуващи след изпусната топка… Лятно време носи прохлада. В древния Рим го наричали фьон или зефир. Въпреки всичко е и много удобен за плаване, но с повишено внимание. […]

  • Морски суеверия от Българското крайбрежие | ZaMoreto.com
    Публикувано в 22:43h, 10 декември Отговор

    […] кила за добро предзнаменование се смята духането на западен вятър, както и високо летящите гларуси в […]

  • Принц - Черния принц | ZaMoreto.com
    Публикувано в 02:46h, 08 февруари Отговор

    […] разсъмване. Извънредно мрачно време и силни пориви на югозападния вятър/Гарби, който само за 3 часа прераснал в невиждан до тогава […]

Коментирай