Видовден

26 окт. Видовден

„Направи добро и го хвърли в морето, то ще изплува някъде“

Атанас Каршаков – моят Дядо

Има ли Видовден? Наистина ли има баланс във вселената и всеки си получава заслуженото? Кога го получава? Защо? Това са въпроси, които със сигурност не са с еднозначен отговор. Замислих се над тях или по-скоро една случка ме накара да се замисля за това на 29 юни тази година. Точно след Видовден. Макар, че случката, хората, дъските от морето, полицаят, парите.. да са истина и 100% историята е реална, ще си позволя да променя имената и изкривя леко обстоятелствата защото този човек има деца. А те немогат да избират родителите си!

Беше 28 юни, звъни ми телефона а отсреща стар приятел заминал отдавна в чужбина. Минал през града и решил да се обади за да се видим. Така седейки на по чаша кафе, той каза:

-Спомняш ли си Иван Иванов, работеше като следовател в полицията? Беше голяма Гад!

-Спомням си го не съм го виждал с години.

-Как ще го видиш, като е в затвора в Мадрид.

-Как в затвора? За същия човек ли говорим? Той, който искаше да набута и затрие всеки нарушил закона.

-Да. Точно той и там е. А каква история само – И започна да разправя:

Бяхме деца, годините не бяха особено благоприятни към нас и нашите родители. Беше студено, зимно време. Бурята беше изхвърлила на брега много дърва, които ние с моя приятел събирахме и пренасяхме от морския бряг в къщите ни. За да могат по-късно нашите родители да ги ползват за огрев. Все пак сме мъже и можем да помогнем… Тогава, при един от „курсовете“ се появи Иван и започна да вика и тича след нас за да ни хване. Аз бях много изморен и макар и по-бърз от него, неможах да му избягам и ме хвана.

Заведе ме в районното. Там започна да се държи с мен изключително арогантно и лошо. Обиждаше ме и ме ругаеше, но най-тежко ми стана когато дойде мама. Обадил се в къщи и я повикал за да ме види колко съм лош и невъзпитан. Той така лошо се държеше с нея, че тя не спираше да плаче… А тя му обясняваше, че не е знаела за дървата които пренасям и не съм искал да ги крада – Те все пак са изхвърлени на брега от морето… Тогава само стисках зъби и си мислех, как един ден ще порасна и ще сложа този Мръсник точно където му е мястото… Само как му се канех тогава!

Слава Богу, не съм отмъстителен и растейки в този град периодично срещах този човек по един или друг повод.

След като заминах, дори бях забравил за него и този случай. Съдбата отново ни срещна по друг повод. Иронията бе, че бяхме вече с разменени роли. Имам един приятел – Мигел, който държи хранителен магазин и е наел за работници българи. В разговор с него ме попита дали мога да снемам отпечатъци. Естествено – му отговорих Аз, все пак нали това бях завършил. Попитах го защо пита и дали не се е случило нещо? Отговори ми, че има съмнения, по-скоро доказателства за липсващи пари от касата и иска да постави човека в ситуация от която няма как да излезе и отрече.

На другия ден вече бях белязал банкнотите, и за мое най-голямо учудване когато отидох да „светна“ извършителя… Го видях! Същия, Иван Иванов, в Мадрид, в магазина на моя приятел… С крадените банкноти в джоба, които след като извади започнаха да светят. Светеха и ръцете му…

-Кажи това не е ли Ирония!

След това разговорът ни премина в друга посока и сигурно нямаше дори да си спомня за него ако не беше един статус във фейсбук, който видях на следващия ден. Той подсещаше, че „Днес е Видовден“ – с вчерашна дата. Това ме накара да се замисля: – Наистина ли има Видовден? Защо бях чул този разказ на този ден?…

Има една теория свързана с Времето на един от най-големите физици и умове на двайсти век. Той го представя като Хляб, който можеш да режеш с нож. И всяка една филия /в зависимост от дебелината и/ е кадър или определен период – откъс от нашия живот. Ние всъщност разполагаме единствено с настоящето и можем да се връщаме, чрез нашия ум само в миналото…

Дай Боже, когато се връщаме в миналото си не виждаме един Мухлясъл хляб!

Най-евтино продаваме душите си. И не защото сме взели малко пари, а защото те винаги струват повече! След това се опитваме да компенсираме с още и още от парите, но сметката винаги не излиза. Сделката е неизгодна!



Прочетена 7744 пъти
Няма коментари

Коментирай