Върти лопатите, върти!

10 май Върти лопатите, върти!

Кирил Христов

Гасней вечерното сиянье;
зефира в сладко обаянье
с морето тихо се целува;
а там, далече, лодка плува
по ширинето гладко, равно
чунаря равномерно, бавно
върти лопатите, върти.

Каква омая и услада
пред таз стихия вечно млада!…
Чунаря само равнодушно
отвърна поглед и послушно
греблата бързо той повдигна.
– В пристанището кораб стигна,
върти лопатите, върти!

С таз лодка стара с две лопати
прехранваше се и баща ти –
и тъй кат тебе беден беше,
и той лопатите въртеше.
И кат умираше той каза,
морето като ти показа:
върти лопатите, върти!

Ей мина лятото горещо,
мъгли нависнаха зловещо,
вълните грозно зашумяха
и бреговете заридаха
под ударите безотрадни.
Но в къщи всичките са гладни,
върти лопатите, върти!

А там далеч прогнил кораба
потъва… Да се плава трябва!
Реват вълните… Помощ нема…
И ужас всичките обзема…
Отвързвай лодката си мила,
на теб се надат! С сетня сила
върти лопатите, върти!
…………………………
И най-подир, пак над вълните,
разбит, сломен от старините,
умри с лопатите, умри!



Прочетена 9975 пъти
1Коментар
  • -kirov33_nesebar
    Публикувано в 16:51h, 14 юни Отговор

    Колко трогателно стихотворение за рибаря. Днес лопати почти няма, а мотори, но морето често е страховито.

Коментирай