Гошо

27 юни Гошо

Май 1943г. Втората световна война е в разгара си. Гросадмирал  Карл Дьониц, главнокомандващ на Германските военноморски сили е обкръжил британските острови – чрез своите подводници. Преминаването на съюзническия флот през атлантика е почти невъзможно или по скоро силно ограничено.

Но нещо в сметките на Дьониц се обърква и само през май 1943 г. са потопени 41 подводници от неговата така наречена глутница. През юни-август немците губят 79. След десанта във Франция 82. Фактически от 820 подводници, участвали във военните действия, са унищожени 781 или малко над 90% от германския подводен флот.

Сред всички влияещи във военни действия фактори, се откроява един и неговото име е Гошо. Същия Гошо, който месеци наред английските подводничари придвидливо хранят. Те ежедневно пускат над английската подводницата храна приготвена специално за него. По този начин, той и неговите събратя придобиват условен рефлекс. Очакват подводница на перископна дълбочина и вече инстинктивно очакват храната да им бъде доставена. Когато забележат подводница, започват гръмогласно да се викат един друг и да се събират около нея. А дали там има риба и чия е подводницата под насъбралите се ята… Само англичаните знаят!

Гошо е стар моряк, отвоювал своята територия на морския бряг. Може да го видите застанал на някоя скала, вперил поглед в „безбрежното синьо“. Опитен рибар, винаги очакващ да дойде полагащият му се пай от към морето. Прекрасно „четящ“ неговите признаци. Познаващ огромната му щедрост, но и буйният му характер. Гошо не е претенциозен към храната и не подбира много, много… с две думи яде всичко. Той е добър родител и винаги носи част от „уловената“ храна при своите деца.

3-09-1А този текст за Гошо, можеше да тръгне и по друг начин.

За къщата на Келайди, намираща се почти на отвесния бряг на Несебър, до неосветената църква носеща името на свети Йоан. Точно там, на покрива, където същите тези „деца“ – потомците на Гошо чакат да духне Грео. Въздушната струя да се плъзне по брега и да се насочи стремително нагоре, за да ги отведе високо в небето, където те ще почувстват радостта от първия си полет. Да, Гошо е гларус!!!

И гларуса, който всяка сутрин почуквал по покрива за да събуди Келайди и те заедно да отидат за риба, също се казвал Гошо. Сутрин след като стопанина излезел от входната врата, той се устремявал надолу. Прелитал над църквата и амфитеатъра и заемал своето място в лодката – най-отпред. Точно на баша, от където имал възможността през целия ден наблюдава риболова и да се включи по свой собствен начин, за което получавал рибарски пай.

Гошо не винаги е романтичен, но винаги е комбинативен. Бързо взима решение, което отлита от главата му като парче пица, от ръката на турист, пред ателието на Коцето часовникаря. Стар тертип, отработен до съвършенство. Репетиран ден след ден пак там, на събирателния пункт за туристи, храна, отмора… в миналото с друг хранителен продукт – кебапчета цяла педя. Приготвени за гостите на града, но консумирани предимно от него. Ей така, за радост на Матрапазите и тъга на Калпините.

И за да завърши историята, както започна, може да се спомене термина „Тънка червена линия“.

Преди триста години Великобритания е имала най-голямата търговска флота. И логично – най-голямата военна флота позната в историята. Разходите на държавата за въжета и платна били огромни. Нуждата на частните флотилии от тях – също. „Преминаването“ на корабния инвентар от военните към частните съдове нараснали до степен, че в средата на 18-и век разходите за британската хазна станали истинско бедствие .

Тогава адмиралтейският секретар Джон Амхърст предлага по цялата дължина на въжетата, и на всеки фут от ширината на платната, поръчвани за кралската флота, да се вплита нишка от червена коприна. Наличието на червената нишка показва, че въжето е притежание на военния флот, а нейното премахване можело да стане единствено, чрез разплитане на цялото въже. Което обезсмисля краденето му! Още повече, че закона предвижда 10 години каторга за всеки боцман на търговски кораб, в който бъде намерено въже или платно с червена нишка.

Типично по английски, закона е закон и резултатът е на лице – Кражбите секват напълно!!! Добрият резултат изобщо не се дължи на добрината на хората, а на добрите правила на Амхърст.

В днешно време израза „Минава като червена нишка“, остава синоним на идея или мисъл, присъстваща в сюжет или поведение. И точно като „тънка червена линия“, гларуса Гошо, незабележимо, а някъде и явно се прокрадва в бита и ежедневието на всички нас: – Хората живеещи по брега на морето…



Прочетена 6347 пъти
Няма коментари

Коментирай