11 май Древните каменни котви и проблемът за най-ранните плавания в Черно море
Михаил Лазаров
Измежду многобройните успехи на българската подводна археология, постигнати в продължение на двадесетгодишното и съществуване, заслужава особено внимание един факт, който все още се възприема като сензация: откриването на голямо количество древни каменни котви. Силното впечатление се подкрепя от обстоятелството, че досега само по българското крайбрежие са намерени каменни котви.
На 17 август 1966 г. по време на леководолазна експедиция на Варненския военноморски музей край нос Калиакра бе открита четириъгълна каменна плоча с три дупки. На 2 август следващата година в Созополския залив бяха намерени две трапецовидни каменни плочи с по две дупки. Все същата година подобни каменни плочи бяха извадени от района на Поморие и Китен. За тези находки беше съобщено във „Фар’70“. Сравнени с други подобни открития в Средиземноморието, находките от западния черноморски бряг показаха, че началните стъпки на българската подводна археология са се увенчали със значителен успех.
Естествено този твърде неочакван извод бе посрещнат със скептицизъм. Но последвалите целенасочени изследвания значително увеличиха колекцията от каменни котви, като разшириха и границите на тяхното разпространение. Очертаха се няколко находища. Най-добре изявените досега са край нос Калиакра, около Несебърския полуостров, в района на Созопол и на Китен. Впечатляващо бе откриването само през летния сезон на 1977 г. на 23 каменни котви край Несебър, разположени на две групи от двете страни на полуострова.
Каменни котви, извадени край Созопол – /А, Б, В, Г/, Несебър – /Д, Е, Ж/ и Поморие /З/
Стана ясно, че вече няма място за скептицизъм. Създадените в последно време условия за засилени подводни археологически търсения ще позволят да се попълнят нашите знания за типовете и употребата на каменните котви, за районите на разпространение и което е най-важно, ще се уточнят несигурните датировки, но отсега е ясно, че някои наши представи за старото корабоплаване в Черно море трябва да се изменят.
Каменните котви, открити край българския черноморски бряг, могат да бъдат; групирани в четири основни разновидности: пирамидални котви, котви с една дупка, котви с две дупки и трапецовидни котви с три дупки. Като отделен вид трябва да се посочат откритите в последните години каменни напречници.
Без да сме в състояние да изградим стройна хронологична схема, най-общо можем да определим, че каменните котви са били разпространени през II хилядолетие пр.н.е. и началото на I хилядолетие пр.н.е. Каменните напречници трябва да получат по-късна дата — VIII—VI век пр.н.е. През античната епоха те били заменени с оловни щокове. Тъкмо от тази ранна датировка произтича голямото значение на откритието. Тя позволява да се изяснят някои страни от древното корабоплаване в Черно море и по-специално времето, когато в неговите води са проникнали мореплаватели от други морета.
Стане ли въпрос за корабоплаването в Черно море през древността, обикновено се изтъкват неблагоприятните атмосферни условия, описани още от древногръцките писатели: гъсти, непрогледни мъгли, голяма облачност, продължителни северни ветрове и внезапни бури, особено силни през зимата. Към всичко това неизменно се прибавя силното насрещно течение в Босфора, трудно преодолимо и от днешните ветроходи. Мнозина съвременни автори често преувеличават размера на тези навигационни трудности и стигат до категоричния извод, че проникването на външни мореплаватели в Черно море не е било възможно преди усъвършенстването на навигацията и главно преди създаването на кораби със скоростно гребане, които са били в състояние да преодолеят силното насрещно течение в Босфора. Това станало по времето на великата гръцка колонизация (VIII—VI век пр.н.е.), която обхванала цялото Средиземноморие и бреговете на Черно море.
Каменни щокове
Безспорно неблагоприятните атмосферни условия били съществена пречка за развитието на корабоплаването в Черно море и това е отразено твърде добре още в най-ранните гръцки предания за него. Но тъкмо тези предания, възникнали далеч преди епохата на великата гръцка колонизация, дадоха основание на някои изследователи да предположат, че възникването на античните черноморски градове не е случайно явление и Черно море било познато на средиземноморските народи още преди гръцката колонизация.
Древните предания, в които е отразено ранното запознаване на гърците с Черноморския басейн, са легендата за златното руно и пътешествието на аргонавтите в Черно море, която разказват много гръцки писатели, но най-занимателно е описанието на живелия през III век пр.н.е. Аполоний Родоски, а също митът за заточението на Ифигения, дъщерята на микенския цар Агамемнон, в Таврида (Кримския полуостров) и свързаното с този мит пребиваване на обожествения гръцки герой Ахил на остров Левка (днес о. Змийски при устието на река Дунав). Бреговете на Черно море са били познати и на автора на древногръцките епични поеми „Илиада“ и „Одисея“, чието съставителство се поставя в периода между X и VIII век пр.н.е. Непоследователността и откъслечността на сведенията в тези предания обаче караха учените да допускат, че ранните плавания в Черно море са имали случаен характер. Откриването на голямо количество древни каменни котви стопи и последните съмнения: сведенията за Черно море в ранните гръцки предания са резултат от продължителни, редовни плавания в периода далеч преди гръцката колонизация.
Не само голямото количество, но и разпространението на откритите древни каменни котви по крайбрежието потвърждава, че най-ранните плавания са били редовни. Досегашните находки определиха четири места за закотвяне на древните кораби, което говори за традиция и постоянство. Нещо повече. Струпванията на каменни котви от двете страни на Несебърския полуостров показват, че там е имало две пристанища, използвани при различна посока на вятъра. Разбира се, не бива да си ги представяме като днешните, нито дори като познатите ни пристанища от античната епоха с изградени вълноломи и кейове. Очевидно в тези отдалечени времена един басейн със сравнително спокойни води бил достатъчен да приюти корабите. Изискванията на ветроходната навигация са определяли тези места за хвърляне на котва там, където корабът винаги можел да разгърне ветрилата.
Има още едно съображение за редовността на най-ранните плавания в Черно море през втората половина на II хилядолетие пр.н.е. То се подсказва от обстоятелството, че определените досега четири древни пристанища се намират непосредствено до селища, съществували през същата епоха, което се доказва от техните древни имена и още по-добре (така е при Несебър и отчасти при Созопол) от археологическите останки на самите селища.
На кого са принадлежали тези древни кораби и каква е била причината за техните редовни рейсове до западния черноморски бряг? Въпросът е много труден и търсенето на най-пълен и най-верен отговор очевидно ще продължи още много време. Обстоятелството, че първоначално най-голямо количество котви бе намерено в района на Созопол, даде основание на някои изследователи да предположат, че стоката, която била товарена в древното пристанище на селището при Созополския полуостров, е медна руда или обработен метал, добиван от рудниците на Медни рид, безспорно експлоатирани в древността.
Наистина медта, както и останалите съставки на бронза — най-разпространения материал за изготвяне на оръжия и оръдия на труда през Ш и II хилядолетие пр.н.е., т.е. през бронзовата епоха — са били твърде много търсени и древното пристанище в района на Созополския полуостров може да се свърже с добиването на мед от близките залежи в Странджа планина и с нейния износ за Средиземноморието. Подобно обяснение може да намери и очертаващото се древно пристанище край Китен. Но откриването на двете древни пристанища около Несебърския полуостров и наличието на подобно пристанище край Калиакра налагат да се търсят други стоки от западнопонтийските земи, които са могли да привлекат
интереса на средиземноморските мореплаватели.
Предположението, че намерените досега каменни котви са принадлежали на търговски кораби, се подкрепя от техните значителни размери: познаваме котви, тежки 187, 206, 294, та дори 362 килограма, които безспорно трябвало да удържат големи за епохата кораби. За търговските нужди на тези най-древни плавания са служели и намерените през последните години два метални слитъка с форма на разпъната волска кожа: единият в района на Калиакра, а другият на 30 километра западно от Бургас в землището на село Черково. Слитъците с форма на разпъната волска кожа са познати в Средиземноморието много отдавна и по всеобщо мнение са един от най-ранните предшественици на монетите.
Установяването на търговски връзки изисква да има високо развита цивилизация на самия бряг и във вътрешността, която да отговори със стоки на предлаганите от средиземноморските мореплаватели произведения на занаятчийството. Наистина и през III и през II хилядолетие пр. н.е. по западното черноморско крайбрежие имало такова общество, следи от което са многобройните селища както във вътрешността на страната, така и на самия бряг. Очевидно наред с добиваното от рудниците, това общество е предлагало и дървен материал, и животни, и кожи, а така също селскостопански произведения.
Още по-неясен е въпросът за принадлежността на тези ранни мореплаватели в Черно море. В средата на II хилядолетие пр.н.е. в Източното Средиземноморие господстват корабите на Крит и Ахейска Гърция (континентална Гърция през бронзовата епоха). Към края на II хилядолетие пр.н.е. превъзходството минава в ръцете на финикийците и карийците, които отдавна се занимавали с мореплаване. Когато говорим за морското могъщество на карийците, трябва веднага да посочим връзката им със Западното Черноморие — около Варна (древния Одесос) и
северно от нея се очертава интересен район, в който сега има много остатъци от карийски имена. Ще припомним само всеизвестния факт за Карон Лимен (карийското пристанище), което обикновено се локализира в района на шабленския фар.
Много интересен е и един друг факт. През II хилядолетие пр.н.е. в резултат на миграционна вълна голяма маса Траки напускат своите места в района на древна Тракия и Заливат източносредиземноморските острови, където остават основното население в продължение на много време. Tози процес е засвидетелстван многократно както от ранните, така и от по-късните гръцки произведения и не буди никакво съмнение у изследователите. Безспорно такова разселване по средиземноморските острови предполага, че траките са имали добри навигационни способности. Без да сме в състояние да изтъкнем някакви преки връзки между тези траки-островитяни и Понтийска Тракия (сведенията, с които засега разполагаме, говорят повече за изселници от южните и югозападните райони на Тракия). Все пак можем да предполагаме, че стремежът към старите живелища, разказите за плодородието и богатствата на Тракия и не на последно място съветите за възможността да се достигне до тях ще да са подтиквали към по-смели действия средиземноморските мореплаватели през II хилядолетие пр.н.е.
Нашите сведения за ранното корабоплаване в Черно море все още са недостатъчни, за да опишем стройно и последователно ранните връзки между Черноморието и Средиземно море. Очевидно някои отсега направените изводи са недостатъчно обосновани, прибързани и ще се променят в хода на по-нататъшните дирения, но едно е ясно: Черно море е било кръстопът на цивилизации от дълбока древност, път за проникване и размяна на идеи и икономически блага чрез корабоплаването, чиито най-ранни следи отиват далеч назад във II хилядолетие пр.н.е.
Автор: Михаил Лазаров; Алманах ФАР80
Прочетена 21759 пъти Подобни статии
Корабите в Черно море през средните векове 
Превземането на едно море 
Черноморското пиратство в древността 
Сраженията за Понта 
Керамика от морето 
За „Чайките“ и Златото – по-скоро за „Чайките“ 
Залезът на българското гемиджийство 
Котви от флота на Добротица и Иванко 
Средновековни пристанища и корабоплаване по Българското черноморие 
Рим и Пиратите 
Няма коментари