Експедиция „Несебър“

06 мар. Експедиция „Несебър“

Михаил Лазаров

На 15 март 1962г. в препълнения салон на БАН се състоя тържествена вечер, посветена на подводната археологическа експедиция в Несебър. Самият факт е твърде знаменателен — леководолазната работа вече не е случайност, а съществен фактор за развитието на подводната археология.

Всъщност подводните проучвания в Несебър си имат вече своята история. В нея на първо място стои името на Люба Огненова—първата жена археолог у нас, която тръгва да изследва тайните на морското дъно. Началните проучвания в района на Несебър се провеждат през 1961 г. Старият град е бил опасан с мощна крепостна стена, влизаща навътре в морето, развалини от която са запазени и до днес на значителна височина. Тук в последните години се провеждат системни археологични разкопки, чиято цел е цялостното проучване на крепостните съоръжения на града през вековете.

Най-здрава е била крепостната стена в западната част. Това е лесно обяснимо. И сега, и в древността единственото достъпно място от сушата към града е бил тесният провлак, който свързва брега с малкия полуостров. На това място е трябвало да се изградят и най-мощните отбранителни съоръжения. 23234370Най-северният край на тази крепостна стена, след като прави една чупка откъм запад, завива на североизток, след което отново се извива на север и достига в сегашния си вид до самото море. Именно това дава възможност да се предполага, че здравият защитен вал е продължавал навътре в морето. И наистина, северно от брега, на разстояние от около 80 м, има развалини от каменни блокчета, които във вид на гърбица продължават в морето. Тези развалини, понесли върху себе си въздействието на морската вода през вековете, обрасли с водорасли и миди, са трудно наблюдаеми от повърхността. Значителната дълбочина, на която се намират сега (на 15 м от брега дълбочината е 2 м, а на 80 м тя стига 5 м), не позволява да се извършват каквито и да е проучвания с методите на класическата археология. Тук могат да бъдат полезни единствено леководолазите.

Гъстите водорасли и струпванията от миди и стриди са плътната броня, с която морето е скрило от нашите погледи тайните на миналото. Сантиметър след сантиметър подводната стена се разчиства, заснима се, проучва се. Изготвя се точна карта, натрупват се много факти. По безмълвните останки на някогашни зидове изследователят трябва да разчита намеренията на древния строител. Ръководителят на научната група Иван Венедиков успява да стори това: непосредствено до ъгъла, образуван от западната и северната стена, морето е плитко; неприятелят, който идва по сушата откъм провлака, би могъл да заобиколи този ъгъл, газейки в морето пешком или с конете си, и да нападне откъм по-слабо укрепената северна стена. За да предпази бранителите на града от такава нежелана атака, древният архитект е построил по продължение на западната стена един „мустак“, който продължава навътре в морето до 5 м дълбочина. Това вече задължавало нападателя да разполага с кораби и лодки. А за мощния флот на търговска Месемврия морското сражение не ще да е било проблем. Подобно защитно образувание се забелязва и откъм южната страна на крепостната стена. Но то е значително по-силно разрушено. Само няколко разпръснати блока, които служат сега като място за почивка на гларусите, показват линията на тази подводна стена.

Картини: Тракийска Месемврия на Художника – Васил Горанов

1546143_1460445037500322_1056944105_n



Прочетена 14861 пъти
1Коментар
  • Добринов
    Публикувано в 17:59h, 16 юли Отговор

    Текста към снимката отразява друг момент от подводните проучвания. Той е свързан с новите технически средства на подводната археология. Това първо и Второ професор Фол проявява интерес, дали тези фрагменти не са от времето на траките. и се оказва, че не са. Съгласен съм с изложеното в горната статия.

Коментирай