За „Чайките“ и Златото – по-скоро за „Чайките“

14 окт. За „Чайките“ и Златото – по-скоро за „Чайките“

Едно голямо златно съкровище, намиращо се на морското дъно около Несебър или Емона е все още ненамерено. Според преписка от 1623 година, писана от монах във островния манастир “Св. Анастасия” край Бургас:

„През 1623 г. казаци с 17 “чайки” опустошиха Агатопол през месец юли и след това Созопол и манастира на Продром, който се намира на големия остров. Щом като вързаха калугерите на манастира, слязоха с тях в Созопол и пленявайки много [хора] се отправили с тях към околните села, които опустошили. Между които и селото Св. Никола, [което] се намира на отсрещния бряг. Пак се върнали в пристанището на Созопол, където беше и църквата, и взели каквото намерили там. Заминавайки, между Созопол и Месемврия се преобърнали лодките им поради бурята и се удавили всички в тях, освен един капитан, който излязъл на отсрещния бряг на Хемус.“

Тази статия не е за заграбения товар с предполагаемото злато, за него може да прочетете тук.

Ще се опитам да дам малко повече информация за самата лодка с която е пренасяно. А именно казашката „Чайка“, която много често е обвивана в митове, разказвани дори от учени. През 1820 година френския морски историк Монжери в книгата „За подводното мореплаване и войната“ пише:

„Запорожките казаци ползват гребни съдове, способни да се движат под вода и да преодоляват големи разстояния. А когато се появят на повърхността на морето да поемат в обратна посока с помощта на платната“

Естествено, това описание най-вероятно е силно преувеличено…

Ето какво се знае със сигурност за митичната лодка „Чайка“:

Превземането на Кафу - 1616 г.

Превземането на Кафу – 1616 г.

Безпалубна, плоскодънна, не рядко монолитна, най-често гребна. Сравнително лека, бърза. От една до няколко мачти. 10 – 15 чифта гребла с по двама гребци на гребло. „Кормилна уредба“ на носа и кърмата, което я прави изключително маневрена. Капацитет на екипажа от 40 до 70 души. Лодка с приблизителни размери – дължина около 18 м, широчина от 3,6 м, височина от 1,6 метра, изработена предимно от дъб. Въоръжена най-често с четири или шест оръдия, калибър 30 mm. Използвана от Запорожките казаци през 16-ти, 17-ти век, наред с по-големите „Бидак“. На борда е имало всичко нужно за сериозни морски пътувания и битки.

Извън борда за увеличаване на стабилността и плаваемоста са закрепени „кранци“ от дървесина или снопове тръстика с диаметър около 60 сантиметра. Това позволява след укритие в блато или река, моряците да потопят лодката за да се укрият в случай на опасност. Така лодката получава неутрална плаваемост, и се държи на повърхността в „наводнено“ състояние.

Има няколко теории за произхода на името „Чайка“:

  • От турската дума šaika, което в превод е лодка.
  • От птицата чайка – заради своята лекота, бързина и маневреност.
  • От татарската думата „каик“ „чаик“, което означава „кръгла лодка“ – маневрена, повратлива, върти се в кръг.
  • От староруската дума «шайка», която и днес означава група от хора със собствени правила и закони, често несъответстващи с общоприетите в държава в която се намират.

Конструкция

Като основа за изграждане на чайките е дъбов или върбов кил с дължина около 15 м. Оребрява се докато чайката не достигне 20 метра дължина и 3,6 метра ширина (до носа около 1,6 метра). Бордът е изработен от дъбови или борови дъски с дължина от 320 до 380 cm, здраво заковани една за друга. Греблата са обикновено 10 – 15 чифта. Забележително е, че чайките са с две кормила – отпред и отзад. Това значително ускорява маневреността и обръщането, за промяна на курса е достатъчно просто да се започне гребане в другата посока.

Палубата отсъства. За гребците в лодка са изграждани пейки (по двама души за гребло). Извън борда на лодката са били поставяни „кранци“ от липа, лико, дива череша или вързана на снопове тръстика. Това увеличава плаваемостта и позволява да се задържат на повърхността, дори когато е пълна с вода. Ползвали се и за защита на екипажа от ниско летящи куршуми, както и като буфер при акостиране.

Платната са се използвали само като допълнително задвижване, когато има попътен вятър. Складираните мачти се поставят и при засада, когато трябва безшумно да се приближи врага.

Скоростта на чайката е значителна 13 — 15 км/ч. В историята е описано пътуване за 36 -40 часа, от устието на Днепър до Анадола.

„Чайките“ на море

През 1634 година, доминиканският абат Емилио Даскони в „Описание на Черно море и Татария“, описва използването на чайки:
.. и в настояще време по 30, 40 дори 50 еднодръвки се спускат ежегодно в морето и в мащабни битки причиняват жестоки поражения по бреговете на Черно море, което става съвсем необитаемо, с изключение на няколко места – защитени крепости. В морето нито един кораб, колкото и велик и добре въоръжен да е той, не се намира в безопасност, имащ нещастието да се срещне с „Чайките“, особено в тихо време.
Казаците са толкова смели, че не само при равни сили, но и двадесет „чайки“ не се боят от тридесет галери на падишаха, както може да се види всяка година в действителност.
Кампании и битки
Нападение на турска галера. Рисунка от 1900 г

Нападение на турска галера. Рисунка от 1900 г

Чайките и Запорожките казаци са били широко използвани за бързи атаки и отстъпление срещу враговете. Има случаи на дълги походи до и по бреговете на Босфора:

  • През 1515 г. – Чайките на Запорожките казаци /32бр/ направи пробивна за превземането на Очаков.
  • 1576 и 1590 година правят успешен пробив на Синоп и Трабзон.
  • 1606г. – казаци нападнат Варна.
  • 1608г.  – нападението на Перекоп.
  • 1609г.  – нападението над устието на река Дунав.
  • 1614г.  – Запорожки казаци превземат турския град Синоп и Трабзон
  • 1615г.  – изгaрят пристанището на Истанбул
  • 1615г. – съвместна кампания на Запорожките и Донските казаци в Азовско море.
  • 1616г.  – поход до Синоп.
  • 1616г.  – под командването на Петър Сагайдачног превземат Кафу.
  • 1633г.  – атакуват Азов, Исмаил, Килия.
  • 1637г.  – поход в Азовско море.
  • 1651г.  – 900 казаци в 12 чайки, изземват 3 турски кораба и залавят 600 турци. По пътя обратно към дома ги застига буря и продават много от затворниците.
  • 1652г.  – 1000 казаци атакували Истанбул, опустошили околните селища и заловили 150 души. На връщане ги застигат десет султански военни кораба, но те успяват да унищожът голяма част от турците и да разпръснат техните кораби. Този факт показва голямо умение за провеждане на морски военни действия.

Важна роля играят във флота на Руско-турските войни от ХVIII век под ръководството на Александър Суворов. Подпомагат и в завземането на Очаков, Измаил, Акерман, Мачин и Бендер…

Споменати в историята

Описвайки Черно море и Тартария, префектът на Кафа Емилио Дортелли Д’Асколи през 1634 година пише за чайките следното:

Ако Черно море винаги е било сърдито още от древни времена, то сега е несъмнено черно и страшно и причината са многобройните чайки, които всяко лято опустошават по море и суша. Тези чайки са дълги, наподобяват фрегати, побират 50 човека, идват с гребла и платна. За да могат да издържат на жестоките бури, около борда са обвързани със слама… На море ни един кораб, без значение колко е голям и добре въоръжен, не се намира в безопасност, ако за нещастие се срещне с тях, особено в тихо време.

Сътрудник на Петър I, вице-адмирал К. И. Крюйс, съшо е оставил записка за чайките:

Казашките лодки нямат палуби, дължина от 50 до 70 фута /15,25–21,35 м/, ширина 20 фута /6,1 м/. Гребла от 16 до 40, съда има кормило на носа и кърмата.

Френския инженер Гийом Боплан, който през XVII век е бил на полска служба и се е занимавал със строителство на крепости е писал:

Казаците строят канута с дължина 60, ширина от 10 до 12 и дълбочина 12 фута. Канутата са без кил, дъното им е съставено от вдълбано дърво – върба или липа, дълго около 45 фута; то е обшивано с дъски, които са с дължина от 10 до 12, и широки 1 фут и приковани една към друга, точно както е в строителството на речните кораби… Дължината постепенно се увеличава към носа: това ясно се вижда от приложената рисунка. На тях може да се видят големи канати от камъш, които са увити с лико или глог, като свързани бъчвички, обхващащи целия борд от кърмата до носа… Казашките канута, имат от всяка страна по 10–15 гребла, по-бързи са от турските галери… Откриват неприятелски кораб или галера по-бързо отколкото турците могат да ги забележат, издигащи се над морската повърхност не повече от 2,5 фута.

Консервирани екземпляри

45001964През 1998 година близо до остров Хортица в долната част на Днепър е открита потънал чайка. Една година по-късно, през 1999-та е била издигната на повърхността. Учените смятат, че възрастта на откритието е на около 300 години. Намерената лодката има дължина от 17,5 метра и може да побере до 50 души. Широчина на лодката – 3.6 m, височината на кърмата – 2.7 m, а височината на борда в средата е не повече от 1.7 m За разлика от повечето казашки лодки от XV – XVII век, открита лодката е построена от най-добрия за онзи момент материал. Частите са направени от дъб, ламперия а другите елементи – от бор. Този набор от материали осигурява здравина и лекота на корпуса. Корабът е имало само 7 чифта гребла (чайките от това време имат по 12 двойки). Към предната част на лодката има място за монтиране на висока мачта (до 10 м височина). При другите казашки кораби платното има спомагателен характер (мачтите са до 4 м). Очевидно е, че тази чайка е била предназначена основно за използване на вятъра.

Според авторите на тази констатация, корабът принадлежи на Днепърската флотилия, а „класическата чайка е повече мит, отколкото реалност“

Реконструкция

P1280217Има и случай на създаване на копие на казашка чайка.

През 1990 – 1992 година в Лвов Фирма „Киш“ под ръководството на Васил Качмар е построена Чайката „Защита на Благословения“. С корабът е прекосена Европа и е участвал в множество регати и морски фестивали.

В началото на 2000 г. в Лвов започва изграждането чайка „Спас“, а през 2006 г. чайката заплава.



Прочетена 10157 пъти
Tags:
, , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , ,
Няма коментари

Коментирай