Из историята на Пиратското знаме

08 май Из историята на Пиратското знаме

Първото нещо за което се сеща човек, когато чуе думата пират или пиратски кораб е Пиратския флаг и черепа с кръстосаните кости. Няма филм за пирати в който да не е развято пиратското знаме. Няма и световно известна модна марка, която да не е използвала символа в поне една от модните си колекции. Днес, този знак се използва по опаковките, като предупреждение за нещо което е опасно или смъртоносно. При всички случаи, никой не остава равнодушен при вида на Веселият Роджър, а черепът с преплетените кости, се асоциира с начин на живот, живян извън общоприетите норми. 

Златния век на пиратите!

Било е време в което платноходи са кръстосвали всички океани по света. Време в което плячкосването на новооткритите територии е основно и най-важно занимание за редица от „най-цивилизованите“ държави. В така натоварената с изключително много злато обстановка, логично се появяват пиратите. Хора, които спазват строго и педантично своите закони, вярвания, традиции, суеверия..! И до днес остава спорен въпроса: – Кои по-точно кораби са били пиратски и кои не?!
 *

Пътува под … флаг!

Прието е всеки кораб да издига флага на държавата под която плава. Така е и по времето на големите географски открития. На английските кораби се е веела розата на тюдорите, а испанските са се отличавали с католическите си кръстове… Плаващите продължително време китоловни, търговски, изследователски кораби е трябвало да разграничават вражески от приятелски кораби.

Знае се, че пиратите в зависимост от случая, използват всяко едно от познатите ни днес знамена. Но издигането на собствено знаме е естествена прогресия в пиратската култура, история, хералдика… Важен елемент в изграждането на „страховитата репутация“ на кораба. Част от психологическата война, която водели със своите врагове или просто жертви.

Използването на знаме при пиратите има същото предназначение както при всички други кораби – да предаде някакво съобщение. Общоприето е вярването, че пиратското знаме е предназначено да сплашва. Да всява страх и ужас сред всички, които срещнат кораба. То е издигано ритуално, непосредствено преди битка, когато плячката вече се намира в обсега на оръдията.

 *

Цветовете

Макар, че обикновено се избира флаг, подходящ за типа кораб, и района из който се плава, основните два цвята използвани от пиратите са червено и черно. Като първото знаме издигано на мачтата непосредствено преди битката е било в черен цвят. Знак, че пиратите ще пощадят екипажа на кораба към който се приближават, стига да не им оказва съпротива. При случай на отпор, знамето се заменя с червено символизиращо кръвопролитие и показва, че няма да има милост. Според символиката в морските битки, когато кораб вдигне червено знаме, обявява, че ще се сражава до последна капка кръв.

Преди появата на пиратското знаме, черен флаг е поставян на корабите в които върлува чума. Ползвало се е като предупреждение към останалите кораби, а те самите не са били допускани в нито едно пристанище по света. Легендата разказва за екипажа на „Летящия холандец“, който е бил в плен на черната смърт – чумата. Неприет никъде, в нито едно пристанище, и до днес плава по океаните без екипаж, под черния си флаг…

Легенди и Предания
 
Всъщност, познатото ни днес разположение на тези символи – черепа и кръстосаните кости, съвсем не е било единственото. Има много вярвания свързани със символите в пиратското знаме. През годините е имало какви ли не варианти. 
Според някои, символите идват от легендата за рицарят-темплиер, господарят на Сидон (днешния град Сайда в Ливан), който силно обичал една жена, но тя умира млада. В нощта след погребението и, той я осквернил. Тогава един глас му казал да се върне след 9 месеца. Така и направил след като минало уреченото време се върнал и разкопал гроба. Там намерил череп върху два кръстосани кокала. Същият глас му казал да го пази добре и да го носи винаги със себе си. Черепът станал негов закрилник и рицарят побеждавал враговете си само като им го покажел. След неговата смърт, магическият череп станал притежание на ордена на тамплиерите.
Друга легенда разказва, че така известният пиратски череп с кръстосани кости са на светец. Също така съществува легенда предавана поколение след поколение на Карибските острови, според която „Веселия“ Роджър е пиратски капитан, който след залавянето си е обесен, а тялото му е оставено да се разлага за назидание. Дори на бесилката той останал весел и усмихнат, с това той станал пример за хладнокръвие сред хората познати ни днес като пирати. В негова чест, а и с цел да покажат, че са не по-малко хладнокръвни, пиратите започнали да използват неговия разложен череп за свой флаг.
 
 *
Името Веселия роджър

300px-Jolly-roger.svgИма много версии и за произхода на самото име. Като историите се преплитат и най-вероятно истината за името е комбинация от всички тях. В публикуваната през 1724г. книга „Обща история на пиратите“ Чарлз Джонсън пише, че името е дадено от двамата известни пирати, Бартоломей Робъртс и Франсис Спрингс.

А в „Пиратите и изгубеният флот на тамплиерите“ (Pirates & the Lost Templar Fleet) от Дейвид Чайлдрес се твърди, че „Джоли Роджър“ е кръстен на сицилиянския крал Роджер II тамплиер от Нормандия, който освобождава Сицилия около XII век от сарацините или маврите превзели цяла Испания. Той е бил благородник, имал е много земи и част от силния тогава тамплиерски флот. Най-големия флот в света за времето си. Известни са и противоречията на Роджер с папата. След забраната на Ордена на тамплиерите от папа Климент V през 1307 г. този знак става масонски символ. Много по-късно флагът става и символ на пиратството.

Някои смятат, че това название води началото си от арабското „Али Раджа“ (Цар на морето). Други пък смятат, че наименованието идва от френското „jolie rouge“, което значи „доста червено“. В английския жаргон „Old Роджър“ се използва за дявола, а The Jolly Roger е използвано за измамник, скитник, просяк, крадец…

  *
Някой от по-известните знамена
 
Все пак лошите мъже на океана не са само плод на холивудски сценарии, а са били и реални хора. Ето кои са и най-известните пиратски знамена в света:
  *
Хенри Ейвъри „Дългия Бен“

Хенри Ейвъри /Дългия Бен/ е един от първите пирати, използвал типичното знаме с череп и кръстосани кости през 1696 година. Има кратка, но интензивна кариера като пират. Роден в село близо до Плимът /Англия/. Тръгва да плава съвсем млад на каперски кораби като щурман. Служил и като корабен майстор на „Дюк“, ветроход с 30 оръдия и екипаж от 120 души. По това време Испания и Англия водели в съюз война срещу Франция. Мнозина английски каперски капитани били наети от испанците, за да се бият в 3ападна Индия с французите. Един от тях бил капитан Джипсън от „Дюк“. Заедно с друг един ветроход корабът, месеци наред бездейно лежал на дрейф пред Коруня и чакал заповеди. От осем месеца екипажът не бил получил пукната пара. Капитанът бил пияница и прекарвал почти цялото време на сушата. Ейвъри раздухвал растящото недоволство сред екипажа. Не след дълго се стигнало до бунт и капитанът и приближените му били свалени на брега. За нов капитан бунтовниците избрали Ейвъри. Съставили си устав по примера на флибустиерските кораби и Ейвъри, наричан от екипажа с прозвището Дългия Бен, вдигнал котва и се отправил към Мадагаскар.

Той пленява редица кораби, като един от тях е „Ганг-И-Саваи“, собственост на фамилията на Великия Могул. На борда му намерили баснословни съкровища. Пленяването на този кораб поставя Дългия Бен във върха на списъка с най-богатите пирати плавали някога. Той изчезва и според легенди основава собствено царство. Женен за красивата дъщеря на Великия Могул.

 *

Джак Рекъм „Калико Джак“

Openclipart.orgДжак Рекъм, известен още като Калико Джак е известен пиратски капитан от 18 век. Прякорът си дължи на пъстрите дрехи от Калико. Прякора (calicot – фр. груба памучна дреха) е измислен заради панталоните му, които притежава от времето, когато е служил във военния флот. Платът на сини и бели райета постепенно придобил цвета на гниещи корабни стени, а самите панталони намирисвали на водорасли, катран, кръв и мръсотия. Пиратската му кариера е кратка, между 1718 и 1720 година. Известен е най-вече с това, че с него са плавали двете най-известни жени-пирати на онова време – Ан Бони и Мери Рийд. Това за времето си е доста скандално и разбива клишето, че жените не могат да боравят с пистолети и мечове. Както и да се борят за пълноправно членство в пиратския кораб. Независимо от факта, че другите пирати са по-успешни, знамето му е останало като пример за типично пиратско знаме. Флага с череп и кръстосани мечове е използван като пиратския флаг във филма Карибски пирати.

Пленен през 1720г. в Ямайка, Ракъм е обесен, намазан с катран и изложен на видно място като предупреждение към останалите на място, сега наричано Кеят на Ракъм.

  *
Едуард Тийч „Черната брада“

Едуард Тийч /Edward Teach/, известен като Черната брада /Blackbeard/ е английски пират с доста зловеща слава. Действал в Карибско море между 1716 и 1718 г. Първоначално Черната брада работи за друг пират – Бенджамин Хомголд, но малко по-късно вече има свой кораб – „Отмъщението на Кралица Ана“. Други източници посочват името му като Едуард Дръмонд (Edward Drummond). Прякора си дължи на своята огромна черна брада, в която имал навика да вплита запалени фитили по време на бой. Така лицето му се обвива с дим и има по-страховит вид.

Капитан Джонсън, който описва в книгата си подробно живота и смъртта на Тийч, представя външността на този пират така:

„Лицето му от очите надолу било скрито от гъсти черни косми, които покривали и гърдите му. Облеклото му било покрито с петна от напитки и кръв и забодено с игли там, където е било разкъсано. Тялото му било немито и воняло на пот и на смес от ром и барут, която представлявала обичайното му питие. Имал навик да сплита с панделки брадата си на малки плитки, които окачал на ушите си. В боя носел на раменете си нещо като шарф, в чиито клупове от всяка страна пъхал по три пистолета. Преди сражение закрепял под шапката си два горящи фитила, които висели отстрани на лицето му. Очите му по природа гледали диво и жестоко. Цялото му одеяние го превръщало във фигура, която изглеждала ужасна като фурия от пъкъла.“

Този му вид докарал на Тийч не само прякора Черната брада, а и славата му на един от най-дръзките и най-страховитите морски разбойници. Бил роден в 1680 година в Бристъл и по време на войната за испанското наследство плавал на английски каперски кораби. Куражът и храбростта в абордажния бой с французите му донесли гръмка слава, но началниците не го повишавали. Предполага се, че Тийч станал пират в 1716 година. Сигурно е, че известният пиратски капитан Хорнигоулд му възложил в 1716-а командуването на една шалупа, която пленил самият Тийч. От началото още Тийч се отнасял извънредно брутално със своя екипаж. Държал го постоянно, както и самия себе си, под влиянието на алкохола. Тийч писал за това в дневника си: „Днес ромът се свърши. Нашата компания остана малко трезва. Нехранимайковците започнаха да коват заговор. Говореха много за раздяла. Затова аз зорко се взирах в хоризонта за плячка. Вечерта абордирахме кораб с много алкохол на борда. Всичко пак тръгна добре.“

Почти две години Тийч с шалупата си придружавал Хорнигоулд, докато един ден край Мартиника абордирали един голям френски търговски ветроход. Със съгласието на Хорнигоулд Тийч получил командуването на кораб, въоръжен с четиридесет топа, който прекръстили „Отмъщението на кралица Анна“. Това станало в 1718 година. Тогава Тийч се отделил от Хорнигоулд и продължил занаята на своя сметка.

Загива на 22 ноември 1718 година по време на битка с британски военни моряци, изпратени да го заловят. Преди да умре Черната брада понесъл 25 рани, 5 от които от куршуми. Фаталният изстрел бил изстрелян лично от лейтенант Мейнард. Главата на Тийч е отсечена и окачена като трофей на бушприт на кораба на лейтенант Робърт Мейнард. Единствените пирати от екипажа на Черната брада, които остават живи са Самюъл Одил понеже само един ден преди битката бил насилствено причислен към екипажа и Изрейъл Хендз, който в нощта преди сражението бил свален на брега с наранено коляно. Той бил също осъден на смърт, но екзекуцията била отложена. По времето, когато бил в затвора, амнистията за пиратите била продължена от краля. Пуснали Хендз от тъмницата и го откарали в Англия. В Лондон той заживял като просяк и английският писател Робърт Луис Стивънсън го обезсмъртил в прочутия си роман „Островът на съкровищата“.
 
  *

Бартоломю Робъртс „Черния Барт“

Бартоломю Робъртс /Bartholomew Roberts/ или Черния Барт. Роден в уелското село Каснеуид Бах. Джон Робърт е най-известния пират от уелски произход. Може би силата му идва от факта, че Джон плава от 13-годишен. Известен е преди всичко като отклонение от традиционния образ на пирата – обличал се винаги извънредно добре, имал изтънчени обноски, бил въздържател, мразел излишното насилие и се отнасял много добре към екипажите на пленените кораби.

Черния Барт карал всички пирати да се закълнат, че ще спазват следните правила:

  • При обсъждане на важни дела всеки има право да изкаже мнението си. Всеки има равни права върху плячкосаните пресни провизии и алкохолни напитки и може да ги консумира както намери за добре, освен ако общото благо не изисква да се гласуват ограничения.
  • По предварително установен ред всеки трябва да бъде извикан на борда на завладения кораб, за да си вземе нови дрехи извън своя дял от плячката.
  • На борда никой не бива да играе на карти или зарове за пари.
  • Светилниците и свещите трябва да се угасят в осем часа вечерта. Който след този час иска да пие, трябва да го върши на горната палуба.
  • Топовете, пистолетите и сабите трябва да се поддържат чисти и винаги годни за употреба.
  • На борда не бива да живее жена или юноша. Ако някой мъж промъкне на борда преоблечена жена, той се наказва със смърт.
  • Самоволното напускане на кораба или на определеното място в боя се наказва със смърт или със сваляне на някой пуст остров.
  • Забраняват се побоища и скандали на борда. Споровете трябва да се решават на брега с пистолет или сабя.
  • Никой не бива да напуска общността, преди всеки един да е спечелил дял от хиляда лири стерлинги.
  • Онзи, който по време на битка загуби крак, ръка или бъде осакатен, получава осемстотин долара от общата каса. При по-леки наранявания се заплащат по-малки суми.
  • Капитанът и щурманът получават от плячката по два дяла.
  • Музикантите могат в неделя да почиват, през останалите шест дни трябва да свирят за развлечение.

Който нарушавал тези правила, особено ако измами общността с над един долар или повече, със злато, сребро или скъпоценни камъни, бивал свалян на някой пуст остров.

Черния Барт пленил близо 470 кораба в тригодишната си кариера. Той плава около Бразилия и Нюфаундленд, Карибите и Африка. Използва няколко знамена през това време. Едно от най-известните е с пясъчен часовник отброяващ времето, което изтича за неговите жертви. Той се превръща в пират през 1719 година и умира три години по-късно. В последния си бой носел кител от ярко червена дамаска, извезан със златни цветя, на шапката червено перо, а на шията златна огърлица с кръст от брилянти. Убит от оръдеен картеч по време на битка с британски военен кораб. Изпълнявайки последното му желание, екипажът изхвърлил тялото му в морето.

 *

Едуард Лоу – Edward Low

Public Domain Изображение

Капитан Едуард „Нед“ Лоу също познат като Едуард Лое е известен английски пират от началото на 18 век. Роден около 1690 г. в Лондон. Като малък е крадец, живеещ в пълна мизерия. На 20 години се мести в „Новия свят“ – Бостън. Жена му умира по време на раждане през 1719 г. Две години по-късно става пират, извършващ набези по бреговите на Нова Англия и в Карибско море. Никога не наранява жените, намиращи се на превзетия кораб – позволява им да стигнат до пристанището благополучно.

По време на краткия си пиратски живот Лоу пленява стотици кораби, като пали повечето от тях. Въпреки само 3-те години пиратство той се превръща в един от най-известните пирати в света, запомнен с мъченията, на които подлага жертвите си, преди да ги убие. Сър Артър Конан Дойл го описва като „свиреп и безразсъден, човек с удивителна жестокост“. От Ню Йорк Таймс го наричат „мъчител“, методите за мъчение на който би имали пълното доверие на испанските инквизитори. Смъртта на Лоу, която е най-вероятно през 1724 г., е предмет на множество спекулации.

Описан е като „неграмотен, със свадлива натура, винаги готов да мами, тичащ диво по улиците на местната енория“. Като младеж е джебчия и комарджия, играещ хазартни игри със слугите на Долната камара на парламента.

Изглежда повечето членове на семейството му са крадци. Като малък брат му краде шапките и перуките на минувачите. По-късно същият бива обвинен в други криминални деяния и бива обесен в Тайбърн за кражби.

 *

Томас Тю

2000px-Pirate_Flag_of_Thomas_Tew.svgТомас Тю е пират живял през 17 век. Известен още като Пиратът на Роунд айлънд. Роден в Англия, емигрира в колониите с родителите си, като дете. Премества се на Бермуда през 1692 г. и накрая се установява на остров Мадагаскар в Индийския океан, популярно средище на пиратите от онова време. Той е командир на кораба Амити. Томас тю прави първия си голям удар, като залавя голям кораб в Червено море, пътуващ от Индия до Османската империя. Коръбът е превозвал злато и сребро на стойност 100 000 паунда. „Пиратът от Роуд Айлънд“ е бил не само един от най-богатите пирати в историята, но и един от най-влиятелните. Томас Тю вероятно е известен най-вече с това, че е един от първите пирати, които плават на така наречената „пиратска обиколка,“ което е популярен маршрут за пиратски кораби, простиращ се от Северния Атлантик до Мадагаскар. През декември 1692 г., докато действа като капер в Бермуда, Тю успява да си осигури 70-тонен кораб с осем оръдия и екипаж от 46 души. Хората, които стояли зад него, в това число и управляващите в Бермуда, смятали, че Тю ще използва кораба, за да защитата френските владения в Гамбия, Западна Африка. Малко след като отплува обаче, Тю уведомява екипажа си, че няма намерение да плава към Гамбия. Вместо това искал да използва кораба за пиратство. Екипажът подкрепя неговото решение и всички стават пирати. В края на 1693 г. Тю успява да превземат огромен кораб от Индия с гарнизон от 300 войници. Изненадващо, екипажът на индийският кораб се предава лесно и Тю не дава никакви жертви. От този кораб Тю и неговият екипаж плячкосват 45 тона злато и сребро, както и малко състояние под формата на слонова кост, подправки, бижута и коприна. Тю лично задържа 3.5 тона от плячкосаното злато и сребро. През септември 1695 г. Томас Тю обединява сили с други големи пиратски кораби в преследването на конвой от 25 кораба, принадлежащ на Могулската империя в Червено море. Обединените пиратски сили успяват да превземат най-малко един от тези кораби, но Тю загива в битката. Смята се, че бил уцелен с изстрел от оръдие. По подобие на Белами, кариерата на Тю като пират е била доходоносна и много кратка. Тю е бил пират в продължение само на три години.

 *

Стей Боне „Пиратът джентълмен“

Стей Боне често е наричан „пиратът джентълмен“. Един богат плантатор от Барбадос, част от заможно английско семейство. Боне решава да стане пират, защото бракът му се разпада. Така той прави най-логичното нещо, през 1717 година си купува кораб и го нарича „Отмъщението“. Единственият му проблем е, че не знае нощо за плаването! Но много скоро попада на не кой да е а на Черната брада. Той бързо го въвежда в навигацията…

Заловен през 1718 година е помилван от губернатора на Северна Каролина. Въпреки това, Боне продължава да бъде изкушаван от пиратския живот. Той сменя името си на „Капитан Тома“ и отново се връща в морето. Втори път бива заловен, но този път не получава ново помилване. На 10 декември 1718 година Боне в обесен.

 
  *
Едуард от Англия – Edward England
 
Edward England.svgЕдуард Ингланд развял черепът с кръстосаните кости в чистата им форма.  Неговото истинско име е Едуард Сийгър. Служел като помощник-щурман на един търговски ветроход на път за Ямайка. Корабът бил абордиран от пиратския капитан Уинтър. Приели Ингленд в пиратския екипаж и не след дълго той сам поел командуването му. База на пиратите бил Насау на Ню Провидънс, преди още Роджър да стане губернатор на острова. До пристигането му тук Ингленд вдигнал ветрила към западния африкански бряг и абордирал цял куп ценни трофеи. Капитан Ингленд се прочул с човешкото си отношение към пленниците, той ненавиждал жестокостите. И все пак, след един от първите му успешни боеве, на борда му зверски убили капитана на абордирания кораб „Кадоган“. Заради свади и побоища този капитан насилил част от своя екипаж да поеме службата на един военен кораб. Неколцина от тези хора, дезертирали от бойния кораб, се намирали сега сред екипажа на Ингленд. Те се добрали до своя бивш капитан, вързали го за котвения рудан и го пребили с камшици. После го замеряли с бутилки и парчета стъкло, докато умре.

От завзетите трофеи Ингленд си избрал три кораба — един по-голям и по-мощно въоръжен и два по-малки и бързоходни — и прехвърлил на тях свои хора, та да може още по-успешно да ловува. След като дълго време кръстосвал край африканския бряг, ескадрата на Ингленд се прехвърлила за малко пак в Карибско море и оттам продължила към бразилския бряг. Той станал един от най-прочутите морски разбойници в този край и плячкосал много ценни товари, докато го надушила португалска военна ескадра. В сражението Ингленд загубил двата кораба, а сам той успял да се изплъзне. Изкърпил ветрохода си, преименувал го на „Виктория“, прекосил океана, отбил се за кратко в Мадагаскар и застанал да дебне пред западния бряг на Индия около Гоа и Бомбай. Пиратите нападали множество индийски кораби, но всички с твърде мършава плячка. На края абордирали един европейски богато натоварен голям ветроход, който взели на служба под „Веселия Роджър“. Двата кораба отплавали дружно за Мадагаскар да попълнят запасите си от вода и провизии. При тръгването си оттам пиратите съзрели два английски и един индийски кораб. При вида на черния флаг индиецът и единият англичанин духнали, вторият английски кораб „Касандра“ приел боя. Мекра, капитанът на тази нещастна „Касандра“, съставил после подробен отчет до Остиндийската компания за това събитие, станало на 16 ноември 1720 г. Над три часа траял топовният дуел, в който остиндийският ветроход дал 12 убити и 20 ранени. За загубите на пиратите отчетът не споменава нищо. Преди Ингленд да абордира „Касандра“, капитан Мекра и другите останали живи се прехвърли в лодките и потърсили спасение на сушата. Малко неразбираемо, а също и непроницаемо изглежда обстоятелството, че след битката пиратите потърсили контакт с Мекра — или пък Мекра с пиратите. Срещу обещание, скрепено с честна дума, капитан Мекра отишъл на борда при Ингленд и се спазарил за участта на своя кораб. Пиратите пак задържали „Касандра“ като трофей, но Ингленд отстъпил на Мекра като обезщетение силно пострадалия втори пиратски кораб, бившия холандец „Фонтейн“, и за прибавка още 129 бали платно от товара на „Касандра“. Това благосклонно поведение на Ингленд спрямо Мекра било съвсем необичайно и възмутило хората му. Те не докоснали Мекра, макар че неколцина изпитвали твърде голямо желание да го сторят, но свикали събрание и свалили Ингленд като капитан. С още трима негови довереници го оставили на остров Мавриций. Малко по-късно Ингленд пристигнал в Мадагаскар, за понататъшната му съдба не се знае нищо.

  *

Ан Бони и Мери Рийд. Едно от правилата на пиратите през Просвещението е: Никакви жени на борда. Но като всяко правило и то си има изключения. Те се казват Ан Бони и Мери Рийд. Техният жизнен път с малки изключения е документиран. По-младата от двете пиратки – Ан, е родена през 1690 г. близо до Корк в Ирландия, като извънбрачно дете на виден адвокат. След смъртта на своята съпруга той се оженва за някогашната си слугиня, майката на Ан и се преселва в Америка. Мнозина млади и богати мъже от Каролина ухажват адвокатската дъщеря, но тя се влюбва в простия моряк Джеймс Бони и се омъжва за него против волята на баща си. Младата двойка заминава за Западна Индия в Ню Провидънс, където лодкарят си намира работа като… пират. Скоро обаче Джеймс Бони се оказва дребна риба за Ан. През 1718 г. младата жена се запознава с квартирмайстора на известния корсар Чарлз Вейн Калико Джак. Ан Бони е заловена заедно с екипажа си, но няма сведения за нейната смърт.

 *

Сър Франсис Дрейк Както показва и рицарското му звание, сър Франсис Дрейк е бил високо уважавана публична фигура в Англия. Той е бил морски капитан, навигатор, политик и дори трафикант на хора. За англичаните Дрейк е бил капер, или цивилно лице, упълномощено от дадена държава да напада и ограбва корабите на други държави. За испанците обаче Дрейк е бил един от най-големите пирати. Дрейк навлиза в пиратството през 1572 г., когато той и неговите хора завземат град Номбре де Диос в Панама. Градът, който тогава е бил под владетелството на Испания, току що е бил получил голяма пратка злато и сребро от Перу. Дрейк прекарва почти една година, тормозейки испанските кораби в региона. През 1573 г. Дрейк напада керван с мулета и заграбва близо 20 тона злато и сребро. Тъй като той и хората му нямат възможност да транспортират безопасно цялото това съкровище, решават да го заровят. Вероятно така се раждат и всички легенди за „заровеното пиратско съкровище.“ За разлика от Белами, Дрейк успява да се оттегли от пиратството с голямо, макар и по-малко от неговото, богатство. Дрейк получава рицарско звание от кралица Елизабет Първа през 1581 г. и е бил втори главнокомандващ на английския флот, който разбива испанската Армада през 1588 г. По-късно Дрейк става кмет на град Плимът и умира от дизентерия през 1596 г. на 55-годишна възраст.
Той е и първият англичанин, обиколил света с кораб. И то без да се е готвил специално за околосветско пътешествие. През 1577 г. Франсис Дрейк поема с пет кораба към Америките. След като прекосява Магелановия проток, на Дрейк му остава само един кораб – „Златната кошута”. Но това се оказва достатъчно, за да разграби западния бряг на Южна Америка. Дрейк заобикаля Северна Америка, а после преминава между Индонезийските острови. Покрай нос Добра надежда и Африка се завръща в Англия – след 1000-дневно пътешествие.

 *

Хенри Морган

Хенри Морган (1635 – 1688) изработва първия пиратски кодекс и става нещо като „баща на пиратската демокрация“. Пак от него тръгва и образът на пирата като добър пияч. През 1671 г. с 36 кораба и екипаж от 1 200 моряци Морган превзема Панама, по онова време един от най-богатите градове в света. По-късно го пленяват в Ямайка и го връщат в Англия. Там пиратът не само е помилван, но дори е назначен за вицегубернатор на Ямайка. Така Морган триумфално се завръща на Карибските острови, където се отдава на слабостта си към рома. В историята Морган влиза с кодекса си, според който екипажът има право на глас при избирането на капитан и при разпределението на плячката. Моргановите закони предвиждали и застраховка при наранявания. При загуба на дясната ръка обезщетението възлизало на 600 пиастъра, а при загуба на лявата – на 500.

 *

Състояние на пиратите в долари

  • Самюел Белами: 129 млн.
  • Сър Франсис Дрейк – 123.6 млн.
  • Томас Тю – 111 млн.
  • Джон Боуен – 40 млн.
  • Бартоломю Робъртс – 32 млн.
  • Жан Флюри – 31,6 млн.
  • Томас Уайт – 16 млн.
  • Джон Хелси – 13 млн.
  • Хари Морган – 12,9 млн.
  • Тийч Черната брада – 12,5 млн.
  • Сам Бърджис – 9,5 млн.
  • Едуард Ингланд – 8,1 млн.
  • Франсоа льо Клерк – 7,5 млн.
  • Хауел Дейвис – 4,5 млн.
  • Стийт Бонет – 4,4 млн.
  • Ричард Уорли – 3,5 млн.
  • Чарлз Вейн – 2,3 млн
  • Едуард Ф. Лоу – 1,8 млн.
  • Фжон Ракъм – 1,5 млн.
  • Джеймс Мартел – 1,5 млн.

 *

За тактиката

За тактиката на морските разбойници има едно описание на английския пират Хенри Мейнуорнинг, който приел прошката на краля и изложил пред правителството съвети как да изтребят пиратството. В доклада му между другото се казва:

„Малко преди разсъмване пиратите прибират ветрилата, за да се виждат един друг всички кораби, и чакат пред вятъра. После определят своя курс, така че ако бъдат забелязани от друг плавателен съд, той да ги сметне за търговски кораб, плаващ по същия курс. Ако се касае за няколко пиратски кораба, те още преди развиделяване се пръскат на около една морска миля. Не открият ли други кораби, пиратите плават по вятъра и се държат като обикновени ветроходи. Ако забележат зад себе си търговец, поставят възможно най-много ветрила, но същевременно спускат плаваща котва, за да намалят собствения си ход. Търговският кораб трябва да помисли, че плаващият пред него се страхува да не бъде настигнат.

Наблюдателните гнезда на мачтите са непрекъснато в действие. Пиратските кораби уговарят помежду си сигнали: кога да започнат преследването, кога да го зарежат, къде да се срещнат и как да се разпознаят отдалече.

По време на преследване те не се придържат към никакви постоянни правила. Стремят се само колкото е възможно по-бързо да се приближат до борда на преследвания кораб. Обикновено си избират флаг, подходящ за типа на кораба и за района, из който плават.“

Щом видят плячка, пиратите се опитвали да я приближат откъм наветрената страна, за да имат по-добра позиция за маневриране. Но най-често я преследвали в директен курс с превъзхождаща скорост право към кърмата. Дори и по-големите кораби на противника се намирали тогава в неизгодно положение, защото почти всичките им топове били разположени на оръдейната палуба по бордовете и не можели да ги насочват назад. А ако смени курса, за да даде залп от борда, противникът губел ценно време за тази маневра. Тя се провеждала само в последния момент, когато бягството изглеждало вече невъзможно.

По време на приближаването и двата кораба се подготвяли за предстоящата битка. Изнасяли барут от погреба, подреждали гюллета, в съдове с вода потапяли платнища за борба с пожари, заливали ветрилата с вода, за да не може лесно да се подпалят. Посипвали палубата с пясък, за да не се плъзгат от кръвта и водата по нея. На края хората получавали по глътка (а понякога и твърде повече!) ром за кураж.

Щом настигнел плячката, пиратът се опитвал да закачи носа на своя кораб за кърмата на жертвата. И преди всичко да натика здрав дървен клин в кормилото на нападнатия кораб, за да го лиши от способността да маневрира. Същевременно на палубата на противника запращали ръчни гранати, гърнета с огън и вонещи бомби. И веднага след това, въоръжени с пистолети и с щурмови саби с извито, здраво острие, пиратите нахлували на задната палуба на врага или трошели прозорците на кърмовата надстройка, за да проникнат в кораба.

Ако нападнатият търговски ветроход имал на борда си въоръжени пътници, концентрирали ги на кърмовата кула. Екипажът се събирал до мачтите, готов да извършва необходимите маневри с ветрилата. В наблюдателните кошове на мачтите от двата кораба седели изкусни стрелци със задача да премахват вражеските предводители. При всяко пиратско нападение върху търговски кораб разбойникът обикновено излизал победител в решителния ръкопашен бой след аборди-рането, освен ако не е попаднал в капан.

Когато преминавали в атака или приканвали противника да се предаде, пиратските кораби по стар обичай вдигали чер или червен флаг с мъртвешки череп и всявали страх и ужас.

 *

Чували ли сте за Република Либертация?!

Не търсете тази страна по географските карти. Тя никога не е била нанасяна върху тях. До нас са достигнали малко сведения за нея благодарение записките на капитан Мисон. Той бил потомък на знатен род. Високо образован и отличаващ се със своите фини обноски. По нищо не личало, че животът му ще протече като пират.

След сериозна семейна свада бъдещият дворянин напуснал бащиното си имение и се зачислил във военния флот на Людовик XIV. Знатният произход на Мисон не му попречил бързо да свикне със суровия живот на моряка. Да овладее сложното изкуство на ветроходната навигация. Затова това и никой не се учудил, когато през 1710 г. той бил назначен за командир на военния кораб „Виктоар“. Именно при плаване на този кораб среща свещеника Карачиоли, който го посвети в учението на своя кумир, известния философ-утопист Томас Мор. Проповядващ, че кралската и духовната власт са в еднаква степен средство за угнетяване на народите.

Минало време от тази среща, но тя оставила незаличими следи в разбиранията на капитана за устройството на света. Той дори започнал да мисли как да създаде общество без тирания. Скоро случаят му предоставил добра възможност за това. След едно сражение с англичани на борда на „Виктоар“ загинали всички офицери. От командния състав останал жив само капитан Мисон. Тогава той събрал оцелелите моряци от своя кораб и им предложил да се откажат от службата си на краля, като се отдадат на волен морски живот. Екипажът на „Виктоар“ приел възторжено тази идея.

illo_011На тях им било омръзнало да воюват, без да знаят защо, а силното им уважение към Мисон ги предпазило от всякакви колебания. „Виктоар“ започнал да броди в Индийския океан и нападал минаващите търговски кораби. В професията на лирата хората на Мисон внесли нещо ново, необичайно за тогавашните корсари: пленените не били подлагани на никакви насилия, а завладените кораби не били унищожавани. По заповед на Мисон на победените екипажи се предоставяли храна и вода, за да могат да стигнат до най-близкото пристанище. Капитан Мисон считал, че изящните маниери са задължителни даже на пиратски кораб и строго внушавал на своите главорези правилата на приличния тон. Недоволните от това моряци мърморели, че били попаднали не на кораб, а на плаващ аристократически салон.

Около гвинейските острови „Виктоар“ разгромил холандския кораб „Нювщат“, който бил въоръжен с 40 оръдия. В неговите трюмове се намирали 2000 фунта злато и 18 негри-роби. Златото Мисон разделил между своите хора, а робите включил в състава на екипажа си на еднакви начала с останалите моряци. Тази среща с търговците на роби потресла капитана и той решил да се бори безпощадно с тях. Оттогава нито един търговец на „жива стока“ не могъл да бъде спокоен за своята съдба, ако корабът му се изпречел на пътя на „Виктоар“. Мисон връщал свободата на негрите, а търговците на роби безпощадно бесел по мачтите.

томас ТЮ

Томас Тю

По съвет на Карачиоли след доста успешни акции Мисон отново преминал в Индийския океан, за да може на един от тамошните острови да осъществи мечтата на философите-утописти. Той избрал Мадагаскар, където отдавна намирали убежище много пирати. През април 1714 г. „Виктоар“ хвърлил котва пред западното крайбрежие на острова, близо до нос Амбър. Тук Мисон се срещнал с Томас Тю, който също бил образован човек. Тю приел социалната програма на Мисон и скоро станал негов пръв помощник.

На брега било построено селище, което след две години вече наброявало три хиляди жители. Пиратската държава имала територия от около 60 квадратни километра и твърде интересна конституция. Всички нейни поданици на възраст от 17 до 60 години се ползвали от избирателни права. На изборите били избирани представители във „Великото събрание“, което от своя страна избирало правителство на републиката. Пръв президент на Републиката на свободата станал Мисон. Земята, сградите и средствата за обработка на земята били обществена собственост. За разпределението на благата бил въведен принципът „На всекиго според труда“.

Децата и възрастните хора били осигурени. Жените имали еднакви права с мъжете и били освободени само от военна служба. Всички поданици на Либертация били еднакви пред законите —не съществувало никакво разделение на нации и раси. Изглежда, не било много лесно на тези, които управлявали републиката, едновременно да владеят изкуството на абордажния бой и правилата на парламентарната демокрация.

Либертация била унищожена от войнствените туземци. Една нощ, когато „адмиралът на републиката“ Тю с всички кораби се намирал на море, в градчето се втурнали войни от съседното туземно племе. Мигновено пламнал пожар, който унищожил повечето от постройките. Мисон едва успял да натовари оцелелите либертанци и останки от покъщнина на две корабчета и се отправил да търси Тю. След доста премеждия успял да го намери на африканския бряг в не по-малко отчаяно положение. Флотилията на Тю попаднала под жестоките удари на неочакван щорм и потънала. Либертанци отново потеглили на плаване, докато ги постигнала нова беда — при буря се обърнала лодката на Мисон и той загинал.

Загубил най-близкия си приятел, Тю отново станал пират. В Бабелмандебския пролив той организирал засада на един търговски кораб и бил убит в абордажния бой.



Прочетена 4618 пъти
Tags:
, , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , ,
Няма коментари

Коментирай