„И викът ми нека стигне до Тебе“

12 май „И викът ми нека стигне до Тебе“

Това е вдълбан стих от старозаветен псалм, оставен от незнаен майстор върху мраморен блок вграден в една от най-старите и живописни църкви в Несебър. Какво е искал да ни каже стария майстор, едва ли някога бихме узнали. Но има легенда, която донякъде може да ни загатне за духа и вярата на местните хора… но за нея по-надолу…

А ето какво знаем за църквата намираща се в тогавашния център на града и носеща името на Божията Премъдрост – Св.София, наричана от всички местни хора „Старата миртополия“ или само Митрополията:

SvSofia01Трикорабна базилика с дължина 25,5 метра и ширина около 20 метра. Изграждането и датира от края на V век. Два са строителните периода, като сегашния си вид тя е придобила в началото на ІХ век. В апсидата почти в цялост е съхранен синтронът. Отвътре църквата е била измазана с хоросан и богато стенописана. Целият под е бил покрит с мозайка от малки разноцветни камъчета. Била е част от комплекс-резиденция на несебърския митрополит.

Първоначалното изграждане на храма се отнася към V век. По-късно била реконструирана -ок.VІ-VІІв.- когато е бил вграден мраморния блок с надпис: „И викът ми нека стигне до тебе“ (цитат от 102 Псалм)- елемента е бил част от друга сграда или от по-раншната конструкция на същата. По време на войната през 1257г. венецианска флота начело с Джакомо Доро нападнала Несебър и венецианците ограбили храма. Те отнесли съхраняваните в него свети мощи – тялото на св. Теодор, ръката и челюстите на св. ап. Андрей, черепа на св.Сист и ръката на св. Вартоломей. Мощите били пренесени първо в Цариград, а после във Венеция в черквата“Св. Салвадор“ където са и днес.
В края на 14-началото на 15в. в „Св. София била погребана Матаиса Кантакузина-Палеолог, като до днес е запазен надписа от надгробната й плоча. Имала е двускатен покрив, който не е запазен.
„Света София“ продължила да функционира като черква до края на ХVІІІв.

Легенда – местен фолклор:

Това се е случило през турско робство, 18 век. През последните години на владичеството си заедно с упадъка на османската империя, турците затягат своята примка и това се отразява пряко върху живота на хората. Променят се имената на топонимите и хидронимите… с последни сили се води политика за строеж на джамии и рушене на християнски храмове…

В това размирно време, е решено преустройството в джамия на най-големия и емблематичен за православната църква в Несебър – храм Св.София. Като символ на християнската вяра, тя е трябвало да сподели съдбата на колосалната, не само тогава, Св.София в Цариград. Това е целяло подтискането и подчиняването духа на хората.

Решението вече е взето. Най-хубавия за времето си храм, богато изографисан, настлан със ситна и пъстроцветна мозайка. Голям и намиращ се в най-високата част. В центъра на града. Резиденцията на Несебърския митрополит – трябва да стане джамия. Материалите започват да прииждат в града, архитекта е налице и е събрана група от строители… Уточнена е датата на започване…

nesebar_sv-sofia-sdСъбират се най-будните хора в града и решават да не предадат символа на своята вяра… Вечерта преди започване на строежа, двускатния покрив на Св.София, рухва. С него рухва и идеята за преустройството… Целта е постигната – Св.София, един от символите на града е останал до последно християнски… Всъщност тази съдба застига и други от съществуващите тогава църкви. Докато турските власти не поставят денонощна, въоръжена и многобройна охрана пред храм Св.Петър и Павел – намиращ се в двора на сегащното училище. Там се строи така желаната от тях джамия, която по-късно се саморазрушава.

Колоните и всяка украса от разрушените църкви, както и други плочи изработени от мрамор се трошът, смилат, влагат се във варови разтвори…

Днес във „Старата митрополия“, всяка двойка, желаеща да даде обед пред господ, може да го направи. Романтичните и пазещи историята руини са идеален декор за сватбеното тържество и символизират, непримиримия християнски дух на Несебърлии…

  1. Молитва на скърбящия, когато тъжи и излива жалбата си пред Господа. Господи, послушай молитвата ми, И викът ми нека стигне до Тебе.
  2. Не скривай лицето Си от мене; В деня на утеснението ми приклони ухото Си към мене; В деня, когато <Те> призова, послушай ме незабавно.
  3. Защото дните ми изчезват като дим, И костите ми изгарят като огнище.
  4. Поразено е сърцето ми и изсъхнало като трева, Защото забравям да ям хляба си.
  5. Поради гласа на охкането ми Костите ми се прилепват за кожата ми.
  6. Приличам на пеликан в пустиня, Станал съм като бухал в развалини.
  7. Лишен от сън станал съм като врабче Усамотено на къщния покрив.
  8. Всеки ден ме укоряват неприятелите ми; Ония, които свирепеят против мене проклинат с името ми.
  9. Защото ядох пепел като хляб, И смесих питието си със сълзи,
  10. Поради негодуванието Ти и гнева Ти; Защото, като си ме дигнал, си ме отхвърлил.
  11. Дните ми са като уклонила се сянка <по слънчев часовник>, И аз изсъхвам като трева.
  12. Но Ти, Господи, до века седиш Цар, И споменът Ти из род в род.
  13. Ти ще станеш и ще се смилиш за Сион; Защото е време да му покажеш милост. Да! определеното време дойде.
  14. Защото слугите Ти копнеят за камъните му, И милеят за пръстта му.
  15. И тъй, народите ще се боят от името Господно, И всичките земни царе от славата Ти.
  16. Защото Господ е съградил Сион, Той се е явил в славата Си,
  17. Той е погледнал благосклонно на молитвата на лишените, И не е презрял молбата им.
  18. Това ще се напише за бъдещето поколение; И люде, които ще се създадат, ще хвалят Господа.
  19. Защото Той надникна от Своята света висина, От небето Господ погледна на земята,
  20. За да чуе въздишките на затворените, Да освободи осъдените на смърт {Еврейски: Синовете на смъртта.};
  21. За да възвестят името на Господа в Сион, И хвалата Му в Ерусалим,
  22. Когато се съберат заедно племената и царствата За да слугуват на Господа.
  23. Той намали силата ми всред пътя; Съкрати дните ми.
  24. Аз рекох: Да ме не грабнеш, Боже мой, в половината на дните ми; Твоите години са из родове в родове.
  25. Отдавна Ти, <Господи>, си основал земята, И дело на Твоите ръце са небесата.
  26. Те ще изчезнат, а Ти ще пребъдваш; Да! те всички ще овехтеят като дреха; Като облекло ще ги смениш, и ще бъдат изменени.
  27. Но Ти си същият, И Твоите години няма да се свършат.
  28. Чадата на слугите Ти ще се установят, И потомството им ще се утвърди пред Тебе.



Прочетена 5388 пъти
3 коментара
  • Iliana
    Публикувано в 21:56h, 26 октомври Отговор

    Тази църква е една от най-старите по нашите земи. Типично за раннохристиянските църкви е разполагала с баптистерий – специално помещение за кръщение. Има прекрасна акустика, тайната на която се крие в зазиданите празни глинени съдове на определени места в стените. Този метод е запазен до Средновековието в Несебър и се вижда особено добре в църквата „Христос Пантократор“.
    Благодаря, че пишете за прекрасните Несебърски църкви!

    • Антон Костадинов
      Публикувано в 09:36h, 27 октомври Отговор

      Благодаря Ви за оставения коментар! За всяка църква в Несебър може да се направи по една статия и тя да бъде интересна и увлекателна. Паметта на хората е жива и се разказват много интересни легенди и истории свързани с повечето от тях. Статията в сайта за църквата св.Стефан е много постна а там има много още за какво да се пише – за издълбаните кораби, за стенописа и нестандартния начин на подредба… Дори за добавената скара с паламуда в сцената с улова на Тивериадското езеро 🙂 Няма статия за св.Йоан /неосветени/ а тя е много интересна… Малко известен факт е, че в единия и край е вдълбан герба на Амадей Савойски. В последно време ми остава все по-малко време да се занимавам с „глупости“, а сайта го вписвам сам и затова няма много нови статии. Ако желаете може да напишете по нещо за църквите

      • Iliana
        Публикувано в 15:05h, 28 октомври Отговор

        С удоволствие ще напиша нещо.

Коментирай