Керамика от морето

26 май Керамика от морето

Александър Минчев

Подводните археологически проучвания привличат напоследък вниманието на учените у нас. Причините са две: на първо място те дават възможност да се установят нови данни за историята на корабоплаването по нашето крайбрежие, за промените в бреговата линия и да се откриват останки от потънали древни селища. На второ място, не по-маловажен е фактът, че поради специфичните условия в морето (по-точно в неговия грунд) са запазени добре много предмети от различни епохи, повечето от които чудесно допълват сведенията, получени от разкопки на сушата.

Между тези предмети особено често срещана, но за съжаление често пренебрегвана, е керамиката. А азбучна истина е, че керамиката е календарът на археологията, независимо от използваните напоследък модерни методи за определяне на хронологията. Естествено е, че многовековното използване на морските пътища е оставило следи от различни епохи, но сред керамиката, откривана в морето, с особена популярност се славят, главно между любителите аквалангисти, разнообразните по форма и цвят амфори. Тяхната елегантност, особено на по-ранните типове, е станала пословична, но те не са единствените глинени съдове, които заслужават внимание.

Амфорите са отдавна обект на проучване и, общо взето, трудно могат да изненадат специалистите. Тяхното събиране и датиране помага главно да се определи интензивността на античния внос на базата на количественото съотношение. Много повече данни за миналото, за живота на крайбрежието и на корабните екипажи могат да дадат други — на пръв поглед по-обикновени — съдове: паници, гърнета, лампи, независимо дали са цели или фрагментирани. В това отношение любителите-аквалангисти могат да бъдат понякога много полезни на науката. В своите спускания под водата, дали за риба или просто да се полюбуват на подводния свят, те могат да попаднат случайно на ценни за науката керамични находки, макар и непривлекателни наглед.

maloaziiska-keramikaОбикновено такива „чирепи“ се отминават без внимание и информацията, която те носят от векове, остава недостъпна за науката. Наскоро аквалангистът Петър Колев доказа колко важни са някои случайни находки. Той предаде на варненския археологически музей интересна сбирка от цели и фрагментирани глинени съдове и лампи, събирани от него в различни райони на нашето крайбрежие при спусканията му под водата. Сравнително добре са запазени шест паници, три купички, две чашки и една лампа (някои сега са реставрирани).

Особено интересни се оказаха намерените недалеч от устието на река Ропотамо съдове, които разкриват нови страници от външнотърговските връзки на античните градове по Западното Черноморие. Това са предимно паниции купи, както и десетина фрагмента, които се отличават както с хубавата си изработка, така и с разнообразната си украса. Всички са направениот финаоранжевочервена глина и са покрити с ярък червен лак, запазил ефектността си независимо от хилядолетния престой под водата. Украсата е щемпелувана и обикновено се състои от един централен или няколко повтарящи се, концентрично разположени мотиви. Те могат да се разделят на две главни групи — кръстове с разнообразна форма и стилизирани растения и животни. Срещат се палмови клонки, лотосов цвят, зайци, кучета и др. Композицията на украсата обикновено подчертава изящната форма на съдовете, едни от най-хубавите, откривани у нас. И формата, и украсата са характерни за късноримската керамика, произвеждана от V до началото на VII век в Мала Азия.

Центровете за производство на тази луксозна керамика остават засега неизвестни, но традиционно тя се свързва с малоазийското крайбрежие на Средиземно море. Учени от различни страни, които са се занимавали с този проблем, сочат като най-вероятни места на производството античния Пергам, днес град Бергама в Турция, или античното селище край съвременния град Чанак-кале, известен производствен център и на турска керамика през XVII—XVIII век. Късноримската червенолакова керамика с щемпелувана украса е широко разпространена в повечето райони на Източното Средиземноморие — от Сицилия до Сирия, по малоазийското и адриатическото крайбрежие. Много по-рядко се среща тя в античните градове по Северното и Западното Черноморие — Тиритаки и Мирмекий, Истрия и Том (Кюстенджа) в Румъния и др.

maloaziiska-keramika2Откриването на такава керамика в големи количества при разкопки в Киренайка, Солун, Атина и Цариград сочи недвусмислено, че главните пътища на разпространението и са били морските. Но по тези пътища лежат и някои антични градове, които се намират по нашето крайбрежие: Аполония (Созопол), Месамбрия (Несебър), Одесос (Варна), Дионисополис (Балчик) и др. А доскоро в тях такава керамика не бе известна. Каква бе причината? Действително ли тук не е внасяна луксозна керамика през късната античност? Това е невъзможно. И наистина, проучванията, направени в някои от местните музеи, както и новите разкопки през последните години потвърдиха това предположение.

Отделни съдове и някои фрагменти се откриха в Одесос (между тях има и фрагменти от североафриканска луксозна керамика от същата епоха), в Аполония и в Дионисополис. Общият им брой обаче едва надхвърля цифрата десет, и при това положение, независимо от логиката, не може да се твърди със сигурност, че е имало внос. Като се има пред вид, че през IV—VI век има голяма емиграционна вълна от източните провинции на Римската империя към градовете от Западното Черноморие и Балканите, напълно възможно е тези съдове да са попаднали тук с багажа на някои преселници.

И ето — находката край Ропотамо е на път да даде ключа за разрешаването на проблема: имало ли е у нас през V—VI век внос на луксозна керамика от Мала Азия? Всички цели и фрагментирани съдове от тази находка се датират еднакво – края на V и началото на VI век. Нещо повече, по сведения на откривателя те били наредени под водата на пластове, така, както се подрежда товар на кораб. При спускането си той взел от различни пластове (но на едно място) някои от по-запазените екземпляри. И наистина се оказа, че, макар и с различна форма, те са от едно и също време. Следователно може да се предположи, че на това място се е запазила част от товара —луксозна керамика – на потънал кораб. За съжаление данните са доста оскъдни и тогава не е било обърнато внимание на находката.

Няма съмнение, че едно бъдещо проучване на това място ще ни даде допълнителни сведения за керамичния внос през късната античност, защото явно е, че корабът е бил насочен към нашето крайбрежие. Не по-малко интересен е въпросът защо корабът е потънал на това място. Дали той само се е опитал да се скрие по време на буря в слабо оформения залив при устието на реката, или се е насочил съзнателно натам, тъй като на това: място е имало малко пристанище-тържище, т.нар. емпориум? И отново отговорът трябва да оставим за бъдещите подводни проучватели на района. А дотогава… да си пожелаем повече интерес към находките от морето и по-тесни връзки на любителите с научните работници.



Прочетена 14608 пъти
Tags:
, , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , ,
Няма коментари

Коментирай