Кесонна /декомпресионна/ болест

09 сеп. Кесонна /декомпресионна/ болест

Кесонната болест, известна още като декомпресионна болест или болест на водолазите, описва състояние, причинено от азотните мехурчета, които са в кръвта и тъканите на тялото. Мехурчетата се появяват, когато водолазът премине от дълбока вода към повърхността (където околното налягане е по-ниско) в много кратък период от време. Кесонната болест може да се случи при напускане на околна среда при високо налягане чрез бързо издигане от дълбочина или бързо издигане към среда в по-високо налягане.

Кесонна болест /декомпресионна болест/ най-често се отнася до конкретен вид опасност от подводно гмуркане, но може да се прояви и при други събития на разхерметизиране – болест, дължаща се на пребиваване в камера със сгъстен въздух. Кесонната болест се дължи на намаляване на налягането на околната среда, което води до образуване на мехурчета на инертни газове в тъканите на тялото.

23564-75-45-2Тъй като мехурчета могат да се формират или мигрират към всяка част на тялото, кесонната болест може да произведе много симптоми, както и нейните ефекти могат да варират от болки в ставите и обриви до парализа и смърт. Индивидуалната чувствителност варира и различни лица при едни и същи условия могат да бъдат засегнати по различен начин или въобще да не проявят симптоматика. Въпреки че кесонната болест не е често срещано състояние, потенциалната тежест на състоянието е такава, че са се провели много изследвания с цел превенция на възможна парализа или болест на водолазите.

Бързо намаляване на налягането на околната среда, след поглъщане на големи количества азот, може да причини образуването на мехурчета в тъканите и производството на симптомите. След като са се образували мехурчета, те ще увеличават размера си, като азотната дифузия продължава.
Въпреки че появата на кесонна болест не е лесно предвидима, са известни много предразполагащи фактори. Те могат да се определят като фактори на околната среда и индивидуални особености.

Фактори на околната среда, които увеличават риска от кесонна болест, са:

  • Степента на коефициента на намаляване на налягането – по-голям коефициент на редуциране на налягането е по-вероятно да предизвика кесонна болест в сравнение с по-малък
  • Повтарящи се експозиции – повторни гмуркания в рамките на кратък период от време (няколко часа) увеличава риска от развитие на кесонна болест; повтарящи се изкачвания на височини над 5500 м в подобни кратки периоди увеличава риска от развитие на кесонна болест при надморска височина
  • Скоростта на изкачване – колкото по-бързо е изкачването, толкова по-голям е рискът от развитие на декомпресионната болест
  • Продължителността на експозицията – колкото по-дълго е времетраенето на гмуркането, толкова по-голям е рискът от кесонна болест; дългите полети, особено на височина 5500 м, носи по-голям риск от височинна кесонна болест
  • Подводно гмуркане преди полет – водолази, които се изкачват на височина (полет със самолет) малко след гмуркане, са с по-голям риск от развитие на кесонна болест, дори ако само гмуркане е било в рамките на безопасните граници
  • Гмуркане преди преминаване на голяма надморска височина – кесонна болест може да се случи и без летене, ако лицето се премести на място с голяма надморска височина веднага след гмуркане
  • Гмуркане с надморска височина – гмуркане във вода, чиято повърхностна надморска височина е над 300 м

Индивидуалните фактори, които допринасят за повишен риск от кесонна болест, са:

  • Дехидратация
  • Отворен форамен овале – среща се при около 20 % от възрастното население и при гмуркане това може да позволи на венозната кръв с микромехурчета на инертен газ да заобиколят белите дробове, където мехурчетата в противен случай се филтрират от белодробната капилярна система, и да се върнат директно към артериалната система (включително артериите на мозъка, гръбначния мозък и сърцето); в артериалната система мехурчетата (артериална газова емболия) са много по-опасни, тъй като те блокират кръвообращението и причиняват инфаркт (тъканна смърт поради локална загуба на притока на кръв); в мозъка това води до инсулт, а в гръбначния мозък може да доведе до парализа
  • Възраст – няколко проучвания показва по-висок риск от кесонна болест с увеличаване на възрастта
  • Температура на околната среда – има някои данни, че индивидуалната експозиция на много ниски температури на околната среда може да увеличи риска от кесонна болест
  • Предишна травма – има данни, че скорошно нараняване на става или крайник може да предразположи човек към развитие на кесонна болест
  • Консумация на алкохол – въпреки че консумацията на алкохол повишава дехидратацията и следователно може да повиши чувствителността към кесонна болест, но проучване заключва, че консумацията на алкохол не повишава риска от това състояние

Класификацията на кесонна болест [декомпресионна болест] се определя според вида на симптоматиката. Въведена е и по-опростена класификация, при която се използва термина „тип I“ („прости“) за симптоми, включващи само кожата, опорно-двигателния апарат или лимфната система, и „тип II“ („сериозни“) за симптоми, засягащи други органи (като централната нервна система). Тип II признаците се считат за по-тежки и обикновено имат по-лош изход от болестта. Тази класификация сега е много по-малко полезна в диагностиката и лечението, тъй като неврологичните симптоми могат да се проявят след първоначалната проява на състоянието.

Въпреки че мехурчета могат да се образуват навсякъде в тялото, кесонна болест най-често се наблюдава в раменете, лактите, колената и глезените. Болки в ставите представлява около 60-70% от всички случаи на кесонна болест, като рамото е най-честата локализация на симптоматиката. Неврологични симптоми са налице в 10-15% от случаите с наличие най-често на главоболие и зрителни нарушения. Кожни прояви присъстват в около 10-15% от случаите. Белодробна симптоматика в резултат на кесонна болест е много рядко срещана при водолази и се наблюдава по-често при пилоти.

Таблицата по-долу показва симптомите на различни типове на кесонната болест, класифицирани според местоположението на мехурчетата:

Kesonna-bolest

Възможните усложнения на кесонна болест /декомпресионна болест/ могат да варират от лек артритен тип болки в ставите, трайна загуба на чувствителност в крайниците, ретенция на червата и пикочния мехур, затруднения с равновесието и ходенето, парализа. Увреждания могат да ограничат нормалните ежедневни дейности като работа, почивка, самостоятелни грижи и сексуалната функция.

Диагнозата на кесонната болест се поставя с анамнеза на настоящия случай на гмуркане, след като се изключат други заболявания и травми. Правилната диагноза изисква задълбочен неврологичен и физикален преглед.

Спешно лечение на кесонната болест включва поддържане на кръвното налягане и приложение на кислород. Течности също могат да се вливат. Ключът към лечението е използването на хипербарната кислородна терапия в специална камера с високо налягане, в която пациентът получава 100% кислород. Това лечение предизвиква преминаване на азота отново в течна форма.

13564-75-45Повечето случаи на кесонна болест реагират добре на лечение с хипербарен кислород. Незабавно лечение с кислород 100%, последвано от рекомпресия в хипербарна камера, в повечето случаи не водят до никакво дългосрочни последици. Въпреки това е възможно поява на постоянни дългосрочни увреждания от кесонна болест. Водолази, които имат тежки гръбначни и церебрални симптоми, включително загуба на съзнание и парализа, могат да имат остатъчни неврологични дефекти дори след окончателното лечение.

Леките случаи на кесонна болест, особено свързани с надморска височина, често преминават спонтанно или след лечение с кислород и течности.
Пациенти с церебрални или спинални симптоми могат да изискват физическа терапия. Рехабилитацията на тези лица е същата като за инсулт и увреждане на гръбначния мозък, въпреки че резултатите обикновено са по-добри. Значително подобрение в двигателната функция може да настъпи при 6 до 12 месеца след лечението. Физикалната терапия се фокусира върху поддържането на мобилността и мускулната сила и повторно научаване на умения за ходене и балансиране. Пациентите имат висок процент на пълно възстановяване.

Симптоми и признаци при кесонна болест /декомпресионна болест/ МКБ T70.3

  • Повръщане
  • Главоболие (болки в областта на главата)
  • Коремна болка
  • Умора
  • Затруднено дишане
  • Виене на свят

Лечение на кесонна болест /декомпресионна болест/ МКБ T70.3

  • Хоспитализация

 

safety3

Източник: medpedia.framar.bg



Прочетена 12682 пъти
Tags:
, , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , ,
Няма коментари

Коментирай