Когато бог създавал е моряка

01 авг. Когато бог създавал е моряка

Народна песен

knot-32

Когато бог създавал е моряка,
той нямал, нямал нищо под ръка.
И даже там под свойта божа стряха
за шапката му не намерил козирка.

За ръце му сложил две въжета,
за гърди продран ковашки мях,
за крака му сложил две дървета,
а празна бъчва сложил за стомах.

За глава му сложил земен глобус,
дал му глас на морския прибой.
За очи му сложил две звездици,
за сърце му сложил бучка сол.

Веднъж, когато морякът си почивал,
от дъното дошла една жена.
Тя била тъй приказно красива,
че влюбил се морякът на часа.

И таз жена, тъй приказно красива,
пленила е моряшкото сърце.
Пленила го, на дъното го скрила,
далеч, далеч от женските ръце.

Затуй сега морето е солено,
защото там на дъното лежи
моряшкото сърце от скръб ранено,
за чиста обич вечно да скърби.

knot-32

Акордите може да видите на този адрес.



Прочетена 42851 пъти
1Коментар
  • Велислав
    Публикувано в 11:43h, 26 септември Отговор

    Дядо ми (Бог да го прости) е завършвал Морското с Вапцаров…
    Та от него помня доста по друг текст – на годишнините на випуските я пееха от сърце тази песен:

    „Когато Бог създавал моряка,
    той много нещо (малко) имал подръка…
    И даже там – под свойта Божа стряха
    за шапката му нямал козирка!

    Пр.: И затова, морякът днес
    от всички нас е най-злочест!
    Че той е длъжен за беда
    Да понася (3 с вдигане в мажор) и ВОДА!

    За две очи Бог сложил му звездици…
    Наместо мозък – сипал шепа сол…
    За гласни струни сложил седем спици,
    а за стомах – пробит ковашки мях!

    Пр.
    и т.н.“

    После

Коментирай