Корабният комин

27 мар. Корабният комин

Вместо привичното „Платно на хоризонта!“ в един прекрасен ден капитанът бил принуден да чуе: „Дим на хоризонта!“ Коминът дошъл на корабите в конфликт с тнхната чистота и изящество. На недоволството на капитана механикът пренебрежително подхвърлил: „Щом ви се цапат мачтите, боядисайте ги черни!“ Така и станало, разбира се, но от това саждите не изчезнали ; а по палубата нямало чистота и при четирикратно измиване в едно денонощие. Заедно с комина и саждите корабните парни машини донесли миризми, шум и вибрации. Капитанът можел да бъде доволен от едно — че мостикът, неговата светая светих, е надеждно изолиран от котелното и машинно отделение и се свързва с тях само чрез звънци и машинни телеграфи.

Параход "Сириус"

Параход „Сириус“

Всички недостатъци и несъвършенства на парните машини се изкупвали от прекрасното качество, че те можели да работят при всякакво време, независимо от вятъра. Мореплавателите имали нужда от механичен двигател, особено за буксирни работи в пристанищата и каналите, където вятърът не можел да се използва. Затова те не чакали да бъдат разработени съвършени котли и машини, а започнали да правят опити с първите образци и дори да разработват машини специално за корабите. През 1801 — 1815 г. забълвали дим комините на първите парни катери, буксири и речни корабчета, притежаващи реални експлоатационни възможности.

Коминът се превърнал в символ на новата епоха в корабостроенето и корабоплаването. За корабните комини могат да се разкажат множество истории — смешни, тъжни и поучителни. На големите океански кораби комините се появили със значително закъснение. Едва през 1819 г. английският параход-ветроход „Савана“ пресякъл Атлантическия океан. Неговият комин димял само 81 часа, а плаването продължило 25 денонощия. Причината за това не била само в резервираното отношение към машините и комините. Много по-важно обстоятелство било несъвършенството на цялата енергетична уредба, която след няколко денонощия непрекъсната работа изисквала продължително почистване и обслужване. Поради неикономичността и, при постоянна работа тя би изгълтала толкова въглища, колкото корабът би пренесъл, ако запълнел с тях и кабините на пътниците. И все пак възможностите на парната машина били продемонстрирани убедително: наскоро след тръгването на кораба един митнически ветроход безуспешно го преследвал цял ден, защото. .. стелещите се зад „Савана“ пушеци били сметнати за признак на пожар.

Техниката се развивала с невиждани дотогава темпове. Докато машината на „Комет“ (Англия, 1812 г.) имала мощност 4 к.с., „Савана“ разполагала с 90 к.с. През 1834 г. в парните енергетични уредби бил включен кондензатор на парата и те преминали към непрекъснат цикъл на работа, като при това значително се подобрил коефициентът на полезното им действие. С такава машина „Сириус“ пресякъл Атпантика за 18 денонощия, което станало сензация от световен мащаб и окончателно утвърдило комина като символ на мощ и независимост на кораба от капризите на природата.

Параход "Елиза", пресякъл първи Ламанша през 1819г.

Параход „Елиза“, пресякъл първи Ламанша през 1819г.

След 1850 г. конструкторите без задръжки поставяли на корабите по два и три комина, защото за все по-големите проектни мощности се изисквала все повече пара — следователно повече котли. Гигантът на XIX век „Грейт Истърн“ (Англия, 1858 г.) имал 5 комина и 6 мачти с ветрила. Големите му размери обаче били пречка за рентабилна експлоатация. Затова в Ню Йорк капитанът находчиво организирал двудневна екскурзия. Десетдоларовите билети били продавани без ограничения и на борда се качили 2000 пътници, докато кабините били предвидени за 300. Хиляда пътници прекарали нощта на откритата палуба, подложени на студа, влагата и — не на последно място — пушека и пепелта на 5-те комина. Накрая те се разбунтували и разгромили горната част на кораба,..

Всъщност, за какво служи корабният комин? Най-вече за създаване на тяга, т.е. за интензивно снабдяване на пещта с въздух. А не може ли въобще без комин? — се запитал американският корабостроител Д. Ериксон, когато се опитвал да построи мощен и неуязвим боен кораб. И ето че на неговия „Монитор“ (1862 г.) комините били направени разглобяеми и се сваляли преди боя, за да се намалят размерите на кораба като артилерийска цел. Освен това по този начин се създавала възможност за насочване на собствените оръдия буквално във всички посоки. Необходимият приток на въздуха се осигурявал от вентилатори, решение, което след това било възприето от всички страни. „Монитор“ наистина се наложил като нов тип боен кораб, макар и не заради особеностите на комините си. Но при буря, когато вълните с лекота заливали ниската палуба, през неизбежните пролуки между комините и оставенитте за тях отвори нахлувала вода, което в един тежък ден причинило потъването на кораба.

Успоредно с налагането на парните машини и турбини комините все повече се превръщали в отличителен белег и дори предмет на гордост на кораба. На някои презокеански лайнери даже били поставяни фалшиви комини-, за да се създава впечатление за голяма мощност на машинната уредба. А на немския крайцер „Емден“ през 1914 г. бил направен фалшив четвърти комин от летви и парусина, за да бъдат заблудени преследващите го съюзнически кораби. Доколкото през Първата световна война силуетът на кораба бил основното средство за разпознаването на бойните кораби на далечно разстояние, успехът на този трик не бива да ни изненадва. Бреговите постове на съюзниците, които знаели, че по четири комина имат английските крайцери, без изключение подавали към „Емден“ всички сигнали като към свой кораб.

Комин на товарен кораб

Комин на товарен кораб

Находчивостта и умелата маскировка имали важно значение за успеха на крайцерските действия, в които изненадата играе първостепенна роля. Трябва да се добави, че до този момент подобни действия не се смятали за почтени. След сполуката на „Емден“ и бруталните действия на немските подводници моралните ограничения били отхвърлени на заден план. През Втората световна война английският флот извършил една диверсионна акция, за която били преправени комините на английския есминец с цел да бъде оприличен на немски. По това време във флота вече навлезли нови технически средства за разпознаване на корабите и в бъдеще подобни истории едва ли ще се случат.

Да се конструира един корабен комин изглежда проста работа, но всъщност не е така. Коминът се оказва свързан не само с котлите, но и с проблемите на наблюдението, използването на оръжието, борбата с повредите и пожарите и т.н. Най-добре личи това от опита на английския боен кораб „Дреднаут“ (1906 г.), който по своите качества надраснал съществуващите броненосци и дал началото на нов клас кораби — линейните кораби. Предният му комин бил разположен между командния мостик и предната мачта, на която се намирал постът за управление на артилерийския огън. На ход този пост бил обгърнат с дим и запълнен с дим, така че огромната мощ на артилерията оставала сляпа. Това наложило корабът да се преустрои — мачтата била снета, а постът преместен на мостика. В периода между двете световни войни редица кораби от различни страни били преустроени, като от двата им комина правели цо един.

Борбата със собствения дим била особено тежка на авионосците, които трябвало да имат обширна гладка палуба и безупречни условия за наблюдение. Изпробвани били различни конструкции — комини под палубата, накланящи се встрани комини и т.н. Сполучливата била намерена през 1920 г. Комините, мостикът и всички надстройки се обединявали в един блок, който се разполагал по десния борд, а останалата палуба оставала свободна. Тази идея се наложила, след като успешно била приложена на американските авионосци „Саратога“ и „Лексингтън“ (1927 г.). Огромните им тела, дълги над 20 метра, крият в себе си по 7 димохода. Причината за това е, че първоначално корабите били започнати като линейни крайцери с по седем комина. Това число също би било рекордно. Шестте комина на руския крайцер „Асколд“ обаче не били надминати, защото при преработването на проекта на „Саратога“ станало ясно предимството на групирането на комините специално за авионосеца. Любопитно е, че „Саратога“ и „Лексингтън“ били еднакви и за да могат летците да ги различават отдалеч, на комина на единия от тях била нарисувана широка вертикална лента.

Изпускането на кълба от гъст черен дим не е желателно за никой кораб. Във военни условия димът бил особено вреден, защото отдалеч издавал наличието на кораба. Нощно време корабите се демаскирали от искрите, които понякога излитат от комините. За да не се случват такива произшествия, е необходимо изгарянето на горивото в котлите да бъде пълно, което се постига чрез обилно и равномерно подаване на въздух към горивото. Изпълнението на това условие зависи както от конструкцията на котлите, така и от майсторството на огнярите или котелните машинисти.

Известно е, че по време на нощната атака на българските торпедоносци срещу турския крайцер „Хамидие“ нашите кораби успели да се приближат незабелязано до него. Само за минута по време на атаката, когато командирът на „Дръзки“ поискал максимален ход и огнярите започнали трескаво да хвърлят въглища, от комина заизскачали огнени езици. Турците веднага насочили оръдията си към тази единствена видима цел в нощта и снарядите падали до самия торпедоносец. За щастие на нашите моряци, само парчета от снарядите ранили един от тях и пробили комина — а дори един снаряд при пряко попадение бил достатъчен за унищожаването на дръзкия торпедоносец… Огнярите бързо овладели огъня и нашият кораб се изгубил в мрака на нощта. Между реликвите на флота и днес се пази снимката на един от моряците пред пробития комин. Уместно е да припомним, че по това време професията на огняря е била нова и сложна. Тя била усвоявана в Морските машинни школи в Русе — първото техническо учебно заведение в България, основано с руска помощ след Освобождението.

Коминът на специализиран кораб

Коминът на специализиран кораб

През първата половина на XX век въглищата постепенно били изместени от течните горива. Тъй като добре се разпръскват, те изгарят по-пълно и това станало причина за намаляване на размерите на корабните комини. Но решителен напредък бил отбелязан едва при внедряването на дизеловите двигатели. Ако се вгледате в снимката на „Зеландия“ — един от първите морски кораби с дизелов двигател, — едва ли ще разберете откъде излиза пушекът. Всъщност много пушек няма. Затова на малките кораби въобще не се правят комини, само ауспухи. На големите съвременни кораби с дизелови двигатели коминът се е запазил. В повечето случаи той има… врата. Ако я отворите, ще видите, че в обширното му празно пространство преминава неголяма тръба — димоход. Такава конструкция е необходима, за да се изолира нагрятата от горещите газове на двигателя тръба, която би могла иначе да стане причина за пожар или изгаряния.

Проблемите на комините не са изчезнали, а само са се видоизменили. Всеки нов кораб със своята специфика поставя нови задачи и предизвиква търсене на нови форми и решения. Помислете например за съвременните пътнически кораби. В условията на острата конкурентна борба всеки от тях се стреми да предложи на пътниците все по-пълен комфорт. Каква полза от красивата емблема, нарисувана върху комина, ако от него излитат сажди, които падат по светлите дрехи на пътниците? И ето че конструкторите снабдиха комините със специални обтекатели, изпитани в аеродинамични тръби. С тях димът се изнася изцяло надалеч от кораба.

На много кораби коминът се съчетава с други устройства — мачти, антени, товарни съоръжения. Характерна новост във формата на комина е чупката в горната му част. Не е за пренебрегване, разбира се, и нейната естетическа роля, но главното е, че тя изнася изходното гърло на комина назад, надалеч от мостика. В същото време долната част на комина остава прибрана към надстройката и не стеснява откритата част на палубата. Особено ценна е тази конструктивна особеност на авионосните кораби, например на съветския вертолетоносец „Москва“ (1967 г.). Но тя се предпочита и на други бойни кораби, като френския ескадрен миноносец „Суфрен“ (1967 г.) и т.н.

Корабите винаги са съчетавали вътрешната мощ с външно изящество. Подчинявайки се на този неписан, но всепризнат закон, коминът неизбежно измина пътя на развитие от чисто функционален до функционално-естетически елемент. Затова той е обект на постоянни грижи от конструкторите и моряците, което води до непрекъснатото му усъвършенстване и видоизменение. На опитното око коминът може наистина много да разкаже: какъв е корабът, кога е строен, майстор ли е бил конструкторът му, какви са двигателите, поддържа ли се добре корабът и т.н.

А викът „Дим на хоризонта!“ вече не ечи на корабите. И не само за това, че новите комини димят по-малко — гпавното е, че съвременните технически средства откриват корабите по-сигурно и по-надалеч от човешкото око. А може би ще изчезнат и самите комини?

Това вече ще покаже бъдещето.

Автор: С.Стоянов; Алманах ФАР84



Прочетена 24277 пъти
Tags:
, , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , ,
Няма коментари

Коментирай