Корабът – Художествено творение на старите маистори

29 ян. Корабът – Художествено творение на старите маистори

Минали хиляди години, преди човечеството да стигне от еднодръвката до кораба с наборен корпус. Ако се проследи развитието на корабната архитектура, започвайки от първите наборни кораби, ще се забележи, че конструктивната основа на корпуса на дървения кораб принципно оставала неизменна. Променяли се само размерите, обводите и силуетът на кораба. Негова основа винаги оставал килът и свързаните с него форщевен и ахтерщевен, съставящи главната част на носа и кърмата, както и шпанготите, оформящи борда.

cutty sark receives her figureheadЯрка“своеобразност на външния облик на кораба придавала декоративната украса. Тя се изменяла, докато принципът на образуването на формите на корпуса оставал в продължение на векове. Историята на развитието на корабната украса е свързана в много отношения с развитието на кораба като инженерно съоръжение и с естетическите възгледи, характерни за различните епохи от историята на човечеството: господстващият художествен стил като правило намирал израз не само в наземната архитектура и приложното изкуство, но и в украсата на корабите. Това може да се види например при корабите на древните египтяни. На много от тях (особено на големите) изграждали надстройка във вид на храм с характерно разширена основа. Бордовете покривали с рисунки, изобразяващи присъщи на египетското изкуство сюжети.

Носовите и кърмовите украшения на корабите от древността имали в повечето случаи митологично-религиозен характер. На запазила се рисунка на египетски кораб, отнасяща се към 2600 г.пр.н.е. на високия нос, завършващ със своеобразно фуниевидно разширение, било нарисувано око — символ на „всевиждащото око“, предпазващо кораба от всевъзможни нещастия. Ахтерщевенът завършвал с високо издигнато изображение на лотос — свещеното растение на египтяните. Мотивът на „всевиждащото око“ се среща и на древногръцките галери.

Според гръцката символика изрисуваните очи на носовите скули на биремите, триремите и либурните били символ на защита на кораба от плитчини и рифове, а също от нападения на зли духове. В митовете преди Омир, достигнали до нас чрез обработките на гръцките поети Пиндар (V в.пр.н.е.) и Аполоний, се разказва, че изобразеното око на кораба „Арго“ донесло небивала сполука на аргонавтите по време на плаването им до Колхида. Форщевните на древните гръцки кораби завършвали с акростоли — специално изведени над краищата на бордовете декоративни детайли. Акростолите имали форма на лебедова или конска глава.

Sj-h-stenУ финикийците акростол във вид на конска глава се смятал за символ на бързоходността на кораба. Под акростола се поставяла дъсчица с името на кораба и изображение на животно — емблемата на кораба (много често това било лъвска глава — символ на мъжеството и смелостта на екипажа на кораба). Освен с изображенията на животни, понякога корабите били украсявани с фигури на антични богове. Според Еврипид флотът на Тезей, наброяващ повече от тридесет кораба, бил покровителстван от богиня Атина, изображенията на която се поставяли не само на форщевена, но и на кърмата във вид на кръгла скулптура, представляваща богинята в колесница със запрегнати коне.

За статуята на Минерва, поставена на носа като украшение, споменава римският писател Плавт при описанието на кораба, с който бил изпратен на заточение изпадналият в немилост поет Овидий. В описанието се казва, че фигурата стояла над рострума — тарана на кораба. На латински рострум означава клюн на птица. Външната прилика на тарана с клюн е причината за това название. По-късно започнали да го употребяват за всяка носова част на кораба.

large (2)Често на античните кораби вместо бюстове или статуи на боговете поставяли изображения на животински глави или на митологични същества, за да всяват страх у неприятеля. Най-често изобразявали глави на лъвове, тигри, вълци, овни, по-рядко на кучета, орли, а понякога на тритони, кентаври. Древните гърци и римляни смятали за най-почетни трофеи носовите фигури на заловените в плен кораби на неприятеля. Дори възникнал обичаят да прикрепват отрязаните носове на вражеските кораби към триумфалните колони, които получили названието рострални. По-нататък и колоните, и корабните детайли започнали да изработват в стилизиран вид (например ростралните колони в Ленинград, стрелката на Василевския остров).

Пластичната обработка на корпусите на античните кораби се изпълнявала с голям вкус и на високо художествено равнище. Сюжетите, орнаменталните мотиви, начините на изработване били същите, както и в наземната архитектура и приложното изкуство. На свой ред някои декоративни мотиви от корабната пластика по-нататък започнали да се прилагат широко в изкуството. Например на всички е известна лъвската маска с поставената халка в устата, която и сега украсява фонтаните, крайбрежните и градските сгради. На античните кораби тя се използувала за закрепване на въжетата на форщевена.

Normandy-Viking-longship-drakkar-prow-figureheadКорабите на войнствените нормани в периода на ранното средновековие имали единствен по рода си изискан силует. Линията на бордовете им се издигала стръмно към щевните, украсени с плоска резба, и завършвала със спирала или с носова фигура. Най-разпространените украшения на форщевните през онези години били главата на свиреп дракон, ревящ лъв, морски змей, делфин. Преданието гласи, че когато се връщали от бойни походи, норманите покривали с плат носовите украшения на корабите си, за да не плашат съотечествениците си.

Носовите фигури на норманските кораби, изобразяващи дракони и огнедишащи змейове, дали наименования на бойните кораби на Викингите — дракари (дракони) и шнекери (змейове). По пищност на украсата на корабите викингите отстъпвали съвсем малко на античните кораби. Най-често дракарите и шнекерите били украсявани с позлатени мачти, с изкусна резба не само по форщевена, но и по целия планшир. През Време на бой и при тържествени церемонии по бордовете на дракарите и шнекерите окачвали щитове, обикновено с ярки рисунки.

През XIII — XIV В. в Европа най-широко разпространение получили нефите, а след това когите. Носовите украшения по онова време изчезнали. Това се обяснява с изменението на конструкцията на корабите, която не давала Възможност да се поставят фигури на носа. Изразителността в облика на средновековния кораб се постигала не толкова с изработката на корпуса, колкото с ярките тъкани на ветрилата, с изобилието на флагове и вимпели с различни цветове и форми.

Ветрилата шиели от скъпи тъкани, бродирани със злато или покрити с рисунки. Сюжетите на изображенията (предимно религиозни) се съпровождали с надписи — заклинания срещу опасности в морето. Понякога на ветрилата изобразявали герба на собственика на кораба. Корабните флагове имали толкова големи размери, че краищата им се влачели по водата. Например през 1494 г. за кораба на Людовик XII придворният шивач ушил флаг от жълта и червена -тафта, дълъг 20 м и широк 12 м. На този и други два по-малки флага се виждало изображение на мадона в сребърен облак, изработено от живописеца Бурдисона.

Warrior_figure_de_proueВ началото на XV в. на караките започнала да се възражда традицията на носовите украшения, която се утвърждава в средата на XVI в. с появата на испано-португалските кораби — галионите. Развитието на конструкцията на караките (усъвършенстване на ветрилното стъкмяване, създаване на no-съвършен набор и най-после изрязването в бордовете на корабите на отвори за оръдията (портове), приложено за пръв път през 1500 г. от френския корабостроител Дешарж, довело до възникване на нов тип кораб — галиона.

Ако на нефите и караките баковите надстройки, така наречените замъци (закрити площадки с бойници за стрелците) надвисвали над форщевена, на галионите те се преместили на кърмата, което позволило отново да се върнат към клюнообразната направа на форщевена. Замислена първо-начално като прототип на тарана на галерата, фактически тя имала носова декоративна фигура. Дори самото наименование на типа на кораба „галион“ произлязло от португалската транскрипция на думата „голяма галера“. Издаващата се горна част на форщевена започнали да наричат „галион“, а по-нататък се преобразувал в термина „галюн“.

genoapirateЧак до тридесетте години на XIX в. в почти всички флотове в света носовото украшение на корабите се наричало галионова фигура. Може с увереност да се каже, че чак до шестдесетте години на XIX в. галионовата фигура била неделима част на почти всеки боен или търговски кораб. Носовите фигури се отличавали с поразително разнообразие. Ако през XVI в. и началото на XVII в. преобладавали изображения на светии, по-нататък тематиката на носовите украшения включила герои и богове от гръцката и римската митология, знаменити военачалници, царе, крале, а през XIX в. дори държавни дейци и банкери.

Моряците обаче предпочитали алегоричните изображения на лъва, орела, албатроса и особено фигурата на ангел, свирещ с рог, което според мореплавателите обещавало хубав вятър и благополучно плаване. От момента на появата на галионите и до средата на XIX в. в много флотове популярна фигура бил хералдичният лъв — символ на сила и смелост — и на орела — символ на безстрашие и могъщество. Като пример може да се посочи носовото украшение на шведския кораб „Ваза“. През XV — XVI в. преобразования претърпели не само носовите, но и кърмовите части на корабите.

Високите и сравнително тесни кърми на караките и на ранните галиони били украсявани с ярки геометрични шарки. Предпочитали белия, червения, небесносиния цвят. Гакбордът на галионите често украсявали с един или няколко рицарски или кралски гербове. Към началото на XVII в. на кърмата, която станала малко по-ниска и широка, се появили резба и рисунки. Епохата на ренесанса (XV — XVI в.) внесла в декора на корабите други мотиви. Религиозните сюжети постепенно се измествали от митологичните. На корабите отново се появили, както било в античните времена, пищни скулптурни изображения.

gotheborg12-fixedДошлият след ренесанса стил барок внесъл в корабната архитектура декоративна приповдигнатост, динамика на формите и подчертал изразителността на целия силует на кораба. Към средата на XVII в. неговото пластично оформление достигнало кулминацията и придобило право на достойно място между другите видове приложни изкуства.

Развитието на корабната архитектура повлякло след себе си и изменение на отделните части на кораба. Клюнообразната изработка на галионите постепенно се превръщала в органично продължение на стема — основния форщевен на кораба. Издаващата се горна част на форщевена с галюновата площадка и увенчаващата я носова фигура постепенно придобила напълно определена барокова форма, която служела не само за декоративна украса на носа на кораба, но и като място за допълнително укрепване на развития бушприт.

И кърмата също продължавала да се усъвършенства: появила се по-сигурна система за закрепването и, състоящо се от контратимберси (вертикални стойки), между които се намирали прозорците на кърмовите помещения, и дековите транци, скрепващи контратимберсите — крайните бимси. Претърпяла изменение и конфигурацията на кърмата, което в отделните страни било различно. Например кърмата на английските кораби придобила трапецовидна форма, а на френските — подковообразна. Royal-Sovereign_7Плоскостта на горната част на кърмата започнали да украсяват или с живописно пано, или със скулптурни композиции, обградени с гирлянди от растения, раковини или медальони. На кърмовите напречни греди се появили кръгли скулптури. Още по-богати скулптурни украшения се появили на носа на кораба.

През XVII в. европейските държави значително увеличили състава на флотовете си, за да охраняват и разширяват колониалните си владения. В Англия, Холандия, Швеция, Франция отпущали огромни суми за строеж на кораби. Много внимание се обръщало на пищната им украса. На декоративната украса през XVII в. придавали голямо значение такива забележителни корабостроители като англичаните братя финеас и Питър Пет, французите Ж. Ромон и К. Брун, холандците В. Гент и фламинг. В редица случаи за изработване на корабния декор били привличани известни майстори на приложното изкуство. Така много от холандските кораби били оформени по рисунки на художника Вилем Ван де Велде.

Във франция украсата на корабите ръководел забележителният резбар и график П. Пюже. За Британското Адмиралтейство работели знаменитият живописец Ван Дайк и скулпторът Дж. Христмас. Както и по-рано, художниците черпели сюжети от гръцката митология, като се стремели алегорично да ги свържат с наименованието и предназначението на кораба. Любими персонажи на сложните и многофигурни композиции на корабите били Нептун с тризъбец, обкръжен от свита нереиди и тритони, а също Амфитрида сред Вълни и делфини.

gotheborg10-mixРезбата се изпълнявала във висок релеф, създаващ богата игра на светлосенки, която се засилвала при движението на кораба. Резбата позлатявали или покривали с охра, близка до цвета на златото. Окраската на бордовете била разнообразна — най-често зелена, червена, жълта и черна. Основен материал за корабната скулптура бил дъбът, но понякога използвали и липа. Широкото приложение на резбата за оформлението на корабите предизвикало появата на специални работилници, които се занимавали с корабна украса. Подобни работилници започнали да се появяват в края на XVI в. в Англия, Франция, Швеция, а също и в Холандия, където корабните резбари дори се обединявали в гилдии.

Като един от най-красивите по украса се смятал английският военен кораб „Соверен ъв Сийз“ („Повелител на моретата“), построен през 1637 г. За изработка на корабната украса строителят на кораба Пет привлякъл Ван Дайк, по рисунките на който скулпторът Христмас изпълнил всички скулптури. Позлатена резба покривала не само носа и кърмата, но и бордовете на кораба.

Стремежът на собствениците да се надминат един друг по пищност на носовите украшения на корабите в края на XVII в. стигнал до такива размери, че започнали да се създават цели скулптурни композиции (с тегло до няколко тона), за които се изразходвали почти двадесет процента от строителната стойност на кораба. Като пример може да послужи английският кораб „Сан Микел“( 1669 в.), носовата композиция на който се състояла от два орела и две амурчета, които тъпчели с крака нимфа, седяща в колесница.

stuart_bolton_20th_21st_century_hms_royal_sovereign_emerging_from_her_d5440590hДруг пример е украсената кърма на английският 120-оръдеен кораб „Роял Соверен“, построен през 1698 г. Разточителството на средства за украсата на корабите и неоправданото утежняване влошавали мореходните качества на съдовете, което принудило английското Адмиралтейство да издаде през 1703 г. указ, с който се забранявало да се увенчават носовете на корабите с тежки и скъпи скулптурни композиции. Аналогични укази се появили и в други европейски страни по същото време.

Руското национално корабостроене има корени в дълбока древност. Обаче е трудно да се каже каква е била украсата на лодката на Олег, на Святослав или на древните новгородци. Запазилите се иконографски материали и археологическите данни не дават достатъчно пълен отговор на този Въпрос. Има сведения, че за първия руски кораб „Орел“ на носа и на кърмата трябвало да бъдат изрязани фигурите на „държавните орли“. Но както се сочи в древните документи, трудно било да се намери резбар, тъй като те били заети с църковни работи. Като се съди по гравюрата, приложена към описанието на пътешествието на английския адмирал Стрюйс, кърмата на кораба имала транцеви фриз с многофигурна композиция, заобиколена с декоративна резба, типична за холандските майстори, под чието ръководство се строял „Орел“. Сега е трудно да се каже как е изглеждала носовата украса.

Първа крачка за създаване на руски редовен флот била Переяславската флотилия на Плешческото езеро. Според адмирал Ф. Лефорт, един от сподвижниците на младия Петър, най-големият кораб на флотилията, тридесеторъдейният „Марс“, имал богата украса. Разбира се, на горната част на форицевена имало галионова фигура. Напълно възможно е тя да е изобразявала античния бог на войната Марс. Известно е също, че при воронежките корабостроителници имало специални резбарски работилници за изработване на корабна украса. С периода на построяването на Азовския флот започва развитието на основните принципи на скулптурната украса на руските кораби.

Текст: А.Л.Ларинов; Алманах ФАР79



Прочетена 26521 пъти
Няма коментари

Коментирай