Кор Кароли

09 май Кор Кароли

Тинко Трифонов

Плаването на „Кор Кароли“ през всички меридиани на планетата ни даде едно от най-сериозните основания да твърдим, че България е сред големите морски държави. Историческите сведения са доста противоречиви, но преобладават мненията, че българинът винаги е бил смел и опитен мореплавател. Вярно е, че условията не му позволиха да заеме навреме подобаващото му се място в семейството на световните моряци: когато Магелан се бореше с яростта на Световния океан, с недалновидността на своето правителство и бунтовете на моряците каторжници, България се бореше за оцеляването си. И трябваше да минат четири века и половина, за да посрещнем първите български магелановци от кораб „Раковски“.

kor-karoli-1

Във водите на Хаванския залив

И само 15-тина години по-късно един скромен български моряк направи сам това, което се е отдавало на малцина в света. Георги Георгиев обиколи света с „деветметровата България“ с име на малка звезда, за да впише своя подвиг в родната история. Трябваше да бъде издържан този изпит — изпит на умението, на опита, на таланта, на издръжливостта, на волята и самочувствието на нашия моряк. Трябваше да бъде завоювана тази победа — победата на несломимия български дух. Малкият трибагреник, който плющеше на кърмата на „Кор Кароли“, грабна вятър от всички океани и го разпръсна над родината…

„Казвал съм го винаги, винаги ще го повтарям: плаването с „Кор Кароли“ не е мое лично дело. Това трябва да се знае. Обиколката около света е дело на всички български моряци, на всички истински ветроходци. То принадлежи на целия народ.“

Изборът на капитана не можеше да бъде по-добър. Пълното себеотричане в името на целта, големият навигаторски талант, богатият ветроходен опит го предопределиха.

„Не е имало момент, в който да съм съжалявал, че съм приел да извърша плаването. Аз съм професионалист и винаги съм знаел къде и защо отивам. И винаги съм носил в съзнанието си мисълта, че главното в плаването на „Кор Кароли“ е голямата отговорност.“

Две години далеч от родината, две години тежък моряшки труд струват думите, които сега лесно изричаме: „Първото българско околосветско самотно плаване под ветрила е вече факт.“, Зад кърмата на „Кор Кароли“ са 28 500 мили и гордото чувство, че нашата страна има свой достоен представител в семейството на най-смелите моряци в света…

Историята на околосветските самотни плавания под ветрила е близо 80-годишна. Но може би е редно да се върнем и още 20 години назад, за да отдадем внимание и на първия изявен самотник, пресякъл Атлантика със смешно малка риболовна лодка — това е американецът от датски произход Алфред Йенсен. На 16 юни 1876 г. пет-метровият дорис „Сентениъл“ отплава от Глостър, за да завърши на 10 август едно тежко и опасно плаване в пристанището на Абъркасъл Уелс.

Джошуа Слокъм — първият, обиколил света сам, скромният и безпогрешен американски моряк, който нито веднъж не се оплака от ветрохода си или от лошото време, на когото нищо отчайващо не се случи по време на плаването от три години, два месеца и два дни! Зад кърмата на легендарния „Спрей“ остават 46 000 мили и убеждението на капитан Слокъм, че човешките възможности, силата на духа са безгранични.

kor-karoli-7През есента на 1925 г. в пристанището на Балбоа (Панамския канал) се срещат две яхти — „Айлендър“ на американеца Хари Пиджън и „файъркръст“ на французина Ален Жербо. французинът, първият самотник в историята на Европа, току-що е пресякъл Атлантика и се готвел да продължи плаването си около света. Пиджън бил по-близко до целта — той затворил кръга си на 31 октомври 1925 г. след четири години плаване. А обиколката на Жербо продължила близо пет години. Четвърти в списъка е отново американец — Алфред Петерсън — със „Стромуей“ (четири години и два месеца), следван отново от французин – Жак-Ив льо Тумлен — с прочутия „Курун“.

Несъмнено най-нашумяла през 60-те години бе обиколката на англичанина сър Френсис Чичистър, наречена „плаването на века“. Книгата на мореплавателя, отпечатана и в България, дава доста сведения за това плаване. Яхтата „Джипси Мом IV“ (54 фута дължина), с която Чичистър реши да се състезава задочно с чаените клипери по маршрута Лондон — Сидни, Сидни — Лондон, бе специално построена за плаването. Тя беше пример за най-модерните тенденции в яхтостроенето и навигацията. Преминаването и през нос Хорн бе осигурявано от военната фрегата „Протектор“ и авиация. Въпреки това английският мореплавател не бе пощаден от океана — претърпя „нокдаун“ (овъркил) в Тасманово море, срещна се с яростта на ревящите 40-градусови ширини“.

Големият интерес на света към двубоите със стихията роди и първото по рода си състезание — обиколка на самотни мооеплаватели без спиране в пристанище. Единствен от десетте участници завърши англичанинът Робин Нокс-Джонстън. За 313 дни със средна скооост 3,6 възла неговата яхта „Суахили“ обиколи света в благоприятната източна посока. През 1973 г. бе даден стартът на още една грандиозна регата — околосветска обиколка в четири етапа (регатата „Уайтбред“). Стартираха 18 големи океански яхти с екипажи, съставени най-малко от пет моряци. Пренебрегнат от организаторите, французинът Ален Кола им хвърли ръкавица.

Докато яхтите в новото „състезание на века“ търпяха една след друга повреди, крушения, губеха членове на екипажите си, Кола извърши изумителен подвиг. С 20-метровия си тримаран „Манурева“ измина 29 600 мили за 168 дни със средна скорост 7,34 възла (единствено възможна при трикорпусните яхти). Плаването на „Кор Кароли“ нямаше за цел да достигне рекордите на Чичистър (226 дни през нос Хорн) или на Кола. Преди всичко тези изтъкнати ветроходци плаваха със специално построени, бързи океански съдове, докато, както е известно, „Кор Кароли“ е серийна яхта, построена за състезания в клас „полутонник“ по международните правила ЙОР, не е съобразена с изискванията на дълговременните океански плавания и не може да съперничи нито на „Джипси Мом IV“, нито на „Манурева“. Освен всичко друго конструкцията и обводите на „Кор Кароли“ (тип „Картер—30″) не предполагат тежки натоварвания и голяма скорост. Може би точно затова решението на клубния съвет бе за маршрут на обиколката да бъде избран пътят през Панамския канал.

kor-karoli-9Милбей док в Плимут посреща в първите дни на юни 1976 г. 174 яхти от 17 страни. За първи път тук се развява и родният трибагреник — яхта „Кор Кароли“ се готви за нашия дебют в най-реномираното състезание за самотници в света. Неприятностите в регатата през 1968 и 1973 г. принуждават организаторите да подложат на грижлив преглед всеки кандидат за атлантическа слава — до старт са допуснати 125 яхти. И въпреки това изненади не липсват. За първи път „ОСТАР“ взема жертви — загиват двама яхтсмени, пак за първи път отказалите се по една или друга причина достигат рекордната цифра 52.

Атлантикът, прекосяван вече хиляди пъти с най-невероятни плавателни средства, още веднъж показва, че не е „безобидна бара“. За тези, които избират северната дъга — най-краткия път между старта в Плимут и финала в Нюпорт, — месецът на регатата е истински кошмар: щормовете започват в първите три дни след стартовия изстрел, за да се превърнат в отчайващо мъгливо безветрие няколко дни преди финала. Повреди търпят и фаворитите, и непретенциозните яхтсмени. Ален Кола с четири-мачтовия гигант „Медитеране“ (дължина 72 м, водоизместване 250 т, най-модерна електроника и автоматика) се отбива в Сент Джонс — ветрилата са изпокъсани и никаква електроника не е в състояние да ги замени. Тримаранът „Торп“, един от деветнадесетте трикорпусника, се подпалва и Тони Уелмор е принуден да го напусне. Сигнал за бедствие подават швейцарецът Пиер Фелман и една от четирите жени-участнички — Доминик Берте. Французинът факоние се бори до последния момент, докато неговият „ИТТ Океаник“, загубил ветрила и управление, започва да потъва.

След 23 денонощия, 5 часа и 30 минути в Нюпорт пристига един от очакваните победители — френският яхтсмен Ерик Табарли. Той не успява да подобри рекорда на регатата от 1972 г. – прекалено тежки са условията на Северния Атлантик.

„Кор Кароли“ стартира, „оборудван както никоя българска яхта досега“ и все пак съвсем не с всичко необходимо: не е взет желаният авторул , ветрилата също не са по вкуса на капитана. Но нека се върнем още един месец назад — в яхтклуб „Порт Варна“, където тихо и планомерно яхтата се подготвя за регатата „ОСТАР“.

„Кор Кароли“ бе прегледана лично от мен болт по болт, въже по въже, проволка по проволка. Погрижих се за допълнително укрепващи елементи по корпуса и въоръжението. Яхтата бе съоръжена с обичайната яхтена техника. Независимо от 30-годишната ми ветроходна практика участието ми в „ОСТАР“ се предшестваше от продължителна, упорита подготовка. Проучих щателно маршрута, с дни следях метеоролоаичните прогнози за района, ползвах всички излезли напоследък навигационни пособия…“

kor-karoli-16В последните няколко дни преди старта капитан Георгиев почти не спи — има толкова много работи за довършване. Ще се наспи по време, на прехода. Илюзия. Преходът се оказва непосилен за наличната техника и поставя на изпитание физическата и практическата издръжливост на българския моряк. На третия ден излиза от строя авторулевото устройство. Това означава промяна в режима — сън от 2 до 4 часа в денонощие… На всичко отгоре — две счупени ребра след падане върху палубата и обездвижена ръка. Трябва с една ръка, без авторулеви, да се завърши състезанието. Да се завърши при това добре.
„Яд ме е за осакатените възможности да покажем какво можем. През целия преход времето за сън носеше загуби от време — това, което „натрупвах“, докато стоях на руля, лесно губех, когато отивах да почина. „

Самокритичността на капитана не е поза: „Идва „ОСТАР—80″. В него ще участват повече български яхти. Те трябва да бъдат обзаведени както трябва и да участват на равна нога с фаворитите.“ Постижението — 37-ми в общото класиране, 24-ти в клас „Джестър“ (яхти с дължина от 7,60 до 11,57 м) е повече от добро. Трябва да се знае, че „Кор Кароли“ е единствената еднокорпусна яхта, завършила състезанието без автопилот, че само три яхти с по-малка дължина успяват да я изпреварят. Англичаните, които ще връчат почетния знак за успешно участие в „ОСТАР—76″ на българските служители в Лондон, няма да пропуснат да изразят възхищението си от подвига на българина. Аплодира го и цялата страна.

Два месеца в Ню Йорк. Време на изчакване — най-трудният период в одисеята на капитан Георгиев. В яхтклуба се обсъжда маршрутът на едно околосветско плаване — прехвърлят се вариантите, предлагат се и се отхвърлят решения. Всъщност вариантите не са чак толкова много. Практиката на околосветските обиколки предлага два известни маршрута — през нос Хорн и „ревящите 40-градусови ширини“ или през Панамския канал. Трябва да се каже, че обиколката през нос Хорн, смятана за връх на моряшкото изкуство, е наистина трудна и опасна, но всъщност няма характера на обиколка — преминава се по паралел с по-малка дължина и разстоянието е значително по-кратко. „Класическата“ обиколка на света в най-широката му част е през Панамския канал. Такова е и решението на клубния съвет. Остава яхтата да се подготви за дългото плаване.

„Дик Картер, конструкторът на яхтата, ме посети в Ню Йорк и аз споделих с него някои неприятности, които имах с корпуса. Попитах го какво мисли за яхтата, може ли с нея да се предприеме плаване около нос Хорн. Отговорът беше, че този модел яхти е изпробван в Северно море и Балтика, а това са бурни райони с къси и остри вълни, много неприятни за ветроходеца. Отговорът ми подсказа, че той одобрява този тип яхта за дълги плавания. Но като чу, че става дума за плаване край Хорн, препоръча да вкараме яхтата за преглед в една корабостроителница.“

Мнението на клубния съвет съвпада с мнението на Картер — яхтата е твърде „мека“ за тежкото плаване през Хорн, а и сезонът за преминаването край носа на бурите е вече изпуснат.

Преминаване на Панамския канал - Шлюзовете към Тихия океан

Преминаване на Панамския канал – Шлюзовете към Тихия океан

И така, на хоризонта — Куба и едномесечен док с помощта на моряците от български търговски кораби. И отново на път. 20 декември 1976 г. е денят, в който „Кор Кароли“ започва своя околосветски рейс. Краткият преход Хавана — Панама (десет дни) се отличава с няколко щорма, които накъсват ветрилата дотолкова, че капитан Георгиев съжалява, че не е купил за яхтата шевна машина. За сметка на това авторулевият работи чудесно — впрочем така ще работи той и до края на плаването. По време на маневрите в Панамския канал винтът се покрива с водорасли — нужно е да бъде освободен, да се наеме екипаж за преминаването на канала ( в него не се разрешава плаването на съдове с екипаж, по-малък от 6 члена).

19 януари 1977 г. „Кор Кароли“ поема курс към Фиджи.
„Това бяха едни от най-хубавите дни от цялото плаване. Яхтата летеше със средна скорост 6,5 възла към екватора. Минах край Галапагоските острови без никакво желание да спра. Още повече че нямах никакви изследователски цели. Главната задача бе да се провери качеството и подготовката на българските яхти и екипажи и тези 190 мили денонощен преход остават в паметта ми като един от най-добрите спомени…“

Първо спиране — на Маркизките острови. Твърде късо — четири дни. От Нуку Хива пристига в родината информация за плаването: „Добре съм, всичко е в ред, нормално.“ Направени са някои малки ремонта и — отново на път. Няма време за захласване по красотите на островите. В родината чакат хора, на които опитът от това плаване ще послужи за отправна точка. Курс — Фиджи.

Ремонт в Сува, Фиджи

Ремонт в Сува, Фиджи

По пътя към този архипелаг обаче предстои сериозно изпитание — ураганът „Норман“. Сега, когато на цялото плаване може да се погледне от дистанция, да се оценят хладно и обективно всички перипетии, трябва да се обърне по-голямо внимание на срещата на „Кор Кароли“ с урагана. Така мисли и Георги Георгиев:

„На три пъти навлизах в периферията на урагана. Сега си мисля, че ако той рязко бе сменил посоката си, може би нямаше да ми стигне скорост, за да избягам от лапите му.“

Пораженията от срещата с „крайчеца на тайфуна“ са значителни. Изкривена е мачтата, пострадал е генуезкият стаксел — едно ветрило, което е сред най-необходимите в плаването, с него може да се работи гъвкаво — чрез ролрифинг този стаксел може да намали площта си от 38 на 4 кв. м. Краткотрайното спиране в Тонгарева „да си поеме дъх и да се видят раните“ не е от кой знае каква полза. Освен това капитанът няма френска виза и е принуден да остане на котва. Затова — отново на път.

„Влизането в Сува, столицата на Фиджи, бе трудно. Излизането — още по-трудно. Вълната три пъти ме връщаше назад и едва на четвъртия път стигнах брега. Ремонтът на яхтата се проточи 40 дни, вместо необходимите 10.“

kor-karoli-13Най-сетне яхтата е оправена и „зажаднял за море“, Георги Георгиев поема към Порт Дарвин — едно от „задължителните пристанища“ за самотните мореплаватели. Времето е топло, спокойно, яхтата отново полита с всички сили по вълните — средният преход е от 150 мили в денонощие. Около Торесовия проток времето се влошава — тук е районът на честите краткотрайни бури и не силата им плаши капитана, а лошата видимост. Опасенията се потвърждават — „Кор Кароли“ засяда върху плитчина, а не след дълго идва отливът, който „изважда“ яхтата съвсем на сухо. До идването на прилива — тежък, изнурителен труд, за да се подкопае канал под кила и да се подготви ветроходът за изплаване. „Поуките от засядането трябва да се запомнят и предадат на следващите.“

21 май 1977 г. „Кор Кароли“ влиза в Порт Дарвин — Австралия, посрещнат радушно и от българските приятели — 130 писма от родината. Един вълнуващ и радостен момент. „Само заради тези писма си струваше да се рискува в океана.“ Престоят тук се съпровожда и от среща с председателя на българо-английската фирма „Балканфикс“ Кирил Костов. Неговата помощ, по думите на капитан Георгиев, е решителна за успеха на цялото начинание.

Предстои един от най-тежките преходи в плаването — пресичането на Индийския океан. Графикът на обиколката е нарушен от непредвидено дългия престой във Фиджи и Индийският океан трябва да бъде преодолян в зимния сезон за Южното полукълбо. А в това време океанът не е от най-гостоприемните. Благоразумните изчакват да отмине зимата, но „Кор Кароли“ продължава пътя си.

16 юни 1977 г. Яхтата отплава от Порт Дарвин. Океанът не се шегува и оспорва правилността на решението на българския капитан — посреща го мъртво вълнение и доста силен вятър. Пред бреговете на Африка го очаква среща с прословутите „вълни-убийци“, които достигат до 15 м височина и вземат за жертви големи презокеански кораби.

kor-karoli-6„На 4 септември в полунощ се откри един от фаровете на африканския бряг. Приближих се към него, доколкото можех да направя преценка в тъмнината. Отправяйки яхтата към океана, легнах да спя. Това беше след полунощ — към 0,2 часа. Събудих се около 4,30. Нищо не вещаеше, че времето ще почне да се влошава, че ще се появят големи вълни. В картата, с която разполагах, има забележка: „… от ръба на шелфа навътре до 200 мили могат да се образуват понякога вълни, високи до 20 метра.“ Това беше единствената ми информация, от която можех да направя извод, че районът е опасен. Но вятърът беше умерен — около 3—4 бала, яхтата се държеше добре и още със събуждането си смених галса към брега.

След около час вятърът се усили до 7—8 бала (в това време бях на около 25 мили от брега). Като изневиделица една вълна се строполи върху яхтата. Като вдигнах глава нагоре, видях на около пет-шест метра над мен рукващия водопад. В продължение на 5—6 секунди „Кор Кароли“ бе подложен на много силни удари. След това се отърси, изплава, вълната отмина. Всичко бе объркано — въжетата намотани, плаваха зад корпуса като един сноп, всичко, което е било върху палубата, морето си го взе. Авторулят обаче издържа. Смятам, че яхтата се е накренила под хоризонта — до 100—110 градуса…“

Този неприятен инцидент принуждава капитан Георгиев да смени курса и да се отправи към най-близкото удобно пристанище — Порт Елизабет. Радостна среща — първите посрещани на самотника са моряците от риболовния кораб „Лазурен бряг“. Специалистите от кораба поправят електронното обзавеждане, излязло от строя след схватката с океана. Пресмятанията на капитана са верни — Индийският океан е преодолян за 54 дни.

Следва кратък етап около носа на щормовете Добра Надежда и спиране в Кейптаун. Тук трябва да се решат някои проблеми със съоръженията и маршрута на последния етап.

kor-karoli-429 октомври 1977 г. Яхта „Кор Кароли“ отплава за Хавана. Атлантическият океан ще бъде прекосен за втори път! Установена е редовна радиовръзка с нашия траулер „Физалия“, който ловува край бреговете на Южна Африка. Благодарение на самоотвержения труд на радистите от този кораб цяла България със затаен дъх следи последните дни от изумителното плаване. Първите дни са обнадеждаващи — „Кор Кароли“ преодолява по около 150 мили в денонощие. Между Мартиника и Санта Лучия яхтата навлиза в Карибско море, а през протока Мона е отново в Атлантика. До финала остават броени дни. Но умората си казва думата. След проточилите се опити за радиовръзка ритъмът на плаването е нарушен, капитанът ляга да почине и на 17 декември вечерта „Кор Кароли“ засяда върху вулканичен риф от групата Ангуиля Кейс. Корабите наоколо предлагат помощ — Георги Георгиев я отказва. Изнася с надувното динги три котви. Едната се скъсва. С другите две яхтата е подготвена за изплаване — трябва само да се изчака поредният прилив. Цели 24 часа продължава борбата за честта на флага — така може да се характеризира последното премеждие по пътя към триумфа.

20 декември 1977 г. Яхта „Кор Кароли“ с пробойна на борда влиза в пристанището на Хавана.

От деня, в който яхтата отплава от бреговете на Острова на свободата, до завръщането и е изминала точно една година. Проплавани са около 24 500 морски мили, а времето, прекарано в океана, е точно 202 дни. Рекорд за обиколката по този маршрут!

„В Хавана изживях един от най-щастливите мигове в живота си. По-щастлив бях само когато прегърнах своите приятели и близки. Когато почувствувах полъха на свободна и героична Куба, разбрах, че наистина съм осъществил голямата мечта на живота си, че съм оправдал доверието на моите приятели и колеги от яхтклуба на българските моряци и успях да покажа на света, че българите плават не по-лошо от всички други ветроходци.“

Хиляди кубинци са се стекли на крайбрежния булевард на Хавана за да посрещнат българския моряк

Хиляди кубинци са се стекли на крайбрежния булевард на Хавана за да посрещнат българския моряк

А после — дните на триумфа, който се полага на победителя. Кубинското Национално събрание покани обикновения български моряк на едно от първите в своята история заседания. Лично Фидел Кастро благодари на капитан Георгиев за това, че е избрал Хавана за отправна и последна точка в своето плаване.

София очаква героя. Широко усмихнат, той бързо слиза по стълбичката от самолета, развял флага на яхтата — флага, който в продължение на 20 месеца се развяваше по всички меридиани на планетата.

И само няколко часа след триумфалното посрещане Георги Георгиев е приет от първия държавен и партиен ръководител на нашата страна — др. Тодор Живков. На гърдите на капитана заблестява високото отличие — златната звезда на Герой на Народна република България.


 

Скромността и независимостта са двете качества, които лесно могат да бъдат забелязани у българския ветроходец Георги Георгиев. За един мъж, който вече е преполовил самотната си обиколка на света, той е прекалено сдържан в личните си преценки за плаването. Много накратко разказа за преминаването си през един ужасен ураган, бушувал между Самоа и Фиджи — той причинил на неговата яхта, направена от стъклопласти, „малки повреди“. Капитанът спомена, в никакъв случай като оплакване, че са му били необходими 40 дни в Сува, за да отстрани „малките повреди“…

В. „Нюз“ — Северна територия на Австралия


Местните яхтсмени отбелязват, че въпреки много сърдечното държание на Георги Георгиев той е съвсем самостоятелен и е отказал всички предложения за помощ. Той дори предпочита да се придвижва до своята яхта, където прекарва голяма част от престоя си, със собственото си „динги“. Постижението на капитана от българския търговски флот при пресичането на Индийския океан може да се отнесе към рекордите. На нас не ни е известно по-добро време — 54 дни — през зимния сезон. А ето и какво разказва самият Георги Георгиев за своята обиколка: — Направих три опита да стигна до Фиджи. По това време над Тихия океан бушуваше ураганът „Норман“. Всеки път, ко гато се приближавах до Фиджи, влизах в периферията на урагана и трябваше да се връщам.. Надявам се да се завърна в България до края на декември. Много ми липсват приятелите, семейството…“

В. „Ийстърн пронис хералд“ — Порт Елизабет


Капитан Георги Георгиев от българския търговски флот не се страхува от морето. В своето самотно плаване около света той е имал не малко проблеми. Между тях са няколко урагана и накреняването на „Кор Кароли“ на 120 градуса, което е причинило загубата на цялото оборудване върху палубата и в кокпита. „Това не е нещо, за което човек трябва да се вълнува, твърди обветреният 48-годишен моряк. Само аматьорите говорят за бури и нещастия. Морякът трябва да ги очаква…“

В. „Аргьс“ — Кейптаун


kor-karoli-18Наградата на отличилите се през 1977 г. ветроходци връчи Заместник-министърът на външната търговия и морския флот на ПНР Едвин Вишневски. Тук бе първият секретар на воеводския комитет на ПОРП в Гданск, Тадеуш Фишбах, секретарят на комитета Мирослав Демихович, изтъкнати ветроходци, между които Тереза Ремишевска, Ришард Конколски, Дариуш Богуцки и други. Специалната награда „Рейс за годината — 1977″ получи българският ветроходец Георги Георгиев за плаването си около света с построената в Полша яхта „Кор Кароли“. Този ветроходец е четвъртият славянин след Телига, Барановски, Конколбки, който извършва подобен подвиг. Трябва да се отбележи и отличното представяне на капитан Георги Георгиев в трансатлантическата регата за самотници „ОСТАР—76″ — Всъщност с изявите на този българин крейсерското ветроходство на България излезе на „широка вода“…

В. „Глос вибжежа“ — Гданск


 

На 20 декември 1976 г. от хаванското пристанище излезе белоснежната яхта „Кор Кароли“, под националния флаг на социалистическа България. На яхтата предстоеше да извърши самотно околосветско пътешествие и да се върне отново в столицата на Острова на свободата. Яхтата водеше професионалният щурман и капитан, 47-годишният варненец Георги Георгиев. Точно след една година — на 20 декември 1977 г. — „Кор Кароли“ влезе в пристанището на Хавана. Синът на българския народ, заслужилият майстор на спорта, комунистът Г. Георгиев достойно завърши историческото плаване, изцяло изпълни набелязаната програма. За проявения героизъм, мъжество, социалистически патриотизъм и интернационализъм Г. Георгиев бе удостоен със званието „Герой на Народна република България“.

В.„Воднь/й транспорт“ — Москва


Да, това също е спорт. Само че съперникът в него е стихията, в борба с която проверяваш себе си. Този съперник е суров, не дава нито за минутка отдих, не спира с болезнените схватки, ако кажеш „предавам се“. Затова този спорт е само за най-опитните, най-умелите. Георгиев вървя към околосветкото плаване 25 години и със своя опит доказа правото да встъпи в спор с трите океана. Самотниците смелчаци ни заставят да вярваме и в нашите собствени човешки възможности, в самите себе си. И ето сега, към знаменитите имена като Пиджън, Петерсън, Слокъм, Чичистър се прибави и името на Георги Георгиев…

В.“Советский спорт“— Москва


Георги Георгиев действително съответства на класическите представи за мореплавателите и знаменитите пътешественици. Среден на ръст, строен, обикновен, обаятелен, неприпрян в движенията. Лицето му е обгорено от тропическото слънце и ветровете на трите океана, дълбоките бръчки са многочислени върху кожата, но не го състаряват. Очите му са светли и спокойни, маниерът на говор, бързите отговори на въпросите показват колко много е видял и знае. Той толкова дълго е бил сам срещу океана, сам със себе си, та като че ли отново е познал цената на човешкото слово.

В. „Комсомольская правда“ — Москва


Упоритият българин Георги Георгиев записа първото участие за своята страна в „ОСТАР—76″ с едно забележително класиране — 24-ти в клас „Джестър“, като при това единствен от шкиперите на еднокорпусни яхти плава без автопилот повече от месец. Това бе заявката за подвига — на 20 декември 1977 г. в Хавана завърши обиколката на света от българския моряк — един чудесен новогодишен подарък на героя за неговата родина…

В. „Остзее цайтунг“ — Рощок


kor-karoli-15Следобедното заседание на първия ден на Асамблеята започна с поздрав към капитан Георги Георгиев, „български мореплавател-самотник“, който почете с присъствието си работната сесия.

В лицето на българския мореплавател Блас поздрави народа на Народна република България и му благодари, че е избрал нашия остров за изходна точка на своята обиколка на света, след което го покани да вземе думата.

Капитан Георгиев благодари за гостоприемството, оказано му от кубинския народ, и информира, че е изпълнил успешно задачата, възложена му от ЦК на БКП, и че е избрал Куба поради това, че е първата свободна територия в Америка и първата социалистическа страна на американския континент.

Сп. „ Бохемия“ — Хавана


Знаехме, че той има нужда от нашата вяра и вярвахме. Всяка наша среща започваше с думите: „Нещо ново за Жоро?“ Всяка раздяла завършваше с мълчаливото пожелание „Вятър за капитана!“ Друго не бе необходимо. Тези думи, изречени или премълчани, го намираха в безкрайния океан и той не чуваше, както предшестващите го самотници, призрачни гласове — ние бяхме с него. Нямахме нужда от успокоение, защото по-силна от всички бури бе вярата ни. И когато плавахме по своите не леки маршрути, когато изпитвахме трудностите на морето и живота, не забравяхме да помислим: „Ами Жоро? Какво би направил капитанът?“ И силата, и умението, и волята, и мъжеството добиваха други измерения. Защото с нас беше капитан Георгиев и ние бяхме с него…

В. „Народно дело“ — Варна


Но днес майстор ще извае върху малка медна плоча подвига: „Капитан Георги Георгиев —син на народната република — тръгна, обиколи света и се завърна жив и здрав и готов за нови дела.“ Затова от Все сърце го посрещаме: Добре дошъл!

От името на всички, които преживяхме изнурителното, опасното, щастливото плаване. И най-вече от името на ония малчугани, чиито имена още не знаем, но които строят кораби, рисуват по ветрилата им букви и цифри и за да има попътен вятър, надуват бузи и духат, духат, духат,.. Защото винаги ще има българи на път към хоризонта. Защото искаме да живеем и работим така, че да казваме като своя славен сънародник — капитана от околосветското плаване Георги Георгиев: „Аз съм Българин, а ние Българите, сме упорити хора. Хванеш ли се за някоя работа, свърши я докрай!…

В.„Отечествен фронт“— София


След тишината на 210-дневното самотно плаване през световните океани сега радостта и възторгът на мнозинството при посрещането звучаха необичайно силно за смелия мореплавател. Но кой можеше да спре искрено възникналите чувства при срещата с моряка, който удиви света с мъжеството, издръжливостта и себеотрицанието си, наредил България сред малкото страни с подобни героични подвизи на околосветско самотно плаване…

В. „Работническо дело“ — София


В спомена няма разточителство, няма сантиментални багри, няма нотки на събудена — заслужено! — от голямото признание гордост. Създаден от морето и свързан клетвено с него, капитанът и днес, след всичко преживяно, е същият скромен, стеснителен и обаятелен Жоро, който тръгна на път като самотник, за да докаже на света, че и в едно тъй дълго плаване той никога не се е чувствувал сам. До него през всичките тия самотни дни и нощи е било семейството му, ветроходците и моряците, всички ние, целият наш народ!

… И още веднъж — от сърце и с любов: Благодарим ти, капитане!

В. „Земеделско знаме“ — София


Той преодоля-всичко. Без шумни интервюта и предварителни закани, че ще 308265гони рекорди, без да се състезава с някого, без да си поставя предвзети „научни“ цели. Той не тръгна като френсис Чичистър по разработения утъпкан път на една вековна традиция, нито като прославения Ален Кола със специално построен тримаран с балансьори и максимално увеличена ветрилна площ, за да развие високи скорости и да обиколи света само с едно спиране.

Той, дошлият от самата народна низина, без предходници, пожела просто да докаже, че не сме народ „само на ралото и гегата“. И го доказа — за да види светът до какви върхове може да се издигне един обикновен човек в нашето общество.

… Цяла морска България козируваше отдалеч и приветстваше своя син, приятел и брат — човека, който преплава сам десетки хиляди мили и нито веднъж не отпусна ръце и не прие нито една чужда помощ, ни едно удобство, улеснение или привилегия, и нито веднъж не се самообяви за бедстващ, и цели двадесет месеца не прекара нито една нощ извън яхтата, „на меко“, в уютна кабина, каквато десетки пъти му бе предоставяна от наши и чужди кораби по безкрайния път около планетата — от дома до дома. Такива мигове — изкушавам се да кажа, — такива звездни мигове България отдавна не бе преживявала.

Добре дошъл, капитане!

В. „Литературен фронт“ — София


Това, което направи впечатление на всички, бе, че той не се оплака от нищо, не разказа с трагични нотки в гласа колко е преживял и патил в своето околосветско плаване. За преживените изпитания говореше като физик, който чертае и разполага силите: от една страна, той и неговата яхта, от друга страна, непознатата обстановка, силите и препятствията, които му предоставя Световният океан. В този смисъл капитан Георги Георгиев има голямата заслуга, че освободи морето от мистиката, навеяна от старите романи, писани вероятно от добросъвестни автори, но любители по морските въпроси. На практика това също е един път към формиране и избистряне на морската нация, към трезвото отношение към морските начинания…

В. „Орбита“ — София


kor-karoli-17Качествата на нашите моряци в лицето на капитан Георги Георгиев бяха защитени отлично. Неговото околосветско плаване рефлектира, както твърдят нашите представители, и върху авторитета на канторите от търговския ни флот.

Какъв може да бъде широкият резултат от този нов интерес на българина — интереса към океана?

След тази вълна от печатно слово, от радио, кино и телевизионна информация за подвига на капитан Георгиев много български младежи ще се заинтересуват и ще свържат живота си с морето. Моряци са нужни, защото само земята вече не стига и икономиката на страната ни се нуждае все повече от богатствата и възможностите на океана.

По време на плаването приятелите на капитан Георгиев — яхтсмени от всички морски градове, където е спирал, — изразяват възхищението си към българските мореплаватели. Американецът Уйлямс, един от конкурентите на българина по време на „Остар 76″, запознал се с него в Плимът, казва: „Жоро е човек, който може всичко да направи със собствените си ръце“. Друг, ирландец твърди: „Жоро иска да помогне на всички“.

В. „Старт“


Автор: Тинко Трифонов; Алманах ФАР79



Прочетена 29137 пъти
Tags:
, , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , ,
2 коментара
  • Николай Джамбазов
    Публикувано в 11:47h, 10 септември Отговор

    Така се фалшифицира историята. Нагледен пример, как професионалното дилетантство промива мозъците на поколенията. Като имаме предвид, че по този маршрут годишно преминават без никакви проблеми по 150 самотни мореплаватели, можете да си представите колко героично е това плаване. „Професионалистите“, включително и Георгиев са имали неограничени финансови възможности да оборудват яхтата с всичко най- добро. Оказва се, че автопилота излиза от строя още от самото начало. По-скоро Георгиев не е разбирал от техника, като е допуснал подобна авария. Следват десетки повреди и два пъти излизане за големи ремонти, благодарение на неправилното водене и натоварване на яхтата. Изключителните трудности и аварии по време на цялото плаване на Георгиев говори за некомпетентен и неопитен капитан. Няма море без бури, което не основание да се оплаква. Ако наистина има професионалисти и сега могат да проверят за състоянието на корето по онова време и онези места. Ще останете изненадани. За човек определяйки себе си като професионалист, е недопустимо да заседне два пъти: Единият път поради несъобразяване с обстановката, и втория път, като не знаел къде се намира, та си полегнал да си почине…Самият Георгиев, който определя себе си като „професионалист“ казва: „..Трудности изпитват неподготвените за море….“.
    Много бих искал да срещна опоненти на моите констатации. Истината е много по жестока. За сега я спестявам. Ако не аз, кой друг може да прави оценки за това плаване. Нали разбирате, че не мога да завиждам, тъй като моето плаване според известния полски ветроходец и приятел на Георгиев Пенкава „..плаването на „Тангра“ и кап Н. Джамбазов през нос Хорн е десет пъти по трудно и авторитетно от това на Георгиев“. Да ама аз бях мръсен частник, който със собствена яхта и собствени средства направи това, което нито един ветроходец в света до този помент не е извършил. …И..зад мен не стоеше ЦК на БКП. Исате дискусии?..Чакам ги, за да развенчая завинаги един фалшив мит поддържан вече 40 години……………

    кап. Н. Джамбазов

  • Николай
    Публикувано в 11:05h, 03 октомври Отговор

    кап. Н. Джамбазов, престанете да плюете по кап. Г. Георгиев. Кажете я най после тази истина, защо я криете? Аз не омаловажавам вашето постижение, но не смятам , че е редно това което правите по адрес на Г. Георгиев.

Коментирай