Котви от флота на Добротица и Иванко

22 мар. Котви от флота на Добротица и Иванко

„Морето е настлано със съкровища, за да стигнат до тях, ,хората-риби трябва само да протегнат ръка. По цялото протежение на морските брегове цивилизациите са натрупали в продължение на хиляди години приказни останки! Най-богатият музей на света спи под слънцето и морската пяна“

Жак-Ив Кусто

Автор: Траян Траянов

В този музей „под слънцето и морската пяна“ експонатите са наредени не по волята на човека, а по волята на самото море. Малцина са щастливците, посетили някоя от залите на този музей — това са водолазите. Морето ревниво пази тайните си. Под слой пясък са скрити уникални колекции. Само понякога, след много силно вълнение с определена посока, пясъкът се оттегля към брега или навътре към морето и прави достъпни за човешкото око експонатите от тези колекции.

Карта на котвеното находище с над 20 Y - образни котви под нос Калиакра (август 1965 г.). Мащаб 1:2500 (съставител автора).

Карта на котвеното находище с над 20 Y – образни котви под нос Калиакра
(август 1965 г.). Мащаб 1:2500 (съставител автора).

Едно изключително котвено находище, което периодически е „консервирвано“ със спой пясък, се намира източно пред нос Калиакра. За пръв път то бе открито от варненски леководолази към края на месец август 1965 г. по време на експедицията за подводни археологически проучвания, организирана от Военноморския музей във Варна. Находището се състои от повече от двадесет Y-образни котви (по-рано наричани от автора V-образни), няколко четирироги и двуроги котви. Формата на Y-образните котви е уникална. Стеблото сключва с лапите тъп ъгъл — около 100—110°. Лапите в края си са завити напред и са успоредни на стъблото или са малко разтворени настрани.
От мореходно-навигационна гледна точка бие на очи фактът, че този тип котви са пригодени да държат добре и лесно да се снемат от скалисто дъно, докато на пясъчно дъно държащата им сила би била значително по-малка.

За първи път Y-образна котва по българското крайбрежие бе открита още през лятото на 1962 г. По време на леководолазния курс на Окръжния морски клуб — Варна имахме възможността да провеждаме учебни спускания южно от Маслен нос. При едно от тях водената от мен група попадна на няколко адмиралтейски и две четирироги котви, а малко по към брега открихме и котвата с необикновена форма — лапите сключваха тъп ъгъл със стъблото. Маркирахме я, а след това много внимателно, с удари на подводен нож, трябваше да я освободим от плен, тъй като беше сраснала за една скала. Изкарахме я успешно на борда на катера „Дръзки“. Корозията започна бързо да я разлага и по пътя за Варна двете рогчета на лапите и се отчупиха и формата и стана още по-причудлива. Предадохме я във Военноморския музей и учудването ни беше голямо, когато тогавашният директор на музея Иван Казаков изказа съмнение, че това не може да бъде котва, а вероятно е част от корабно съоръжение (напр. бушприт).

Бяхме забравили за съмненията относно находката от Маслен нос, когато благодатното лято на 1965 г. хвърли нова светлина по въпроса, и то решително в наша полза. По време на учебни спускания край Мичурин отново се натъкнах на по-голяма и по-добре запазена Y-образна котва. Тя лежеше на 15 метра дълбочина на пясъчно дъно, но беше здраво „циментирана“ към няколко камъка. Употребихме доста усилия, докато я извадим. Наложи се катерът „Дръзки“ да опитва на ход да я отлепи от дъното. Капроновото въже бе опънато като струна, пукаше и всеки момент можеше да се скъса. Въжето издържа, котвата се отлепи от дъното и радостни ние започнахме да я вдигаме. Когато се показа над водата, натежа, една вълна разлюля кораба, котвата се удари в борда и се напука на три места. Предоставихме я на музейната сбирка в Мичурин.

След леководолазния курс, от 10 август до 1 септември 1965 г., заедно със свои колеги участвах в експедицията за подводни археологични проучвания на Калиакра. И тук масовото струпване на котви от този тип разсея всички съмнения.

Вече имахме известен опит и към този тип котви се отнасяхме твърде внимателно. Успешно извадихме една котва, след като я освободихме от срастването с помощта на подводните ножове и я завързахме с дебело въже за букова разпорка, така че при вдигане тежестта да се поеме от разпорката.

Какво ни говори компактното котвено находище на нос Калиакра?

Обработена котва. Военоморски музей - Варна

Обработена котва. Военоморски музей – Варна

Известно е, че нос Калиакра е играл важна роля за корабоплаването в Черно море през всички епохи. По време на Второто българско царство, при царуването на цар Иван Асен II (1218—1241 г.), се създават благоприятни условия за възраждането на българския флот както за превоз на стоки и търговия, така и за защита на бреговете от нашественици. Византийски летописци съобщават за построената (вероятно при устието на река Камчия) корабостроителница на Иван Асен II.

Не бихме могли да си представим кораб без котви и котвено устройство. За стъкмяването на корабите с котви е имало и съответната ковашка работилница. Известен е значителният напредък, настъпил в българската металургия през XIII—XIV в. Установено е, че през този период се преминава към многослойна ковашка заварка. Железни листове с различна твърдост се изковавали в едно монолитно парче. Листовете на многослойната заварка ясно личат на обработените и консервирани Y-образни котви, съхранявани във Военноморския музей.

Какви ли са били котвите на корабите на силния български военен флот? А нима корабите на Иван Асен II не са ползвали стратегическото положение на котвената Стоянка под нос Калиакра?

През 1325 г. цар Иван Асен II в съюз с никейския император Йоан Ватаци обсадил Цариград по суша и по море. Съюзният флот на българи и никейци обаче бил разбит от флота на морейския владетел Жофруа дьо Вилардуен, притекъл се на помощ на латините. Сухопътните войски също били отблъснати, но Иван Асен II наредил да се построят нови 25 галери за втора обсада на Цариград“.

Корабостроителниците при река Камчия, създадени при царуването на Иван Асен II, съществували дълго време след завладяването на българските земи от турците. Оттам дошло и турското название на устието на Камчия „Торсана ейри“, което значи „Корабостроителница“.

След Иван Асен II корабоплаването по черноморското крайбрежие било силно развито от болярина Добротица, владетел на третата независима българска държава наред с Търновското и Видинско царство. Добротица развил силен военен и търговски флот. Главна база на този флот била крепостта при нос Калиакра. Строяли се нови кораби, вероятно в старите корабостроителници на Иван Асен II или в удобните за целта бухта Болата и местността Дълбоки, непосредствено около Калиакра. При многогодишните археологически изследвания на нос Калиакра едва ли е била поставяна задача да бъдат търсени евентуални останки от корабостроителна дейност в удобната бухта Болата.

Добротица започнал да сече монети, още по-здраво укрепил Калиакра и се намесвал дейно в събитията в района на Черно море със своя флот. След 1370 г. той влязъл в конфликт с генуезците, които имали свои фактории по черноморското крайбрежие. През 1374 г. Добротица с български военни кораби се появил пред Трапезунд, за да отстрани законния престолонаследник Андроник Комнин и да направи трапезундски владетел зет си Михаил. През 1376 г. Добротица се явил с корабите си пред Цариград и взел участие в династическите борби в полза на Андроник IV.

Карта на крайбрежието ни с пазположение на намерените Y-образни котви

Карта на крайбрежието ни с пазположение на намерените Y-образни котви

Фактите говорят за значителна мощ на флота на Добротица, който фактически контролирал цялото корабоплаване в западната част на Черно море. Същото положение е запазено и при неговия наследник Иванко. Нещо повече, силата на българския флот е призната от генуезците. Това е отразено в сключения на 27 май 1387 г. договор между пратениците на Иванко и генуезкия подестър в Пера, в който се казва, че посланиците на Иванко „обещават от името на господаря си да се отнасят с генуезците приятелски и с почит, да пазят имота им и самите тях по суша и по море дори във време на корабокрушение във всички свои области и да отблъскват от всякаква несправедливост… За стоките си, които внасят в територията на Иванко било по суша или по море, генуезците трябва да плащат мито 2% от стойността, т.е.1% за внос и 1% за износ. Корабите, златото, среброто, истинските перли и други скъпоценности са свободни от мито“.

От този договор може да се заключи, че българският владетел купувал или пък продавал на генуезците дори и кораби. Твърде логично е житото, восъкът, кожите от Добруджа да са били продавани заедно с кораби, на които са били товарени, докато по-малко вероятно е владетелите на морето да купуват от генуезците кораби, т.е. да разчитат на кораби — чужда постройка.

При подводните археологически изследвания през лятото на 1965, 1966 и 1967 година около носа установихме, че огромни скали продължават под водата в южна посока до 110 метра от сегашния бряг. При това положение к.и.н. Р. Боев допуска, че въпросната котвена стоянка е била бухта, защитена от южна и югозападна вълна, и че наличието на компактното котвено находище може да се обясни с морска битка или някакъв катаклизъм (силни земетресения в района е имало през I в. пр.н.е. и през V и VI в. от н.е.).

А ако предположим, че котвите просто са се късали една по една в продължение на много години (около 200) от разцвета на българския флот по времето на Иван Асен II до падането на България под османско робство? И ако хипотетичната защитена бухта не е съществувала вече по това време, т.е. носът не е бил толкова напред в южна посока? Как тогава бихме обяснили наличието на компактното котвено находище? Най-добре могат да отговорят ветроходците: военен ветроходен флот не би трябвало да се крие в защитен залив, а винаги би стоял на котва пред носа така, че да може да „хване“ всякакъв вятър.

Предположението, което може да се направи, е, че тези котви са български и са именно котви от стъкмяването на корабите на Иван Асен II, на Добротица и Иванко.

Какви са доводите в полза на това предположение?

Първо, ако разгледаме картата на крайбрежието ни с разположението на намерените котви от този тип, ще забележим, че най-голям брой, повече от 20, са при нос Калиакра. Една котва е открита от варненски леководолази във Варненския залив между нос Галата и Карантината. Две котви са намерени от бургаски леководолази край Поморие по време на експедиция с Окръжния археологически музей, като на едната от тях е направена и качествена подводна снимка. Други две котви открихме през август 1968 г. в южния залив на Китен, зад нос Урдовиза. Котва от този тип е открита в залива северно от нос Коракя.

Две котви са намерени на Маслен нос: едната през 1962 г., за което стана дума в началото, и друга през 1977 г„ изваждането на която е документирано под вода. Една котва е извадена през 1965 г. пред мигалката на Мичурин. Не говори ли всичко това, че главната база на флота, съоръжен с този тип котви, е била Калиакра? Второ. Специфичната конструкция на котвите е такава, че те могат да държат успешно само на скали. Дори в претърпялата вече второ издание книга на Лев Скрягин „Книга о якорях“ подобна котва не е описана. А ако тези котви са били специално изработени за флот, чиято постоянна котвена стоянка е каменисто дъно?

Първата извадена и фотодокументирана Y - образна котва по нашето Черноморие (юли 1965 г.) на носа на у/к „Дръзки” (снимка автора).

Първата извадена и фотодокументирана Y – образна котва по нашето Черноморие
(юли 1965 г.) на носа на у/к „Дръзки” (снимка автора).

Трето. Излязлата в края на 1962 г. книга на Джордж Бас „Археология на морското дъно“ хвърля нова светлина по въпроса за датирането на котвите. При работата си под водата на кораб от VII в. Фред ван Доорнинк проучва железните му котви. Те са кухи и за да установи истинската им форма, той запълва вътрешния обем (през отрязания с абразивен инструмент отвор) на котвата с полисулфиден каучук. От този факт може да се заключи, че желязото на котва от VII в. е напълно разложено, а е останал само кожух от калцинирани полипи (наслойки). А първата котва от Маслен нос (1962 г.), котвите от Калиакра (1965 г.) и втората котва от Маслен нос (1977 г.) са с напълно запазено стъбло и лапи. С други думи, нашите Y-образни котви не са от VII в., а са по-нови и има по-голяма вероятност да са били от българския военен и търговски флот от XIII и XIV век.

Разбира се, изказаното по-горе предположение може да бъде научно доказано или отхвърлено, като се изследват образци от желязото от Y-образните котви и съответни образци от желязо от XIII и XIV в., като се установи например съдържанието на въглерод.

Извеснно е, че римляните са използувани желязо с високо съдържание на въглерод. И не на последно място, в случая показателна може да се окаже и технологията на изковката на котвите.

Така подводният морски музей ще попълни още една празнина от историята на българското корабостроене и корабоплаване.

Автор: Траян Траянов; Алманах ФАР84


НОВИ ФАКТИ ПОДКРЕПЯЩИ ХИПОТЕЗАТА ЗА БЪЛГАРСКИЯ ПРОИЗХОД НА Y – ОБРАЗНИТЕ ЖЕЛЕЗНИ КОТВИ

Траян Траянов

В научно-популярният алманах Фар 84 (стр. 40 – 44), както и в книгата „ Тайните на морското дъно”, Издателска къща „Морски свят”, 2008 г., (стр.25 – 31) издигнах хипотезата за българския произход на едни специфични по форма железни котви, чиито лапи сключват ъгъл 110 – 1130 спрямо стеблото на котвата и краищата на лапите са завити нагоре, в някои случаи успоредно на стеблото, т.нар. от мен Y- образни ( в по – раншни мои публикации, V – образни) котви са именно от флотите на цар Иван Асен II, на Добротица и Иванко.

Повече от 40 години пазя една снимка на изображение (символ) (графит) изсечено в камък от крепостната стена на първата българска столица Плиска. Още когато я видях и поисках от притежателя и Михаил Стъкларов – преводач на Института по рибно стопанство и океанография във Варна където работех и аз, оприличих това изображение на специфичните по форма Y –образни железни котви намирани по българското Черноморско крайбрежие.

Масло в огъня, за да се реша да публикувам тази снимка, както се казва, наля излизането през август 2008 г. книгата „Подводная археология Крыма” на д-р С. М. Зеленко, основател и ръководител на Центъра по подводна археология към Киевския национален ниверситет „Тарас Шевченко”. С вълнение започнах да чета и разглеждам книгата – та нали Фанагория, столицата на Велика България е била в южната част на Керченския пролив, т.е. в непосредствена близост до Крим.

Очакванията ми се оправдаха, в тази книга открих и подводни снимки на Y- образни котви. През август 2000 г. подводни археолози от Киевския национален университет провели изследвания в акваторията между нос Меганом и нос Ай-Фока. На шелфа в западната страна на нос Меганом те открили и фотодокументирали Y – образна котва. Според изследване на струпаните в близост до котвата фрагменти от амфори определили, че се касае за корабокрушение от Х –ХІ в.

През август 2002 и 2003 г. в близост до Херсон ( до древния Херсонес Таврический) в бухта Круглая били извадени две железни котви, едната от които Y- образна, датирани по фрагментите на извадената керамика към Х в. И най – новата находка – през 2007 г. украинско-полска подводна археологическа експедиция изследвайки южното крайбрежие на Крим, в участъка Семигорье, Карасан и Артек открили и фотодокументирали на морското дъно при нос Карасан и една Y- образна котва. Както се вижда, най – новите находки на такива котви по крайбрежието на Крим са датирани по фрагменти от извадената керамика (амфори) към Х – ХІ в.

През 2004 г. се появи книгата на Джордж Флетчер Бас „Serce Limani: an eleventh – century shipwreck”. В останките на този потънал кораб са открити пет Y- образни железни котви. Според класификация на Герхард Капитан, той обозначава Y – образните котви като железни котви тип Е и твърди, че са от византийски произход, игнорирайки наличието на мощна българска държава със силен военен и търговски флот. Изкючение прави авторката Elizabet Malamud на главата „Тhe Region of Serce Limani in Byzantine Time” като определя, че товара на потъналия кораб е на български търговец. А защо не и кораба да не е бил български?

През 2005 г. се появи и публикация на Fabio Mataсchera  за открит потънал кораб с Y- образни котви по италианското крайбрежие, близо до Таранто (Южна Италия). На морското дъно са открити четири Y – образни котви, които най- вероятно са били резервни или пък са били стока (предмети за търговия). За това говори факта, че щоковете на котвите не са били поставени в отворите предназначени за тях. Установено е, че Y-образните котви от Таранто са по-големи по размер и тегло от тези от корабокрушението при Серче Лимани. Дълго търсих в публикации със символи, рунически знаци и азбуки подобен знак от графита върху камък ог крепостната стена на Плиска. Оказа се, че знака (символа) на култа към бог Нептун е бил котвата. По-късно котвата се възприема като християнски символ, като знак на надеждата.

Древнобългарски знак от Плиска, символ на бог Тангра

Древнобългарски знак от Плиска, символ на бог Тангра

Изображение (графит) на Y- образна котва върху камък от крепостната стена на първата българска столица Плиска.

Изображение (графит) на Y- образна котва върху камък от крепостната
стена на първата българска столица Плиска.

От друга страна е известно, че в околностите на Плиска, в близост до манастира Патлейна, има останки от металургична пещ. Вероятно е имало и оръжейна и ковачница за котви и други корабни принадлежности, които били извозвани по вода (р.Тича и р.Камчия) или с волски каруци до корабостроителниците в устието на река Камчия, край Варна или край нос Калиакра (местността Болата). За по–ранното „присъствие” на Y- образните железни котви и българският им произход говорят следните факти:

Страбон пише, че Анахарсис, скит, един от седемте мъдреци на древността „изобретил двурогата котва, ковашкия мях, паруса…” И още „защото скитите, след като се заели с морското дело, те… влошили нравите си, като се въвлекли в морско разбойничество”. Скитите, които били съседи на прабългарите, се „изхитрили” да пиратстват и ограбват търговските кораби. За да изпълняват тези си функции, техните кораби би трябвало да са били по-мореходни и по-оборудвани, включително и с надеждни котви.

При изследване на железни котви от корабокрушение от VІІ век Фред ван Доорник отливал в кухият им вътрешен обем полисулфиден каучук, за да запази формата им. Желязото от котвите било изядено от корозията и оставал само „кожух” от калцинирани полипи. Такива „кухи” котви сме вадили от Карантината (1963 г.), от вкаменената гора между Созопол и о-в Кирил (1963 г.), от Шабла (1969 г.), от местността Дълбока и една от Y- образните котви извадени от Калиакра (1965 г.), при счупването и се оказа куха.

Щемпъл (stamp) върху вътрешната страна на лапите на Y-образни котви от потъналият кораб при Серче Лимани.

Щемпъл (stamp) върху вътрешната страна на лапите на Y-образни котви от
потъналият кораб при Серче Лимани.

Графитът върху камък от стените на Плиска с формата на Y – образна котва, изобразява обърнат образ на прабългарския символ на бог Тангра. И още един интересен факт –върху вътрешните стени на лапите на Y – образни котви от корабокрушението при Серче Лимани са открити щемпъли със знака Y.

Нова светлина върху точната датировка на Y – образните железни котви от българското Черноморско крайбрежие може да хвърли металографски анализ на метала (желязото), от което са изработени котвите, както и технологията на изковаването им.



Прочетена 11827 пъти
Tags:
, , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , ,
2 коментара

Коментирай