Месемврия

15 юни Месемврия

Предоставил Васил Киров

Отдалечен от управлението на Източна Ромелия с център Пловдив след Освобождението и от София след Съединението, Несебър продължава да запада, почти до средата на двадесети век.. Събраните фото материали и организираната изложба „Носталгия по стария град” от ентусиастите Ирина Банова, Стати Цървулов, Васил Киров и оформена от художника Слави Ралев, които материали се съхраняват в общината са ценно доказателство и нагледно потвърждават тази изостаналост. Не случайно той е избран през 1938 година за интерниране и политическа изолация на изтъкнати партийни функционери от онова време.

Една картина за стопанската и обслужваща дейност на града направена в Търговския индустриален Алманах на Българската търговска банка София, от 1911 година, на страница 865 е много интересна и ценна как изглежда Несебър през първото десетилетие на 20 век, която буквално преписвам, за да запазя автентичността на документа.

---

Месемврия
Малко пристанище в Бургаския залив, върху един нос подобен на анхиалския, 15 км. на С.И от Анхиало и 33 км. С.И от Бургас, 1934 жители, гърци, българи, турци и цигани. Нарастването му от 1880 г. е с 6 %. Градският бюджет възлиза на 24, 497 лв.. Две български и две гръцки училища, митнически пункт. Месемврия спада в Анхиалска околия. Околността е пясъчлива и камениста, освен лозя друго не вирее. Произвежда се хубаво бяло вино. Но главния поминък на населението е риболовството: лови се паламуд, лакерда, калкан и др. Тук има няколко постоянни таляни за чирози и в твърде голямо количество / през пролетния сезон/ и скумрия /през зимния/

Адвокати – Соян Възвезов, Д-р С. Русев, Тодор Сайтиди
Агенти на застрахователни дружества – Пеню А Попов- „Балкан”, Ст. Д Шишманидис – „ България „
Акушерки – Янула Калева
Брашно / мелници ветрени/ -Георги Атанасов, Писанти Желев, Николаки Кокино, Милтиади Лала, Х Михайлов,
Брашно – / търг / – Георги Кокинос, Панайот Москояни, Георги В Узунов.
Бъчварство – Анести Киряков, Яни Киряков
Вино / търговци/ – Милтиади Бендажи, Хурмуз Василев, Георги В Златидис, Ортотоксо Мити, Скули Стефанов, Ламбрино Трака, Д Г Хурмузиадис, Бендажи Янакиев
Гостилници – Атанас Костадинов
Даляни – /притежатели/ Георгаки Баласов, Георги Димитров, Кисанти Комнинос, Братя Милориди, Александър Мустахиди, Скули Стефанов, Д Г Хирмузияди,
Дараци – Христодуло Москопуло, Коста Петров.
Добитък – / търг / – а./ едър- Янко Георгиев, б/ дребен/ – Янко Георгиев, Атанас Киряков Енчев, Михаил К Янчев
Дървен строителен материал – Д Г Хурмузиядис, Ст. Д Шишманов.
Железарство – Коста Ненов, Васил Христов
Зърнени храни – Д Г Хурмузиадис / ком/
Кожухарство – Тодори Андонов, Келайди Григоров, Андон Параскевов
Колониални стоки – Теодори Акрани, Георги Бедаваджи, Братя Кромида, Хрисовери Михайлов, Теодош Мерджани, Коста Петров, Александър Стефанов, Христо Стоев, Риламит Стефанов, Георги Б. Узунов, Д. Г. Хурмузиади.
Кроячи – Андон Глава, Коста Калафоров, Коста Сиамандроглу, Теодош Стаматиди.
Лекари – Д- р Димфрас
Луканки – Янко Георгиев, Михаил Киряков, Димитър Стефанов
Манифактура – Костадин Димитров, Георги В Зотиадис
Димитър Трицаки – Д Г Хурмузиадис, Дим. Шишманидис.
Машини шевни – М Г Хурмузияди
Месарство – Никола Григоров, Янко Георгиев Михаил Енчев.
Обущари – Димитър Давидов, Янко Калафориди, Гьоргаки Панагос
Прошенописци – Андрея Георгиев, Атанас Лолов, Димитър Цинандов,
Риболовци – Георги Баласов, Ставро Иванов, Яни Калофориди, Братя Милюриди.
Сарачи – Георги Боготи, Братя Маноловци.
Столарство – Сотираки Андонов, Константин Хурмузов
Тенекеджии – Хараламбо Аврам.
Хлебопекарници – Константин Ахилеев, Тодор Курбети, Атанас Москуяни.
Хотели – Коста Петров „ Черно море „ ,Димитър Съвлакев – „България „ , Ф Стефанов – „ София „

---

Непретенциозния коментар на списъка показва, че град Месемврия е функционирал чрез богата колекция от занаятчийски, търговски и други дейности в началото на века. Приложеният списък говори за наличие на не малко, по заможни фамилии, като Москояневи, Шишманидови, Скули Стефанов,  Янко Георгиев, ,Д Г. Хурмузиядис и др.които развиват многостранна стопанска дейност. Васил Киров

Прочетена 17073 пъти