Морски традиции и поверия

30 мар. Морски традиции и поверия

Мореплаването е старо почти колкото човешката история. Заедно с хилядолетния моряшки опит от поколение на поколение се предават обичаи, вярвания и обреди, станали морски традиции. Голяма част от чара на моряшката професия се дължи именно на традициите. Днес повечето от традициите изглеждат излишни и една след друга умират, смлени от неумолимите темпове на техническия прогрес. Старите моряци говорят с огорчение за неспазването на морските традиции, защото истина е, че без тях корабоплаването нямаше да бъде това, което е. Толкова много неща в живота на моряците са неписани закони, че трудно могат да се изброят дори в многотомно съчинение.

Редът, „етикетът“ във взаимоотношенията, труда, веселието и войната е канализиран от вековни традиции; дори суеверията са станали традиционни. Почти всичко, свързано с плаващия дом на моряците — кораба, — има далечна праистория и никой не се мъчи да го обяснява, защото… „Това е така!“. И днес, както в далечното минало, създаването на един кораб е голямо начинание. Започването на строежа е много важен момент, винаги свързан с тържествени обреди. Начало на дългото или краткото съществование на кораба е полагането на основната греда — кила. Той е централният елемент, около който ще израсне сложно инженерно съоръжение, предназначено да се движи по една непривична за човека среда — водата.

10989539_10153105111859253_3120906025267698450_nОткрай време моряците фетишизират кораба си, дори днес, макар и не напълно сериозно, истинските моряци говорят за кораба като за живо същество. Килът — това е сърцето на кораба. Залагането на кила се смятало за магически акт, вдъхващ жизнена сила на бъдещия кораб. „Зачеването“ на кораба се празнувало по един или друг начин в съответствие с господстващата религия, но винаги с подобаваща тържественост и, разбира се, приключвало с почерпка и веселие. С този сътворяващ акт са свързани и много суеверия.

Например за добри предзнаменования при залагане на кила се смятали духането на западен вятър, силният прилив и плавните пируети на чайките високо в небето — нали душите на загиналите моряци се преселват в чайките! За да се отстрани влиянието на „злите сили“, в корабостроителницата в никакъв случай не трябвало да има котки, зайци, прасета, свещеник и жени… Особено опасни били рижите девственици; те най-лошо урочасвали! Близо до кила не се ругае и не се богохулства. Първият гвоздей в кила се забива през подкова — за щастие.

По-късно първият гвоздей се правел от злато; окичвали го и с червена лента. Лентата била червена, защото червеният цвят, цветът на кръвта, символизира здравето. Древните викинги при залагане на кила винаги принасяли човешка жертва, за да се увеличат мореходните качества на и без това великолепните дракари. С времето този жесток обичай се преобразил в безобидното суеверие да се вгражда под командната рубка кост. По време на дървеното корабостроене в кила непременно поставяли парче благородно дърво (ясен, дрян и др.), за да пропъжда всички зли сили.

Съгласно много старо моряшко поверие, четвъртък и петък са „лоши дни“. В тези дни не трябва да се започва нищо ново, а най-малко такова важно нещо като залагането на кораб. Четвъртъкът се е утвърдил като лош ден може би защото е бил денят на Тор — бога на гръмотевиците и бурите, а кой моряк обича такива работи. .. Петъкът пък бил ден на богинята Фрига. Моряците не обичали и нея, защото макар че била изобразявана като красавица, тя се славела с леконравието си и поучени от богатия опит, които имали с леконравни жени, те я смятали за много опасна. . .

Докато четвъртъкът постепенно бил забравен като „лош ден“, петъкът се утвърдил особено в епохата на християнството, понеже в този ден бил разпнат Христос. Във века на компютрите и спътниковата навигация все още има капитани, които намират „причини“ да не тръгват на път в петък. Ако петък се падне и 13-о число, то тогава в никакъв случай не се тръгва. Тези капитани приличат на старата англичанка, която казвала, че не вярва в духове, но се страхува от тях!

254436634643Шотландските корабостроители в миналото, а и днес още слагат златна монета на тайно място в съединенията между гредите на кила, за да спечелят, благоволението на океанските богове, които защо така — все са зли.. . Този обичай стриктно се спазвa от всички средиземноморски корабостроители. Началото му се губи в древния Рим, където под мачтата, върху килсона, слагали златна монета с изображението на фортуна, очевидно за да получи корабът благосклонността и, т.е. да има щастлива съдба.

Построеният и вече почти готов за плаване кораб стои все още на сушата. Церемониите и тържествата при спущането на вода и днес са се запазили с особената си колоритност. Корабът започва своя живот със спущането. Водата, това е средата, в която той ще се движи до края на живота си. И когато настане краят, корабът ще изчезне в дълбините, всред мрак и тишина, пазен пак от своята среда — водата, там той ще бъде далеч от ветровете и бурите, далеч от злите богове.

В древността било нещо нормално всяко начинание да се изкупва от боговете с човешка жертва; спущането на кораба не правело изключение. На носа, под кила на новия кораб, връзвали пленник. При спускането кръвта от разкъсаното тяло обагряла носа на кораба и очертавала последния му път по сушата, преди да го прегърне морето. С възприемане на християнството спускането на кораба ставало вече без човешка жертва. Изливали върху носа червено вино, а сребърната купа хвърляли в морето като дар. Това се правело до към края на XVI век. Сега спускането и именуването на кораба става, като се строши в носа бутилка червено шампанско. За този най-голям празник корабът се окичва с цветя и зеленина, провисват се гирлянди, а на мачтите се веят знамена. Същността на церемонията по именуването почти не се е променила.

Кръстницата засилва и строшава в носа провиснатата бутилка с шампанско и произнася: „Именувай се“……….“, плавай щастливо и безаварийно..и пр.; В този момент се открива покритото дотогава, изписано на носа име и корабът бавно потегля надолу по стапела, за да влезе във водата. Музика, фанфари и воят на корабните сирени поздравяват раждането на новия кораб. Това събитие също е свързано с много суеверия. Спущането трябва да стане при хубаво, ясно, слънчево време и непременно сутрин; разбира се, в никакъв случай — в петък.

Кръстницата може да е само жена и трябва да е млада, много млада, защото се вярва, че колкото ще живее тя, толкова ще живее и корабът. Бутилката с шампанско трябва да се строши и разлее още при първия удар, иначе — е лошо предзнаменование… Затова корабостроителите правят хитроумни системи, осигуряващи точния удар на бутилката във носа. Шампанското трябва да облее кораба, преди той да се е докоснал до водата. Въженцето и останалото парче от гърлото на бутилката се поставят върху цокъл и заедно с портрета на кръстницата се излагат на малка витринка в каюткомпанията на кораба.

korabna-kambanaДушата на кораба — това е неговата камбана. При отливането и в стопилката се прибавят златни и сребърни монети, за да бъде звукът по-мек. Върху камбаната се гравира името на кораба и годината, през която е спуснат на вода. Това първо име на кораба остава написано на камбаната дори ако след продажба на друг собственик се смени името на кораба. Благодарение на този обичай става лесно идентифицирането на останки от кораби. По камбаната бе намерен и после възстановен легендарният „Къти Сарк“. Неотдавна съветският кораб-герой „Груз“ беше изваден от тъмното морско дъно; откриха го по камбаната. Корабната камбана е обект на специални грижи, много по-големи от грижите за самия кораб. Всекидневно тя се излъсква с вълнени парцали и блясъкът й е мерило за взискателността на боцмана. Откакто били измислени средства за измерване на времето, камбаната разгласявала по целия кораб неумолимия му ход. Вахтеният следял за изтичането на пясъчния часовник, което траело 30 минути, и при всяко обръщане биел камбаната.

На всеки кораб денонощието е разделено на шест вахти от по четири часа — от полунощ до полунощ. Неотменна традиция е морякът да бъде на поста си петнадесет минути, преди да започне вахтата му. Началото на всяка вахта се сигнализира с четири двойни удара на камбаната. Моряците знаят: „Четири двойни склянки (удари) — започва вахтата.“ Изтеклите кръгли часове от вахтата се отмерват с двойни удари, а половините — с единични. Така, когато моряците чуят два двойни и един единичен удар, знаят, че са изтекли два часа и половина от вахтата. Най-весело звучат три двойни и един единичен, защото след петнадесет минути ще дойдат новите вахтени.

Корабната камбана в миналото е била единственото ефикасно средство за звукова сигнализация; сега, макар и по-ограничено, тя още се използва за тази цел. При мъгла камбаната зове и предупреждава другите кораби: „На котва съм“или „Заседнал съм върху плитчина“. Когато се изтегля котвената верига, боцманът съобщава с камбаната колко още ключа (по 25 метра) са останали под повърхността; същото е и когато се спуща котвата… един удар — един ключ! Работи ли се с лявата котва, за нея се използват двойни удари, за да се различават от единичните удари за дясната котва. Продължителният 3ачестен радостен звън говори, че котвата се е показала незаплетена над вълните и корабът вече може да потегли по пътя си.

След като парата измести вятъра и конструкциите на корабите се промениха, наложи се да се използват две камбани. По-голямата — истинската — е на носа, близо до котвата, с нея се сигнализира и само когато моряците извършват обща корабна работа, например чукат ръжда, с нея се отмерва времето. По-малката камбана е на мостика, тя бие само за времето на вахтите. Казват, че ако камбаната сама звъни, това е лош признак — корабът ще загине.

d-signal1Държавното знаме — символ, който показва националността на кораба — е обект на много обреди. Според историците произходът на корабното знаме датира от края на V век пр.н.е. Тогава в атинския флот „фоиникис“ („пурпурната одежда“) се използвала едновременно като сигнал за бой и като отличителен знак за адмиралския кораб.

Знамето се вдига сутрин точно в 08.00 ч. и се сваля при залез слънце. На всички военни кораби и на тези търговски кораби, на които още се пазят традициите, знамето се вее на флагщок над кърмата само когато корабът е на котва или на пристан; на главната мачта знамето се вдига, когато корабът е на ход. Има много тържественост и символичност в „прехвърлянето“ на знамето. В момента, когато последното въже, свързващо кораба с брега, се откачи и прибере или когато котвата се откърти от дъното, т.е. когато се прекъсне всякаква връзка със земята, развяващото се над кърмата знаме се сваля и в същото време се издига знамето на мачтата.

Има и моди в носенето на знамето, особено във военните флоти. Преди и след Първата световна война корабите носеха огромни знамена, висящи от кърмата почти до самата вода. После настана модата на малките знамена, така наричаните „щормови знамена“, чиито размери са толкова малки, че от половин миля едва се различават цветовете по тях. Сега отново настъпва „ретро“- модата на големите знамена — на първо време само за кърмовите; знамената на главната мачта са все така малки.

В миналото неофициално се е практикувало като сигнал за бедствие държавното знаме да се вдигне наопаки; долният край нагоре.

Знамето е символ на национален суверенитет; да се свали знамето пред врага означава капитулация — предаване. Когато е обявен национален траур или когато на кораба има мъртвец (само в пристанище или на котва), знамето се издига до средата на флагщока. При среща в море корабите се поздравяват — бавно се приспуща знамето, докато долният му край стигне малко над леерите или на две трети от височината на мачтата. Знамето се държи така приспуснато, докато корабът, който се поздравява, също приспусне знамето и вече започне да го издига — поздрав като свалянето на шапка. Пръв поздравява no-младшият, т.е. търговският кораб поздравява военния, по-малкият — по-големия. .. Старите моряци казват, че пръв поздравява по-възпитаният. По неписани стари правила, когато се срещат два кораба с еднакво старшинство, пръв поздравява този, който излиза от пристанището, а приема поздрава този, който влиза. Когато единият кораб е на ход, а другият — на място, пръв поздравява корабът, който е на ход. Пръв поздравява корабът, който задминава, а задминаваният приема поздрава…

При тържествени случаи и празници корабите се „разцветяват“, т.е. по мачтите се вдигат всички знамена от международния сигнален кодекс. Съществуват много „системи“ на разцветяване, но днес, когато на корабите останаха малко мачти, най-често се практикува редицата от закачени едно за друго знамена да тръгва от кърмата, през върха на задната мачта, през предната (ако корабът е двумачтов) да завърши на носа. Редицата се съставя, като се закачат две правоъгълни знамена, следвани от вимпел, после пак правоъгълни. . . В някои флоти правоъгълните знамена едно след друго се редят между мачтите, а от върховете на мачтите към носа и кърмата се редят вимпелите.

Почетният борд на кораба е десният. В дясната половина на надстройката се намира и кабината на капитана. На десния борд се строяват моряците, когато има тържество или се посрещат официални лица, на десния борд пристават идващите лодки с гости и пр.

Випуск 2014 за ВМС 4Много строго се спазва етикецията, когато екипажът се качва на лодка, с която например отива до кораба. Пръв влиза в лодката най-младшият и след него по-старшите, последен се качва най-старшият, разбира се — капитанът — и веднага след влизането му лодката се отблъсва; тежко и горко на закъснелите no-младши моряци, те вече не могат да се качат в лодката и ще трябва да чакат втори рейс… ако има такъв! Слизането от лодката става по обратен ред, пръв слиза най-старшият. Независимо дали корабът е на пристан или на котва, по корабния трап пръв се качва най-старшият.

Командният мостик е място за „свещенодействие“; там, като в олтар на църква, никой няма право да стои освен вахтните. На мостика не се пуши, не се говори за нищо друго освен по служба. Вниманието на тези, които управляват кораба, не трябва да се отвлича, там трябва да се чуват само команди… На мостика не се седи, само „първият след бога“ — капитанът — си има стол, на който никой не може да сяда, дори когато капитанът почива в кабината си, а знае се, че „капитанът никога не спи — той почива“. Лошо му се пише на този помощник-капитан, когото „случайно“ капитанът завари на капитанския стол… ‘

В каюткомпанията също има традиции. Никой не може да се храни преди капитанът да е започнал, и свърши ли той, блюдата се прибират…

Животът на кораба е така подвластен на „етикета“, че мъчно може да се разбере кое е необходимост и кое — традиция. Най-могъщият бастион на морските традиции е бил, е и ще бъде Военноморският флот. Това, което е живо и действено във военния флот, при „търговците“ се забравя. Много от традициите са преодолели национални, религиозни и политически бариери. Първи английските моряци поставиха на яките си трите бели околовръстки в чест на трите големи победи на адмирал Нелсън, а сега те се носят от всички. Същото е и с отличителните знаци на офицерите — галуните; те символизират въжето, с което е била стегната разкъсаната ръка на Нелсън в боя при Санта Крус. Черните панделки, които висят от моряшките шапки, са траурни ленти за загиналите в морските сражения…

Понякога с учудване четем за някои традиционни суеверия, които отдавна са забравени. Например, когато:

  • Моряк кърпи дрехите си на палубата, зашива вятъра.
  • Гореща пепел и жар не се хвърлят зад борда.
  • Морякът винаги трябва да носи върху себе си сол.
  • При отплаване, ако морякът срещне жена, котка или поп, това носи нещастие.
  • Срещне ли военен — плаването ще е щастливо.
  • Убиването на албатрос носи голямо нещастие.

 

Суеверията се видоизменяли и с времето във ветроходната епоха на кораба не можело да се свири с уста, защото това щяло да предизвика утихване на вятъра… а без вятър накъде? В параходната епоха също не можело да се свири с уста, това щяло да докара силни ветрове… пак лошо: слабите парни машини трудно преодолявали напора на вятъра!

Едва ли има някой, който да не е чувал за живописната морска традиция да се кръщават „неофитите“ при преминаването на екватора. Най-хубавото описание на такова „кръщение“ в морската белетристика е може би това на Станюкович. Според възможностите на кораба празникът се провежда по най-различни сценарии. Основният мотив е, че Нептун се е разгневил, защото в неговото царство са влезли ; „неофити“ — непокръстени моряци.

Задават се бури и вълнения, затова трябва всички да бъдат покръстени. Нептун се „качва“ на кораба със сбитата си; посрещат го най-тържествено и със страхопочитание, дори капитанът стои коленопреклонно пред него. Започват процедури, които са така подбрани, че да се запомнят за цял живот… Първо бръснене; вместо със сапун — със смес от грес и изгоряло машинно масло, после напудряне с брашно и парфюмиране с оцет и тогава следва обредното къпане в специално направения за случая басейн, където „акулите“ чакат нещастниците и не ги пускат на повърхността, докато не изпуснат и последното мехурче въздух от дробовете им. След много мъчения, вече пречистени и изкупили греховете си в земния свят, „неофитите“ са покръстени и стават поданици на бога на моретата, получават ново име (обикновено името на някое морско животно), за което Нептун им издава и съответното кръщелно свидетелство. Разбира се, случаят се полива.. .

Сега благодарение на техниката корабоплаването уверено върви напред и по моретата за човек няма необясними неща, няма и много време за традиции и обреди. Но колкото повече всичко става логично и просто, толкова повече започваме да разбираме невъзвратимото отдалечаване от природата, почваме да чувстваме, че ни липсва нещо.. . Древните гърци казваха, че имало три вида хора: живите, мъртвите и тези, които плават по моретата! За какво са автоматизираните морски гиганти, които пътуват под контрола на компютри, ако на тях няма човешка мисъл. Воля и емоции! Морските традиции са нещо като емоционална подплата на морската култура; без тях морето ще се превърне в суша.

Автор: Асен Веселинов



Прочетена 16413 пъти
Няма коментари

Коментирай