Морски треви

20 юли Морски треви

Автор: Вера Петрова
В тихи, защитени от силно вълнение морски заливи с равен релеф на покрито с пясък и тиня дъно се наблюдават „подводни ливади“ от морски треви. Те са изключително широко разпространени по бреговете на всички морета с изключение на полярните. Днес са известни 49 вида морски треви, които спадат към отдела Магнолиофита на растителното царство и по-специално към подкласа Ализматиде от едносемеделните покритосеменни растения. Това са водни растения, от които само морските са обединени в 12 рода. От тях 7 рода се приемат за тропически, а останалите 5 са характерни за моретата и океанските крайбрежия на умерените географски зони на планетата.

morski-trevi-5Морските треви образуват един от най-обикновените типове крайбрежни екосистеми, които варират от няколко растения до обширни подводни ливади, образувани само от един вид. Те се отличават с висока продуктивност: 5—15 г въглерод на м2 за ден, а когато се включат и другите първични продуценти в екосистемата — дънни водорасли, епифити и фитопланктон, — дневната продуктивност надвишава 20 г въглерод на м2. За сравнение високопродуктивната ъпвелингова зона пред Перу има продуктивност около 11 г въглерод на м2 за ден, което показва, че екосистемите на морските треви са най-високо продуктивните в Световния океан.

Най-широко разпространение имат представителите на родовете: Зостера, Посидония, Цимодоцеа, Таласия, Филоспадикс, Рупия, Занихелия и др. Видовете Зостера заемат просторни площи по бреговете на Атлантическия и Тихия океан и обрастват до 14—15 м дълбочина, докато Посидония оцеаника достига 40 м, а някои видове Халофила от Антилско море — даже до 70—90 м дълбочина. Вертикалното разпределение на морските треви е тясно свързано с тяхната биология.

Морските треви са многогодишни растения с тревисто вегетативно тяло. Стъблото е превърнато напълно или частично в разклонено пълзящо коренище с малки коренчета. Просто устроените лентовидни листа, наподобяващи житните, са с тръбесто затворено влагалище и обхващат напълно или частично стъблото. Преобладават еднодомните видове с еднополови цветове. Околоцветникът е редуциран или изчезва, плодникът е примитивен и оплождането става абиотично от носен във водата полен. Цветовете им са прозрачни и по-често са събрани в лентовидни съцветия, но са редуцирани. При видовете Зостера те наподобяват кочан, затворен в листовлагалище. Плодовете са мехунка или орехче.

Освен полово размножаване много застъпено е и вегетативното размножаване чрез нарастване на коренището в тинята до 15—20 см годишно. През пролетта до края на юни морските треви цъфтят, опрашват се и образуват семена под водата. Тогава от коренищата израстват дълги, тесни, целокрайни лентовидни листа. През есента листата окапват и есенните бури ги изхвърлят по пясъчните плажове. Те се събират от крайбрежното население.

Зостера марина

Зостера марина

По данни на Международната организация за изхранване на населението (ФАО) към ООН от 1976 г. световният добив на морски треви (главно Зостера) възлиза на повече от 100 хил. тона мокро тегло, а през 1981 г. същият е спаднал до 76 хил. тона. Това количество представлява малък процент от естествените запаси на морските треви. Така например запасите от морски треви предимно Зостера в Бяло море по бреговете на Карелската АССР са били изчислени на 400 хил. тона, но след 1960 г. по неизвестни причини е настъпила масова гибел на тревата. В защитените заливи по северното крайбрежие на Охотско море масовите обраствания от морска трева Зостера достигат биомаса 2,5 кг на м2. По югозападното крайбрежие на о-в Сахалин Зостера марина господства в защитените лагуни с биомаса до 8,9 кг на кв. м, а Филоспадикс скоулери — до 3,9 кг на кв. м. В естуарите на вливащите се в океана реки по югоизточното крайбрежие на о-в Сахалин Зостера марина достига 15 кг на кв. м, а върху тинята в закритите заливи до 3—4 метрова дълбочина в Японско море нейната максимална биомаса е 7,3 кг на кв. м. Запасите на Зостера там са 10—15 хил. тона мокро тегло, а на Филоспадикс скоулери — 140—180 хил. тона. По бреговете на Далечния изток запасите от морския лен (Филоспадикс) достигат 100 тона мокро тегло на хектар от морското дъно.

По атлантическото крайбрежие на САЩ и по западноевропейските брегове на Атлантика морските треви са заемали огромни площи от морското дъно. Само по датското крайбрежие през 1913 г. датският учен Петерсен е изчислил, че обрастванията на Зостера марина са заемали 6860 кв. км. Обаче през 1931 — 1932 г. там е настъпила катастрофална гибел на Зостерата. През топлите месеци от годините е започнало разрушение на тъканите в коренищата, листата и съцветията. Първоначално върху листата се появили кафявосиви петна, след това масово се появили чернокафяви петна, започнало опадване на листата и настъпила смъртта на растенията. Причините за това катастрофално измиране на морската трева, което е природен феномен, не са били ясно уточнени. Много учени са се занимавали с изучаване на явлението и са създавали различни хипотези за обяснение. Едни твърдят, че изчезването на Зостерата е настъпило вследствие бактериално заболяване от епидемичен характер в резултат на замърсяването на крайбрежните акватории. Други обясняват състоянието с масово развитие на гъбни организми — мицели на Офиоболус халимус или миксомицетата Лабиринтула макроцистис. Но тъй като миксомицетите са били установени и върху съвсем здрави листа на Зостера, приема се, че те атакуват вече заболели растения и имат второстепенно значение за умирането на Зостерата.

Зостера нана

Зостера нана

Трети смятат, че причините за унищожаването на просторните ливади от Зостера марина са комплексни. Така през 1930 г. е имало рязко повишение на температурите на океанската вода до над 30°С след един продължителен период на ниски температури. Към това се прибавя редуване на суша с високи валежи, мътност на крайбрежните води и влошаване на светлинния режим на дъното. Повишаването на температурата на водата е предизвикало нарушения в метаболизма и при намаляване имунитета на растенията те са били нападнати от бактерии, миксомицети и др., които довършили унищожението на тревата. Това унищожение е обхванало само крайбрежията на САЩ и Северозападна Европа, а не е засегнало Средиземноморието.

През периода 1930—1960 г. е наблюдавано бавно възстановяване на подводните полета от Зостера марина на последователни етапи.

Животинските, компоненти на мястото на екосистемата също са претърпели промени. След 1953 г. там се срещат повече морски гъби, мешести животни, прешленести червеи, повече ракообразни и мекотели. Понастоящем запасите от Зостера марина в споменатите по-горе зони на Атлантическия океан се намират в сравнително немного добро състояние. Например в един от заливите на щата Ню Джърси средното мокро тегло на Зостера марина е едва 380 г на кв. м. В басейна на Средиземно море морските треви намират добри условия за развитие. По крайбрежието на Тунис те заемат 4000 кв. км до изобата 5 м, а до 30 м дълбочина — 10 000 кв. км, където обитават разнородни видове: Зостера марина, Зостера нана, Цимодоцеа нодоза, Посидониа оцеаника, Рупия маритима, представляващи ценна суровина от морето.

В Азовско море също има просторни ливади от морски треви (Зостера марина, Зостера нана, Потамоаетон пектинатус, Занихелия педункулата), половината от масата на които се пада на Зостера марина.

В Черно море растителната покривка по дъното образува различни по видове и количествен състав фитоценози, от които еднородните по структура и екологични особености се обединяват в по-големи групировки

— Асоциации и формации. Морските треви тук образуват четири формации с пет преобладаващи видове

— Зостерета (Зостера марина — голяма морска трева и Зостера нана — малка морска трева);

— Потамогенета (Потамоаетон пектинатус);

— Рупиета (Рупиа спиралис);

— Занихелиета (Занихелия майорис).

morski-trevi-6И в Черно море те растат върху черупчест и пясъчно-тинест грунт в плитководните и защитени от вълните заливи с равен релеф на дъното. Основна за нашето море се явява формацията Зостерета с двете асоциации на Зостера марина и Зостера нана, които имат най-широко разпространение в просторните плитководни заливи по бреговете на Украйна в северозападната част на морето. Покритието на дъното от асоциацията на Зостера марина е 80—100%, а на Зостера нана — само 20—60%. Височината на асоциацията се определя от дължината на изправените нагоре листа. Така за първата асоциация тя е 80—100 см, а за втората — само 10—20 см. По съветските брегове асоциацията на голямата морска трева се развива до 14—15 м дълбочина, а на малката — до 8—10 м, но основната им маса е съсредоточена до 3—5 м дълбочина. Максималното им количествотам е през лятото с най-висока биомаса 5,4 кг/м2 за голямата и 1,8 кг/м2 за малката морска трева. В техния състав влизат още зелени, червени, кафяви, харови водорасли и други покритосеменни морски треви.

Както в северозападната част на Черно море, така и по българското крайбрежие фитоценозите към двете най-масови асоциации на морските треви — на Зостера марина и Зостера нана — са разпространени в защитените от силно вълнение пясъчно-тинести плитководия от Несебър до устието на р. Дяволска, където образуват подводни ливади. Нашите изследвания показаха, че в сравнение с тези в големите плитководни заливи в северозападната част на Черно море подводните ливади от морски треви по нашето крайбрежие имат много ограничена площ. Те растат много добре в заливи пред устия на реки с наносна тиня, но не понасят нефтено и нефтено-промишлено замърсяване на водата и дъното, поради което някои техни находища, известни в миналото, са вече заличени. Покритието на дъното от фитоценозите на двете асоциации варира в широки граници от 1 до 100%, независимо че има участъци с плътно покритие 80—100%.

morski-trevi-7Вертикалното им разпределение по българското крайбрежие е в границите от 0 до 6—7 м дълбочина. Във вертикална посока те обрастват по дъното последователно: малката трева се среща от 0 до 3 м, следва пояс на смесване до 3,5 м и оттам до долната граница на разпространение се срещат само Фитоценозите на голямата трева Зостера марина. На един кв. м от дъното се срещат 186 до 349 растения от малката трева Зостера нана и само 76 до 255 растения от голямата. Средните височини на фитоценозите на двете асоциации са съответно 33 см за малката и 55 см за голямата морска трева. Средната биомаса във всички изследвани фитоценози по българското крайбрежие на споменатите асоциации варира в широки граници от 0,3 до 2,6 кг/м2, независимо че има райони, в които подводните ливади носят характер на плътен подводен килим с максимална биомаса 5,0 кг/м2.

Общите запаси на двата вида морски треви пред българския бряг на Черно море се изчисляват на 5000 тона мокро тегло. Те представляват ценен растителен ресурс от морето и както в други морета, могат да бъдат добивани и оползотворявани като добавъчен фураж в селскостопанската практика поради богатия си химически състав.

В световната практика оръдията за добив на морски треви са ръчни, полумеханизирани и механизирани. Най-ефективни са последните, които са тралиращи, режещи и засмукващи чрез хидромеханизация. От най-новата литература са известни съветски и английски конструкции на такива драги и комбинирани с хидромеханизация комбайни, които имат производителност от 150 кг до 10 тона на час.

Плетен кош от морска трева

Плетен кош от морска трева

За да бъде доказана възможността за добив на морската трева по българското черноморско крайбрежие, под леководолазен контрол бе извършен експеримент за механизиран добив с подводна самоходна косилка, внос от ЧССР, предназначена за рязане на тръстика в крайморски езера. Установи се, че носилката изрязва 95% от наличната трева на дъното и за 1 час може да окоси 300 кг мокро тегло от тревата При средно двадесет промишлени дни в течение на 5 месеца (юни до октомври) максималният годишен добив на морска трева у нас от една механизирана косилка може да достигне 250 тона. Тъй като промишлените запаси на морската трева се изчисляват на 2000 т мокро тегло, има възможност за механизиране на добива.

Богатият химичен състав на морската трева (въглехидрати, белтъчини, витамини, микроелементи) определя нейното стимулиращо значение за растежа на селскостопанските животни при дозирана добавка към комбинираните фуражи. Оттук се налага изводът, че естествените запаси от морските треви Зостера марина и Зостера нана по българското крайбрежие на Черно море представляват ежегодно възстановяваща се ценна суровина за стопанството и трябва да бъде правилно оползотворявана в бъдеще.

Източник: Алманах ФАР84 Снимки: Интернет



Прочетена 37673 пъти
Tags:
, , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , ,
1Коментар
  • Антон Костадинов
    Публикувано в 19:49h, 20 юли Отговор

    Преди години, като основен пълнеж на възглавници и дюшеци по черноморието се е използвала сухата морска трева, наричана още – Лимя

Коментирай