Наколните селища – истина и загадка

03 май Наколните селища – истина и загадка

Автор: Иван Иванов

През втората половина на V в. пр.н.е. бащата на историята Херодот описва видяното от него наколно жилище в географската област Македония, населявана тогава от Траки. В „История“, книга V, глава 16, може да се прочете: ,,..А живеят тези племена ето как: сред езерото на високи опорни сваи (отвесно забити в дъното колове) лежи платформа, направена от свързани помежду си дъски, към която води от сушата тясно мостче. А сваите, подпиращи платформата, в стари времена забивало цялото племе. После бил въведен такъв обичай: Всеки, който искал да се жени, бил длъжен да донесе от планината, наричана Орбел, и да забие за всяка жена по три опорни сваи. А всеки пеон имал много жени. Живеят пеоните ето как: Всеки има на тази платформа колиба, в която живее, и с люк (отбор), който води към езерото. Малките деца привързват с връвчица за краката, за да не паднат във водата. Своите коне и товарни животни хранят с риба. Риба там има толкова много, че ако се отвори люкът и се спусне във водата празна кошница, то, като се почака малко, се изважда пълна с риба…“

Думите на Херодот сигурно били познати на онези швейцарци през миналия век, които забелязали в прозрачните води на планинските езера потънали жилища, по-скоро колове от стените. После били извадени и първите материали — керамика, сечива от кост и камък, метали. Те били няколкостотин години по-стари от Херодотовото време. Много бързо любителите на старини в Швейцария и Франция намерили десетки такива селища. И сега в Шамбери, столицата на Савоя, има археологическа експозиция от находки, извадени още през миналия век от водата. Днес с проучването на наколните селища от различни епохи — от неолита до наши дни — се занимават много учени в различни страни.

Част от района на наколното селище "Арсенала"

Част от района на наколното селище „Арсенала“

В началото на нашия век създателите на българската археология — братя Шкорпил — живеели във Варна и проучвали старините по нашите земи. През 1908—1909 година се прокопавал каналът между Варненското езеро и морето. Дълбачката попаднала на множество колове и добре издялани каменни блокове, характерни за античната епоха. Това накарало братя Шкорпил да предположат, че са открили навярно храма на Водния бог. Много по-категорични били те в своите заключения за намерените колове и археологически материали при прокопаването на канала между двете езера — Варненското и Белославското. Братя Шкорпил пишат:

„При прокопаването отсам железопътния мост край с. Голям Аладън (Страшимирово) е направено паметно откритие на наколни постройки, обитавани преди няколко хиляди години от едно първобитно рибарско население, което си правело жилища, за по-голяма сигурност, върху колове над водата. Коловете на постройките са закрепени в долния си край в пласт с морски миди, каквито се срещат в Черно море. Това показва, че нашето езеро е било морски залив, когато нямало още преградата между езерото и морето (до гр. Варна). Според нашите изчисления, за които говорим на друго място, преградата почнала да се образува преди около 3000 години, следователно откритите наколни постройки са по-стари.“

Заключенията на братя Шкорпил и сведенията на Херодот постепенно се допълвали от по-сетнешни открития. За наколни постройки в Бургаското езеро споменават Иван Пандалеев и Васил Миков. Истинска „Вълна“ от открития на наколни селища започва след 1957—1958 година при строежа на ТЕЦ „Варна“ и по-късно при строителните работи около пристанище Варна-запад. В тези години археолозите Ара Маргос и Горанка Тончева са „залети“ от новооткрити селища и многобройни археологически материали. От кофите на дълбачката „Добруджа“ са извадени десетки глинени съдове, сечива на рог на елен, камък и кремък и много други. По бреговете на Варненското езеро „изплават“ едно след друго 11 наколни селища, а навярно ще бъдат открити още.

Постепенно материалите са подредени, класифицирани и най-вече благодарение на Ара Маргос и Горанка Тончева става известно и времето, в което са строени тези жилища. Това е втората половина на меднокаменната епоха и първата половина на бронзовата епоха, а според Тончева и късната бронзова епоха. Има известна трудност при посочване на годините. Сега в европейската праистория има два начина за определяне на абсолютните възрасти чрез радиоактивния метод. В некалибрирани дати наколните селища са съществували между 3500 и 2000 г. пр.н.е., а в калибрирани дати в периода от 4500 до 2000 г. пр.н.е.

41dsf3411Ако направим опит за образно сравнение, то Херодот се намира по средата между нас и началото на наколните жилища в нашите езера. Що се отнася до самите археологически материали, те не се отличават съществено от находките в селищата по брега или във вътрешността; показват същият начин на живот (поминък), еднакви по вид и материал сечива и т.н. Изследвани са и значителна част от животинските кости, намерени в жилищата. И те потвърждават сведенията за начина на прехрана, кои видове са били одомашнени и кои са били предпочитани диви на трапезата на тогавашните люде. Нищо ново! Освен все по-натрапващата се мисъл: защо в наколни жилища?

За археолозите най-важен е въпросът за проучването на селищата под водата. Досега направените опити са малко, а и доста от тях — неуспешни поради липсата на техника, цялостното разрушаване на културния пласт, лошата видимост, планктона и т.н. Все още не се знае дълбочината, на която се намират коловете в повечето от селищата, и най-вече на културния пласт, а също — неговата дебелина, разположението и формата на жилищата, етапите на застрояване и т.н. Интересно е да се установи защо почти всички селища от меднокаменната епоха се застъпват от селища от бронзовата епоха, сиреч са на едно и също място, а археологическите материали не показват приемственост, последователно развитие.

Дали коловете от жилищата на ранните селища са стояли над водата и следващите заселници след десетки години са изградили сред тях своите домове. Допустимо е, макар и трудно обяснимо. Още в разказа на Херодот се говори, че живеещите сред водата се хранели с риба. Нещо повече, те хранели с риба и своите домашни животни. Но от многото находки досега не са намерени нито харпуни, нито въдици, нито тежести от рибарски мрежи. В същото време техните събратя по селищата край големите реки са ни оставили доста подобни предмети. Значи или рибарството не е било основен поминък на хората от наколните селища, или предметите за риболов са били от нетраен материал, изгнил през вековете!

И един друг дребен факт — кремъчните сечива от наколните жилища са винаги с черен цвят, а кремъците от едновременните селища по брега никога не са черни, „геолозите не могат да посочат убедителни факти как за няколко хиляди години минерал може да промени цвета си. Опитът да се разбули днес тайната (или истината) около наколните селища не е нов. Една истина дава Херодот и специалистите казват, че на него трябва да се вярва. Но той говори за други области и за повече от 2000 години след времето на Варненските наколни селища. Истина са и наколните жилища в тропическите райони и заливните земи. Но те са в други климатични зони, с друга флора и фауна.

41dsf34111-2Досега се приема, че наколните селища у нас са изградени по начина, описан от Херодот. Хората живеели във водата, за да се защитават от неприятелски нападения, от диви животни и да се прехранват по-лесно. Това са логично приемливи обяснения от гледна точка на нашето съвремие и днешните технически възможности. Но дали това са били причините тогавашните хора да живеят във водата? Съгласно съществуващата представа за нивото на социално-икономическото развитие през втората половина на меднокаменната епоха и първата половина на бронзовата епоха по нашите земи не са съществували причини за междуплеменни войни, които да заставят част от населението да живее във водата — като защитна мярка.

Натрупването на продоволствени излишъци и появата на бойни действия са характерни едва за II хилядолетие преди нашата ера. Проучванията на животински кости от наколните селища и от селищата по брега от онези епохи показват, че дивите животни, които обитавали тогава нашите земи, не са били толкова опасни за човека. В тези времена хората са имали добри оръжия като копието и лъка (основно оръжие до преди няколко века), и не хората са бягали от животните, а обратно.

Що се отнася до третия довод — прехраната, трудно може да се допусне подобно тълкуване. Едва ли хората са построили такива (и досега трудни от техническа гледна точка) съоръжения само за да могат да ловят риба от входната си врата.

Ако приемем посочените антидоводи за по-правилни и логични, тогава защо са правили хората наколни селища? За да отговорим на този въпрос, трябва да имаме пред вид и техническите трудности, които са съпътствали двата предполагаеми начина за изграждане на наколните жилища в онова време. Първият е да се построи временно мостче навътре във водата и от него да се забиват носещите пилоти (колове), на които да се строи платформата за жилище. И така, един до друг или на малко разстояние — стотици колове с диаметър 15—25 см и дължина до 5—6 (и повече) метра. Вторият, по-нелогичен начин е от лодка да се забиват същите тези пилоти за платформата и след като се построи част от нея, да се изгражда, вече горе, останалата част. При всички случаи техническите трудности са били много големи.

Така стигаме до други две възможни обяснения за наколните селища във варненските езера. Според първото бреговете масово и компактно са пропаднали под водата и иначе обикновените по градеж и предназначение жилища за нас се оказват наколни. Другото, по-допустимо обяснение е, че водата внезапно се покачила и селищата останали под нея. В основата и на двата случая стои предположението, че селищата са били построени на сушата, а след това са били залети.

41dsf34111-1В търсене на истината за наколните селища през късната есен на 1979 година бе направено предварително проучване на едно от наколните селища срещу ТЕЦ „Варна“. Резултатите надхвърлиха очакванията. Оказа се, че при по-добро взаимодействие между съответните организации за няколко археологически сезона е възможно да се проучи запазената част от селището. Установи се, че успоредно на брега е запазен профил от културния пласт с дължина близо 100 метра и перпендикулярно на него — около 50 метра. Дебелината на пласта е различна — от 0,50 до 2,50 метра, а находките в него се отнасят към меднокаменната и раннобронзовата епоха. Интересно бе разположението на пласта с археологически материали в дълбочина — към брега средната дълбочина бе около 2,50 м, а към вътрешността на езерото — до 5, а някъде и до 7 м. Веднага се оформи представа за наклонена тераса към езерото, залята или потънала по-късно. Ако това е било положението на наколното селище в онова време, т.е. такова е било нивото на водата и дълбочината, то към средата на езерото е имало нужда от колове за платформа, не по-къси от 7—8 метра. Истински сизифов труд.

Очевидно пълният и точен отговор на въпроса за наколните селища не може да бъде даден сега. Необходими са комплексни проучвания, т.нар. междудисциплинарни изследвания от ихтиолози, геолози, археолози, дендрохронолози и др. Несъмнено това ще бъде дълъг и труден процес, но изясняването на тези проблеми ще даде отговор и на много други въпроси от нашето историческо минало.



Прочетена 14268 пъти
Няма коментари

Коментирай