Несебър

20 февр. Несебър

Несебър, възникнал преди повече от 3200 години, продължава да вълнува и днес. Подобно на картина на ренесансов художник, той е многопластов и незавършен. Всеки пласт небива да се разглежда като отделен, а като част от цялостния му облик. От основаването му до днес в него са живели безброй много хора, всеки негов жител е оставил отпечатък и допринесъл за видът в който може да се види сега, в този момент. Историята му разказва за траките, които го основават. Гръцкия период дал силен тласък в развитието на търговията. Римския период в който се строят храмове, нова водоснабдителна система, градски терми… Завземането му от българите, които строят голяма част от църквите на който се възхищаваме днес. През турското владичество, та до 8-ми Февруари 1878 година, когато става отново български и се възражда, като Феникс от пепелта и в момента е един от най-посещаваните и обичани градове в България.

За неговите основатели Траките, има най-малко запазени данни. Може би заради не дотам развитата писменост, трансгресията на морето или пък заради дистанцията на времето не са останали много факти. Именно те първи го наричат „Мелсамбрия“, на легендарният основател на града – Мелса, което в превод означава „град на Мелса“. Тяхната развита култура и присъствие неможе да се оспорват по никакъв начин. Те оставят на града ни крепостни стени, пристанищни съоръжения, културни паметници и всичко необходимо за развитието на търговията и просперитета на дошлите след това дорийски, гръцки заселници.

В края на 6 век пр. н.е., гърцките търговци, предимно дорийци, заселват града и дават мощен тласък на търговията. Със своята добре развита морска култура и познаване на морските пътища и особености, те допринасят за бързия обмен на стоки. Търгували са с почти всички средиземноморски градове, като са им доставяли: кожи, мед, вино, дървен материал, зърно, сечива, щитове и брони… произвеждани от траките. А обратно са внасяли: зехтин, маслини, ядки и др. стоки произвеждани от гърците. Градът постепенно се разраства, построени са храмове, училище и театър, надгражда се и се засилва крепостната стена, оформят се жилищните квартали, строят се храмове, гимназион, театър. В града се развиват редица занаяти – основно обработка на метал.

Месамбрия започва да сече собствени монети около 440 г. пр.н.е., тогава са сечени и първите златни монети. Градът има добри търговски отношения с градовете на Черно, Егейско и Средиземно морие. Находки, свидетелстват за богатия икономически, културен и духовен живот. Някой от тях, изложени в археологическия музей в града.

През 72 г. пр.н.е. градът е завзет без никаква съпротива от римляните. След кратка окупация, през I век градът става част от Римската империя. Месемврия, както е наречен тогава, със своите непокътнати крепостни стени и големи обществени сгради, продължава да сече собствени бронзови монети и остава важен търговски и културен център на Черноморското крайбрежие на римска Тракия. След преместване на столицата на Римската империя в Константинопол и приемането на християнството за официална религия се създават благоприятни условия за възраждането на Черноморските градове. В Месемврия се строят нови християнски храмове – базилики, изграждат се крепостни стени, нова водоснабдителна система и градски терми. Всичко това се извършва от водещи архитекти и строители на империята, по подобие на столичните прототипи. Централната църква на Месемврия носи името на св. София, така както е и в Константинопол.

Градът за пръв път става част от българската държава през 812 г., след щурма и завладяването му от хан Крум. Несебър, както славяните нарекли града, остава в български ръце за дълъг период по време на царуването на цар Симеон Велики. 

През 12 и 13 в. градът развива активни търговски връзки. Строят се и се стенописват църквите “Св. Стефан” (11 в.) и “Св. Йоан Кръстител” (11 в.) – станали прототип на строените по-късно несебърски църкви-шедьоври от 13-14 в.

В продължение на 62 години, от 1201 до 1263 г., Несебър, както и останалите черноморски градове на юг от Балкана, е трайно включен в пределите на българската държава. Градът играе значителна роля в политическата история на България и Византия по това време, когато на трона са българските царе Калоян, Иван Асен II, Константин Тих. По това време са построени църквите “Св. Параскева (13 в), “Св. Теодор” (XIV в), “Св. Архангели Михаил и Гавраил” (14 в), имащи преки аналогии в столичната търновска архитектура. Несебър поддържа активни търговски връзки с Константинопол, Венеция, Генуа, Пиза, Анкона, Дубровник и др. градове.

След почти 40 години византийско владичество Несебър отново влиза в пределите на българската държава през 1304 г. по времето на цар Теодор Светослав. Градът претърпява голям разцвет по времето на цар Иван Александър.

През 1366 г. Несебър е превзет от рицарите на граф Амедео ди Савоя и по-късно е преотстъпен на византийския император.

Градът е нападнат и разрушен от турците за пръв път през 1396 г. Окончателното му падане в ръцете на Османската империя става през 1453 г., заедно със столицата Константинопол. През годините на османско владичество икономическият и културният живот не секват. Построени са църкви, изписвани са икони. Пристанището на Несебър продължава да бъде главен външнотърговски център на Черно море. Някои от манастирите и метосите около Несебър просъществуват чак до 18-19 век. Запазени са много къщи от периода на Възраждането – типични представители на черноморската архитектура, като и много вятърни мелници, обществени бани и чешми.

На 8-ми Февруари 1878 година, градът става отново български. От тогава до днес са направени много неща. През 60-те години е построен курортния комплекс Слънчев Бряг. Несебър е обявен за архитектурен и археологически резерват през 1956 г., а през 1983 г. културните паметници в града са прибавени към списъка на ЮНЕСКО за световно културно наследство. В момента градът се разраства в невиждани в историята си размери. Строи се нов жилищен комплекс „Черно море“. Като общински град, допринася за развитието на съседните села и градове.

…………………….

Подобно на картина на ренесансов художник, той е многопластов и незавършен. Всеки пласт небива да се разглежда като отделен, а като част от цялостния му облик. От основаването му до днес в него са живели безброй много хора, всеки негов жител е оставил отпечатък и допринесъл за видът в който може да се види сега, в този момент.

Използван източник: http://bg.wikipedia.org



Прочетена 8318 пъти
Няма коментари

Коментирай