По вълните на Черно море

09 юни По вълните на Черно море

Пътепис от Иван Вазов

Моторната лодка се отдели от кея на пристанището и запори мътнозелените вълни. Бързо тя се движеше навътре, полукръгът голи хълмове, що заобикаляха широкия Бургаски залив, на всеки миг изменяваше очертанията си, разтваряше се, бягаше Морето ставаше вълшебно хубаво, трептяще от разноцветното озарение на лъчите на пролетното слънце. Няколко платноходи и рибарски лодки и един италиански поараход оживяваха със своите силуети пристанището. Бургас, като се отдалечаваше зад нас, добиваше спретнат и красив вид с белите си здания, обърнати към морето. Той галеше взора със своята картинност.

vazov2Белите чайки с неподвижни крила летяха над нас и диво крещяха. Приятен ветрец ни прохлаждаше и развяваше трицветното знаме на катера и воалите по шапките на дамите, седящи на задния му край. Лекото вълнение на морето, вместо прилошаване – каквото винаги се е случвало с мене при морско пътуване, докарваше, напротив, здрава наслада и ние с удоволствие впивахме поглед в снежнобелите шумящи край лодката талази.

Колко е хубаво тука Черното море колко е величествено! Рядко българския поет то възпял. Нашата поезия бяга от природата. За щастие, живописците ни по го любят. Ето напр. сега гледам на стената си един прелестен черноморец пейзаж от Алексиева. Никоя друга картина не ме тъй заграбва и понася духа ми в чаровните области по безкрайното и тайнственото.

Надясно едно островче, което се слива почти с брега. (То, и друго край Созопол, са единствените острови на Черно море.) Това островче е Света Анастасия. Княз Фердинанд попросил някога бургаската община да му го отстъпи, за да съгради там морски дворец по подобие на Баромайския замък в езеро Лаго Маджоре. Общината, която тогава имала за кмет грък, отказала. И сега островчето пустее с полупорутения си манастир.

Наляво от нас се точи прекрасният дълги вълнолом, а зад него, далеко на един кът в морето, се белеят новите сгради на опожарения Анхиало. Още по-далеч се мержелее на полуострова си Месемврия, чийто прелестен плаж и отсъствие на комари привличат лятно време безбройни гости. Един бъдещ наш Трувил или Биариц…

Морето ставаше по-широко, по-могъщо, по-вълшебно. Белите гриви на талазите, които Омир сравнява с морски овци, шареха набърченото водно равнище. Все по-често сърдити талази налитаха лодката, блъскаха се в звучните й ребра и ни заливаха със студени пръски. Нататък безкрайният шир се губи някъде и кръгозора и се слива с него. Пощуряло ято чайки ни следят със своите кресливи викове, като че се сърдят, гдето нагазваме в царство, което е тяхно. Ето една переста, белопенна гневна вълна с шум ни оплисква цели. Това значеше, че и морето взе да се сърди на гостите си. Тогава катерът се запъти към вълнолома и ни пренесе там. Това извърши той чрез малка като черупка и премеждлива варка.

На самия край на вълнолома е хубавият фар. На източната му стена е залепен голям бронзов релиеф на царя Фердинанд. Той гледа гордо в хоризонта… Какви тежки мисли свиват сърцето!… Връщаме се по вълнолома в Бургас. Страшно се бият разсвирепелите талази в зида. Техните бели върхове, в които се образува дъга, прехвърлят се през нас, бухтят, реват. Тук морето сякаш е живо чудовище, безсмислено и тайнствено в яростта си. Има някаква дива поезия в тоя шум, в тоя грохот, в тоя гняв. Иска ти се да разбереш какво иска да каже. Но неговият език е непонятен за нас. Слънцето вече се бе натъкнало на една от мачтите на италианския параход, когато изминахме дългия вълнолом. Морето пак широко, зелено, заляно с ослепителната светлина на залеза, се бърчеше безгласно в чудната рамка на хълмовете си.

Тая разходка дължехме на любезността на пристанищния капитан г. Попов.

vazov1



Прочетена 19335 пъти
Няма коментари

Коментирай