Ражда ли мъжкото Морско конче

15 юни Ражда ли мъжкото Морско конче

Автор: Койка Колеманова

Когато синът ми беше малък, много обичаше животните. Настоятелно молеше отначало за кученце, после за котенце, докато един ден поиска магаренце: „Татко, моля те, роди ми едно магаренце“ — подкупващо, с надежда в очите се обърна веднъж към баща си. Ние се засмяхме, той се обиди на татковия отговор, че мъжете не раждат дори и магаренца и зададе логичен, въпрос: „Защо таткото морско конче ражда мънички кончета, а ти не можеш бе, татко?“ Той беше виждал подуто коремче на мъжко морско конче и разказаното от мен бе асимилирал по своему, със свой извод относно появата на „белия свят“ на бебетата морски кончета.

0119Мъжкото морско конче не ражда, разбира се, но в размножаването на този вид съществува една интересна особеност, която заслужено привлича вниманието на любознателните почитатели на рибния свят. И не само при морското конче, в размножаването на много други видове се наблюдават твърде любопитни моменти. Определено може да се каже, че екологията на размножаване на рибите е наситена с богато разнообразие на възпроизводствени възможности, които способстват за рационално приспособяване на отделните видове към изключително разнообразните жизнени условия във водоемите на Световния океан.

При болшинството видове оплождането е външно. Те изхвърлят половите си продукти (яйца и сперматозоиди) във водата, където става оплождането и развитието. Съществуват обаче и видове, при които оплождането е вътрешно. Те раждат оформени малки рибки. Известно е на всички, че рибите са разделнополови животни, въпреки че обикновено мъжките и женските външно не се различават. В интерес на истината трябва да допълним, че отделни видове от някои семейства (спарови риби, морски костури и др.) са хермафродити, т.е. всеки индивид при тях притежава едновременно мъжка и женска полова система. Съществуват също така и видове с ясно изразен полов диморфизъм, т.е, мъжките и женските при тях видимо се различават по форма на зъбите, големина на перките, съвокупителните органи и др. При някои видове — горбуша, попчета и др. — различията между двата пола се проявяват само през брачния период и се изразяват в промяна на окраската на тялото, формата на тялото и др.

Повечето от рибите се размножават неколкократно през живота си — едни повече, други по-малко пъти в зависимост от продължителността на жизнения им цикъл. Отделни видове като речната змиорка хвърлят хайвер веднъж в живота си, след което умират. Полова зрелост достигат на различна възраст — едни дори в годината на раждането си като гамбузията, а други чак на 12—20-годишна възраст като моруната. Плодовитостта също е видова особеност. Съществуват видове, които изхвърлят по няколко броя яйца през един размножителен период, а други като риба-луна например до 300 млн. броя. Не съвпадат също така и размножителните периоди у рибите. Едни видове се размножават през пролетните месеци, други през летните, есенните или зимните, а има и такива, на които размножителният период обхваща всички месеци на годината.

i324634sСъзряването и изхвърлянето на хайвера при някои видове (костур) е еднократен процес. При болшинството риби хайверът съзрява на порции, които се изхвърлят през определен промеждутък от време в течение на размножителния период. Едни риби изхвърлят яйцата в дебелината на водния слой, а други — върху каменисто дъно и водна растителност. Има и видове, които отлагат яйцата в черупки на мекотели, между и под камъните или в гнезда, построени от водна растителност. Продължителността на инкубационния период варира в отделните видове от 12 часа при Danio rerio до 100 и повече дни при някои пъстървови риби.

И така, специфичните моменти в размножаването на видовете от клас риби са толкова разнообразни, че тяхното описание в един кратък обзор не е възможно. Важно е да се отбележи, че възникнали под влияние на условията на околната среда, те са се закрепили като видов белег, обезпечаващ продължаването и съществуването на отделните видове.

Предлага ли ни Черно море куриози в размножаването на рибите?

Ако трябва да систематизираме рибите — обитатели на Черно море по начина на размножаване, бихме обособили следните четири групи:

  1. живородни
  2. носещи хайвера в специални торбички
  3. риби с дънен хайвер
  4. риби с пелагичен хайвер

Към живородните риби се отнасят два вида — черноморската акула (Squalus acanthias) и морската котка (Dasyatis pastinaca). Оплождането при тях е вътрешно. Яйцата не са свързани с майчиния организъм, както при бозайниците. Те се развиват в специални торбички в разширените части на яйцепроводите. Акулата ражда 16—32 малки през периода септември—ноември, а морската котка — 4—5 през юли-август.

Във втората размножителна група се числят три рода със седем вида риби. Това са морското конче и морските игли. Изключително интересна е биологията на размножаване на тези риби. При половозрелите мъжки индивиди се развиват коремно две надлъжни кожни гънки, образуващи специална люпилна торбичка, в която женската отлага хайвера. „Бременните“ мъжки грижливо инкубират яйцата в люпилната торбичка до оформянето на малките рибки като възрастните, след което спокойно се разделят с тях, необезпокоявани повече от „мисли“ за съдбата на своите рожби.

Яйца на: А - атерина Б - Зарган

Яйца на:
А – атерина
Б – Зарган

Рибите с дънен хайвер следва да обособим в две подгрупи. Към първата от тях ще отнесем тези, които отлагат хайвера направо върху грунта, по различни подводни предмети или го прикрепват към водорасли. Тук се включват 11 рода с 14 вида и подвида. Типични представители на подгрупата са увата, отлагаща яйцата си върху пясъчно дъно, малките прилепала, едни от които снасят яйцата по камъните, атерината и заргана, яйцата на които имат вклейващи нишковидни израстъци за свързване едно с друго и закрепване за водораслите. Яйцата на морската лисица също се закрепват за водорасли. За разлика от дребните, кръгли яйца на атерината и заргана, нейните са много едри, правоъгълни, с дължина до 10—11 см, обвити в хитинова капсула с четири ъглови израстъка и множество нишки за прикрепване.

Втората подгрупа с дънен хайвер обхваща гнездовите риби. Тук се : отнасят 12 рода с 30 вида и подвида. Това са видове от семейство попчета, морски кучки, зеленушки, смаридови, кедринки. Мъжките от гнездовите риби през размножителния период обикновено придобиват брачна окраска, в поведението им се проявява „агресивност“, определена грижа за потомството, някои си изработват строителен инстинкт, който при отделни видове се изразява в построяване на изкусни съоръжения (зеленушки, попчета, кедринки). По редица биологични особености те не се отличават от първата подгрупа.

Твърде разнообразна е екологията на размножаване на зеленушките. Всред видовете с дънен хайвер от тях през размножителния период се наблюдават различия в поведението, в начините на построяване и охраняване на гнездото. Женските на едрата най-красива зеленушка. Crenilabrus tinca избират обрасъл с водорасли участък, отлагат яйцата в центъра му върху водораслите, а мъжките поемат на „плещите“ си грижата по охрана на яйцата. Мъжките на Crenilabrus ocellatus строят гнезда от водорасли, а на Crenilabrus griseus и Crenilabrus quinquemaculatus — от водорасли и пясък. Последните проявяват активно грижи за потомството, охранявайки яйцата от нападения на хищници и аерират водата около гнездото посредством движения с гръдните плавници. Гнездата на зеленушките имат полулунна или кръгла форма. Намираме ги в близката крайбрежна зона, всред ливади от зостера и цистозира, на пясъка или камъните.

Различни по форма яйца на: А - хамсия Б - платерина

Различни по форма яйца на:
А – хамсия
Б – платерина

Обикновено в едно гнездо снасят яйца последователно няколко женски. Мъжкият покрива след оплождането всяка нова порция с клонки от клодофора. Всички морски кучки спадат към групата на гнездовите, охраняващи яйцата риби. Те обаче не строят, а използват готови гнезда. Най-често отлагат яйцата в празни мидени черупки и в пукнатини на скали. Мъжките избират гнездото, привличат няколко женски за размножаване, след което остават както зеленушките да се грижат самоотвержено за потомството, като аерират водата, пазят от хищници и изхвърлят от гнездото попадащите песъчинки или други предмети. Те не изоставят гнездото дори и тогава, когато то се окаже над нивото на морската повърхност, доволни и от малкото вода, която се е задържала в скална вдлъбнатина, в която са отложени яйцата.

При бодливките мъжките строят гнездо от растителни клонки и стъбла, които спояват с втвърдяваща се слуз. Гнездото е сферично с два отвора. И тези „татковци“ се грижат за потомството си от няколко „съпруги“, които привличат за отлагане на яйцата в построеното от тях гнездо. В случая те охраняват гнездото не само от хищници, но и от женските, които се проявяват като майки-канибалки, с удоволствие изяждащи собственото си люпило.

Всички видове от семейство попчета охраняват яйцата, които отлагат в мидени черупки върху водна растителност, под и между камъните. Пословична е самоотвержеността на мъжките попчета през размножителния период. Те безропотно, безсменно караулят около гнездото, не отделят време дори за осигуряване на минималния хранителен порцион за поддържане на необходимата им енергия. Не са редки случаите на масов мор всред изтощени от продължително гладуване размножаващи се мъжки екземпляри попчета.

Най-голямо видово разнообразие наблюдаваме в четвъртата група риби — с пелагичен хайвер. Тук се отнасят 45 рода, включващи 63 вида и подвида. За разлика от рибите от предходните размножителни групи видовете от тази група не проявяват никакви грижи за потомството. Изхвърлените и оплодени от тях яйца в Черно море се държат във водния слой от повърхността до 130—140 м дълбочина.

Какво интересно можем да отбележим в размножаването на рибите с пелагичен хайвер. Да добавим веднага — размножителният процес при тях е най-обикновеният, типичният за представителите на клас риби. Женските изхвърлят зрелите яйца във водата, мъжките ги оплождат, от тях се излюпват предличинки, после минават през стадия личинка и на края се оформят малките рибки. Яйцата естествено са лишени от собствено движение. Излюпените от тях личинки могат да извършват самостоятелни движения с помощта на ембрионалните плавници и опашното стъбло, но не са в състояние да се противопоставят на теченията. Яйцата и личинките, които населяват водния слой и се пренасят пасивно от водните течения, са известни в науката под общото наименование ихтиопланктон. Личинките на болшинството видове риби с дънен хайвер водят също пелагичен начин на живот, т.е. влизат в състава на ихтиопланктона. След завършване на личинковия стадий на развитие те минават към местата, обитавани от възрастните.

Кеслерово калканче - развитие от яйце до рибка

Кеслерово калканче – развитие от яйце до рибка

Любопитен е фактът, че личинките на плоските дънни риби калкан и писия в пелагичния стадий на развитие за разлика от възрастните са напълно симетрично развити — очите им са нормално разположени от двете страни на главата. На около двумесечна възраст те преминават към дъното, напущайки пелагиала, и тогава загубват симетрията на телесната си форма. Пелагичните яйца се държат във водния слой, без да потъват на дъното, благодарение на това, че имат по-малко относително тегло от това на водата или равно на него. За това способства наличието на мастни капки в тях различно по големина перивителинно пространство и др.

Яйцата на отделните видове се различават по форма и големина. Болшинството от тях са кръгли, но има и такива с ясно изразена елипсовидна форма, каквито са на хамсията, или с леко изразена елипсовидна форма като тези на еврейското попче и скорпида. Най-дребни яйца снасят морските мишки (0,61—0,74 мм в диаметър) и кеслеровото калканче (0,60—0,70 мм в диаметър), а най-едри — звездоброеца (1;8—2,15 мм в диаметър) и светипетровата риба (1,9—2,36 мм в диаметър).

Яйцата на хамсията, трицоната, меджида, скорпида, морските мишки и др. нямат мастни капки. Болшинството видове — сафрид, бърбуня, кефалови, лефер и др. — имат по една мастна капка. Яйцата на паламуда имат 3—6 мастни капки, а на морския език те са от порядъка на няколко десетки. Проучванията показват, че в Черно море целогодишно се срещат яйца и личинки на отделни видове риби. Болшинството видове са топлолюбиви — хамсия, сафрид, лефер, паламуд, кефалови риби и др. — и се размножават през пролетно-летните месеци (май—август). Студенолюбивите — трицона, меджид, писия, се размножават през есенно-зимните месеци, масово през ноември—февруари.

Яйца на А - трицона - без мастна капка Б - Сафрид - с една мастна капка В - Паламуд - с 4-6 мастни капки Г - Морски език - с много мастни капки

Яйца на
А – трицона – без мастна капка
Б – Сафрид – с една мастна капка
В – Паламуд – с 4-6 мастни капки
Г – Морски език – с много мастни капки

Топлолюбивите видове изхвърлят хайвера в повърхностния воден слой на дълбочина до 25 м. Следователно през пролетно-летните месеци ихтиопланктонът е концентриран в повърхностния 25 м хоризонт, който активно се затопля . Студенолюбивите видове се размножават при ниски температури на водата. Най-високочисленият вид от тях, трицоната, изхвърля яйцата си масово на дълбочина 50—120 м. Тя се размножава и в повърхностния воден слой, но след понижаване на температурата му през хладните есенни месеци.

Изследванията на размножаването на рибите и по-конкретно на ихтиопланктона играят важна роля при решаването на редица теоретически и практически задачи. Данните за видовия състав и числеността на личинките дават добра информация за видовия състав на ихтиофауната на изследвания водоем. Количествените изследвания на ихтиопланктона се приемат като показателен метод за оценка на състоянието на запасите на рибите, а в някои случаи се използват дори за прогнозиране. Многочислените личинки на рибите като потребители на растителен планктон и като обекти за хранене на различни морски организми играят голяма роля в трофодинамическите процеси на морето. Да не пропуснем и факта, че сега се отделя особено внимание на въпросите за изкуственото възпроизводство на морските риби и аклиматизацията на нови видове във вътрешните водоеми — въпроси, чието разрешаване изисква дълбоко познаване биологията на рибите, особено на размножаването и периода на ранното развитие. Можем да заключим, че в черноморската ихтиологична наука на размножаването на рибите и ихтиопланктонните изследвания се отделя необходимото внимание.

Алманах ФАР84

 



Прочетена 23434 пъти
Tags:
, , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , ,
Няма коментари

Коментирай