Рапаната /rapana venosa/

28 мар. Рапаната /rapana venosa/

Днес, рапаната от вида – rapana venosa, е разпространен по цялото ни крайбрежие. Основен виновник за изчезването на черноморската стрида, от която днес може да видим само… черупки. От 1946 г./видян за първи път/ до днес е унищожил голяма част от полетата със черна мида, които помним от своето детство. По мои наблюдения не се заравя зимно време, а се групира в купчини по 5-6 броя, които се срещат в цепнатините между скалите. При това само Януари и Февруари. Добрата новина е само, че размерът му в последните години намалява, което е знак че е навлязъл във фаза на стабилизация или постепенно измиране.

Но така или иначе стридата вече я няма, а черната мида макар и със своя защитен механизъм – многобройни ластунчета с които се прикрепя към камъните и умело използва за да обхване рапана – не може да се справи с него. Може би Синия рак, който се среща от време на време ще спомогне за намаляването на популацията от рапани. Още повече, че това е основната му храна.

Месото на рапана се счита за деликатес с богато съдържание на йод, фосфор, калий, желязо и други микроелементи и има благотворно влияние върху потенцията. Добра новина е и, че има доста хора които вадят хляба си с улова на рапани, които се изнасят, обикновено за Япония. Там те се преработват за храна, лекарства и скъпа козметика.

rapan-снимка-globusnewsМалко известен е факта, че в миналото кралското облекло се е обагряло във смес от счукани и ферментирали рапани. Получава се онзи пурпурно лилав цвят, който понякога попива дълбоко и остава по ръцете ни със дни, дори и при агресивно и постоянно миене.

В последните години се наблюдава мутацията на ракът пустинник, който нараства неестествено за вида си и се настанява в черупката на рапана.

Попаднах на статия във Алманах ФАР от 1978 година в която е разгледан по-детайлно този вид и тенденциите за развитието му. Статията не е актуална но е показателна и мисля, че би била интересна. Авторът е Теньо Маринов


Ще победи ли Рапаната?

Макар и с няколко на брой, заедно с имигрантите от Средиземно море в наше време черноморската фауна се попълва и от така наречените „случайни пришълци“. До неотдавна като такъв се споменаваше само холандският рак ритропонопеус харизии. Макар и неканен, този „гост“ на Черно море дълго време ще бъде споменаван с „добро“. За няколко години той успя да се развие до такава степен в някои крайбрежни басейни, че стана основен вид в техните бентосни съобщества. Поради своите относително малки размери за разлика от едрите десетокраки раци ритро-понопеусът е любима храна за редица дънни видове риби. Освен на него самия не знам на кого трябва да благодарим за случайното му навлизане в нашите води, защото ако човек се наеме по собствена инициатива да го аклиматизира тук, едва ли успехът би бил толкова сполучлив. Изразявам това съмнение, защото аклиматизацията на някои видове от един в друг басейн е много сполучлив начин за увеличаване на продуктивността на водните басейни, но това понякога е много труден процес, съпроводен често пъти със серия от предварителни комплексни изследвания. Така или иначе споменатият случаен заселник е едно положително явление.

В по-ново време фауната на Черно море се обогати с още няколко вида: рибата-прилепало /ехенеис наукратес/, синия рак /калинектес сапидус/ и охлюва рапана томасиана. От първите два вида засега са намирани само по един екземпляр и това ги прави до голяма степен случайни елементи на черноморската фауна. Съвсем друго е положението с рапаната. След март 1946 г., когато този вид бе намерен за първи път в Черно море /Новоросийската бухта/, той започва да се развива все по-обилно, неговото количество от година на година се увеличава и днес той е вече разпространен в цялото море и е едва ли не един от най-добре познатите черноморски охлюви.

Rapana_venosa_MHNTРодината на рапаната са Японско и Жълто море, В това число и далекоизточните морета на Съветския съюз. За зоолозите установяването на такава находка предизвиква определен интерес, още повече че неговият ареал на разпространение хвърля мост между две толкова отдалечени едно от друго морета. Заради красивата си черупка рапаната стана обект на експлоатация, защото от нея се изработват красиви сувенири. Леководолазите започнаха да запълват спортната си страст с лов на рапани, но заедно с това тяхното количество нарастваше. Специалистите започнаха да изразяват отначало скрито, а по-късно и явно опасение, че ако това бързо нарастване продължава, скоро ще се стигне до някои твърде неприятни последствия. Започнаха специални изследвания, които осветлиха редица въпроси от биологията и екологията на вида.

Изясни се, че рапаната предпочита крайбрежната скалиста зона на морето; поради възможността си да се прикрепва здраво върху скалите може да издържа и на най-силно вълнение. Размерите и достигат в далекоизточните морета средно до 11 — 12 см, но в някои случаи и до 18 — 19 см. В условията на Черно море, където солеността е два пъти по-ниска от тази на океанската вода, нейните размери са по-малки. Широката аклиматизационна способност на вида му позволява бързо да се приспособява към най-различни, а понякога и твърде неблагоприятни условия. Оставен извън водата в продължение на 36 часа, включително и на пряко слънчево осветление, охлювът не губи нормалния ход на физиологичните си функции.

Вече казахме, че рапаната може да издържа двойно по-ниската соленост на черноморската вода, но към това следва да допълним, че нейните еврихалинни свойства са още по-големи — намирана е при много по-висока соленост /до 2 — 3%/. Аналогично отношение проявява и към температурния фактор, като издържа температура около нулата. Рапаната понася глад в продължение на повече от 5 месеца. Води нощен начин на живот, храни се и се придвижва активно до полунощ, а през останалото време е или заровена на дъното, или стои неподвижна върху скалите.

Рапаната е разделнополово животно, но полов диморфизъм, т.е. различаването на мъжките от женските по външни белези не е възможно. Размножаването се извършва през лятото. Яйцата са включени в дълги кожести пашкулчета. които са наредени едно до друго и наподобяват на своеобразна четка. Броят на пашкулчетата зависи от големината на женската, но средно те са около 470, а могат да достигнат и 600 — 700. Броят на яйцата в едно пашкулче също така зависи от размера на женската и варира от 300 — 400 до 1200, а средно — 800. Специалните наблюдения са показали, че една средно голяма женска /до 72 мм/ снася до 675 пашкулчета, т.е. около 180 хиляди яйца. Приема се обаче, че средната плодовитост на рапаната възлиза на 377 600 яйца.

Наблюденията върху времето на настъпване на половата зрелост, провеждани в района на Севастополския залив, показват, че при едногодишните индивиди с размери 20 — 40 мм половите жлези са неразвити; пълното им развитие става на двегодишна възраст, а размножението започва по-късно. Размерите на животното далеч не са показател за настъпване на полова зрелост. При наличие на достатъчно количество храна и интензивно нарастване рапаната може да започне да се размножава при по-големи размери и обратно, при по-малко количество на храна темпът на нарастване намалява и в този случай размножаването започва при по-малки размери.

800px-Rapana_Black_Sea_2008_G1Както е известно, определянето на възрастта при рибите става въз основа на годишни кръгове, които се образуват по люспите или отолитите. По аналогичен начин редица автори правят опит за определяне възрастта на мидите и охлювите, използвайки кръговете по черупката. Установено е например, че при мидата-сърцевидка такива кръгове се образуват през зимата в резултат на забавяне на растежа през този сезон. Освен тези кръгове върху черупката на мидите се образуват и размножителни кръгове, тъй като по време на размножителния процес нарастването намалява. При стридата например е доказано, че нарастването става през пролетта до началото на размножителния период, след което то се преустановява за известен период и през есента отново се възстановява.

Възрастта при рапаната според някои автори може да се определя по броя на пръстените върху оперкулума /рогова пластинка, която затваря отвора на черупката, когато тялото на животното е прибрано в нея/. Оказало се обаче, че това не е точно, защото при индивиди с дължина 10 — 20 до 70 — 80 мм броят на такива пръстени върху оперкулума е еднакъв. Много по-сигурен белег са образуващите се напречно върху самата черупка препаски, които се намират на разстояние 10 — 20 мм една от друга. И още нещо — новият прираст за последната година много често не е обрасъл с диатомеев налеп, балануси и други обрастатели. Пак във връзка с нарастването се счита, че новият прираст от вътрешната страна на черупката не е оцветен в оранжев цвят, а е заменен с тъмни ивици.

Известни са много случаи, когато някои слабо подвижни или съвсем неподвижни морски животни, между които са мидите и стридите, са поголовно изяждани от морски звезди или хищни охлюви от семейство мурециде. До заселването на рапаната в Черно море тук липсваше такъв охлюв, с изключение на един дребен представител от посоченото семейство — трофонопсис бревиатус. Този вид е познат най-вече с това, че се храни с дребната и тънкостенна мида — модиола фазеолина. Независимо от честите случаи на намиране на мъртви черупки от тази мида, където хищникът е оставил следа — малка дупчица, откъдето той е изсмукал меката част от тялото, тук изглежда „примирието“ е вече „подписано“. Жертвата — модиола — е успяла да преодолее атаката на хищника. Равновесието може да се обясни най-вече с изключително голямата репродуктивна възможност на модиолата и с не особено благоприятните възможности за обилно развитие на хищника — трофонопсис. Известна хищническа роля някои автори приписват и на още един родственик на трофонопсиса — наса ретикулата. Но и в този случай резултатът е в полза на дребните и тънкостенни мидички, на които насата изглежда не може да нанесе значителни щети.

Такова беше доскоро съотношението между миди и хищни охлюви в Черно море. Заселването на рапаната обаче само за три десетилетия успя да промени в застрашителна степен съотношението на силите в своя полза. С изключително по-големите си размери и голямата си плодовитост засега рапаната е един от най-хищните охлюви в нашето море. Доказателствата за това са много и за съжаление твърде печални. Оказал се в условия без конкуренция и обилие на храна, този неканен гост започна да печели много бързо терен и да унищожава за кратко време огромни площи от стрида, а по късно и други видове миди.

midiИ така. ръкавицата е хвърлена. Първите резултати, или образно казано, първият рунд е спечелен изцяло от рапаната. Най-показателен е примерът с Гудаутската банка пред кавказкото крайбрежие. Според подробните изследвания, извършени от Никитин /1934/, размерът на тази банка възлиза на 13 хил. кв,м. До лятото на 1949 г. промишлените запаси от стрида, възлизащи на 7 млн. м. ca били все още в благоприятно състояние. В края на същата година и началото на 1950 г. е установено катастрофално намаляване на стридните запаси за сметка на масовото развитие на рапаната. Точните данни, приведени от Старк / 1950/, показват, че на 15 празни черупки и една жива стрида се падат 4 рапани; след няколко месеца количеството на рапаните се е увеличило десетина пъти. През 1956 г. Старк провежда повторно подобни изследвания и установява, че Гудаутската стридна банка е изцяло унищожена. В 40 драгирания са намерени само 8 стриди с размери 2,2 см, а броят на рапаните за едно тралиране достигнал 50 — 60 екземпляра. Заедно със стридите рапаната унищожила напълно черната мида, мидата-гребенче, сърцевидката и други видове. По този начин установените от Никитин ръководни видове намалили десетки пъти плътността си и били заменени от дебелочерупчестия вид гулдия минима. Посоченият пример е един несъмнен случай на нарушено биологично равновесие.

Попаднала във фокуса на научните изследвания, инвазията на рапаната продължава да се следи, през 1958 г. Чухчин провежда специални тралирания, които показаха, че хищникът е променил първоначалното си местообитание: мигрирал е към брега на дълбочина 10 — 15 м, където количеството му за едно тралиране достигнало до 60 броя. В същото време присъствието му на Гудаутската банка намаляло много, достигайки в една драга до 6 екземпляра. Големи изменения са настъпили и в размерния състав на вида. Така например В условията на Гудаутската банка. т.е. през годините на неговото първоначално заселване, когато хранителните условия са били изключително благоприятни, са преобладавали екземпляри с размери 65 — 75 мм. През 1956 г. паралелно с намаляване на основната му храна — мидите — условията За оптимално развитие са се влошили, при което преобладаващата в състава на популацията размерна група е 50 — 60 мм, а две години по-късно — през 1958 г. — в Гудаутската банка са преобладавали индивиди с размери 35 — 45 см. Всичко това показва, че с изчезването на основните хранителни компоненти рапаната променя местонахождението си и темпа на нарастване. Така или иначе първият рунд е спечелен с „явно превъзходство“. Борбата обаче няма да спре дотук. Стридите се отличават също с висока продуктивност и няма да се предадат лесно на агресора. Всъщност засега борбата се води на друг фронт.

Започна, така да се каже, вторият рунд, при който главната жертва на рапаната е черната мида, което може да даде възможност на стридата да се съвземе, да възстанови до известна степен запасите си. За леководолазите, които спортуват или риболуват най-често в крайбрежната ивица на морето, където скалите са покрити с черна мида, е известно, че рапаната е много честа тук. Доколкото мидата от тази зона не представлява основен промишлен обект, резултатът от борбата между нея и рапаната не е толкова фатален. ако и този път тя бъде спечелена от хищника. Много по-катастрофална би била една победа на рапаната срещу онези богатства от миди, които се срещат на по-голяма дълбочина. Върху тинестото дъно. На мнозина може би е известно, че в Черно море черната мида, а заедно с нея и други видове със значително по-малки размери образуват един пръстен, представляващ биофилтър, който непрекъснато филтрира огромно количество вода, задържайки намиращите се в нея бактерии и дребни планктонни организми. Като унищожава черната мида, рапаната ще наруши взаимоотношението между дънните животни в една от най-богатите биоценози. Това ще се отрази и на населението от водния слой — пелагиала.

Имаме ли основание за тревога от евентуалното изяждане на мидите от рапаната в по-дълбоките зони на морето до дълбочина 40 — 50 м? Какви са шансовете на рапаната? Досегашният опит показва, че в случаите на заселване на нов вид се различават няколко фази:

  1. Фаза на така наречения скрит инкубационен период,
  2. Фаза на бурно развитие и заселване на пришелеца
  3. Фаза на стабилизация или постепенно измиране.

Рапан

Разбира се, тази схема може да се повтори при липса на естествен конкурент. Такъв е именно случаят със заселване на рапаната в Черно море, където понастоящем тя се намира във втората фаза — бурно развитие и разпространение в цялото море. През този период стридите и мидите могат да разчитат предимно на високите си репродуктивни възможности. Налице са вече симптоми, които показват, че на много места рапаната започва да се чувства угнетена, намалява темпът на нарастване вследствие на пренасищане на нейния ареал. Тогава тя навлиза в един период, когато се изравнява с другите животински компоненти на биоценозата, превръщайки се в обикновен обитател без по-нататъшна изява на хищническите си качества в такава степен, каквато понастоящем се наблюдава.

Не е изключена възможността все пак стридата и черната мида да отстъпят ролята си на водещи видове между останалите миди, каквито са венус, меретрикс, гулдия и др. При такава прогноза отговорът на въпроса — кой ще спечели двубоя между рапаната, от една страна, и стридата и мидата, от друга, е в полза на рапаната. И в този случай ще настъпи биологично равновесие, жертва на което могат да станат ценни промишлени видове /стриди, миди/.

Преди да завършим, ще приведем данни за състоянието на този въпрос и в условията на нашето крайбрежие. Понастоящем тук рапаната се намира във фаза на бурно развитие. Нещо повече, след като отначало се засели и остана години наред в крайбрежната скалиста зона, през последните години се наблюдава разширяване на нейния ареал. Тя навлиза по-надълбоко сред полетата от черна мида. Как иначе освен като неприятно очаквана победа и този път на рапаната следва да се гледа на установени вече случаи, когато само за 15 минути драга с разкритие около 2 м изважда понякога 1500 рапани, между които значителна част са с размери 7 — 8 см. И ако тя продължи своя поход навътре в морето, това означава, че след време ние ще ловим рапани вместо миди, на които толкова много разчитаме като потенциална суровина за производство на консерви или фураж за животновъдството. Но подобна агресия означава в същото време адаптация към твърде неспецифични за рапаната условия, към които тя може и да не се приспособи. И все пак налице е един експеримент, който ние не сме в състояние да направляваме, а още по-малко да предскажем със сигурност неговия краен резултат, като определим окончателната победа на рапаната. И още нещо за биологичното равновесие, което се очаква да настъпи: поради липсата на достатъчно храна рапаната ще намали значително своите размери, а заедно с това и своите консумативни и продуктивни възможности.



Прочетена 71525 пъти
4 коментара
  • Nasko Laifa
    Публикувано в 17:10h, 16 септември Отговор

    Много увлекателен, различен текст, супер интересен!
    Очаквам следващите статии.

  • Анонимен
    Публикувано в 22:01h, 16 септември Отговор

    Тъпа статоя

  • Morskiq
    Публикувано в 20:06h, 29 ноември Отговор

    A zachto ne gi razrechat da se lovqt svobodno kakto predi i che se rechi problema sas taq gad napast.Qvno na nqkoi ne mu e ugodno tova ,podobre da se unichtoji midata no gada da ostane

Коментирай