Свети Фанурий

12 авг. Свети Фанурий

Една от традициите по българското черноморие е при строежа на плавателен съд да се поставя монета в карината и икони на Св. Никола и Св. Фанурий. Свети Никола, като повелител на моряците а Свети Фанурий, като символ на добрия край/плаване – за късмет…

Св. Фанурий е тачен светец по черноморието и жената на рибаря, на който не му върви в риболова омесва „Фанаропита“, която той носи тайно в лодката. Скрива я и изважда чак, когато лодката е вече далеч от брега. Там се раздава на целия екипаж. Това се прави в чест на светеца, който показва къде е рибата…

„За добрият край /късмета/, само той идва незнайно от къде, как и кога“

Беше лятото на 1947 г. Както обикновено по това време на годината бях при бабите ми в Созопол. Ежедневието протичаше в безгрижни детски игри с другите деца до морето или пък играехме около лелите ми в махалата. А те не спираха да плетът мрежите за наближаващия есенен риболовен сезон. Навсякъде охаеше на зрели смокини, печен пипер и прясно приготвена риба…

P1260908

Икона от църквата „Успение Богородично“ в Несебър

Всяка сутрин, щом отворих очи, поглеждах навън и първото което виждах беше прозорецът с бялото перде зад което денонощно светеше осветление. Всички знаехме, че там лежи една много болна, млада жена. А от приглушените разговори на възрастните се разбираше, че положението е много сериозно, дори безнадеждно и тя гасне с всеки изминал ден. Всички съчувствахме и бяхме съпричастни… Спомням си как нейните близки прибягваха до всичко което знаеха или бяха чули с надеждата някаква висша сила да излее своята благодат и всичко да завърши със щастлив край.

В малкото моменти, когато е можела да каже нещо, е поискала да хапне „Псаро супа /рибена супа от попчета/“. Тази новина мълниеносно обиколи целия град, но пресни попчета нямаше никъде. Тогава още никой не беше чувал за хладилници, а морето бушуваше вече втора седмица и никой рибар не рискуваше да излезе за риба. По някаква незнайна причина, това желание стигна до барба Тома. Той като типичен барба, без да каже нищо, без дори да се замисли, се качи на старата си насмолена до черно барка, опъна кърпеното триъгълно платно и запори вълните седнал на кацарото. Лодката ту се скриваше, ту се показваше над огромните вълни. Ние седяхме на брега и гледахме как отива към мигалката и излиза от залива… Не след дълго уловените от него попчета бяха в дома на болната жена.

Малко преди този случай, близките бяха направили Фануропита. С молитва към светеца за да върне загубеното и с пожелание за добър край. Омесена от девет съставки и раздадени на девет човека.

Не зная какво стана с тази жена, но една случка върна споменът за Фануропитата, барба Тома и споменът за онова лято…

Бяхме се събрали в общежитието на Института по криминалистика в Москва. След много и най-различни тостове, възрастния полковник от Армения вдигна следния тост:

– За добрият край /късмета/, само той идва незнайно от къде, как и кога!

Стати Михайлов


Историята на Фануропита

Fanouropita

Фануропита

Фануропита е постен сладкиш, който се прави винаги в чест на Св. Фанурий (27-ми Август), носи се в църква и се подава на вярващите за здраве… Приготвя се винаги с 9 съставки. Ако искаме да получим отговор на на някой наш въпрос, в момента докато я приготвяме, я наричаме, като казваме :“Господ да прости майката на св.Фанурий.“
Името на светеца, Фанурий (φανερώνω (фанероно), в превод, разкривам), се свързва по смисъл с намирането на загубени вещи и лица.
Постепенно хората приели, че ако някой иска да намери загубена, вещ, свой близък, изгубено животно, или иска да му се отговори на някакъв въпрос, свързан с разкриване, прави фануропита от предишния ден и я носи в църква на 27/8 да бъде четена. След това я нарязва и раздава, като всеки, който си взема парче, казва: “Бог да прости греховете на майка му”.
Казват, че светецът можел да разкрие бъдещият жених на неомъжените момичета. За това те правели фануропитата, в негова чест, а след това  слагали парче от нея под възглавницата си, за да сънуват лицето на жениха.
Освен за празника, Фануропитата може да се прави всеки ден освен неделя.

Рецепта за Фануропита:

Продукти:

  • 300 гр. пресен сок от портокали и настъргана кора от 1 портокал
  • 180 гр. (10 с.л с връх захар)
  • 200 гр. олио (зехтин- слънчогледово)
  • 450 гр. брашно с набухвател (Фарина Ъп)
  • 1 кафяна лъжичка канела и 1/4 кафяна лъжичка смлян карамфил
  • 3 с.л. коняк
  • 1 ч.ч. смлени  орехи на едро
  • 1 ч.ч. стафиди (светли и тъмни)
  • малко сусам за наръс

ПРИГОТВЯНЕ:
Смесваме зехтина, слънчогледовото олио със захарта и разбиваме с миксер за 1-2 минути. Добавяме канелата, карамфила и настъргания портокал и брашното. Накрая, овалваме стафидите и орехите (за да не потъват) в малко брашно и добавяме към сместа като разбъркваме сместа с лъжица.
Посипваме питата със сусамови семена.
Печем в предварително загрята фурна на 200С с вентилатор за 10 мин и допичаме на 180С с вентилатор за още 30 минути (до златисто).
Оставяме да изстине за 10-15мин. и след това го прехвърляме в поднос.

НЯКОЛКО СЪВЕТА
Можете да направите питата само с зехтин или само с олио.
Набрашнете стафидите и орехите, за да не потъват.
Имайте впредвид, че сместа за тази пита е по-гъста в сравнение с един класически кекс. обаче набухвателя в брашното си върши работата.
За кекса използвах венец за торта, облицован с алуминиево фолио с диаметър 24 cm.
Според моята фурна, питата се опече за 40 минути.

Откъс от житието на мъченика.

…“Свети Фанурий помолил за позволение да изрече последната си молитва и се помолил така: ”Господи, Боже наш, Който милваш плачещите и молещите се, направи щото всеки, който направи пита или торта с елей и захар и я раздаде на бедните, да бъде чут и спасен от всяка заслужена мъка, която има. Това да бъде за прощение на греховете на моята майка, която умря грешна.
И от небето тогава се чул тогава гръм и от облаците се чул гласът Господен: “Да бъде, Фанурие, според думите ти! Всеки, който те призове за помощ, ще бъде чут от Мене и ти ще бъдеш помощник на намиращите се в нужда.”…
Рецептата е копирана от тази страница



Прочетена 25205 пъти
3 коментара
  • Морски суеверия от Българското крайбрежие | ZaMoreto.com
    Публикувано в 22:53h, 10 декември Отговор

    […] Св. Фанурий е тачен светец по черноморието и жената на рибаря, на който не му върви в риболова омесва „Фанаропита“, която той носи тайно в лодката. Скрива я и изважда чак, когато лодката е вече далеч от брега. Там се раздава на целия екипаж. Това се прави в чест на светеца, който показва къде е рибата или кара тя да влиза в мрежите. […]

  • Анонимен
    Публикувано в 23:22h, 26 октомври Отговор

    В моя роден град има един иконописец-.от бога е дарен с талант и златни ръце.Ще си говорим догодина с него ,за
    Свети Фанурий.Страхотна легенда…
    Росица Станева

    А в едното от есетата пишете за киселец.Има два вида киселец.За кой вид става дума.С каква форма са листата ?
    Питам,защото много често наричат “шемрок““-свещено растение за ирландците,детелина.Прилича си с нея ,но
    е различно .На латински е oxalis acetosella.Има и друг вид киселец -викат му “КОЗЯ БРАДА“..От семейство Ла-
    падови е.

  • Анонимен
    Публикувано в 14:22h, 19 юли Отговор

    Това не е легенда ,а житие. И Бог се пише с главна буква освен, ако не става дума за измислени богове.

Коментирай