Скитници над океаните

04 Дек. Скитници над океаните

В процеса на хилядолетната еволюция природата е създала над един милион вида животни. От забулените във вечен мрак морски дълбини до лазурните въздушни простори те намират разнообразни условия за живот. Едни от шедьоврите на природните творения са птиците. За силните им крила няма прегради. Те се издигат високо над планинските зъбери, над опасните морета и океани, откриват нови земи, където продължават рода. Днес може да ги срещнем и в страните на вечното лято — тропиците, и в скованите в ледове полярни области.

Много от птиците живеят на определени места по континентите и островите. Те са привързани към „родното огнище“ и не се отдалечават от него през целия си живот. Други го напущат само през определени сезони, когато условията за живот там са много тежки и неблагоприятни, а след това отново се завръщат. Сред птиците има и истински скитници, които не обичат еднообразието. Голяма част от тях са обитатели на безкрайни морски простори. Прочути скитници над океаните са тръбоносите птици — албатроси, буревестници, океански лястовици и гмуркащи се буревестници.

По външен вид тръбоносите птици много приличат на чайките, но на горната половина на клюна имат две дълги тръбички, в предната част на които се отварят ноздрите им. Пътниците на презокеанските кораби често се възхищават на виртуозната летателна способност на тръбоносите птици. Понякога те променят своя начин на летене. Маховият полет изисква много повече мускулна енергия, която трябва да изразходват пестеливо. Затова обикновено предпочитат планиращия полет.

Албатросите са най-дъпгокрилите птици на нашата планета. Разтворили широко крила, те приличат на красиви бели планери. Планиращият полет им позволява да изразходват по-малко мускулна енергия.

При промяна на времето и усилване на вълнението започва бързо вертикално разместване на въздушните маси. Достатъчно е тръбоносите птйци да разтворят крилата си, за да се носят с часове във въздуха. Така приличат на красиви безмоторни самолети. Тъй като при настъпваща буря те винаги се възползват от възможността да летят, без да изразходват много „гориво“.

По активността и начина им на летене моряците предсказват промяната на времето. За тях тези птици, които те наричат буревестници, са живи барометри. Бушуващият океан не е опасен за тръбоносите птици. Разтворили широко своите дълги и силни крила, те се издигат високо във въздуха, а след това стремително се спущат надолу, като почти се докосват до белите гребени на огромните вълни. Така двубоят между разгневената морска стихия и крилатите обитатели продължава с часове. Когато океанът постепенно се успокои и затихне, тръбоносите птици като победители продължават да кръжат над него. След това плавно кацат на водната повърхност, за да сключат временно примирие с водното царство.

Видовото разнообразие на тръбоносите птици е богато. Към тях зоолозите причисляват 80 вида, които се различават много по размери и тегло. Най-дребните видове — океанските лястовици — тежат само 30—40 грама, а едрите — албатросите — достигат до 8 килограма. Всички обаче имат характерен „фамилен белег“ — дълги, силни, заострени крила, които ги правят властелини на морските простори.

Ако във въздуха тръбоносите птици са у дома си, мощни, стремителни, то на сушата те са тромави, непохватни, слабо подвижни, имат клатушкаща се походка. Когато излитат от земята, трябва да махат продължително с крила, за да наберат височина.

Тръбоносите птици се отличават от чайките по дългите тръбички, разположени на горната половина на клюна. Това са удължените им ноздри.

С настъпването на пролетта едни от птиците бездомници се насочват към скалистите континентални крайбрежия, други — към пустите каменисти океански острови, а трети търсят песъчливи крайбрежия, където издълбават дълбоки дупки. Всеки бърза да свие „семейно огнище“. При това, за да привлекат вниманието на избраниците си, мъжките играят разнообразни брачни танци, а понякога се стига и до кървави схватки между съперниците. Когато изборът е направен, предстои много работа и грижи за изграждане на гнездото и отглеждане на поколението. През този период поведението на отделните видове е различно. Едни предпочитат уединението и затова избират усамотени места, далеч от своите събратя. Други са привърженици на шумните компании и образуват големи гнездови колонии.

В семейните задължения вземат участие и двата пола. След изграждането на гнездото женската снася обикновено само по едно яйце, което двете птици мътят 50—60 дни. Новоизлюпеното малко е покрито с гъст мек пух, но през първите дни родителите му го топлят под тялото си. Те оставят малкото само, за да му набавят храна, но то умее добре да се защищава. Ако в близост до гнездото се появи неприятел — бозайник или птица, то изчаква врага да се приближи, обръща се с опашката към него и го напръсква с миризлива течност. Обикновено тази внезапна контраатака принуждава хищника бързо да се отдалечи и да потърси плячката си на друго място.

Малките нарастват бавно и при албатросите започват да правят първите опити да летят едва след 110—140 дни. Когато крилата им заякнат, младите птици се събират на ята и започват своите странствания над океанските простори.

Океаните предоставят богата трапеза на тръбоносите птици. Накацали по водата, те могат да се нахранят до насита с ракообразни, мекотели и риба. С развитието на китоловната промишленост хората са разнообразили тяхното меню. Търсена храна са многобройните остатъци, които се изхвърлят от корабите при преработване на убитите китове. Затова много видове албатроси и буревестници са непрекъснати спътници на китоловните флотилии и ги съпровождат в далечните им плавания.

През размножителния период отделни видове са истински пирати за другите морски птици. Те ограбват гнездата на своите родственици — чайки, пингвини — и се хранят с яйцата им. Тръбоносите птици, които ежедневно са сред океанските води, са приспособени не само да дишат „соления дъх“ на морето, но и да поглъщат заедно с храната голямо количество солена морска вода. Те имат приспособления, чрез които се изхвърля излишното количество морска сол и се регулира солевият обмен в тялото им. Филтрите за морската сол са носните солни жлези. Те секретират течност, която е наситена обилно със сол. Според някои автори носните солни жлези играят по-важна роля, отколкото бъбреците. По време на секрецията солите минават през външните носови отвори и изтичат от човката под формата на капки.

Въпреки многобройните общи фамилни белези много от тръбоносите птици имат свои видови данни и интересен начин на живот. Когато се говори за тръбоносите птици, съвсем основателно е да се отдели заслужено внимание на „тежкоатлетите“ от тях. Това са албатросите, от които са известни 12 вида. Най-популярен е странстващият албатрос. Той е най-дългокрилата птица на земята. Има размах на крилата до 4,5 метра и напълно заслужава името „странстващ.“

albatroz_-_panorama_1837Доказателство за това са някои пожълтели от времето и пропити от морската сол бележки, намерени закачени по краката на албатроси, които днес се съхраняват като интересни експонати в галериите на морски музеи. Автор на една от тези бележки е капитанът на кораба „Ефрат“. Бележката е написана на 8 декември 1847 година и гласи:

„Вече 16 месеца сме в открито море. Имаме 2300 бурета с китова мас и 150 със спермацет. Не виждаме китове вече 4 месеца. Наоколо е гъста мъгла и дъжд. Морска дължина 43° и ширина 148°40‘.“

Албатросът, „куриер“ на тази кратка бележка,бил убит след 12 дни край Чили. За този кратък период той прелетял разстояние от 5837 километра, мерено по права линия, или по 500 километра на денонощие. Но този вид предпочита през нощта да почива, кацнал на морската повърхност. Затова през светлите часове на денонощието албатросът е трябвало да лети най-малко със средна скорост 20 км/час, за да измине това огромно разстояние. Несъмнено неговият маршрут не бил трасиран по права линия, а е с многобройни странични отклонения и „километражът“ му е показвал по-висока скорост.

Още един пример. На 21 декември 1913 година на остров Кергелен (Индийски океан) бил опръстенен един екземпляр, който след три години (12 декември 1916 година) бил уловен по крайбрежието на Южна Америка. Разстоянието между тези два пункта по права линия е около 10 хиляди километра. Независимо къде се намират странстващите албатроси, при започване на размножителния период те се насочват към родните си места, където за пръв път са чули грохота на морето и са почувствували родителските грижи. Това са малките субантарктически острови. В тях площите са ограничени и за албатросите съществува силна жилищна криза. Затова всеки мъжки бърза да „запази“ място, подходящо за построяване на гнездо. Той го охранява от своите съседи и закъснелите пришълци. След това долитат и женските. Жестоките досега съперници се променят. Те посрещат женските с брачни игри. Не след дълго сватбеният период преминава и семействата потъват в ежедневни грижи за бъдещото поколение. Двете птици мътят единственото яйце около 80 дни. Малкото става напълно самостоятелно и напуща Гнездото едва след 8-9 месеца. Когато семейните задължения са изпълнени, островите постепенно опустяват. Албатросите ги напущат и започват далечните си пътешествия.

800px-grand_albatros_mhntЕдин от най-дребните албатроси е тъмногърбият албатрос. Неговото крило е дълго само 48 сантиметра. Той се среща над умерените и тропическите води на Тихия океан, от бреговете на Япония до Калифорния. Тъмногьрбият албатрос се храни с главоноги. Предпочита да търси храната си през нощта, а денем почива. Със започване на размножителния период пръснатите из Тихия океан птици поемат курс към Хавайските острови, където гнездят. Албатросите заемат и най-малките островчета, обрасли с храстова растителност. Често образуват многохилядни колонии. Така например до началото на XX век само на остров Лайсан са отглеждали своето потомство над един милион тъмногърби албатроси.

Тези огромни птичи пазари са привлекли вниманието на „предприемчиви“ търговци, които започнали да избиват масово птиците заради техните пера и пух. Така през 1911 година на острова са останали да гнездят само 180 хиляди двойки.

Това не е единственият случай, когато съдбата на тези албатроси е зависела от човека. На остров Мидуей между тъмногърбите албатроси и местните жители дълго време съществувало мирно съжителство. Гнездовите колонии на птиците били разположени непосредствено до жилищните постройки. През 1935 година този „мир“ бил нарушен от хората. На острова построили летище за презокеански полети и пътниците можели да се любуват от непосредствена близост на красивите птици. По-късно, когато летището се превърнало във военна база за реактивни самолети, албатросите станали нежелани гости за острова. Те често кръжели над летището и ставали причина за самолетни катастрофи. За разширяване на самолетните писти били унищожени около 30 хиляди птици, но въпреки това останалите многобройни ята не искали да отстъпят на човека местата, които владеели от векове. Едва когато хората включили в тази битка булдозери, с които разровили гнездата на птиците, албатросите напуснали завинаги острова.

%d0%b8%d0%b7%d1%82%d0%b5%d0%b3%d0%bb%d0%b5%d0%bd-%d1%84%d0%b0%d0%b9%d0%bbБуревестниците са първи братовчеди на албатросите. От тях са известни 47 вида с по-малки размери от тези на албатросите. Само гигантският буревестник има размах на крилата до 2 метра. Тази едра птица живее в Южното полукълбо. През по-голямата част от годината скита над океаните, като понякога достига до южните екваториални области. Потомството си отглежда по антарктическото крайбрежие. По тези места строителният материал за гнездата е твърде оскъден. Затова, когато не може да намери достатъчно суха трева, за да застели голямото си еднометрово гнездо, той събира малки камъчета, с които го „тапицира“. Не са редки случаите, когато гнездото представлява голяма вдлъбнатина в земята.

По отношение на храната не е придирчив. Храни се с главоноги, риба, а напада и гнезда на други антарктически птици. Любимата му храна са отпадъците от китоловната промишленост и затова обикновено на големи ята буревестниците придружават китоловните кораби.

Често пъти компания на гигантските буревестници правят капските гълъби. Те са най-многобройните и често срещани буревестници в Южното полукълбо. По време на странствания понякога са наблюдавани и на север от екватора. По размери и външен вид капският гълъб много прилича на гълъбите. Неговите многохилядни колонии оживяват скалистите брегове и напомнят прочутите птичи пазари в Северното полукълбо.

Тънкоклюният буревестник е прочут пътешественик. Неговите многобройни гнездови колонии са разположени по малките скалисти островчета в Басовия пролив между Австралия и остров Тасмания. Гнездото си прави в скални цепнатини и земни дупки, които често дълбае сам. Женската снася само едно яйце, което тежи около 16% от нейното тегло. Двете птици мътят яйцето около два месеца. При това в семейството има въведено дежурство. Всяка от птиците лежи върху яйцето около две седмици, като през това време другата птица я храни. Родителите носят храна на своето малко през нощта, а денем го оставят самотно в тъмната дупка, входа на която затварят със суха трева, и се оттеглят да почиват във водата, недалеч от брега.

Малките все още нямат мускулестото тяло на своите родители. Те бързо затлъстяват и приличат на покрити с пух лоени топки. Първите европейски заселници са открили тази изобилна и вкусна храна въпреки грижите на птиците да скрият своите малки. Днес събирането и консервирането на малките тънкоклюни буревестници се е превърнало в истинска местна индустрия. Само на остров Флиндерс ежегодно се приготвят месни консерви от около хиляди малки. За щастие тези индустриални интереси са съобразени с годишния прираст на буревестниците, така че те не се отразяват пагубно върху многохилядните гнездови колонии.

plica-albatros-1-696x374След отглеждането на поколението тънкоклюните буревестници напущат островите и тръгват да пътешестват. Маршрутите им минават край японското крайбрежие и достигат до бреговете на Камчатка, а понякога и до остров Врангел. Там, където по горните слоеве на океана се срещат в голямо количество рачетата евфаузии, албатросите се задържат продължително време. В тези междинни станции те се хранят и след това отново със свежи сили продължават прелета си.

При завръщане към родните места тьнкоклюните буревестници минават по нови маршрути. Те летят близо до западните брегове на Северна Америка и от полуостров Калифорния се отправят транзит през водите на Тихия океан за островите в басовия пролив. По обратния път за родните острови буревестниците се придвижват много бързо. Разстоянието от около 8-9 хиляди километра изминават за един месец.

Тънкоклюният буревестник започва да се размножава едва след шестата година. Затова младите птици на една и двегодишна възраст изостават по време на странстванията от възрастните и не се завръщат по островите, а скитат из морските простори. Когато навършат три-четири години, придружават гнездещите птици, но по островите образуват младежки компании и не отглеждат потомство.

Черно море също се посещава от представители на буревестниците. Това е малкият средиземноморски буревестник. Неговата родина е Средиземноморието, но единични екземпляри пътешестват и в Черно море. По българското крайбрежие е наблюдаван няколко пъти през различни месеци на година. Установен е и през размножителния период (Змийския остров, устието на р. Силистар и р. Велека).

Гнездото си прави най-често в скални цепнатини, но понякога сам издълбава галерии в песъчливи почви, дълги до 1,5—2 метра. Най-дребните тръбоноси птици са океанските лястовици. Към тях се отнасят 17 вида с различна големина. Най-едрите имат размерите на дрозд, а дребните са колкото лястовица. За разлика от останалите тръбоноси птици при океанските лястовици на горната страна на клюна има само една тръбичка, която от вътрешната страна е разделена на две. По-голямата част от живота си океанските лястовици прекарват далеч от сушата. Многобройните им ята се срещат биполярно — от арктическите до антарктическите води. При това едни от видовете са жители предимно на Северното полукълбо, а други — на Южното. От северните части на Атлантическия и Тихия океан до екваториалните им области се среща северната океанска лястовица. Тя има дължина на крилата около 16 сантиметра и тежи само 40 грама.

Северната океанска лястовица е превъзходен летец и плува много добре по водната повърхност. Храни се с ракообразни, мекотели и остатъци от китоловната промишленост. Храната си добива от полет, като ловко потапя само човката си във водата, улавя плячката си и отново се издига над белите гребени на вълните, Гнезди по пустите океански острови. Често образува многохилядни колонии. Така например в някои от гнездовите места в южните части на Аляска съжителстват до 150 хиляди птици. Грижата за изграждане на жилището пада само върху мъжкия. Той дълбае дупка в земята с дължина до 80 сантиметра, която понякога има и странични галерии. Двете птици мътят единственото яйце около 50 дни. Сменят се през 3-4 дни, като свободната птица се грижи за прехраната на мътещата. Малките нарастват бавно и напущат гнездата на 70-дневна възраст.

Между тръбоносите птици има четири вида, които са добри подводни плувци. Това са гмуркащите се буревестници. Те населяват водите на Антарктика. Гнездят в земни дупки, които издълбават сами. Мътят единственото си яйце около 50 дни. Малкото остава в гнездото два месеца и едва след това започва да води самостоятелен живот. Когато търсят храна, тези видове се гмуркат до 3-4 метра под водата.

Като приключваме краткото пътешествие из безкрайните океански простори и се разделяме с техните интересни и многобройни крилати обитатели, мислите ни отново се връщат към въпроса за еволюцията на тези птици. Много от техните далечни прародители от миналите геологични епохи, дръзнали да се отдалечат от своята първа родина – сушата, са били безмилостно унищожавани от водната стихия.

Океаните не понасят пришълците. Нашествието на морските птици и тяхното „моделиране“ по вкуса на океаните продължило векове. В началото жестока и безмилостна мащеха, по-късно океанът приема тези видове като свои деца и им предлага безкрайните си въздушни простори и изобилна храна. Днес те са свързани завинаги и трудно можем да си представим великата синя пустиня без крилатите скитници над нея.

Автор: Симеон Симеонов; Снимки – Интернет



Прочетена 3560 пъти
Tags:
, , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , ,
Няма коментари

Коментирай