Старите Несебърски къщи

20 юни Старите Несебърски къщи

„Който се грижи за къщата си, се грижи и за живота си“

Всеки е виждал старите Несебърски къщи, ако ли не, снимката по-горе показва видът им. Те са едина от причините за вписването на Несебър под егидата на Юнеско, като универсална културна ценност. Архитектурно, те са типични представители на българската Възрожденска/черноморска/ архитектура. Градени от втората половина на XVIII век до осемдесетте години на XIX век. На този тип къщи, френския архитект-урбанист Лю Корбюзие, обръща сериозно внимание, впечатлен от функционалността и начина по-който се вписват в природата. Някой твърдят, че се е вдъхновил от българската възрожденска къща, за да постигне своя стил и да застане на върха на модернизма…

houses01От функционална гледна точка със сигурност са прави. Тя е преди всичко функционална, удобна, здрава… и не на последно място, красива и уютна. Изработена предимно от естествени материали, като камък и дърво. Най-често асиметрична, чардачна. В повечето случаи двуетажна, но не липсват и примери за къщи с повече от два етажа, като Вардалиевата къща. Днес тя функционира в крак с новото време, като модерен дом запазил само външния си облик, свързващ я с едни отминали и отдавна забравени времена. Може би по-любопитно би било да се опише живота в нея по времето когато е била новопостроена…

Първият етаж е изграден от масивен каменен зид, често с дебелина около метър. В него са съхранявали обикновено лодки, мрежи, платна, въдици… и целия риболовен инвентар. Виното и всички принадлежности съпътстващи неговото производство. Задължително е оставян отвор за достъп на котката – много важен обитател на къщата, пазител на памучните мрежи и храната. Там се е намирала и вкопаната в земята стерна, със събираната и съхранявана дъждовната вода, необходима за миене, пране… А в големите вкопани питоси се е съхранявала сладката водата, добита от изворите намиращи се на Северния и Южен плаж на Новия град – тя се е използвала за питейни и кулинарни нужди. Когато дойде гост в къщата, първото нещо, което е правила домакинята е да му даде стъклена чаша с бистра, студена вода. Като доказателство за гостоприемството и полаганите грижи за дома.

Ness-alb-16-1Вторият, жилищен етаж е изграждан основно от дървен материал. Дебел гредоред с положено върху него дюшеме. Средни до големи прозорци, покрити отвън с дървени капаци. Помещенията най-често са групирани около едно централно помещение. В много редки случаи разположени последователно. Таванът, не рядко е бил резбован. Много често в гостната се е намирал кът „Алафранга“, където са били изложени на показ по-ценните предмети от плавания и търговия. Във всяка къща, независимо от възможностите на нейните жители, има богат иконостас. Според големината на къщата, може да бъде с едно или повече огнища. Огнището е имало извънредно голямо значение в ежедневния бит на семейството, свързано е с много вярвания и обичаи. Чест гост на горният етаж на къщата е гекончето – малко гущерче живеещо в цепнатините и по зеленината обхващаща къщата. Хранещо се с „досадните“ насекоми. Гекончетата не се закачат и се вярва, че носят късмет. Има поверие, че ако се убие носи нещастие…

15-05-2Дворът е от малък до среден, предимно асиметричен. Обикновено с астма и смокиново дърво. Под изградения асмалък в повечето случаи има маса за отдих на големите, и място за игра на най-малките жители. За „пареите“, които стават на открито в двора, може да се изпише много, но това е друга тема. Семействата са били големи и много сърдечни. В миналото, масова практика е била отглеждането на деца без кръвна връзка, които не са лишавани и делени от собствените.

С течение на времето, хората и къщите се променят, но тези стари къщи са натрупали много топлина, която отдават и до днес…



Прочетена 10390 пъти
1Коментар
  • Стати
    Публикувано в 13:36h, 27 октомври Отговор

    спити му спитаки му ке пордо каливаки му…. казваше баба ми !

Коментирай