Днес е Трети март

03 мар. Днес е Трети март

…Аз съм отломка,

но не от една българска мечта,

а от една българска илюзия.

Илюзията, че с кръвта си и храбростта си

може да изкупим глупостта на властниците си!

Двеста хиляди мъже оставиха костите си,

за да сбъднат илюзиите им!

Но тука на Балканите не си сбъдваме мечтите,

ами си ги давим.

Давим си ги в кръв!

И само който види тая кръв знае,

че годините нямат значение, 

и държавите немат.

Човеците са важни!

Като легнеш у окопа,

всички наедно ги ядът въшките,

и сърбите, и българите, и шиптарите.

Турците и евреите… и тех.

Нема рамазан, нема шабат,

за въшките все е курбан байрам.

Туй ще рече, че кръвта е една и съща!

Нема важно на кой се бог кланяш.

Моят бог не е нито Алах,

нито Христос.

Моят бог се казва Йована!

Йована, дето душата ми разпъна,

тя ми е разпятие и покаяние и бог.

Само тя ми остана!

Едни викат, че се казвала не Йована а Македония.

Други викат, че името и било Европа.

Трети на голям параход я видяли,

там пък се казвала Америка.

Ама за мен си е Йована!

Вечер, като седна край огъня,

все на нея и говоря, 

е тей така и думам…

Ех… Йовано, Йованке…

Аз те дома чекам,

дома да ми дойдеш.

А ти не довадяш душо,

сърце мое,

Йовано.

А те чакам, Йовано,

песен да ми запееш.

Како майка сина имала,

се що син иская,

се му майка давала.

А син болен!

Болен откакто се родиа.

Да ми пееш как са разцъфтели бахчите,

разпукали се люляци,

замирисали девойки.

А он болен.

Болен откакто се родиа.

Да ми пееш как и аз ето по мръкло се лутам,

ноч ме пие, месечина ме пие,

нищо ми ние.

Здрав съм…

А болен!

Е те затова те чакам Йовано,

дома да ми дойдеш,

а ти не довадяш душо,

сърце мое,

Йовано… Йовано… Йовано…

Ееех… Йовано!

[/vc_column_text][/vc_column][/vc_row]



Прочетена 23194 пъти
2 коментара

Коментирай