Флаговете на Море

16 мар. Флаговете на Море

Нали не можем да си представим кораб без флагове? Свикнали сме на мачтите му да трептят разноцветни знамена и рядко се замисляме защо се поставят, какъв е произходът им. Само моряците знаят, че флаговете на море се използват за съобщения и сигнализация и много рядко — за празнична украса.

В днешно време е съвсем сигурно, че не може да плава кораб, независимо какъв — военен, товарен или със специално предназначение — без надеждна радиостанция, но също така сигурно е, че скоро няма да се разреши на плавателен съд да отплава в морето и без комплект флагове. Така както въпреки многобройната и сложна техника на борда нито един кораб не тръгва на път без магнитен компас и без котви.

Нека се пренесем мислено само няколко века назад. Тогава хората от Стария континент, мамени от неизвестността и безкрайността на хоризонта, започнали да водят борба с океана, отправяйки се в трудни, рисковани, авантюристични плавания. Как тогава би могъл да се осъществява макар и най-елементарният обмен на информация между два или три плавателни съда, считани в онези времена за кораби и имащи смешно малки размери в сравнение със сегашните презокеански лайнери? Хората и тук намерили начин да се преборят с трудностите. Те използвали предварително уговорени по цветово съдържание, форма и съчетание флагове, вдигането, спускането или развяването на които имало строго определено значение. Съществуващите източници са лаконични: флаг това е парче тъкан с определена форма и цвят или съчетание от цветове. Може да се използува* както за означаване на принадлежност или националност, така и за сигнализация.

В началото всеки си е изработвал сам системата от флагове, начина и организацията на използването им. Но с развитието на морските държави и техните флоти — първо военни, после военни превозващи и товари, после превозващи само товари и пътници и т.н. — започнало да става ясно,че освен като арена на битки за надмощие океанът може да служи на човечеството и като най-удобен и естествен път за комуникации и транспорт. Станало ясно, че е необходимо да се уеднакви системата на флаговата сигнализация в световен мащаб, за да бъде разбираема за всички. Наред с това трябва да се спомене, че съществуват и неизвестно колко различни кода и системи, основани на същия принцип, но използващи други форми и цветове на флаговете, с главна цел осъществяване на връзка, достъпна само за ползващите я. Това положение е отчетено при приемането на международната система на флаговата сигнализация. Дава се право на страните да използват за свои нужди друга система само при условие, че тя не се смесва, припокрива и не може да доведе до погрешно разбиране или объркване на сигнали.

други-флагове

За нуждите на мореплавателите кодове на сигналите са публикувани в различни страни от началото на XIX век насам. Първият международен код на сигналите е бил проектиран от един комитет на Британската търговска палата. Той е съдържал 70 000 сигнала. Използвал е 18 флага и е публикуван през 1857 год. в две части: първата, съдържаща универсални и международни сигнали, а втората — само английски сигнали. Книгата е била утвърдена от повечето морски нации. Това издание е било ревизирано през 1887 год. от комитет, учреден от Британската търговска палата.

Предложенията на комитета са били дискутирани от морските държави на Международната конференция във Вашингтон през 1889 год. В резултат на това са направени доста изменения на кода и така се стига до 1897 год., когато първото му ново издание е разпратено на морските нации, но за съжаление този международен код не е издържал изпитанията на Първата световна война. Международната радиотелеграфна конференция във Вашингтон през 1927 год. е разгледала предложенията за ново ревизиране на кода и решила той да бъде изготвен на 7 езика: английски, френски, италиански, немски, японски, испански и един скандинавски език, който правителствата на скандинавските страни избрали да бъде норвежки.

Новото издание е било завършено към 1932 год., когато е било прието от Мадридската радиотелеграфна международна конференция. Нова в този код е медицинската част. Освен това са внесени и някои сигнали за връзка с корабособственици, агенти, кораборемонтни заводи и др. На същата Мадридска конференция се учредил вече Постоянен комитет за преразглеждане на кода, ако и когато е необходимо да дава разяснения по ползуването и процедурите и да събира предложения за модернизиране. Секретарските задължения били поети от правителството на Обединеното кралство. Този постоянен комитет е имал само едно заседание през 1933 год., на което са били одобрени някои добавки и поправки. Административната радиоконференция на Международния телекомуникационен съюз е предложила през 1947 год.

Международният код на сигналите да бъде отнесен към компетентността на Междуправителствената морска консултативна организация — ИМКО. През м. януари 1959 год. на Първата асамблея на ИМКО е било решено, че организацията трябва да поеме функциите на споменатия вече постоянен комитет по международния код на сигналите. Втората асамблея 1961 год. е одобрила план за съществена промяна на Международния код на сигналите, за да може той да посрещне съвременните изисквания на мореплавателите. Решено било езиците, на които да се издаде кодът, да бъдат 9 — добавят се руски и гръцки.

Последната ревизия на кода е била завършена през 1964 год. и е отговаряла на препоръка 42 от Конвенцията за опазване на човешкия живот на море — 1960 год. А Четвъртата асамблея на ИМКО през 1965 година го е утвърдила в днешния му вид. Значителна част от положенията, включени в него, касаят именно сигнализацията и осъществяването на връзка на море посредством флагове и комбинации от тях. В МКС — Международния код на сигналите — са отразени всички международно приети флагове, като е избрана следната проста схема: за всяка буква от латинската азбука (на английски език) има определен флаг. Също така има определен флаг за всяка цифра от 0 до 9. Всички буквени флагове носят и точно определено значение, което лаконично може да се изрази с едно, две или най-много три изречения. Тези флагове са с правоъгълна форма. Изключение правят само флаговете на буквите „А“ и „Б“ (алфа и браво). При тях ветреещата се страна е изрязана във форма на лястовича опашка. Те се наричат флагове с косици.

цифри

Цифровите флагове имат триъгълна форма. Освен така описаните 39 флага учреден е и един друг, не четиридесети, а първи — който е трапецовиден, на бели и червени вертикални полоси и се нарича вимпел на Международния код на сигналите. Вдигайки го„ предаващият показва, че следващите му сигнали ще бъдат в съответствие с МКС, а приемащият показва, че е разбрал и е в състояние да приема такива сигнали.

Изискване към оцветяването на флаговете за сигнализация е да се повтарят национални флагове.

Може би по-горе на читателя е направило впечатление, че става дума за 39 флага, а латинската азбука (в английския език) има 26 букви, плюс десет цифрови флага — равно на 32, а не на 39. Тук трябва да се поясни, че за удобство и възможност за работа с един комплект флагове са учредени още три флага със специално назначение — също триъгълни като цифровите. Наричат се: първи, втори итрети заменителен. Когато един флаг участва в комбинация два пъти, на едното място се вдига той, а на другото, под него се вдига съответният заменителен.

Въженцата, посредством които флаговете се вдигат до реята, се наричат фалини. На една фалина максималната комбинация е 4 флага един под друг. Ако се повтаря най-горният флаг и на едно от по-долните места, той се замества от първи заменителен. Ако се повтаря вторият флаг на едно от долните две места — там се нарежда втори заменителен, и т.н. Понеже стана вече дума за комбинации от флагове, нужно е да се отдели малко внимание и на този въпрос.Буквените и цифрови флагове със своите единични значения се прилагат масово в ежедневната работа на море, главно при контакт между бреговите служби и корабите, но и между корабите, особено когато плават в теснини, канали, проливи, фарватери и други. Само като пример може да се изброи:

  • Флагът „Б“ (браво), целият червен, с косици, означава „Товаря или разтоварвам взривоопасни вещества“
  • флагът„Г“ (голф) означава „Нужен ми е пилот“
  • флагът „X“ (хотел) означава „Имам пилот на борда си“ и т.н.

сигнали-нато

Всеки може да си представи колко нарастват възможностите на флаговата сигнализация, ако се дадат такива значения на отделни точно определени комбинации от 2,3 или 4 флага. За да бъде това приложимо на практика, в Международния код на сигналите е разработена стройна система за бързо и лесно намиране значенията на дву-три и четири флаговите комбинации. Разбира се, не е необходимо пък и не е възможно да се запомни такова голямо разнообразие на съчетания от цветове и значения.

Важен е принципът на ползване на МКС, чрез който може бързо да бъде разчетена всяка комбинация, набрана по него, а също и бързо да бъде набрана друга комбинация в отговор. Комбинация от флагове, вдигната от предаващия, се разчита отгоре надолу. Например, ако сигнализиращият иска да установи връзка по МКС с единствения български и многото стоящи на котва на даден рейд кораби, той ще вдигне на една фалина вимпела на МКС. На друга фалина — 4 флага, които отгоре надолу трябва да са подредени така: най-отгоре „Л“ (лима), „Z“ (зулу), а под тях — частните две букви от позивните на нашия кораб. Разчитайки ги, на нашия кораб вдигат същата комбинация (своите позивни — J1Z…) както за да се обозначат между другите, така и за да покажат, че са готови да влязат във връзка. След така установения контакт възможностите за продължаване на диалога са много и най-разнообразни. В зависимост от вида на съобщението то може да бъде предадено само с един флаг, а може да се налага и използването на комбинация от 2,3 или четири флага. Същото се отнася и за отговорите.

В допълнение на казаното дотук може да се спомене, че на много места има официално обявени допълнителни значения на флаговете от Международния код на сигналите. Целта е облекчаване на някои претоварени в много отношения моменти, като плаването през канали — Суецки, Килски, Панамски, плаването по дълбоководните реки, по които океанските кораби навлизат на 200—300 и повече мили в материка; друг такъв момент е шлюзуването на корабите в районите с чувствителни приливно-отливни течения и там, където има разлика в нивата и др. Както се вижда, когато се говори за флаговата сигнализация, не е нужно само на думи да се казва, че значението и е голямо.

Ежедневната морска практика е наситена с примери, показващи, че флаговете не само не са отживели времето си, но и че дълго време ще бъдат незаменими в много отношения. И навярно още много години в пристанища и канали, в шлюзове и теснини високо на мачтите ще излитат малките, трептящи от вятъра късчета разноцветен плат, за да носят бърза и важна информация, по-бързо от радио връзка да свързват корабите. Да бдят за безопасността им и да пазят традицията.

Флагове по мачтите, трудно можем да си представим кораба без тях. И много малко знаем за това, че във флаговата сигнализация е събран опитът и знанията на не едно поколение хора на морето.

Автор: Диян Чекелов; Алманах ФАР84

букви



Прочетена 19177 пъти
Tags:
, , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , ,
Няма коментари

Коментирай