Хищните конуси убиват жертвата си с инсулин

31 мар. Хищните конуси убиват жертвата си с инсулин

За да обездвижат рибата, бавните морски мекотели предизвикват у жертвата хипогликемичен шок. Коремоногите мекотели конуси, обитаващи основно тропичните морета, се отнасят към едни от най-отровните животни. Отровата им е нужна за лов на други мекотели, червеи, ракообразни и малки риби, а при някой конуси силата на химическото оръжие е такава, че могат да убият даже човек.

Разните видове конуси са разработили различни рецепти на отрови и различни ловни стратегии, специално за една или друга жертва. Някои от тях изплюват към жертвата отровен харпун, представляващ сам по себе си преобразуван зъб на устния апарат на мекотелото.

Conus geographus, лови риби без какъвто и да е харпун, като изплюва смес от токсини направо във водата. Мекотелото протяга към жертвата устна тръба и я облива с облак отрова, след което тя губи подвижността си и конуса без да бърза се заема с обяда си.

Conus_eating_a_fishИзследователи от Университета в Юта / САЩ/ анализират гените, кодиращи токсините на C. Geographus. Два от тях се оказват необичайно подобни на инсулин и в отровната жлеза на мекотелото тези двойки гени са много по-активни от останалите, отговорни за обичайните токсични молекули.

Експериментите показват, че отровата на конуса действително в основната си част се състои от инсулин. Става ясно, че мекотелото имитира хормона на рибите, но не напълно: молекулата „отровен” инсулин е по-къса от истинския рибен инсулин. Обливайки обилно рибата с инсулин, конуса я довежда до хипогликемичен шок, така че жертвата почти губи способността си да плава и въобще да се движи.

В статия в списанието Proceedings of the National Academy of Sciences, авторите изказват предположение, че модифицираната форма на хормона прави невъзможна каквато и да е компенсация – по смисъл, че срещу такъв, какъвто имат в себе си, могат да се защитят, но срещу модифицирания инсулин физиологията на рибите не е в състояние нищо да направи.

Освен C. geographus инсулинова отрова е намерена още и при Conus tulipa, който също така се храни с риба. При конусите, ловуващи червеи и мекотели, не е намерен инсулин в токсичния „букет”. Също така не е намерен и при други конуси, специализирани за лов на риба, но имащи харпунно оръжие. Очевидно, принудените да изплюват отровата, C. geographus и C. tulipa са намерили начин да усилят своята токсична смес дотолкова, че бързо и ефективно да обездвижват жертвите си, дори и в случая когато отровата не попада вътре в тях. Възможно е тази нова форма на инсулин да изясни някои общи въпроси, засягащи регулацията на хормона и неговата работа и при човека.

Textile_cone

Автори: Димитра Лефтерова д-р Чавдар Черников

Източник: Списание Българска Наука брой 75

http://www.nkj.ru/news/25701/ (Наука и жизнь, Хищные конусы убивают жертву инсулином)

http://www.pnas.org/content/ early/2015/01/15/1423857112



Прочетена 13491 пъти
Няма коментари

Коментирай