Хромел от морското дъно

14 май Хромел от морското дъно

„Големи ги избираше, малките не ги искаше. А върти с една ръка, хромела и дундуркай дявола!“

…част от песен, легенда в Емона

Монах от манастира „Свети Никола“, който се намира в Емона, за да улови по едри попчета, навлиза с лодка навътре в морето. Пиратите „Лази“, които дебнат навътре го залавят и продават в робство в Цариград. При новия си господар, вече като роб, едни от задълженията му били да мели брашно с хромела и да наблюдава и грижи за децата.

„Големи ги избираше, малките не ги искаше. А върти с една ръка, хромела и дундуркай дявола!“ – Пеел той.

Чул го господаря му, съжалил го и му дал пари за да се върне в манастира…


hromel54Сред подводните скали се намират останки от плавателни съдове от всички епохи — амфори, каменни котви, части от потънали кораби. Сред тях — малък плосък камък, отчупен в единия си край, с отвърстие в средата. Каменна котва? Обикновен камък? Или хромел – малка ръчна мелница, използуване за смилане на зърно от най-древни времена чак до нашия век? Дали е бил захвърлен тук от брега? Или заедно с други земеделски сечива бил транспортиран по море и е паднал с останалия товар при корабокрушение? А може би е бил използван като котва в критичен момент?

Намерен е в района на нос Галата през 1969 г. на дълбочина от около 3 — 3,5 м. Размерите му са: среден диаметър 17 см, средна дебелина 11 см. Отворът в средата на камъка е 4 см, разширен в краищата си. Камъкът тежи 20 кг. Горната страна на камъка е шуплеста, със следи по периферията. На нея се забелязват също и два малки отвора. Долната страна е сравнително гладка, очевидно вследствие продължителното триене. Не ще и съмнение, че това е хромел. По-точно — неговата горна част.

Това съоръжение, изобретено още в зората на човешката цивилизация, се състои от два подобни камъка, от които долният е неподвижен, а горният се привежда в движение по механичен път. Зърното, насипано през специален отвор в средата, попада между двата камъка и се смила, след това под действието на центробежната сила пада навън. След пресяване, а понякога и след допълнително мелене е готово за употреба.

Съществували различни системи хромели. У нас те често са обект на археологически открития и описания — богата колекция от хромели има в музея в гр. Хисар, а единични екземпляри се срещат по цялата страна — Пловдив, Ямбол, Велико Търново, Мадара, София. Описваният камък е горна страна на хромел. Двата малки отвора от горната му страна са за поставяне на ръкохватка, с помощта на която камъкът се привежда в движение. Той е част от хромел — условно определен от археолога Иван Йовчев като тип „Б“, при който и двата камъка са с равни повърхности.

Отдавна науката се занимава с проблемите на древното корабоплаване. И все още броят на неизяснените въпроси е Значителен. Един от тях е за прехраната на древните мореплаватели. С какво се хранели моряците в онези далечни времена, тръгвайки на път в открито море с малките си корабчета? Хлябът не се запазвал дълго време, брашното, ако не се разваляло, се овлажнявало и също ставало негодно за употреба. Тогава било намерено сполучливо решение. Вероятно честите товари със зърно от Тракия, северо и западнопонтийските колонии, Сицилия и Египет за гръцките полиси — обичаен товар в тази посока — са подсказвали: за храна на екипажа може да се използва и зърно. Но как? Разбира се, не направо, а след като се смеле. Нужно е само на борда да се вземе и един хромел.

Автор: Вълкан Вълканов


п.с. За замесването на питки хляб, основно се е използвала – Морска вода! Казват, че е „с точното количество сол“…



Прочетена 7217 пъти
Няма коментари

Коментирай