50 години от…

15 юни 50 години от…

Г-н Васил Киров, почетен гражданин на Несебър и най-дългогодишният кмет на града. Предостави следните хронологични събития, свързани с кръглата годишнина от някой по-важни събития за град Несебър:

Тази година /2015/ се навършват 50 години от важни събития свързани с град Несебър и морето.

  • Наименованието и поемане шевството на най-големия български пасажерски кораб „Несебър“ през март 1965 г.,
  • Първото сериозно отвоюване от морето на терени за изграждане на път до пристанището.
  • Изграждане на автобусна спирка и  паркинг.
  • Пълното канализиране на града.
  • Първата копка за построяване на новата училищна сграда.
  • Откриване на  Морски  санаториум.

Nessebar01Навършват се 50 години откакто град Несебър поема шевство за дружба и взаимопомощ над големия пътнически кораб носещ неговото име НЕСЕБЪР. На 25  март 1965 година, голяма представителна група от общественици, служители, самодейци и граждани с два автобуса пристигат на пристанище Варна и кораба “ Несебър“. Тържествена е срещата с екипажа и представителната група. Разменят се  официални приветствия между капитана на кораба Парушев и председателя на градския народен съвет Несебър Васил Киров. Подписан е договор за „взаимна дружба и взаимопомощ“. Градът подарява на екипажа голяма картина изглед на града, богати рекламни печатни материали и радиограмофон. Изнесена е  интересна литературно-музикална програма от самодейци и танцова група на комплекса Слънчев бряг. На тържествената вечеря екипажа и гостите се опознават и провеждат приятелски разговори. Несебърсата група е възхитена от красивия изглед и богатото обзавеждане  на кораба с неговите, зали, ресторанта, барчета, каюти. Следващите години  двете страни си разменя информация и посещения за живота на  екипажа и гражданите. Корабът е построен в Швеция през  1946 и закупен през 1964 година от Марсилия Франция и плува  до  1975 година , когато е даден за скрап. В.Киров

50 ГОДИНИ ОТВОЮВАНЕ ОТ МОРЕТО

Старата рамка в която функционираше инфраструктурата на Несебър във втората половина на миналия век, вече се пукаше по всички шевове. Нямаше канализация, водата не достигаше, недостатъчна бе телефонизацията , нямаше подходяща автобусна спирка, нормален за автобусите път до пристанището и какво ли не. Тогава извънредните автобуси с чужденци и наши туристи, задръстваха тесните улици в стария град и провлака, не можеха да достигнат до пристанището за пасажерските кораби. Ето защо, ускорено натоварващият се трафик на автобусната линия до града, и пристанището, неистово налагаше предприемане на своевременни мерки.. За де се реши този проблем, нужни бяха нови терени, а такива нямаше, наоколо само море.

1978831_480342528738569_229144550_nТрябваше да отвоюваме терени от морето, а това се оказа твърде сложно за строителни решения. Съгласуването с Националния институт по паметниците на културата, бе почти невъзможно. Но този беше изхода, който ние с единствения техник в съвета Георги Ваклинов предприехме. Авторитета на отговорния архитект за Слънчев бряг и Несебър Кольо Николов спомогна за извоюване на подобно решениe. Разработи се подходящ проект за автоспирка, паркинг за автобуси и коли, местостоянка за малките лодки и широк път до пристанището. Всички те предвидени извън чертите на стария град, а в морето. Това изясняване и подготовка, се осъществи от края на 1964-та и началото на 1965 година.

До тук добре, но кой и как ще извърши строителството. С такива сили съвета не разполага. Посъветвани бяхме , да се обърнем към Строителни войски. Състоя се среща с командира на старозагорската бригада генерал Делчев. Оказа се извънредно отзивчива личност: – „Десет войника и един старшина стигат ли?”. Не повярвахме на ушите си!

И така , от началото на месец юни 1965 година благодарение на трудови войски започна, метър по метър, да се отливат „кесони” и стена навътре 40 -50 метра във морето. Не беше лесно, почти до раменете във водата войниците монтираха кесоните. Имаше и несполучливи отливки, но резултатът от „войната”с морето беше спечелена. До края на месец септември 1965 година бе отлята около 80 метра стена. Работата се прекрати през зимния сезон. През лятото на 1966 година делото продължи екипа на председателя Пенко Апостолов и трудови войски. След направа на защитната стена, последва запълване на отвоювания терен, направа на удобен път до пристанището, обръщалка за автобусите, автоспирка, просторен паркинг и удобства за закотвяне на малките рибарски лодки. Всичко това бе извършено по стопански начин с наши строителни сили. От началото до окончателното завършване на тази толкова необходима придобивка, минават три години .

Това бе една забележителна стъпка към все по успешното превръщането на Несебър в град музей и курорт с международно значение. По късно и в наши дни, на тези отвоювани терени се допусна високо строителство , недалеч от брега се направиха, яхтени стоянки което запълни залива и едва ли беше необходимо. То дори закри панорамната гледка към морето и плажа, наруши се баланса с останалата част на стария град и стои като кръпка към разнообразната конфигурация на града. Тук и централните органи носят своята отговорност, но това е друга тема. В.Киров

Кабелизиране на стария Несебър

1. NessebarТо бе едно от големите събития свързани с реалното превръщане на Несебър, като град-музей и курорт с национално и международно значение. Предизвикано бе от остарялото вече решение на този въпрос. От двете страни на провлака дразнещо стърчаха неугледни електрическите и телефонни стълбове. От лявата страна, пред портите беше кулата със старомодната си архитектура трафопост. По тесните, криволичещи уличи , като паячна мрежа се кръстосваха жиците от стълбовете на електрическата мрежа и радиоточките по домовете.

Градския народен съвет Несебър през 1963 година, възложи проект и изпълнение ново решение на този въпрос на съществуващият тогава Елмонтажен район Бургас. Близо две години бригадата на тази строителна организация направи ново решение на мрежата на трафопостове, изпълни подземна кабелната мрежа и свърза по нов начин потребителите на електрическа енергия. По нов образец бе реализирана уличната мрежа на осветлението с оригинални метални стълбове и още по оригинални улични фенери, което предаваше много приятна гледката в града. Днес някъде из града все още са останали единични екземпляри от тогавашното величие на уличното осветление.

Пълното канализиране и кабелизиране на града, ремонтиране на цялата улична настилка, с калдаръм, павета и частично асфалт до края на 1965 година старият Несебър вече с достойнство носи своето име на град – музей

През следващите периоди и особено днес, по етапно бе извършено осветлението на паметниците на културата, ново, с вкус решение на уличното осветление , особено на провлака е вече най-новото лице на Несебър. В.Киров



Прочетена 10706 пъти
Няма коментари

Коментирай