Аламана

Аламана e бърза гребна лодка. От ит. ALA – греба; Ала-Сига – Завърти; Ала-Лоя…

Аламаната е дървена, гребна лодка със заострени нос и кърма. Дължина от 10 до 16 мерта и ширина от 2 до 4 метра /според големината/. Боядисва се в ярки цветове като се добавят акценти във сребристо и златисто, а много често се рисува „Нерайда“ /русалка/ и носовата и част се резбова. Всяка аламана, разполага с екипаж до 17 души. Един капитан – “паладжия”, който управлява и дава командите и до 16 гребци /в зависимост от големината на аламаната и броят гребла/. Най-често за изработката и е използван, странджански дъб, поради близостта на добиването и неговите качествата. Старо поверие е – при строежа да се вгражда монета в карината.

До средата на миналия век по нашето черноморие, основно се риболува с аламани. Те са използвани за риболов на пелагични видове /скумрия, паламуд…/ Като най-често се ловува по двойки – чифтове, чрез гъргър. През дневния риболов най-добрия показател на рибните пасажи са чайките, които спускайки се над водата показват местонахождението на рибата. А когато някоя от лодките „намери“ рибата, и тя се окаже повече отколкото аламаната може да побере, се окача палто на едно от греблата и се вдига на мачтата за да го видят, останалите „тайфи“ и да дойдат да си вземат.

Един есенен ден е останал трайно в спомените на старите Несебърски рибари. Тогава се забелязало странно явление, морето вряло и кипяло от скумрия, която е излязла почти до самия бряг и подскачала над водата. Жителите скачат веднага в аламаните и право към рибата… В такива дни, всички площади и дори улиците са се оборудвали с Бадури и превръщани в сушилни на “чируз”.