Антични и средновековни амфори от нашето крайбрежие

23 ян. Антични и средновековни амфори от нашето крайбрежие

текст: Михаил Лазаров

Напоследък интересът към амфорите нарасна извънредно много. В замяна на това постъплението им в музеите започна да намалява. Забелязва се и друга тенденция — увеличават се частните колекции. Амфори се появиха в ъглите на обществени заведения, украсяват паркове и градини, заеха неизменно място в театрални постановки и кино продукции. На какво се дължи увлечението към амфорите? Един въпрос, точен отговор на който все още е трудно да се намери. При това интересът към амфорите е по-голям сред любителите, отколкото сред специалистите, което не може да намери задоволително обяснение и оправдание. Ако за археолога най-вярната азбука за разчитане на миналото е керамичният материал, то за изследователя на историята на търговското корабоплаване по нашето крайбрежие амфорите са най-надеждният ключ.

В древността в амфори са пренасяли вино, зехтин, маслини, животински мазнини, смолисти вещества (предимно за корабостроенето), зърнени храни. Използвани като амбалаж за пренасяне на различни стоки с кораби, днес амфорите имат голямо значение, защото дават възможност да се проследят търговските връзки на древните народи, и то главно на онези, които са били в постоянен контакт с морето и морските пътища. Появяването на амфората трябва да се търси в ранните векове от развитието на древногръцката цивилизация, а разцветът и настъпва през класическата и елинистическата епоха (VI—I век преди нашата ера). За гръцкия и произход говори и нейното име „ἀμφορεύς“ или по-старата форма „ἀμφορεύς“ от думите „ἀμφο„—„от двете страни“, и „ρεύς“ — „нося , което означава „съд за носене от двете страни “ или „съд с две дръжки“.

амфорен печат

Родоски амфорен печат с името на месеца Панамос /Археологически музей – Несебър/

Амфорите били изработвани предимно от глина и много рядко от метал. Предназначението им определяло формата и начина на изработка — от обикновени глинени съдове с остри дъна до луксозни, изящно изрисувани вази, които служели за украса на трапезите или били давани като награди при специални спортни състезания. Последният тип е характерен за по-ранната епоха, среща се по-рядко и значението му е по-малко. Много по-широко разпространение добиват първият тип амфори, обикновено остродънни, използвани като амбалаж при транспортиране на различни стоки.

При подреждането на амфорите в корабите първия ред забивали в пласт пясък, а след това между шийките от долния ред поставяли амфорите от втория ред и т.н. Този начин на подреждане бе открит при подводните археологически проучвания при Гран Конглуе край Марсилия, когато капитан Жак-Ив Кусто откри на морското дъно амфори от товара на потънал античен кораб. Остродънните амфори са толкова разнообразни по своята форма и начин на изработване, че точното им определяне (произход и датиране) често пъти създава трудности и за специалистите. Като основни белези при определянето на дадена амфора се приемат нейната форма, глината, начинът на изработване. При античната епоха се появил обичаят върху амфорите да се поставят специални марки-печати – обикновено върху дръжките, по-рядко върху шийките, — които гарантирали качеството на стоката и нейната принадлежност.

родос-агрианос

Родоски амфорен печат с името на месеца Агрианос /Окръжен музей – Бургас/

Някои от големите производители на вино в древността, например от остров Родос, са поставяли върху печатите и месеца, през който е налято виното в амфората. Тази твърде интересна подробност позволява да проследим процеса на приготвяне на виното на остров Родос, а оттам и в древността въобще. Това от своя страна дава възможност чрез проучване намерените родоски печати по нашето крайбрежие да направим интересни изводи за времето на внасяне на прочутото родоско вино в древна Тракия.

Процесът на приготвяне на вино в древността е твърде интересен. Гроздоберът започвал от ония сортове, които зреели по-рано. След изстискване на гроздето сокът се наливал в питос, заринат в земята. След като прекипявало, виното разливали в амфори. Разливането не ставало по едно и също време. Понякога в амфорите наливали младо, още не съвсем прекипяло вино, особено когато искали да прибавят към него различни ароматични билки. Тогава прекипяването завършвало в самите амфори. Такова младо вино разливали през есента, най-късно месец след брането на гроздето. Предполага се, че периодът септември — ноември е бил времето за есенното разливане на виното.

7През пролетта и лятото също разливали вино. То било вече добре прекипяло, така нареченото „сухо“ вино. По-голямата част от известните древногръцки вина се правели именно така. От остров Родос обаче се внасяло не само едногодишно, но и многогодишно вино. За това говори и името на епонима, обозначаващо годината на разливането на виното, която в случая била по-важна, отколкото месецът. По датата на родоските амфорни печати купувачът е могъл да узнае възрастта на виното, така както в наши дни купувачът чете върху етикета на бутилката „отлежало“.

По известните досега родоски печати върху амфори, открити по нашето черноморско крайбрежие, на които е отбелязано времето на разливането, може да се установи, че родоското вино е постъпвало почти целогодишно в древна Тракия. Липсва внос през зимните месеци Диостиос (ноември—декември) и Теудайстиос (декември—януари)). Силно нараства вносът на родоско вино по нашето крайбрежие през пролетните и летните месеци — Артемисиос (април—май), Агрианиос (май— юни), Хиакинтиос (юни—юли) и Панамос (юли—август). Очевидно е, че и в Тракия, и в нейното черноморско крайбрежие е било предпочитано отлежало „сухо“ вино.

Най-ранните амфори, открити досега по нашето черноморско крайбрежие, се отнасят към първата половина на VI век преди нашата ера Те са с широко и закръглено тяло и не много ви сока и права шийка. Характерно в тях е украсата от широки пояси, нанесени с лакообразна черна или кафеникава боя. Произходът на тези амфори, чийто внос по нашето крайбрежие се засилва през втората половина, на VI век пр. н. е., трябва да търсим в района на центрове като Милет или остров Хиос, с които през тази ранна епоха крайбрежието поддържало оживени търговски връзки. Такива амфори, макар и само фрагментирани, досега са известни от Варна и от античното селище при „Сладките кладенци“ в Бургас.

Преобладаващо място сред амфорния материал от тази ранна епоха заемат хиоските амфори. Остров Хиос е играл значителна роля в търговията с нашето крайбрежие през архаичната и класическата епоха. Амфорите, които се произвеждали там, се отличават с удължено яйцевидно тяло, не много висока шийка, с характерна издутина в горния край (в по-ранни периоди) или в средата на съда (от по-късно време). Хиоски амфори се откриват по цялото крайбрежие, което е установено от всички наши крайбрежни музеи. По време на подводната археологическа експедиция в залива на с. Равда, проведена под ръководството на Люба Огненова-Маринова, бяха открити множество хиоски амфори.

Както изглежда, хиоското вино продължило да се внася и през IV век пр. н. е., но амфорите придобили вече малко по-различна форма: удължено конусовидно тяло, с висока цилиндрична шийка. Тялото завършва с островърхо краче във формата на зелено калпаче. Удълженото тяло на амфорите е характерен белег за по-късната епоха.

Амфора от остров Родос, III в. пр. н.е. ------- Амфора от остров Кос, III - II в. пр. н.е. ------- Сиопска амфора

Амфора от остров Родос, III в. пр. н.е. ––- Амфора от остров Кос, III – II в. пр. н.е. ––- Сиопска амфора

Друг център, чиито амфори заемат значително място сред амфорния амбалаж, е остров Тасос, известен в античното минало главно със земеделските си произведения и на първо място зехтин и вино. Разположен в северния край на Егейско море, близо до южното тракийско крайбрежие и до пътя към Понта, островът е играл значителна роля в търговските контакти на древна Гърция с народите около Черно море. Тасоските амфори са най-разнообразни по форма, по съдържанието на печатите върху дръжките и по състава на глината.

Най-ранните амфори от остров Тасос са от V век пр. н.е. Тези амфори се отличават с по-тежките си пропорции. Тялото им е конусовидно, твърде разширено в раменете, с диаметър над 30 см и височина до 60 см. Тасоските амфори добиват най-голямо разпространение през IV—III век пр. н. е., когато вносът на вино от острова се засилва значително. През този период доминира амфората с двойноконична форма, т. нар. бико-нична амфора. Тя се състои от| два.слепени в основата си конуса, горният по-широк и по-къс, долният — по-издължен. Шийката е силно разширена надолу, като се слива с наклонените рамена. Този тип амфори обикновено са високи до 70 см, а най-голямата ширина на тялото е около 30 см. В по-късната епоха този тип амфори продължават да се произвеждат, но пропорциите

Върху тасоските амфори също се появяват печати, обикновено върху една от дръжките. Неизменен белег на тези печати, с малки изключения за определен период, е наличието в легендата на печатите на етникона, който улеснява определянето на тасоските амфори. Повечето от печатите по тези амфори са съпроводени с емблеми с толкова голямо разнообразие, че е трудно да бъдат изброени.

Амфора с чашковидно столче от IV - III в. пр. н.е.

Амфора с чашковидно столче от IV – III в. пр. н.е.

През III век пр. н. е. наред с биконичните амфори е разпространен и друг тип тасоски амфори с конично тяло, висока цилиндрична шийка, малко разширяваща се в долната част. Тасоският внос по нашето черноморско крайбрежие и във вътрешността на страната заема преобладаващо място. Ако се съди само по известните досега тасоски амфорни печати, те заемат 2/3 от всички намерени досега амфорни печати по нашите земи.

Друг тип антични амфори, твърде разпространени по черноморското ни крайбрежие, е този на т. нар. чашкообразни столчета. Тези амфори се отнасят към IV—III век пр. н. е. Формата на тези амфори всъщност е най-изящната и се отличава с хармонично съчетаване на отделните части. Ако амфората изобщо се оприличава на жена, то този тип амфори е най-подходящ за такова сравнение. В много отношения профилът се приближава до фигурите на изящните женски тела от най-ранната древна вазова живопис. Раменете са твърде широки и достигат до 40 см. По форма тези амфори би следвало да се отнесат към остров Тасос или към някои от северните центрове в Егейско море, разположени близо до остров Тасос.

През IV век пр. н. е. в търговията по Западното Черноморие се явява внос на амфори от Хераклея Понтийска, дорийска колония на южния бряг на Понта (сега незначително селище на турския черноморски бряг и Mала Азия). Тези амфори се отличават преди всичко с глината, от която са направени. Тя е керемиденочервена с изобилни черни и бели примеси. По своето, общо взето, конусовидно тяло тези амфори са твърде близки до тасоските. Различават пет типа хераклейски амфори. Друга тяхна особеност са печатите, вдлъбнати и почти винаги разположени върху шийката на съда. Тези амфори са открити по цялото ни черноморско крайбрежие. Повечето се отнасят към IV век пр. н. е. Край Созопол при подводни археологически проучвания бяха открити останки от потънал кораб с хераклейски амфори, почти всички със запазен печат върху шийката. Същите амфори, със същия печат са открити и във вътрешността на страната около Нова Загора, което сочи пътя на проникване на аполонийската търговия в Тракия.

Наред с Хераклея Понтийска значително участие в търговията със селищата по нашия бряг заема и другият античен център на Южното Черноморие — Синопе. Разпространението на синопските амфори се отнася към периода IV—II век пр. н. е. Те се отличават с масивните си пропорции. Височината им е около 67 см, ширината в раменете З5 см.Глината е с изобилни черни примеси. Значителна част от синопските амфори носят до дръжките си печати, които съдържат в легендата си името на производителя и името на определени градски длъжностни лица, упражняващи контрол върху производството и продажбата на зехтин, какъвто главно е изнасял Синопе.

През елинистичната епоха (от края на IV век пр. н. е. насетне) голямо разпространение добиват родоските амфори, които се отличават с прекрасна изработка и стройна, елегантна форма — висока цилиндрична шийка, конусовидно тяло със заоблени рамене и високо цилиндрично столче. Дръжките имат твърде характерна извивка и заедно с печатите по тях са един от най-лесно различимите белези за определяне на родоските амфори. Вносът от Родос у нас, който по значимост съперничи на този от Тасос, се отнася към периода IV—II век пр. н. е. През същия период намира място и вносът на евтино вино от остров Кос. Амфорите от този остров, чийто характерен белег обикновено е двойната дръжка, се датират в периода III— II век пр. н. е.

10

Амфора от Книдос, III в. пр. н.е. ––- Ранно византийска амфора от V в. от н.е. ––- Ранно византийска амфора от V в. от н.е.

Наред с тия най-изявени центрове на производство на амфори през тази ранна епоха по крайбрежието се срещат стоки и от други древни селища. Една част от тях са разположени по черноморското крайбрежие — древният Херсонес. Други амфори принадлежат на по-малко известни центрове в Средиземноморието — Парос и Книдос. А в Несебърския археологически музей има амфорен печат от древния град Александрия, разположен в местността Трозда в Мала Азия. Този печат е много интересен с изобразения на него пасящ кон. Намират се и амфори, произходът на които все още не може да се установи със сигурност.

При проучването на амфорния материал от крайбрежието и от морското дъно възниква въпросът за принадлежността на търговските кораби, натоварени с тези амфори. Както показаха подводните проучвания в Средиземноморието, често един античен кораб е бил натоварван със стоки от различни центрове. По нашето крайбрежие такъв факт още не е установен със сигурност. Само край Несебър, в залива зад пристанището, при случайни леководолазни спускания на едно и също място бяха намерени фрагменти от родоски, коски и хераклейски амфори, всички отнасящи се към периода в края на IV и началото на III век пр. н. е.

Би могло да се предположи, че тук има останки от товара на един и същ кораб, претърпял корабокрушение в залива на античната Месамбрия. Завладяването на крайбрежието от римляните през 72 г. пр. н.е. не означавало край на черноморската търговия, макар че интензивността и спаднала значително. Твърде трудно е вече да се установят центровете на производство на амфорите, намирани по нашето крайбрежие, въпреки че разнообразието им по форма и материал е голямо.

Очевидно е, че значителна част от амфорите, които трябва да отнесем към периода I — IV век от н.е., произхождат от запазилите икономическата си независимост центрове от елинистическата епоха. Един от тях е например Синопе, чиито амфори от периода I век пр. н. е. — I век от н. е. са вече без печати, с немного удължено, конусовидно тяло, завършващо с конусовидно столче. Върху повърхността на тялото има следи от винтообразни бразди.

Всъщност появяването на набраздяването по повърхността на амфорите е признак, който ги отнася към по-късната епоха. Изменя се като цяло и формата на амфорите от римския период. Тялото е удължено, а височината на шийката е намалена значително, което е довело до намаляване и на височината на  дръжките, които са по-малко изящни и по-лошо оформени. Към същия период спадат и амфорите с форма на морков, със силно стеснено в средата тяло и с конусовидно дъно. Имат средни размери. Открити са и амфори, чиито размери далеч надминават тези от предишната епоха. Те са с твърде голямо тяло, стъпило върху дълго цилиндрично столче, с масивна шийка и огромни дъговидни дръжки.

Забележимо оживяване на търговията по нашето крайбрежие настъпва през периода V—VI век от н. е., потвърдено по безспорен начин чрез подводните археологически проучвания и от открития амфорен материал. Така край Поморие бяха открити останки от множество амфори от този период, които по вид може да се групират в няколко категории. Това показва, че край Поморие (античния и средновековен Анхиало) са претърпели корабокрушение няколко кораба. Такова корабокрушение бе установено и при Черни нос при подводни археологически проучвания под ръководството на Горанка Тончева. Оживяването на търговията се обяснява с обстоятелството, че след образуването на Източната Кимска империя (Византия), Черноморието отново придобива огромно значение в корабоплаването, както в античната епоха.

Амфорите от този период всъщност са преходен тип между античността и средновековието. Те са с цилиндрично тяло, набраздена повърхност, ниска цилиндрично шийка и две извити под прав ъгъл дръжки. Тази форма с известни малки изменения достига до X век. Срещат се и друг тип амфори със силно издуто, почти сферично тяло, набраздено в горната си част, с интересна конусовидна шийка, завършваща с фуние видно устие. Твърде сходна по форма е амфората oт XII – XIII век, със силно издуто сферично тяло, подобно на шамандура.

Средновековието не намалява интензивността на търговията в Черноморския район, поне ако се съди по открития досега амфорен материал. Трудно е да се намерят амфори от периода VII—IX век. Затова пък по-късната епоха на средновековието ни предлага отново изобилие от форми. Общо взето, тялото вече е скъсено и издуто, дръжките са наравно с устието. Появява се и тенденцията за удължено крушовидно тяло, с масивни дръжки, силно издадени над отвора. В повечето случаи дръжките обрамчват отвора от двете срещуположни страни. Амфорите със силно издуто сфероидно тяло имат съвсем ниски и тесни цилиндрични шийки. Дръжките са широки и плоски, извити дъговидно, издадени високо над отвора, като го обхващат странично. Този тип амфори се отнасят към XII—XIII век.

11-1

Амфора с издуто тяло, V – VI в. пр. н.е. – Aмфора с набраздена повърхност от потънал кораб край Поморие. Втората половина на V в. от н.е.

Прави впечатление, че разнообразието на формите на амфорите от XII—XIII век намалява. Вероятно през XVI век този вид съдове, преживели хилядолетия и видоизменяли се постоянно, са отстъпили място на други съдове, по-удобни за епохата, на която трябвало да служат. През тази по-късна епоха се появяват т. нар. амфороподобни съдове, или амфороподобни стомни, при които само двете дръжки напомнят познатия класически тип амфори. При тях отворът е много широк, тялото добива цилиндрична форма, дъното е плоско.

Центровете, от които са били внасяни стоките, пренасяни в средновековните амфори, още не са установени. Подобно на епохата от V—VI век и през средновековието в Черноморската област се срещат еднакви типове съдове. Очевидно е, че тези центрове трябва да се търсят в близост с Черно море, на първо място Константинопол.

Установяването на центровете за производство на амфори през късната античност и през средновековието е трудна, но необходима работа и може да бъде извършена сега, когато материалът от амфори в нашите крайбрежни музеи се увеличи значително. Необходимо е обаче целият откриван материал, фрагментиран или запазен изцяло, да постъпва в музейните фондове, за да могат специалистите да го проучат и извлекат необходимите данни. Засилилата се през последното десетилетие колекциомания от наши и чуждестранни леководолази-бракониери застрашава да предреши отрицателно възможността за такова проучване. Не по-малко са и нерешените въпроси в областта на античните амфори от крайбрежието и вътрешността на страната.

Амфора с издуто набраздено тяло, V - VI в. пр. н.е. --- Средновековна амфора със сфероидно тяло, XII-XIII в. пр. н.е.

Амфора с издуто набраздено тяло, V – VI в. пр. н.е. – Средновековна амфора със сфероидно тяло, XII-XIII в. пр. н.е.

В нашите музеи вече съществува значителен фонд от цели и фрагментирани амфори. Созополският археологически музей притежава около 120 напълно запазени антични и средновековни амфори. Несебърският — около 100, Бургаският — над 80. Богати амфорни колекции имат и музеите във Варна и Каварна. Като прибавим сбирките от амфорни печати, най-богата от които е варненската, и огромното количество фрагментирани амфори, ще добием ясна представа за възможностите, които се откриват пред изучаването на търговските връзки по нашето крайбрежие през античността и средновековието. Амфорите са обикновен глинен амбалаж на античността и средновековието. Това не значи, че на тях трябва да се гледа с пренебрежение. За амфорите трябва да се говори винаги с уважение, и то тъкмо от ония, които истински обичат морето. Защото те са ключ за изучаване на икономическите презморски връзки, а изяществото на формите им съхранява в най синтезиран вид изкуството на столетията.

Автор: Михаил Лазаров; Алманах ФАР73

Фотографии по-долу: „Търговията с гръцки амфори през елинистическата епоха според находки от Шуменско“ – Петър Балабанов

Image-1236



Прочетена 9486 пъти
Tags:
1Коментар
  • Анонимен
    Публикувано в 17:41h, 31 март Отговор

    Много е интересно

Коментирай