Барба Ефтими – Карабатака

16 ян. Барба Ефтими – Карабатака

„Хората са като виното, с времето – добрите стават по-добри, лошите по-лоши!“

Автор: Стати Михайлов – ZaMoreto.com

Течаха 80-те години на миналия век. Цяла седмица вече вятъра без да срещне някакво препятствие духаше от нос Емона към Несебър. Не спираше да вали. На рибарски жаргон, този вятъра се нарича „Гадаро – Грео-Драмодана“ /магарешки вятър – североизточен, много силен/ А студения зимен дъжд „Псифра“.

Беше минал Никулден, лодките и корабите бяха изтеглени високо на брега. Таляните съборени и събрани. Солената риба, вината и инвентара бяха на сигурно в Катоите /първия етаж на дървените Понтийски къщи/.

Настъпваше времето на Пареите – „ден калес кувендес“ – на компаниите и сладките приказки. Само „Барбите“ със своята пословична необщителност, са сами. Те са с неоспорван авторитет сред рибарите и съгражданите си, хора с широки души. Такъв беше и Барба Ефтими – Карабатака. Капитан на таляни, аламани, грипове…

Ние бягайки от лошото време, с примамливото усещане за уют и сладка приказка /кувенда/, решихме да се почерпим в новия ресторант „Капитан Павлова къща“ сега известен като „Капитанска среща“. Ресторант, който Барба Ефтими, всеки ден посещаваше. Той сяда винаги на една и съща маса, на един и същи стол и ако местото и масата са заети… просто си тръгва.

Беше малко преди обед и в празната кръчма имаше само един посетител, това беше той, Капитанът. Останал в спомените на съгражданите си – застанал върху камък на десетина метра в морето, на „Скаросята“ /северния бряг на Несебър/, запретнал крачолите, бос, със серкмето на гърба, чакащ да мине пасажът от риба. Сега, тази негова снимка, краси много от заведенията и домовете в града.

 barba-eftimi-karabataka

На масата пред него беше, чашата с ракия и чашата с вода /когато влезе барба Ефтими в ресторанта, веднага му се сервират. Без много приказки… той не обичаше да говори/. Двамата решихме да седнем на неговата маса, колегата трябваше да го пита нещо по работа /беше районен инспектор/.

Той не показваше никакви признаци за нашето присъствие и продължаваше да гледа с навъсения си поглед, изпод веждите си и козирката на стария си избелял каскет, който сигурно му беше набор. Колегата беше седнал и нещо говореше с него, чаках той да му отговори за да седна на масата. Първото, което ми дойде на ум да му кажа, беше „Сигноми капитане“ /извинете капитане/.

Той ме познаваше, но не знаеше кой съм. Без да ме покани, седнах на масата от другата му страна, до него. Поръчахме си водка а за него, ракия и вода. С надеждата да тръгне /да проведем някакъв разговор/, трябваше да направя нещо за да продължи разговора. Сетих се да му кажа за двамата ми дядовци от Созопол, също като него известни капитани и съвременници.

baba-i-dqdoКапитан Хрисостмос Далянис /каравокирис/ собственик и капитан на каик /кораб/ и капитан Димитрис Мацангу – собственик и капитан на чифт аламани.

Опитах се да му го кажа колкото се може с повече моряшко-рибарски жаргон! Веднага разбрах, че той ги познава отлично, защото в морето ориентирите, местата за риболов, заливите, реките са общи и място за срещи на всички моряци и рибари /място за обмяна на информация, взаимна помощ, приятелства, симпатии…/.

„Тис ксеро“ – зная ги, каза той. Надигна козирката на каскета си над челото и заразправя. Като използваше целия арсенал на жаргона и топонимите от тези изминали времена. Всичко ми беше толкова близко и познато, защото една част знаех от бабите ми. Но голяма част чувах за първи път.

Разказваше истории за моите дядовци, авторитетни и уважавани от него хора, които според думите му бяха живяли в бурни и пълни с превратности времена. Изхранвайки семействата си борейки се с морето и природата, рискувайки живота си и спасявайки много други животи.

Изпитвах разни чувства, но най-вече гордост! Един от най-хубавите моменти в живота ми!

Ще се опитам да предам някой от тези разговори..

Капитан Хрисостомос и брашното

Марика

Нерайдите и капитан Хрисостомос



Прочетена 12272 пъти
10 коментара
  • Vera Aleksandrova
    Публикувано в 15:00h, 16 януари Отговор

    Поздравления! Чудесно начинание! Прекрасно написано!

  • Evstati Shivarov
    Публикувано в 16:08h, 16 януари Отговор

    Горд съм с дядовците и прадядовците ми!

  • Славей Канариев
    Публикувано в 20:17h, 16 януари Отговор

    Поздравления Стати, личи си типичния ти начин на изказ. В очакване съм на продължение на разказа ти.

  • Ivan
    Публикувано в 09:38h, 17 януари Отговор

    „Капитанска среща“ в онези години беше мистично място ! Първите ми ярки спомени за нея са от 86-87 година, когато бях на 5 , а баща ми ме пращаше да му купувам цигари (продаваха ги само там)… Ех, спомени…

  • Михаил Михайлов
    Публикувано в 19:32h, 17 януари Отговор

    Хубава история за ена геро-едно време,Тогава в морето имаше риба ,а на брега имаше хора.
    Помня тези години, в Поморие, едно малко ресторантче горе на брега на морето се казваше–
    „Баджака на смърта“.Защо така се казваше ,не знам,аз бях малък,не гледах тези неща.Но майче имаще нещо такова.Там всяка вечер се събираха рибарите и си разказваха истории . Миришеше винаги на
    печена риба и чиризи .Тихичко се пееха гръцки песни и се говорише на гръцки..Вечер някои от хората,минаваха покрай нашата къща,
    на главната улица,спираха до прозореците ,където ние спяхме и пееха песни-барба Тодори,емис едо ден иртаме на паме ,ке на пюме-
    т.е. барба Тодори-ние тука не сме дошли да ядем пием Майка ми и баща ми.ставаха, дърпаха перденцето,което беше колкото една салфетка и отваряха прозорчето и пееха с тях
    Бяха спокойни и тихи години.
    Но защо на Барба Ефтим са му сложили този звучен прякор -Карабатак.,то че е било кара батак ,това е ясн,.но все пак.Наблюдателните несебърлии тогава,при липсата на телевизия,цял ден обикаляли около града и открили ,че барба Ефтим
    много им прилича на корморан, както сега го наричат, а преди му викали,Карабатак ,качен на този камък“Скоросята“ в морето с мражъта в ръце.Та така на барба Ефтим му излязло името Карабатак.Това ми го каза пак баща ми- Стати Царвулов-да Царвулов ,аз като малък имах притеснения с тази фамилия -царвул ,какво да говорим .Но фамилията на дядо ми ,от Созопол,дядо Мишо, била“ Царухас“ Неговият баща ,когато издъхвал му казал,,да носиш фамилията ми, моето момче.Пък после от Царухас станала царвул“,нерде Ямбол нерде Стамбул“

  • Антон Костадинов
    Публикувано в 19:59h, 17 януари Отговор

    Благодаря на всички за оставените коментари! Малко по-малко ще публикувам статии подготвени от чичо Стати, който е събрал 5 дебели папки, със истории и всичко е подредено и сортирано… със снимки и т.н
    А за фамилията Цървулов – в миналото, ние българите сме произвеждали най-качествените обувки, а именно цървулите. Тогава в тези далечни времена са се носили и били на мода във всички европейски страни. Това е друга история…

  • hristo
    Публикувано в 09:45h, 20 януари Отговор

    bravo mnogo hubavo

  • Капитан Хрисостомос и Брашното | ZaMoreto.com
    Публикувано в 20:57h, 20 януари Отговор

    […] Един от разказите, които Барба Ефтими ми разказа, в онзи студен, дъждовен ден, беше за моят дядо Хрисостмос Далянис /Каравокирис/. Разказа го горе-долу така:        /предисторията е тук/ […]

  • Нереидите... и капитан Христостмос | ZaMoreto.com
    Публикувано в 14:18h, 06 февруари Отговор

    […] от Барба Ефтими в онзи студен и дъждовен ден /предисторията, може да прочетете тук/. Ето и някой от митичните същества, живеещи по […]

  • Марика - ZaMoreto.com
    Публикувано в 17:07h, 16 юни Отговор

    […] ни градчета. Така много, много години по-късно Барба Ефтим ми разказа и тази случка, която аз по-рано […]

Коментирай