Битката при Лепанто

08 февр. Битката при Лепанто

1566 година. Обширната Отоманска империя е на върха на своето могъщество. Тя се простира от Персия до Австрия, а по южните брегове на Средиземно море — чак до Мароко. От четиридесет години, след трагично завършилата за унгарците битка при Мохач, в Будапеща се вее зеленото знаме на Пророка, докато във Виена трескаво се готвят за нова турска обсада. Цяла Европа трепери пред заплахата от турско нашествие, когато изведнъж се разнася новината за смъртта на Сюлейман II Великолепни в Сегед. Неговият наследник Селим II, станал султан благодарение интригите на майка си Рокселана, е неспособен да продължи завоеванията на своя баща. Неговите интереси се свеждат главно до алкохола и затова той бързо получава прозвището „пияницата“.

510607Спокойствието на европейските държави обаче не е за дълго. Един хубав ден на 1570 година в голямата зала на двореца, украсена от Тинторето със седемдесет и два портрета на всички дотогавашни дожове, Големият съвет на Венецианската република изслушва дръзкото искане на турските пратеници да бъде предаден остров Кипър, последното владение на християнска държава в Източното Средиземно море. Сега дори и прословутото „миролюбив“ на Венеция не може да предотврати войната. Защото след откриването на морския път към Индия приходите на Венеция от търговията с източни стоки са намалели значително. Загубата на Кипър би означавала нов, още по-тежък удар за венецианците. Турската флота кръстосва цялото Средиземно море, а дръзките алжирски и берберски пирати непрекъснато опустошават бреговете на Италия и Испания. Венецианските кораби, които нощем плават винаги с черни платна, за да се забелязват по-трудно, ще бъдат лишени от главната си база на Изток. Ето защо турското искане е отхвърлено и войната избухва.

Турците стоварват войски на Кипър и обсаждат главните крепости Никозия и Фамагуста. Венецианците на свой ред изпращат голяма флота, която да помогне на обсадените. Командващият адмирал принц Колона обаче е стар и нерешителен. Докато флотата пристигне на остров Крит, Никозия вече е паднала в турски ръце. Зимата наближава и принц Колона се завръща в Италия, за да прекара лошото време в сигурни води.

През пролетта на 1571 година положението се променя. Докато защитниците на Фамагуста продължават героичната си съпротива, енергичният папа Пий V, който вижда опасността за Папската държава от една турска победа, въпреки преклонната си възраст развива усилена дейност. По негова инициатива е създадена Свещена лига, в която влизат Венеция, Папската държава и Испания. За главнокомандуващ на съюзния флот папата избира дон Хуан Австрийски, незаконен син на Карл V и брат на Филип II, крал на Испания.

Макар че е само на 24 години, дон Хуан се ползва с името на смел и енергичен военачалник. Той бързо организира подготовката на голяма флота. Особено голяма активност проявяват венецианските корабостроителници, в които работят над 20 000 работници. Те са в състояние да започнат строежа на галера и вечерта на същия ден да я спуснат във водата. По-труден е въпросът с набирането на гребци за галерите. Тези дълги 40 метра плоскодънни кораби имат по 60 гребла от двете си страни, всяко едно от които се движи от 3 до 5 гребци. Техният труд е крайно тежък и изтощителен и затова като гребци се използват само каторжници, приковани с вериги към местата си. За да запълни липсата на гребци, дон Хуан поставя на галерите редовни войници и обещава свобода на каторжниците.

Banner_of_the_Holy_League_1571През август 1571 година венецианската флота се спуска по Адриатическо море и се установява в Месина, където е сборният пункт. Същевременно и турската флота се е концентрирала в Коринтския залив. Към нея се присъединява и ескадрата на алжирския владетел Улуг Али. Този способен и дързък адмирал, чието име означава „Родоотстъпникът Али“, произхожда от Калабрия. Като младеж той бива пленен от африкански пирати и няколко години прекарва като окован с вериги гребец на турска галера. За да може да си отмъсти на един турчин, през 1560 година той приема мохамеданството и само след осем години вече е владетел на Алжир и васал на султана.

На път към Коринтския залив той изпраща към Месина една от своите галери, за да разузнае положението. Тази галера, боядисана в черно, с черни платна, под командуването на Кара Ходжа една безлунна нощ се промъква в самото пристанище на Месина. Тъй като дон Хуан още не е пристигнал със своите кораби, сведенията на Кара Ходжа за състава на християнската флота ще имат по-късно важна роля за приемането на битката от турската флота.

На 26 септември съюзната флота пристига на остров Корфу, опустошен малко преди това от пиратите на Улуг Али. Дон Хуан изпраща 4 галери под командуването на Жил д.Андрада за разузнаване. Донесените от тях сведения гласят, че турската флота се намира в пристанището на Лепанто, на северния бряг на Коринтския залив. Входът на залива, наричан „Малките Дарданели“, е защищаван от силните крепости Морея и Румелия. В случай че турците останат скрити в залива, битка не може да има. Затова дон Хуан решава да се приближи скрито до входа на залива с цел да изненада турците.

Той потегля на юг, заобикаля острова на Одисей — Итака, достига до гръцкия бряг и рано сутринта на 7 октомври неговите кораби излизат от пролива между островчето Оксия и брега. Времето е тихо и галерите теглят с въжета шестте галеаса, които съставляват тайното оръжие на дон Хуан. Това са големи кораби с нечуваната дотогава водоизместимост 1000 тона. Дълги над 60 метра, с по три мачти, те имат на носа и кърмата по десетина огромни весла, дълги над 16 метра, всяко от които се движи от 8 гребци. Техният борд е много висок и от страните им се подават три реда дула на топове, насочени косо. Тези плаващи крепости, снабдени със силна артилерия и пълни с въоръжени пехотинци, практически са неуязвими от по-ниските галери. Главният, им недостатък е ниската скорост и трудната повратливост, особено когато няма попътен вятър.

510641Постепенно първите галери на дон Хуан достигат нос Скрофа и пред тях се разкрива широкият отвор на Патраския залив, предна част на Коринтския залив. Една венецианска галера спира до брега нейният капитан се покатерва на високия скалист бряг и пред очите му подобно пухкави облачета се появяват белите платна на цялата турска флота. Главнокомандуващият Али паша, който е научил за приближаването на противника, също иска да го изненада, считайки, че има насреща си значително по-малък брой кораби.

Веднага галерата се връща назад и капитанът съобщава на дон Хуан, че противникът е срещу тях. Той се страхува, че младият главнокомандуващ ще се смути от големия брой турски кораби и затова не му казва точния им брой, а се доближава до стария венециански адмирал Вениеро, комуто прошепва: „Боя се, сеньор, че днес ще имаме много тежко изпитание“.

Опасенията обаче са напразни. Дон Хуан предварително е дал точни заповеди и за кратко време флотата се разгръща, затваряйки почти целия вход на залива. На северния край се разполагат 60 венециански галери под командуването на опитния адмирал Агостино Барбариго. Техните флагове са жълти, а над адмиралския кораб се развява знамето с лъва на свети Марко. Центърът е зает от 62 галери, начело с галерата „Реал“ на дон Хуан. Тя има 60 гребла с триста гребци и на главната и мачта се развява флагът на Свещената лига: квадратно парче бяла коприна с кръст и образите на апостолите Петър и Павел. Отдясно на дон Хуан е галерата на адмирал Колона, а отляво се вее знамето на седемдесетгодишния адмирал Вениеро. Наблизо е и галерата „Маркиза“, на която са натоварени войниците на славния испански капитан дон Диего де Урбино. Негов помощник е връстникът на дон Хуан, младият Мигел де Сервантес Сааведра. Този ден той има силна треска, но въпреки това иска да вземе участие в предстоящото сражение. Мачтите на галерите в центъра са украсени със сини флагове.

Lapanto_formationПред центъра и дясното крило се разполагат четири галеаси, чиято задача е да разбият фронта на турските кораби. Отзад се намира резервът, състоящ се от 30 галери, под командването на дон Алваро де Базан, маркиз де Санта Крус. Дон Хуан се прехвърля от своята галера в малък, бързоходен кораб и с него преминава пред фронта от кораби, поздравявайки своите войници. Всички каторжници са освободени от веригите си и са снабдени с дълги пики и саби, за да вземат участие в битката.

Лявото крило, командвано от опитния генуезки адмирал Джовани Андреа Дория и състоящо се от 50 галери, е изостанало назад и корабите се движат на юг, за да заемат местата си. Те имат зелени триъгълни флагове. Тежките галеаси обаче не могат да догонят галерите и до края ще останат извън мястото на сражение.

Турските кораби са вече близо и ясно се вижда тяхното подреждане. На север се разполагат 54 галери под командването на Мохамед Сироко, наместник на султана в Египет. В центъра е главнокомандуващият Али паша с 87 галери. На неговия кораб се развява бял флаг с извезани със злато стихове от Корана, подарък от Мека. На южното крило застава Улуг Али с неговите 61 галери. Той се отправя на юг, сякаш се опитва да заобиколи корабите на Джовани Дория. Резервът на турците се състои само от 8 галери, командвани от Мурад Драгут. Всички турски адмиралски кораби имат по 3 големи фенера, поставени високо отпред.

"Битката при Лепанто" - гравюра от Фернандо Бертели (1572 г.)

„Битката при Лепанто“ – гравюра от Фернандо Бертели (1572 г.)

Двете флоти имат приблизително еднакъв брой кораби, като освен галерите те разполагат и с по 70—80 по-малки спомагателни платноходи. Те са слабо въоръжени, но могат да пренасят голям брой войници и това е особено важна задача. Защото, след като галерите се вкопчат една в друга, започва ръкопашна схватка, която ще реши и изхода на сражението. Дон Хуан разполага с повече от 28 000 войници, въоръжени с тежки аркебузи и мускети. Почти същият е и броят на турските войници, част от които са въоръжени с лъкове. Съществено различие обаче внася обстоятелството, че докато дон Хуан разчита и на помощта на своите десетина хиляди гребци, на турските галери има повече от 12 000 гребци, поробени християни, които виждат в битката единствената си възможност за свобода.

Часът е дванадесет. Двете непрекъснати вериги от кораби в центъра и северния фланг бързо се доближават. Пред флотата на дон Хуан обаче са разположени четири галеаса. Като мощни подпори на мост, те разбиват вълната от турски галери, разстройвайки реда им, като засягат много от тях със стрелбата си. Сблъскването започва първо на северното крило. Корабите на Мохамед Сироко стрелят отдалече и преди да се вкопчат, трябва да понесат близката стрелба на венецианците. Адмиралската галера на Барбариго се долепя до кораба на турския адмирал. Еничари нахлуват на венецианската галера и скоро Барбариго е убит. Пада убит и неговият заместник Контарини, обаче еничарите са отблъснати. Битката се пренася на турския кораб и постепенно всички негови защитници биват избити заедно с Мохамед Сироко. Междувременно някои турски галери се опитват да се промъкнат между брега и венецианските кораби, за да ги нападнат отзад. Това разстройва още повече турския фланг и постепенно венецианците вземат надмощие, въпреки че падат убити повече от 20 командири на техни кораби. Част от турските галери се отправят към брега, където екипажите им ги изоставят.

s38В това време в центъра, сражението е в разгара си. Галерата на Али паша се е втурнала към кораба на дон Хуан и с по-високия си нос се врязва в него, но без да успее да го потопи. После двете галери се плъзват една до друга и всред оглушителния шум на чупещи се гребла се залавят с куки. Оръдията на Али паша причиняват големи загуби сред гребците, въпреки щитовете, наредени отстрани на галерата „Реал“. Сега вече всичко ще се реши в кървава ръкопашна схватка. В центъра на кораба е застанал дон Хуан, облечен в стоманена ризница и шлем, обкръжен от стотина испански и италиански благородници. Пред тях са наредени 400 стрелци с аркебузи от непобеждаваната дотогава кастилска пехота. Те имат железни шлемове и нагръдници. Освен това има и 150 гребци, въоръжени с пики и саби. На кораба си Али паша има над сто стрелци с лъкове и 300 еничари с аркебузи. На два пъти испанците се опитват да завземат кораба на противника си, но биват отблъснати с тежки загуби. След това еничарите контраатакуват и скоро превземат предната част на „Реал“. Командирът на кораба дон Бернардино Карденас пада убит, обаче дон Хуан успява да организира защитата. В този критичен момент се появява галерата на адмирал Колона, която се е освободила от своя противник. Тя се забива в кърмата на турския флагмански кораб и войниците атакуват еничарите откъм гърба. Попаднали между два огъня, еничарите биват избити до един, като загива и Али паша.

"Битката при Лепанто" от Паоло Веронезе

„Битката при Лепанто“ от Паоло Веронезе

Както често става при много оспорваните сражения, необходимо е в критичния момент едно последно усилие, за да се постигне пълна победа. Когато струпаните турски галери виждат как върху мачтата на адмиралския им кораб се издига знамето на противника, тяхната съпротива изведнъж рухва. Заместникът на Али, Пертев паша, се отдръпва назад и се спасява с бягство, преследван от адмирал Вениеро, който въпреки своите 70 години и с турска стрела в крака си остава до края на битката на своя пост. Отличава се с храбростта си и Сервантес. Начело на своите войници той превзема една турска галера, но получава две рани от куршум в гърдите си. Решаваща за по-нататъшната му съдба обаче е третата рана от куршум, който счупва лявата му ръка. До края на живота си той ще остане сакат и това нараняване, което спира военната му кариера, става причина по-късно той да създаде най-великото произведение на испанската литература, безсмъртния роман „Многоумният Хидалго Дон Кихот де ла Манча“.

На южното крило ескадрите на Улуг Али и Джовани Дория дълго време се движат успоредно на юг, сякаш бягат. Това обаче е една хитра маневра на алжирския адмирал. Той познава по-добре от генуезеца теченията в залива и към 3 часа внезапно по дадена от него команда корабите му се завъртат на 180 градуса и се втурват към центъра, оставяйки зад себе си изненадания Дория. Контраатаката на Улуг Али се насочва върху галерите на Малтийския орден, негови смъртни врагове. За кратко време той пленява седем галери. Ето един епизод от сражението, предаден от Сервантес като очевидец чрез разказа на един от героите на „Дон Кихот“:

Battle_of_Lepanto-boarding-„Улуг Али, крал на Алжир, щастлив и дързък корсар, беше обкръжил и пленил адмиралската галера на Малта, в която бяха останали живи само трима тежко ранени благородника. На помощ се притече корабът на адмирал Джовани Дория, където беше моята дружина. Аз изпълних моя дълг и скочих в неприятелската галера, но в същия момент тя се отдръпна от тази, която я нападаше. Така моите войници не успяха да ме последват и аз се озовах сам, покрит с рани, обкръжен от неприятели, принуден да отстъпя пред техния брой.“

В този момент се появяват галерите на маркиз Санта Крус, а също и изпратени на помощ от дон Хуан. Улуг Али се сражава близо още един час, после си пробива път и последван от 14 галери, избягва на север по посока на остров Оксия. Часът е 4 и половина следобед. Битката е завършила. Потопени са 15 и пленени над 190 турски кораби. Турците са загубили над 25 000 души убити и пленени, като същевременно 12 000 роби-гребци са получили свободата си. Съюзната флота е дала 7500 убити, от които 5000 са войници, а останалите — гребци. Времето се разваля и духа силен вятър. Галерите на дон Хуан са отчасти повредени и се движат трудно, влачейки пленените кораби. Те се отправят към брега, за да прекарат на завет бурната нощ.

"Победителите при Лепанто" От ляво на дясно: Дон Хуан Австрийски, Маркантонио Колона, Себастиано Вениер

„Победителите при Лепанто“
От ляво на дясно: Дон Хуан Австрийски, Маркантонио Колона, Себастиано Вениер

Това е последната битка, в която вземат участие кораби с гребла. Високите, добре въоръжени кораби с платна, въпреки своята първоначална тромавост и неподвижност, показаха, че са неуязвими за ниските галери. Подобренията на техниката при плаване с платна ще ги направят по-подвижни и бързоходни. Затова след 17 години, когато испанската Армада ще се отправи към английските брегове, между нейните кораби няма да има нито един, който да използва гребци.

Епохата на галерите е завършена.

Текст: Владимир Ганчев; Алманах ФАР67



Прочетена 14237 пъти
Tags:
, , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , ,
Няма коментари

Коментирай