Крит (VI хил. пр. Хр. до 1500 г. пр. Хр.)

01 Дек. Крит (VI хил. пр. Хр. до 1500 г. пр. Хр.)

VI—IV Хилядолетие пр. н. е.

Епоха на неолита.
С появата на керамиката и началото на VI и до Края на IV хилядолетие пр. н. е. на територията на юг от Дунава се развиват ярки неолитни култури. Към края на IV хйл. пр. н. е. в най-плодородните области на Балканите и островите на Егейско море населението бързо се увеличава. Някои племена достигат най-високо стъпало на неолитна техника. Постепенното внедряване на медните оръдия подготвя коренен прелом в живота на населението. Тези промени се извършват особено бързо в някои области на Гърция — в Крит и по някои скалисти острови, където населението живее при развит първобитно общинен строй. То се занимава със скотовъдство, земеделие, ръчни занаяти, обитава колиби, изплетени от клони и измазани с глина. В някои селища, жилищата са направени от кирпичени тухли, приготвени от глина с добавка на тор, слама и конски косми. Основите са каменни. III хил. пр. н. е. е преход от първобитно общинния строй към класови общества. При този преходен период от медта към бронза, критските племена достигат значително социално развитие. Историята на тези общества става известна в резултат на археологическите проучвания. Пръв, английският археолог Артър Еванс в 1899 г. започва археологически разкопки на о.Крит. Базирайки се предимно на измененията в керамичното производство и съпоставяйки цялата история на Крит от неолита до XI в. пр. н. е. с традиционната египетска хронология, Еванс разделя критската история на 3 големи периода: (тази периодизация се употребява и до днес) ранноминойски (3000—2200 г. пр. н. е.), средноминойски (2200—1600 г. пр. н.е.) и късноминойски (1600—1100 г. пр. н.е.) — по името на легендарния критски цар Минос.

Ок. 3000—2200 г. пр. н. е.
Ранноминойски период. Около средата на III хил. пр. н. е. в Крит се заселват пришълци от Близкия изток, които завладяват островите в Егейско море и континентална Гърция. По същото време в редица области по крайбрежието и островите възникват нови градове, в които интензивно се развиват нови социални отношения. В Крит общественият напредък се извършва отначало с по-бавни темпове. Едно от важните условия за подема в производството е появата на метални оръдия. Разпространяването и използуването на медта извършва преврат в историята на средиземноморската култура и в историята на човечеството изобщо. Настъпва промяна и в родовите общини. Родовите селища отстъпват място на селища, чието население е свързано не само по кръвна линия, но и с общо притежаваната земя и отбраната. Основната обществена единица става отделното семейство. Обособяването на семействата спомага за разпадане на родовата собственост и появата на индивидуалната собственост. Този факт се отразява ясно и в архитектурата. На мястото на големите здания започват да се строят неголеми къщи, предназначени за едно семейство. В сравнение с населението на континентална Гърция и островите в Егейско море жителите на Крит се намират в по-благоприятни условия. Те имат плодородна земя, която обработват; занимават се със земеделие, скотовъдство, лов и риболов. Морето защитава критяните от нашествия отвън, доставя прехрана и служи като удобен път за търговия. Появява се пиратството.
В религиозните си възгледи критяните дълго време запазват представите, свързани с родовото общество. Мъртвите се погребват в естествени пещери, наречени „толоси“ (познатите най-стари гробища в Палекастро и долината на Месара са родови гробове). Открити са правоъгълни гробници с няколко помещения (за членовете на един род). С времето родовите гробници са изместени от индивидуалните.

Ок. 2200—1600 г. пр. н. е.
Средноминойски период — епоха на разцвет и възход на Крит. На границата между III/II хил. пр. н. е. се засилва класовото разслоение на критското общество на: земевладелци, търговци, занаятчии и селско население (земеделско население). Развиват се градските селища, които се превръщат в центрове на занаятите и търговията (Кносос, Фестос, Малия, Гурния). Начело застава Кносос, който се превръща в силна държава. За добрата й организация свидетелства изграждането на мрежа от пътища, построени в тази част на острова, които го свързват е най-отдалечените места. Импозантният дворец в Кносос се състои от жилищни помещения, работилници, складове за жито и оръжие, параклиси и е обграден с яка защитна стена. Дворецът в Малия, разположен недалече от морския бряг, също има силна фортификация. Построен на върха на хълма, дворецът във Фестос няма защитна стена. Вътрешността на дворците е украсена с много фрески.
Времето на строежа на първите дворци е същевременно период на интензивни търговски контакти на Крит със съседните острови (Цикладските) със Северна Африка, Арголида, Египет и дори с източното крайбрежие на Средиземно море; период, когато могъщият Крит установява морско господство (таласкократия).
Разпространението на бронза прави възможно развитието на най-различни занаяти. Започва използуването на четириколесни коли и на грънчарското колело; специално внимание заслужават съдовете в стил „Камарес“ (по името на пещерата, където за първи път са открити). Те се разпространяват и извън границите на Крит. Отличават се с извънредно тънките си стени и богатата многоцветна декорация (растителни и геометрични мотиви, рисувани на черен фон). Овладяно е производството на фаянс.
Критяните погребват умрелите в „патоси“ (големи глинени съдове във формата на делви) или в „ларнакси“ (глинени саркофази), които поставят в гробници, изсечени в скалите. В началото на средноминойския период за първи път на Крит започва да се използува писменост, отначало пикто-графична (образна — фигури на хора, изображения на предмети, животни); около 1700 г. пр. н. е. се появява линеарното, сричково писмо, произхождащо най-вероятно от пиктографичното; наречено е линеарно писмо „А“. Досега все още не е разчетено.

Ок. 1700—1600 г. пр. н. е.
Населението на Крит преживява земетресение с голяма сила: градовете и дворците се превръщат в развалини. Стихийното бедствие е свързано и с катастрофалното изригване на вулкан на о. Тера, намиращ се на 110 км от Крит. Дворцовите центрове лежат в развалини. Временен упадък на Крит.

Ок. 1600 г. пр. н. е.
Възраждане на Крит. На мястото на старите дворци са построени нови, по-богати архитектурно и украсени по-пищно (фрески, релефи) — особено новият дворец в Кносос, състоящ се от няколко етажа, свързани със стълбища и съоръжен с водно-канализационна инсталация. Дворецът бил разпределен на женска и мъжка част, тронна зала и частни покои. Има и светилище, складове (за оръжие и хранителни припаси), занаятчийски работилници. Открит е също и терен, заобиколен със стъпала — на-вярно място за игри и дворцови тържества. По стените на помещенията са изписани фрески с разнородна тематика.

Ок. 1600—1200 г. пр. н. е.
Късноминойски период — време на най-великото могъщество на Крит (до XIV в. пр. н.е.), а след това на неговия бавен упадък и залез. По това време в Крит управлява силният цар Минос (за него говорят Омир, Тукидид, Херодот). Той построява силен флот, извършва много завоевания, подчинява съседните острови, създава закони в държавата си. С Минос са свързани много древногръцки легенди, например митът за Тезей (син на атинския владетел Егей), който трябва да убие Минотавъра (излиза от лабиринта с помощта на дъщерята на Минос — Ариадна) и по този начин да освободи своя град от тежкия данък. Според легендата Минотавъра е син на жената на Минос, представлявала получовек, полубик и се храни с човешко месо. По заръка на Минос, Дедал построява за Минотавъра замък-лабиринт, от който той не може да излезе. На девет години атиняните трябва да му изпращат данък — жертвоприношение от 7 момичета и 7 момчета. Тази легенда навярно възниква на фона на временната зависимост на Атина от Крит. В първата половина на II хилядолетие обществото се разделя на класи. Засилва се имущественото разсление. Съществува държавен апарат; появяват се и наченки на робство. Усъвършенствуване и развитие на занаятите. С помощта на силния си флот Крит води оживена търговия. Около XV в. пр. н. е. мощта на Крит значително намалява. Повтарят се нашествията от племената, изтласкани от Гърция или дреместващи се от Северна Ахея.

Ок. 1500 г. пр. н. е.
Ахейците отново разрушават двореца в Кносос; критската държава запада. В двореца, завладян от нашествениците, се заселват нови жители (навярно микенските гърци). Те използват линеарното писмо „Б“ — произхождащо от линеар „А“, но твърде приспособено към гръцкия език. Запазено е на глинени плочки, датирани от 1450—1200 г. пр. н. е. Линеарното писмо „Б“ е разчетено през 1953 г. от Майкъл Вентрис и Джон Чедуик.

Източник:

Списание Българска Наука



Прочетена 6355 пъти
Няма коментари

Коментирай