Къти Сарк – Магьосницата на Океаните…

23 ян. Къти Сарк – Магьосницата на Океаните…

Димитър Павлов – капитан далечно плаване

ТРИУМФЪТ НА ПЛАТНОХОДИТЕ

„На този свят няма нищо по-прекрасно от танцуваща девойка, препускащ кон и чаен клипер под всичките си платна в океана“ — казват често англичаните.

Морето и вятърът са неразделни, морето ражда вятъра и чрез него живее — платноходите и птиците са единствените, които му приличат истински. Голяма част от съвременните моряци плават на модерни кораби с много удобства, но нищо не вълнува в морето истинския моряк така, както появата на платноход на хоризонта. Малцина имат това щастие, истинските платноходи вече се броят на пръсти. . . Парната машина и по-късно двигателят с вътрешно горене изместиха окончателно платната и не само това — корабите се промениха много и в архитектурно отношение.

the-cutty-sark-val-byrneВъвеждането на парната машина на корабите съвпада с времето, когато се появиха най-бързоходните платноходи — клиперите. Все ми се струва, че клиперите бяха гордото отмъщение на старите мореплаватели, последен залп от крепостта на обречените срещу парния чайник на Фултон. . . Много от съвременните кораби са бързоходни, но средната скорост на 95 процента от тях е едва 15—16 мили в час. Средната скорост на клиперите беше 18 мили в час! Капитан Мак-Доналд с клипера „Джеймс Бенс“ през 1856 година отбеляза скорост 21 мили в час. Платноходите бяха чисти кораби и докато бяха само те в морето, проблемът за чистотата там не съществуваше.

Клиперите се появяват към 1848 година. От стопанско гледище появата им обикновено се свързва със златната треска в Калифорния и превоза на вълна от Австралия и китайски чай. Обикновено клиперите се свързват с последните два вида стоки. Имената на най-известните от тях — „Си Уитч“, „Мемън“, „Ориентал“, „Лайнинг“, „Сър Ланселот“, „Ариел“ и най-известните „Термопили“ и „Къти Сарк“ — ще останат завинаги на върха на вековната история на ветроходството.

НЯКОЛКО ДУМИ ЗА ПЪТИЩАТА НА КЛИПЕРИТЕ

Съвременните кораби плават по най-късото разстояние между две пристанища. Клиперите плаваха по свои пътища, които се различават много от тези, които използваме днес. Пътят на отиване от Англия до Китай или Австралия се различаваше рязко от пътя на връщането. Основният момент в търсенето на подходящите пътища зависеше от две неща — вятъра и течението. Пътищата на клиперите бяха различни дори за различните месеци от годината.

Deck viewНай-общо казано, когато клиперите тръгваха от Европа, те се спускаха на юг до Канарските острови и продължаваха на югозапад по паралела на Рио де Жанейро, след което описваха плавна дъга в Южния Атлантик, поемайки курс на изток, за да минат на 600 мили южно от нос Добра Надежда. Оттук вече пътищата ставаха различни в зависимост от сезона или от това, дали отиват в Китай или Австралия. Най-сложен беше обратният път до нос Добра Надежда през неспокойния Индийски океан.

От нос Добра Надежда за Европа клиперите поддържаха курс на северозапад, докато достигнат 40 градуса западна дължина и 35 градуса северна ширина, след което описваха нова дъга, за да заобиколят далече зад Азорските острови и оттам да се насочат на североизток и после на изток, подпомогнати от Гълфстрийма и западните ветрове. Общият вид на пътя за отиване и на пътя за връщане върху площта на целия Атлантически океан представлява една гигантска осморка.

Разстоянието от Сидни до Лондон — около 14 000 мили, — мерено по споменатите пътища, изминаваха средно за сто дни. Почти е безсмислено да се споменава, че клиперите се командуваха от най-опитните капитани, които не се спираха пред нищо в океана. Екипажите на клиперите бяха комплектувани от най-добрите моряци-ветроходци. Да пристигнеш пръв в Темза от Китай или Австралия, да подбиеш с ден-два или дори само с един час рекорда на друг кораб за екипажите и капитаните беше въпрос преди всичко на моряшка чест и умение. . .

МАГЬОСНИЦАТА НА ОКЕАНИТЕ

Джон Уилис - "Старата бяла шапка", за когото бил построен "Къти Сарк"

Джон Уилис – „Старата бяла шапка“, за когото бил построен „Къти Сарк“

В понеделник следобед на 23 ноември 1869 година от корабостроителницата „Скот и Динстънс“ в Дъмбартън на река Клайд в сърцето на Шотландия беше спуснат на вода един прекрасен неголям клипер. Той беше построен за шотландеца Джон или Джон Уилис-Младши, който живееше в Лондон, но държеше да се подчертава шотландският му произход. По-късно същият беше познат под прозвището „Старата бяла шапка“. Неговата голяма амбиция беше да се наложи с новия си кораб като първенец в чаените преходи от Шанхай до Лондон.

Аз съм съгласен, че във всичко има финансова сметка, но не мога да не разгледам нещата и от другата страна. По това време надбягването с клиперите по океана, стремежът кой ще пристигне пръв в Лондон, изпреварил другия само с ден, с час или дори само с няколко минути, беше въпрос на особена чест за капитана, кораба и корабособственика, Тези надбягвания бяха едно удоволствие чисто по английски и доведоха до съвършенство майсторството да се строят платноходи.

Малкият клипер беше наречен със странното и малко мистично име „Къти Сарк“. Имам впечатление, че мнозина мислят че това е женско име. Името наистина е свързано с жена, нс не е женско име, комбинацията от двете думи има известен шотландски диалектен оттенък и означава къса дрешка за момиче или къса ризка. Началото си води от прекрасната поема на големия шотландски поет Роберт Бърнс „Том 0’Шентър“.

Мисля, че са уместни няколко думи по този повод: Младият Том, леко пийнал, се завръща със своя кон в старинния град Ейр. Тъмнината и проливният дъжд го сварват по пътя и той се отбива в изоставената църква Алоуей сред блатата въпреки предупрежденията на жена му, че там е сборището на магьосниците и вещиците. когато наближава църквата, чува дива музика, а след малко през прозорчето вижда лудите танци на магьосниците и вещиците. Всички са лошо облечени, стари и грозни, макар че танците им са необикновени живи и гъвкави.

Cutty_sark_figure_headВ този миг сред тях се появява съвсем млада жена — магьосницата Нени. Тя е облечена в късата си юношеска дрешка, купена някога от баба й от пазара в Ейр. Възхитен от красотата и демоничната и игра, Том ОШентър забравя къде се намира и се провиква: „Ей ти, с късата дрешка!“ Така издава присъствието си и си навлича гнева на вещиците. . . Поемата на Бърнс е написана по стара шотландска легенда, която разказва за магьосницата Нени, че можела да изсушава зърното в класовете, да уморява добитъка и да потопява кораби.

Може би суеверният страх е накарал много по-късно шотландския капитан и скулптор-резбар Роберт Хелиър да изреже статуята на Нени, облечена в къса дрешка. Това обаче не попречило няколко години, преди да бъде построен клиперът, за който става дума, капитан Роберт Хелиър да се удави в морето. Странно е също, че новият клипер беше наречен „Къти Сарк“, а статуята на магьосницата, изработена от Роберт Хепиър, е поставена на бака на клипера под бушприта. . .

11Седем дни преди да бъде спусната „Къти Сарк“ на вода — на 16 ноември 1869 година — бива официално открит Суецкият канал. Разстоянието до Далечния Изток е скъсено многократно, но клиперите никога не минаха през този канал. Суецкият канал даде сериозни предимства на още тромавите парни кораби, но това само повече амбицира капитаните на клиперите. Един от най-сериозните конкуренти на „Къти Сарк“ беше клиперът „Термопили“, построен една година по-рано в корабостроителницата „Валтер Худс“ в Абърдийн. До каква степен двата кораба са се борили за първенство и са плавали по свои пътища в океаните, разказва една действителна случка. През 1872 година „Кати Сарк“ и „Термопили“ напускат едновременно Шанхай на път за Лондон. Когато вече,, Термопили“ наближава устието на Темза, бива застигнат от „Къти Сарк“. Капитан Кембол, командуващ „Термопили“, изненадан, че вижда редом със своя кораб „Къти Сарк“, сякаш изскочила из водата, се обръща към лоцмана:

— Тази. . . виждате ли я?

— Да — отвърнал зачуден току-що качилият се лоцман на борда на „Термопили“.

— Аз също — отвърнал капитан Кембол, — за първи път, откакто напуснах Шанхай. . .

„Къти Сарк“ имала товаровместимост 963 регистрови тона. Дължина 212 фута (64,66 метра) и ширина — 36 фута (11 метра). Общата площ на платната била точно 32 000 квадратни бута (9666 квадратни метра). Когато скоростта й достигнела 17 мили в час, това се равнявало на 3000 конски сили мощност! Големият океански лайнер „Куин Елизабет“ развиваше 30 мили в час, но за това беше необходимо парните му турбини да развият мощност, равна на… 200 000 конски сили.

За двата клипера „Къти Сарк и „Термопили“ разказват, че когато вятърът бил толкова слаб, че на палубата можело да гори обикновена лоена свещ, те могли да се движат със скорост, равна на 6 мили в час.

СЪДБАТА НА „КЪТИ САРК“ И „ТЕРМОПИЛИ“

Корабите са като хората — имат рождени дати, имена, обикновена или необикновена история и край, който се отбелязва. Към края на миналия век парните кораби се наложили окончателно. Не ги наложила скоростта. Скоростта им, както казах в началото, тя и до днес е малка, наложила ги нуждата от по-голямо количество товари и необходимостта да се превозват тежки индустриални суровини. Към всичко се прибавило и тежката желязна конструкция, която имала по-дълъг живот и била по-здрава.

През 1895 година „Къти Сарк“ била продадена на португалците, нейният регистрационен порт Лондон бил заменен с Лисабон, а името и от „Къти Сарк“ станало „Ферейра“. Но странно—португалският екипаж я наричал „Ел пегуина камизола“, което на португалски означава същото, каквото и „Къти Сарк“ на английски — къса дрешка. Испанските и португалските моряци имат навик още от времето на Христофор Колумб, та дори и преди това да дават втори имена на своите кораби. Често пъти дори става така, че официалното име се забравя, но второто остава завинаги.

Клиперът „Гермопили“ просъществува до 1907 година. След половинвековна трескава работа той беше вече уморен старец. Беше му определен тържествен край; боядисан, лакиран, разкрасен с разноцветни флагове и под всичките си платна, той беше пуснат в океана и тържествено. . . торпилиран. Един военен кораб с тържествен ход и оркестър на борда изстреля торпедо по посока на самотния клипер и приветствува края му с няколко залпа на главния си калибър. . .

Историята на „Къти Сарк“-„Ферейра“ продължи още дълги години, но вече под португалски флаг. През 1922 година клиперът беше откупен от английския капитан Уилфред Дауман, който го преустрои в първоначалния му вид и го превърна в кораб-музей. На клипера беше върнато старото име — „Къти Сарк“. Постоянното място на кораба-музей сега е в Темза, в района на обсерваторията в Гринуич.

Автор: Димитър Павлов – капитан далечно плаване; Алманах ФАР73



Прочетена 9862 пъти
1Коментар
  • Tam O’Shanter | ZaMoreto.com
    Публикувано в 19:08h, 30 януари Отговор

    […] „чаен“ ветроход в света „Къти Сарк“/историята му е тук/. Кръстен е на магьосницата Нени, която можела да […]

Коментирай