Динозаври в Пристанището

02 февр. Динозаври в Пристанището

През 1927 г. при удълбочаването на Созополското пристанище бил установен изненадващо уникален палеозоологичен материал. Трябва да се съжалява, че при работата на драгата са пропаднали много фрагменти, но и това, което се е запазило, е достатъчно да попълни знанията ни за интересния и безвъзвратно изчезнал животински свят по днешните български земи от далечното минало.

32-14343На 60 метра от брега и 6 метра дълбочина от дъното на морето са извадени костни останки на пет вида диви бозайници — тур, мастодон, мамут, хипарион и елен. Така беше потвърдено, че в миналите геологични времена по нашите земи са бродили слонове и първобитни говеда, а други — какъвто е случаят с дивия кон — са привлекли грижите на човека за опитомяването им. Фрагментите от тур както по Черноморието, така и във вътрешността на страната говорят за широкото му разпространение. Палеонтологичните данни от другите страни показват масовото му присъствие почти по цялата територия на Европа, където се запазва до късно историческо време. Европейският тур обитава земите ни до края на XVI век главно в лесостепните и блатните райони.

Откритието в Созополското пристанище наистина е изключително. За пръв път в историята на цялото Черноморие, и то само от един район са открити фосилиот пет бозайника. Заедно с тези материали са извадени и много керамични съдове, съхранявани днес в музейните сбирки и фондове в Бургас, Карнобат, Созопол и Нова Загора. Липсата на подходяща подводна техника попречила за цялостното и систематизирано изваждане както на керамичните съдове, така и на костния материал. През последните години подводните издирвания увеличиха палеонтологичния материал, открит на морското дъно.

32-14343-2

Първата среща на откривателите с непознати далечни светове

Основателно се поставя въпросът за цялостно проучване на далечните прадеди на съвременните бозайници, обитавали някога земите ни. Това доведе до първите хидропалеонтологични изследвания в Черно море и страната. През 1969 г. в Бургаския залив бе проведена експедиция, организирана от Бургаския музей под името „Понтос-69″. Тя имаше за задача археологичното проучване на района на Поморийското пристанище и откритата наскоро интересна палеонтологична находка в Бургаския залив. Интересни находки от древни бозайници бяха установени на суша, на север и юг от града. Началото беше поставено случайно през 1967 г., когато двамата братя Георгиеви при гмуркане под вода попаднали на заоблени каменни късове. Престояли на морското дъно векове, те били силно обрасли с водорасли и миди, което ги правело трудно забележими.

Отличителни белези на намерените фрагменти са дъгообразната форма и изтъняването към единия край, което несъмнено подсказало, че в случая не се касае за оформени от вълните каменни късове. Намерените части се оказаха бивни от мастодон. Истинско удивление сред специалистите предизвика изваждането по време на експедицията на челюст с напълно запазени кътни зъби. Тези новооткрити фрагменти разшириха значително нашите познания за видовата им принадлежност. Но лошото време и малката видимост попречиха за цялостно проучване на района. Тази първа по рода си подводна палеонтологична експедиция обаче не остана без значение. „Понтос-69″ доказа големите възможности на съвременната подводна техника за цялостно проучване на геологичните пластове на черноморското ни крайбрежие. Как да се обясни намирането на толкова много скелетни фрагменти от животни, изчезнали в историческо време? Коя е причината за тяхната смърт и как са попаднали под водата? Това бе и главната задача на организираната през септември 1973 г. нова подводна палеонтологична експедиция „Понтос-73″.

32-14343-3

Фрагмент от бивен зъб, силно сплеснат от тежестта на земните пластове

Вниманието бе насочено отново към зоната, където през 1969 г. бяха намерени кости от мастодони. Малката група от леководолази за три дни успя да обследва района пред централния плаж на Поморие и да проучи основно мястото на находката. Първите спускания донесоха и първите радости. По пясъчното дъно, разпръснати в един сравнително малък участък, бяха открити фрагменти от бивници и напълно запазени челюсти. Извадените на повърхността тридесет фрагмента дадоха възможност съвсем точно да се определи тяхната видова принадлежност. Това бяха добре вкаменени части от скелет на мастодон.

Най-голямо струпване бе установено в района на малката подводна варовикова скала, която, разрушавана от вълните, отделяше костните парчета. внимателното проучване на фрагментите позволи да се установят две възрастови групи. Най-многобройни бяха останките от възрастни екземпляри, намерени на пясъчно дъно. Те принадлежаха на един широко разпространен по нашите земи мастодон — трилофодон. По устройството на бивниците ще бъде установена точната видова принадлежност на този слон. Интересното и новото беше това, че за пръв път в района на Черноморския басейн бяха открити и други костни останки от мастодон. Множеството фрагменти бяха разположени групово или поединично, силно обрасли с водорасли и миди, заровени в пясъка, което е може би единствената причина да останат незабелязани. Това ни даваше основание да смятаме, че при първите спускания едва ли сме успели да открием всичко връщахме се отново и отново към дъното, опипвахме с поглед и ръце всеки квадратен сантиметър, докато на края се убедихме, че сме „пресели“ района.

32-14343-4

Първата челюст от мастодон, извадена от Бургаския залив от експедицията „Понтос-69“

На 7 м дълбочина и около 300 м от централния плаж събрахме общо 70 фрагмента. Сега вече можехме да пристъпим към тяхното систематизиране и да се опитаме да направим първите обобщения. За целта е нужно да се върнем обратно към находката в Созополското пристанище през 1927 г. в геохронологичен ред фосилите са свързани с кайнозойската ера — от палеогена /35 млн. години/ до кватернера /1 млн. години/. Археолозите датират керамичните остатъци от същото находище към значително по-късно време — от бронзовата епоха до турското робство. Следователно те са попаднали на едно и също място през различни епохи.

Подводните проучвания през последните години от района на Созополското пристанище дадоха възможност да се открият между остров Св. Кирик и днешната мигалка останки от стар вълнолом, което потвърждава, че в миналото пристанището, на града е било на същото място. Това е достатъчно, за да се предположи, че керамичните съдове са изпаднали или са били изхвърлени от посещавалите го кораби. Но.въпросът за намирането на фосилния материал остава открит. Напълно е възможно част от костите /елен, тур, хипарион/ да са остатъци от трапезата на моряците, посещавали нашите земи. Днес няма съмнение, че в храната на нашите прадеди такива диви животни като елен, мамут, първобитно говедо, див кон и други бозайници не са били рядкост.

32-14343-5-1

Долна лява челюст на мастодон

Количеството на извадения костен материал от Бургаския залив е достатъчно, за да се каже със сигурност, че в случая е открита „гробница“ на мастодони. Родът, към който принадлежи намереният под водата костен материал, е описан от Кювие и принадлежи към групата на слоновете /Пробосциде/. В Европа се е появил през миоцена. Живее през целия плиоцен и изчезва през плейстоцена. По днешните български земи мастодоните се появяват за първи път през миоцена с представител мастодон ангустиденс. Другите два вида от този род — борсони и арвернензис — са изчезнали през плиоцена. От находките в страната става ясно, че тук са се срещали всички представители от този род, населявали Европа.

Мастодоните водят началото си от меритериите и живелите през втората половина на терциена дейнотериуми. От тях по-късно произлезли мамутите, п след тях — и съвременните слонове. Характерна особеност на мастодоните са дълъг хобот и големина на тялото колкото съвременния слон. Масивното тяло е покрито с дебела кожа, има къса шия и дебели прави крака. Главата е удължена с един или два чифта прави или слабо завити зъби. Древните хоботни в началото на своето развитие били разпространени в Африка и Азия. Оттук започва разселването им по другите континенти.

С новата находка нашата палеонтологична наука се обогати с непознати за този район на страната костни остатъци на мастодона. А мястото, където са намерени, и съставът на пластовете показват, че в далечното минало тук се е разпростирала сушата. Но кога е станало заливането? Как е събран на едно място толкова много и с различен възрастов състав костен материал?

Единствено приемливо засега е мнението, че бреговете на Черноморския басейн са били подложени на системни и продължителни геологични промени. Безспорно броят на мастодоните, посещавали района, е бил твърде голям. През този период те били твърде многочислени и широко разпространени. Намерените на морското дъно в големи количества бивни, зъби и челюсти в един сравнително малък район подсказват някаква неочаквана гибел, която е трудна за обяснение.

32-14343-5-2

Кътни зъби на мастодон

Съществуването на тези гиганти на сушата е тясно свързано с развитието на растителната покривка на земята през неогена. С настъпването на кватернера започва заледяването на Северното полукълбо. Много животни мигрират на юг, а други масово измират.

Настъпващите ледници унищожават растителността в цели области и обричат големи групи животни на гладна смърт. Част от бозайниците, включително и мастодоните, се оказали неприспособени към новите условия. Загиването им било ускорено както от ниските температури, така и от масовото унищожаване на растителността. Биологично приспособени се оказали мамутите, които успели да преживеят този суров период от историята на земята. При отстъпването на ледниците отново се освободили огромни количества вода и нивото на моретата се повишило.

Колебанията на нивото на световния океан несъмнено оказали влияние за формиране на крайбрежната ивица. По време на Риското и Вюрмското заледяване, когато морското ниво се снижило, около петдесет километра от съвременното морско дъно били суша. Намирането на богат археологически материал, потънали древни градове, пристанища и животински скелети показва, че трансгресията и регресията на морето е унищожавала и възраждала живота в големи области. При съвременните условия Черно море продължава да повишава нивото си. Според изследователи само за последните 56 години нивото му се повдигнало с 25 см. А само за последните 6300 години това покачване е 9 м, което прави 14 см на столетие.

32-14343-6

Част от бедрена кост на мастодон.

Заливането на сушата е подпомогнато и от потъването на Западния черноморски бряг, започнало в началото на съвременната геологична епоха /холоцена/. Вследствие на това морето залива близките крайбрежни ивици земя. Така може да се обясни и образуването на някои черноморски острови, между които е и остров Св. Иван край Созопол. Дотогава този къс земя бил свързан със сушата. За това свидетелства и откритата подводна гора между островите Св. Иван и Св. Кирик. Започналото цялостно потъване на западния бряг на Черно море е погълнало част от тази суша, като образувало два самостоятелни острова, а гората се оказала на морското дъно. Благодарение на консервиращите свойства на солите на морската вода тя е запазена до наши дни. За настъпателното движение на водата днес ни говорят не само потъналите селища, но и останките от отдавна измрели животни и растения — тази каменна азбука, по която разчитаме историята на живота върху нашата планета.

Текст: Апостол Апостолов; Алманах ФАР77



Прочетена 8978 пъти
1Коментар
  • Антон Костадинов
    Публикувано в 15:53h, 12 февруари Отговор

    Останки от праисторически кит са открити в района на Варна, съобщиха от пресслужбата на Регионалния исторически музей в крайморския град. Фосилите са събрани и вече се намират в Природонаучния музей, където се обработват и консервират. Според специалистите морският прибой е унищожил част от останките на древното създание. Липсата на череп не позволява определянето на кита като вид, но е ясно, че той принадлежи към род Cetotherium. По предварителна оценка дължината на откритото морско същество е около 2,5 метра. Китовете от род Cetotherium са живели преди около 15 до 10 милиона години. Достигали са на дължина между 2 и 4 метра и са тежали около 1 тон. Хранели са се с планктон. В палеонтологичната колекция на варненския природонаучен музей се пазят редица ценни образци от праисторически сухоземни животни, населявали района на Североизточна България – праисторически слонове, носорози, костенурки. Най-ценни са откритите три зъба от праисторическия слон Protanancus, които са единствената подобна находка в Европа.

Коментирай