От дневника на Бартоломео ди лас Касас

10 февр. От дневника на Бартоломео ди лас Касас

Бартоломео ди лас Касас - испански свещенник, домениканец

Бартоломео ди лас Касас – испански свещенник, домениканец

Петък — 3 август 1492 година. Тръгнахме от пристана на Салтес в 8 часа и тъй като силен вятър ни тласкаше на юг, преминахме шестдесет мили до залез слънце; след това продължихме на югозапад и накрая на юг-югозапад, като поддържахме установения курс за Канарските острови.

Понеделник — 6 август. Кормилото на една от трите коравели се е разхлабило. Адмиралът предположи, че този инцидент в действителност се дължи на саботаж, тъй като е видял преди тръгването морякът Гомес Раскон тайно да говори с Кристобал Христофор, собственик на каравелата, който предприе пътуването с нежелание.

Неделя —9 септември. Преминати са 19 левги, но адмиралът ги записа по-малко, та ако пътуването стане по-дълго от предвиденото, моряците да не се бунтуват и обезкуражават. Той приложи тази мярка на осторожност през цялото пътуване. Адмиралът наказа няколко пъти моряците-кормчии, които се опитваха да държат курс североизток или север-североизток.

Неделя —16 септември. Температурата е доста приятна; истинско удоволствие изпитахме от хубавото време. Адмиралът каза, че липсва само песен на славей. Климатът е умерен като че ли сме в Андалусия през април. Наоколо се виждаха малки кичури водорасли. Моряците предположиха, че се приближаваме до земя, но адмиралът мислеше, че наближаваме остров, а не бряг, тъй като, както казва той, „твърдата земя се намира по-напред“.

Понеделник —17 септември. Благоприятно попътно течение по курса на запад. Появяват се още много различни водорасли. Щурманите мислеха, че сме близо до земя и взеха курс на север, но скоро се досетиха с разочарование, че компасната стрелка се отклонява на северозапад с една четвърт и сметнаха, че не са достатъчно точни. Адмиралът, за да ги подкрепи, заповяда да държат курс север до вечерта, като ги увери, че компасите показват точно. Той им разясни, че звездите се движат, а компасните стрелки поддържат постоянна посока.

Гербът на Колумб

Гербът на Колумб

Броят на плаващите водорасли се увеличи и в един от кичурите бе намерена голяма скарида, още жива. Адмиралът пожела да я разгледа, тъй като това бе добър знак — според неговите думи скаридите не се срещат на разстояние повече от 24 левги от земята. След Канарските острови въздухът стана по-мек и морската вода по-топла.

Моряците работеха старателно и с желание. Всеки от тях искаше пръв да открие земя. Екипажът на каравелата „Ниня“ хвана една малка риба тон. Забелязаха се много от тези риби и дори една тропическа птица. Адмиралът записа „Тези признаци идват от запад, където се надявам, че всемогъщият бог, в чиито ръце са всички победи, ще направи така, че скоро да открием земя.“

Петък — 21 септември. На разсъмване видяхме на запад морето покрито с водорасли, като че ли повърхността му бе замръзнала. Видяхме пеликан и кит. Адмиралът ни разясни, че китовете се движат винаги близо до бреговете.

Неделя — 23 септември. Плаване на северозапад, запад-северозапад и от време на време на запад, забелязахме гургулица, пеликан, врабче, други някакви бели птици и няколко големи скариди във водораслите. В спокойно море екипажът почна да мърмори, че ако така продължи плаването в тази зона, не може да се очаква появата на благоприятни ветрове за връщане в Испания.

Сряда — 25 септември. Адмиралът се прехвърли на борда на „Пинта“, за да говори с Мартин Алонсо Пинсон за една карта, която му бе изпратил преди три дни. На нея адмиралът бе начертал някакъв остров, който предполагаше да срещне в това море. Мартин Алонсо поддържаше мнението, че се намираме близо до този остров, каквото бе и мнението на адмирала. Според него причината, поради която не бяхме срещнали още острова, бе течението, което отнасяше корабите на североизток, и че бяхме напреднали на запад по-малко, отколкото предполагаха щурманите. При връщане на борда на нашия кораб той пожела да му дадат една морска карта и заедно с щурмана и двама моряци започнха да работа върху нея. Това продължи до момента, когато при залез слънце Мартин Алонсо от кърмата на своя кораб с радост извика: „Добри сведения — виждам земя!“ Адмиралът, виждайки ентусиазма на Мартин Алонсо, падна на колене, за да благодари на бога. Екипажите на „Пинта“ и на адмиралския кораб запяха „Слава тебе, господи“. Моряците на „Ниня“, покатерили се по мачтите и въжетата, потвърдиха, че виждат земя. Последва заповед на адмирала да се измени курсът от запад на югозапад към откритата земя, която изглеждаше на разстояние 25 левги.Columbus

Морето стана по-тихо. Моряците започнаха да се къпят и видяха златни рибки и други най-различни риби.

Събота — 6 октомври. Мартин Алонсо Пинсон предложи да се плава в посока югоизток, но адмиралът не се съгласи. Той не желаеше да се отклонява от посоката запад. „Трябва преди всичко, каза той, да достигнем до твърдата земя в Азия. Островите ще посетим после.“

Неделя — 7 октомври. Тъй като кралят и кралицата бяха обещали възнаграждение на този, който пръв види земя, каравелите започнаха да се надпреварват в скорост. Адмиралът заповяда каравелата, на която се падне тази чест, да издигне флаг и да даде топовен изстрел. При изгрев слънце „Ниня“ даде изстрел. Нейният екипаж вярваше, че е открил земя, тъй като големи ята птици летяха от север на югозапад. Това бяха може би прелетни птици или ята, които се насочват към земята за почивка. Но това бе само още една илюзия. При все това Колумб, като държеше сметка за Този признак, разреши да плаваме с курс запад-югозапад.

Понеделник — 8 октомври. Морето бе спокойно като по плажовете на Севиля, с умерена температура на водата, каквато е през април. „Приятно като в Андалусия — приятно е да се диша този въздух, който действа като балсам“ — казваше Колумб. През нощта плавахме в посока запад-югозапад с около 1,5 възла скорост.

Вторник — 9 октомври. Курс югозапад. Вятърът духаше от запад-северозапад. През нощта се чуваше прелитането на птиците.

Сряда — 10 октомври. Екипажът започна да се вълнува поради дългото пътуване. Не искаха да отиват повече напред. Земя все още не се появяваше. Адмиралът направи всичко, за да ги усмири, като им припомни наградите, които ги очакват. Освен това той им заяви твърдо никой да не се опитва да се отказва от поетото обещание: „Тръгнали сме на път да достигнем Индия и ще следваме този път, докато я достигнем с помощта на нашия бог.“

Четвъртък —11 октомври. Плаваме с курс запад-югозапад. Морето е развълнувано. Близо до каравелата се забеляза зелена захарна тръстика. До каравелата „Пинта“ бяха забелязани парчета от тръстика, дърво, което е било сечено с желязо, водорасли и някаква дъска. Екипажът на „Ниня“ бе видял цветя и бурени и всички се въодушевихме.

Вечерта адмиралът заповяда курс запад. „Пинта“, която имаше най-добрите платна, бе начело и даде знак, че е открита земя. Морякът Родриго де Триана я бе видял пръв. Адмиралът, който се намираше от 10 часа вечерта на кърмовата надстройка, добре забеляза някаква светлина, но тъй като бе заобиколена от гъста мъгла, се съмняваше дали това е светлина от земята. При все това той повика моряка Педро Готиерес и му нареди да наблюдава в посока на светлината Родриго Сантес ди Сеговия, домакин-контрольор на флота, който бе повикан да наблюдава, отначало не откри светлината, но после я видя на два пъти. Тя приличаше на свещ, която се спуска и повдига от време на време. От момента, в който моряците се събраха да пеят „Спасение“, адмиралът ги покани да наблюдават внимателно от кърмовата надстройка, като им обеща да награди първия, който види земята, с един топ копринен плат, десет мараведи рента и други награди, обещани от краля и кралицата.

Петък —12 октомври. В два часа през нощта бе открита земя без каквото и да било съмнение. Тя не бе по-далеч от две левги.

kolumbКорабите спряха да дочакат разсъмването. Тази земя бе един малък остров, наричан от индианците Гуана Хами. Скоро се появиха няколко съвсем голи местни жители. Адмиралът слезе във въоръжената лодка заедно с Мартин Алонсо и брат му Винсенте Янес Пинсон — капитан на „Ниня“. Адмиралът държеше в ръцете си кралското знаме, а двамата капитани — знамена със зелен кръст. Вдясно от кръста имаше буквата F, а вляво — I. Тези букви означаваха Фердинанд и Изабела. Наближавайки земята, те видяха различни видове дървета и многобройни ручейчета на брега. Заедно с адмирала и двамата капитани бяха Родриго Сантес ди Сеговия, секретарят на флота — Родриго де Есковедо и други. Адмиралът обяви завладяването на острова в името на краля и кралицата. След завършване на тази церемония жителите на острова се приближиха до адмирала. Той отбелязва този момент със следните думи:

Image 7„Като желаех да спечеля приятелството им и за да ни бъдат верни и да приемат нашата свята вяра, при нашето миролюбив, аз им подарих цветни барети, стъклени гердани, различни дреболии. Те останаха много доволни и благодарни. Когато бяхме в лодките , те се приближиха до нас чрез плаване да ни предлагат папагали, кълбета памучен конец и други неща. В замяна ние им дадохме гердани, мъниста, звънчета и други дреболии. Те приемаха всичко, което им предлагахме, и ни подаряваха всичко, което имаха. Те изглеждаха много бедни. Мъжете и жените бяха голи, както бог ги е създал. От всички, които видяхме тогава, имаше само една жена, много млада и никой от мъжете не бе по-възрастен от тридесет години. Те имаха добро телосложение, без признаци на изтощение. Техните коси, дебели като конска грива, се спускаха над веждите им, а над тила висеше дълга опашка от коси. Косите на някои от тях бяха боядисани в черно. Общо взето, цветът на кожата им бе като на жителите на Канарските острови — нито черен, нито бял. Някои от тях бяха боядисани с бяла, червена или друга боя по цялото тяло или само на лицето, около очите и носа. Те не притежават оръжия като нашите, нито пък знаят какво представляват те. Когато им показах саби, те ги хванаха откъм острата им страна и се порязаха, като останаха доста смутени. Нямаха желязо. Копията им бяха дървени. Върхът на копията им бе от зъби на риба или друго твърдо вещество. Движенията им бяха грациозни. Когато забелязах нарези по тялото на някои от тях и ги запитах кога са били наранявани, те ми отговориха, че жителите на съседните острови често воювали с тях. Тогава мислех и още мисля, че неприятелите им идват от континента, за да вземат пленници и роби. Жителите на този остров бяха услужливи и имаха кротък характер. Лесно повтаряха това, което разберяха. Убеден бях, че ще приемат християнската вяра без трудности, тъй като вярвам, че не принадлежат на никаква секта. Ако бог позволи, при тръгването си обратно имам намерение да взема със себе си шест души, да ги доведа при ваше величество и да ги науча испански език. Единствените живи същества освен хората, които видях, бяха папагалите.

С една малка пирога дойде друг главатар от острова, който се придружаваше само от един човек и предложи предмет за размяна — една голяма бала памук. Той не пожела да се качи на каравелата, но някои моряци скочиха в морето и го хванаха. От кърмата на каравелата видях цялата сцена. Наредих да доведат индианеца при мен. Поставих на главата му червена барета, на ръката гривна от зелено стъкло, на ушите обеци и заповядах веднага да приготвят пирогата му, за да го изпратя, като пуснат и друга една пирога, завързана за кърмата на „Ниня“.

Наблюдавах с интерес това, което ставаше на брега в момента, когато слезе индианецът, на който направих тези подаръци. Той бе заобиколен от много местни жители и изглеждаше, че изразява задоволството си от нас. Имах точно такова намерение. Аз се отнесох вежливо с него за установяване на мирни отношения с тези бедни хора, за да може експедициите на Ваше величество на този остров да не срещат враждебност в бъдеще. Всичките подаръци, които направих, не струваха повече от четири мараведи.“

Адмиралът заповяда да се вдигнат платната и да се насочим към друг голям остров, който се издигаше на запад. Индианците, които водехме с нас от острова Сан Салвадор, казаха, че жителите на този голям остров, към който се насочвахме, носят верижки от злато по краката, ръцете, врата, носа и ушите си.

Този остров, който нарекохме Фернандина, беше на девет левги разстояние от Ла Консепсион и адмиралът сметна, че е дълъг около двадесет и осем левги. Забелязахме, че както Сан Салвадор, така и Ла Консепсион бяха покрити със зеленина. Те са плодородни, ниски, без планини, но скалисти по крайбрежието си.

 



Прочетена 5005 пъти
Няма коментари

Коментирай