Древните пристани на Аполония

11 Дек. Древните пристани на Аполония

Античната писмена традиция не дава на изследователите почти никакви сведения за пристанищата, съществували на бреговете на Черно море. В едно комплексно изследване на тези писмени данни и чрез археологически наблюдения е установено местоположението на девет пристанища, принадлежащи на полиса Аполония Понтика. Това са пристаните при Анхиало, кв. Сладки кладенци в Бургас, проливът, съединяващ Мандренското езеро с морето, Атия, Созополски залив, заливът на Каваците, Маслен нос, южният залив на Китен и Ахтопол. При проучванията обаче става ясно, че и пред самия Аполонийски полуостров в различни времена функционират различни пристанища, наред с главното, намиращо се в Созополски залив, което е предлагало и най-надежното убежище по целия западен черноморски бряг в древността. Тези пристанища са локализирани чрез намерения анкраж /така се наричат струпванията на антични котви, загубвани, по един или друг начин, от спиращите в пристанището кораби/. Такива анкражи са открити на о. Св. Иван, на риф Паликари и при рифовете Гата и Милос.
Drevnite-pristani-Apoloniq-2Геологическите изследвания са установили, че между ІІІ хил. пр.Хр и Vв. пр.Хр. черноморският бряг е бил стабилизиран на постоянно равнище. От Vв. пр.Хр. обаче брегът е подложен на постоянна трансгресия, която продължава и в наши дни. Изчисленията показват, че от Vв. пр.Хр. брегът е потънал с около 9 метра и всичките елементи на античните пристанища се намират под водата. Като се има предвид това деветметрово потъване, на изледованелите става ясно, че в древността о. Кирик и Созополският полуостров са били свързани с нисък, но широк пясъчен провлак. Този провлак е заемал басейна на съвременното созополско пристанище. Още през 1964 г. Експедиция, водена от Горанка Тончева, свидителства за вълнолом под водата, разположен в посока юг-запад от о. Кирик.

По-късни наблюдения показват, че съоръжението е предпазвало от западни ветрове, без да затваря залива напълно. При отсъствието на друг археологически материал при проучването на пристани и вълноломи стойността на котвите като информационен източник е извънреднно голяма. 17 големи каменни котви са намерени в градежа на външния вълнолом на Созополски полуостров, чийто тип се датира ХІV – ХІІ в. пр.Хр. Може да се предположи, че вълноломите са изградени след тази дата и то във време, когато въпросните котви не са представлявали материална ценност, за да се използват за строителен материал. Изледователите на вълнолома смятат, че той е строен около ІV в.пр.Хр., поради сходството си с пристанищните съоръжения на Александрия и о. Делос, датирани в този период.

На около 50 м от носа на северната страна на Созополски полуостров в морето се вдава риф, чиято подводна част сега е дълга 30м и е широка 10 – 15м. Това е риф Паликари. Отчитайки потъването на брега, става ясно, че 200-метровото продължение на рифа в античността е било над водата и е запазвало спокойни водите в морския басейн, намиращ се западно от него и простиращ се до северния бряг на о. Кирик и потъналият днес провлак, който го е свързвал с континента. В тези води е открит анкраж от оловни щокове на дървено-оловни котви.

Това пристанище е имало устроен кей, което е позволявало корабите да акостират на самия бряг и там да бъдат разтоварвани. Датировката за функционирането му е около V – ІІІ в. пр.Хр., когато централното Аполонийско пристанище не е могло да се справи с трафика на пристигащи стоки – съвпада с времето на разцвет на аполонийската морска търговия. Увереността в датировката се засилва и от обстоятелството, че с всяко изминало десетилетие след тази дата, вълноломът е потъвал все повече във водата.

Пристанище, безспорно маркирано от анкраж от щокове на оловно-дървени котви, е съществувало в акваторията на южния бряг на о. Св. Иван. Изледванията са показали, че изкуствени съоръжения тук липсват, използвано е най-вероятно в същия период V – ІІІ в. Пр.Хр., когато търговията на Аполония е била в разцвета си. Възможно е островът да е използван за складова база, тъй като е бил пустинен /на територията му липсват културни пластове от древността/, подобно на малко скалисто островче, намиращо се срещу голямото финикийско пристанище Сидон.

Други два рифа – Гата и Милос – са маркирани с анкраж от котви, там са открити и двойни оловни щокове, съединени с тънка оловна пластинка от тип, датиран в средиземноморието ІХ – VІІ в. пр.Хр. Намерени са щокове и от VІІ – VІ в. пр.Хр. Рифовете са разположени в пролива между о. Св. Иван и Созополски полуостров, представляват скала, широка от 30 до 40 метра, достигаща до 10 м под повърхността, разделени са с пролив широк 10 – 15 м. Няма съмнение, че пристанището е функционирало в столетията непосредствено преди гръцката колонизация, след което е било изоставено, тъй като не се намира анкраж от класическата, елинистическата или римската епоха.

Такива са обаче котвите от пристаните, маркирани при о. Св. Иван и риф Паликари. Дори при регистрираното деветметрово потъване на брега след V в. пр.Хр. излиза, че двата рифа едва са се подавали на повърхността в периода, в който са датирани котвите, открити тук. Но Гата и Милос са стърчали над водата не само в ІХ в. пр.Хр., но и до началото на 20 век. За това свидетелства К. Иречек, който при пътешествието си в началото на 80-те години на 19 в. описва две голи островчета с имена Гата и Милос. Изглежда рифовете са потънали не при бавната трансгресия, а в резултат на някакъв геологически катаклизъм. Ако предположеното е вярно, между ІХ –VІ в. пр.Хр. басейнът на юг от двата рифа е представлявал идеално място за котвена стоянка и в същото време, поради непристъпността си, двата острова са осигурявали необходимата сигурност на средиземноморските търговци. Когато в VІІ в.пр.Хр. е основана Аполония, сигурността на мореплавателите вече е била гарантирана от полиса и, ето защо, то е изоставено, за да се премести под крепостните стени на града и при риф Паликари.

Наблюденията на няколкото изследвани средиземноморски пристани показват, че осигуряването на спокойни води е било в пряка зависимост от два фактора: естествените дадености на терена и възможностите на градовете, които са ги строяли и поддържали. В случаите, когато са се строяли допълнителни пристанищни съоръжения, те са били комбинирани с естествени такива и това е първата голяма трудност в подводната археологическа работа върху древните пристанища. За да се разбере концепцията, по която е изградено едно пристанище, трябва да има план на цялата система от съоръжения, която е естествено унищожавана във времето, защото повечето съвременни пристанища са на същите места, където са били древните.

Най- големите трудностти обаче са свързани с невъзможността да бъдат датирани пристанищата с методите на традиционната археология. Под водата /с някои изключения/ стратиграфията е непроследима, а архитектурният критерий е неприложим, тъй като липсват единни модели и материали за сравнение.

1
Информацията цитирана в настоящия материал е от изледванията, проведени от експедиция Странжа Сакар и побликувана в Мегалитите в Тракия, част 2, Тракия Понтика. 1982, изд. Наука и изкуство. София.

Списание DIVINGBG Ноември – Декември2008

http://www.divingbg.com

Текст: Ивелина Иванова, снимки: Явор Иванов, iStock



Прочетена 4617 пъти
Няма коментари

Коментирай