ЕДНА СТАРА ИСТОРИЯ ОТ НОС ГЕЛИДОНИЯ

11 Дек. ЕДНА СТАРА ИСТОРИЯ ОТ НОС ГЕЛИДОНИЯ

Голямата, двуостра, бронзова брадва се впи дълбоко в дървото. Мореплавателят станал на разсъмване, за да отсече най-високите дървета на острова, това бе дванадeсeтото – последното, което трябваше да рухне. После проби със свредела дупки за дървените клинове, които щяха да захванат здраво дъските.

Image 7След няколко дни лодката, която приличаше на търговска гемия с широк корпус, бе завършена. Палубната настилка бе готова, бяха готови мачтата, реята, кърмилното гребло и платненото ветрило. Морякът настла клони по вътрешната страна на корпуса, преди да го спусне върху кръгли трупи на брега. Взе месо, кожена торба със зърно и мехове с вино и вода, сбогува се с красивата си помощница и отплава сред виненочервеното море.

На осемнадесетия ден от тръгването надвиснаха тъмни облаци и скриха небето. Обърканите ветрове шибаха буйните стада на белогривите морски грамади. Висока като планина вълна разби малката лодка и размята дъските сякаш бяха сламки. В началото морякът се вкопчи в една греда, но скоро я изостави и доплува сам до друг непознат бряг. Неговите приключения тепърва започваха…
Морякът беше Одисей – най прочутият от всички мореплаватели. Нимфата Калипсо бе получила заповед от самия Зевс да му помогне да се завърне в Итака, но Посейдон застана още веднъж на пътя му. Това се случи на десетата година от падането на Троя.

По същото време и друг малък кораб отишъл на дъното на Средиземно море по волята на Посейдон. Никой поет не разказва за неговото построяване. Капитанът му не бил известен герой. Но това бил истински кораб, а не легенда, скрита зад полуистините на митологията. Този кораб бил построен далече на Изток от неизвестен корабостроител, който навярно говорел семитски, а не гръцки, но си бил послужил със същите инструменти и похвати, когато изработил от кипарисово дърво и бук малкия търговски кораб. Заедно с екипажа си той се отправил на последното си пътешествие почти 1200 години преди Христа, някъде в сумрака на бронзовата епоха.

Не знаем дали корабът е участвал в събитията от онова време. Може би неговият капитан поне е чувал за битките при Троя, далече нагоре по Анадолското крайбрежие. Навярно корабът отплавал от някой пясъчен бряг на Сирия. Навярно ветрилото му го е носело леко над вълните към Аласия – оня остров, който по-късно нарекли Кипър. Навярно…

Image 10През 1958 година мъж на име Питър Трокмортън – професионален фоторепортер и леководолаз, попада на турското крайбрежие в Бодрум, където местен ловец на сюнгери му разказал за много потънали кораби, от които е изваждал разядени бронзови сечива на дълбочина около 35 метра. Година по-късно той се върнал и сам слезнал под вода на един от тях – за няколко дни групата му извадила от дъното достатъчно образци, за да се датира потъналият кораб – късната бронзова епоха между 1600 и 1200 години преди Христа.

Кораб от времето на Агамемнон, Ахил и Одисей – на повече от три хиляди години. До този момент от известен брой древни кораби, потънали в Средиземно море, е било изваждано имущество, но досега нито един обект на корабокрушение не е бил изследван цялостно според стандартите за разкопки на сушата. До този момент артефактите от подобни кораби били ограбвани, бронзът и медта – претопявани и продавани. 1960 година поставя началото на нещо различно – Питър Трокмортън се запознава с младия Джордж Бас. Тогава нито един от тях не подозира, че им предстои да проправят пътеката, по която ще тръгнат множество последователи и учени и се превръщат в родоначалници на подводната археология. Двамата са обзети единствено от идеята да успеят да проведат истински разкопки в подводна среда.

Image 8През 1960 година те се озовават в град Финике – най-близкото пристанище до нос Гелидония. Там бе потънал най-старият кораб, известен до този момент на хората. Първите спускания на водолазите не били особено обнадеждаващи – най-сигурното доказателство за това, че се намирали при потънал кораб, били белезите от онова, което вече е било отнесено. След четири дни успяли да достигнат пласт, който не бил пипан от грабители. Разбира се, те са можели веднага да започнат да вадят предмети на повърхността, тъй като находка от подобна величина имала сама по себе си голяма научна стойност.

Но археологията е нещо повече от обичайното спасяване на имущество. Както на сушата, така и тук обектът е имал нужда от запазване и преценяване на пространствените отношения между предметите. Археологията е деструктивна наука – след разкопките един обект е разрушен завинаги. Тогава остават само плановете, дневниците и снимките, с които често се работи години наред, за да може получените резултати да станат нова страница в книгите по история. Първата им задача е да изготвят план на обекта, опитват и с въздушно заснемане на обекта, но работата им изисква дълъг престой под водата, често по два пъти на ден.

Image 9Били са напълно откъснати от всякаква медицинска помощ, барокамерата, която е трябвало да подсигурява експедицията, е била задържана на турската митница. Още на място става ясно, че потъналият съд е бил нещо като кораб – вехтошар, пренасящ товари от стари метални предмети – най-различни медни отливки, върхове на копия и земеделски сечива, повечето от тях похабени преди отплаването на кораба. Трудностите наложили използването на пневмотранспортьор – подводна прахосмукачка, която при внимателна работа върши работата на бърсалка за прах. Това дало резултат – започват да се разкриват по-дребни и ценни предмети, могли да разкажат повече за кораба и неговото време. Тежести за везни, бронзови гривни, фино гравиран цилиндричен печат за подписване на документи и запечатване на стоки, керамични скарабеи, също и от слонова кост, полиран каменен жезъл и други по-фини произведения от древността.

Най-многобройните находки обаче си остават калаените и медни свитъци от типа “волска кожа”. Множеството точила и инструменти на кораба подсказват, освен че корабът е пренасял метали, най-вероятно те да са били обработвани на борда от майстори ковачи и продавани на търговци на следващото пристанище. Начупените и похабени сечива съвпадали като тип с такива, откривани на сушата в Кипър, а рудата за медните отливки е била добита от богатите рудни залежи на острова. В останките на кораба били намерени клони от застилането на подовете му. Те се подлагат на изследване въглерод 14, за да се разбере годината на използване и потъване на морския съд. Части от клонките, изчистени с киселина, се изгарят в лабиринт от колбички и тръби.

Отделените при изгарянето газове стигат до клетка от оловни плочи, при което Гайгеровият брояч отброява равнището на радиоактивност в тях. Това показание определя годината на тяхното отсичане. Когато са били живи, тези клони са поглъщали радиоактивен въглерод, след отсичането им те са престанали да дишат. Така се определя времето, когато е започнало разпадането на радиоактивния водород. Резултатите показват годината 1200 години преди Христа, плюс или минус петдесет години.

Седем години след първата научна археологическа експедиция на потънал кораб, Джордж Бас публикува окончателния си доклад върху работата си на дъното при нос Гелидония. Науката в негово лице открива новите хоризонти на мълчаливите свидетели, които проговарят единствено след подводни археологически проучвания. Още на следващата година след тази съдбовна експедиция, той се отправя край бреговете на турския бряг, на друг потънал кораб – този път от византийската епоха.

Автор: Ивелина Иванова
Материалът е подготвен от книгата на Джордж Бас “Археология на морското дъно”

Списание DIVINGBG Брой 9 http://www.divingbg.com



Прочетена 6069 пъти
Няма коментари

Коментирай