Етруските кораби

19 ян. Етруските кораби

През I хил. пр. н.е. в Централна Италия се развила и достигнала своя разцвет етруската цивилизация. Етруските били толкова добри мореплаватели, че водните басейни, обгърнали Италия отвсякъде, получили имената си от тях: Тиренско море на запад — от гръцкото название на етруските и Адриатическо море на изток — от гръцко-евтруския град Адриа.

etrusiqДревните автори разказват за пътешествията им по море, но рядко описват корабите им. Така че това, което знаем за техните плавателни съдове, дължим най-вече на работата на археолозите. В продължение на повече от сто години те са разкрили много предмети, даващи представа за един или друг вид етруски кораби. Изследванията показват, че въпреки нововъведенията столетия наред етруските са 0станали учудващо консервативни в своето корабостроене.

През 1904 г. Сесил Тор отбелязва, че „Великите народи на древния свят плавали всички до един из Средиземно море и макар да се различавали по своя начин на живот, те се превръщали сякаш в едиинна раса, щом излезели на море“. По-нататък той заключава: „Несъмнено в детайлите е имало различия, но що се отнася до всички по-важни характеристики, етруският или римският кораб сигурно е бил почти еднакъв с финикийския или гръцкия от същия период.“

А — глинен модел на лодка ня Каере, 1000 г.пр.н.е.; В — ялЛ нен модел на лодка, може би оЛ Каере, 1000 г.пр.н.е.; С - броМ 30В модел на кораб, 100%s г.пр.н.е.; о — глинен модел п» лодка орп Таркуиния, 900—80§ г.пр.н.е.; Е — глинена лодка от Таркуиния, 1000—700 г.пр.н.е.; Щ — бронзова лодка с две птичи глаВи от Румъния, 1500 г.пр.н.е.; Н, I, J — модели на лод ки с птича глава; К — лодка с жи- вотинска глава и издаден» част; i — филистински кораб от Мединет Хабу, 1190 г.пр.н.е,

А — глинен модел на лодка от Каере, 1000 г.пр.н.е.; В — глинен модел на лодка, може би от Каере, 1000 г.пр.н.е.; С – бронзов модел на кораб, 1000 г.пр.н.е.; о — глинен модел на лодка от Таркуиния, 900—800 г.пр.н.е.; Е — глинена лодка от Таркуиния, 1000—700 г.пр.н.е.; Щ — бронзова лодка с две птичи глави от Румъния, 1500 г.пр.н.е.; Н, I, J — модели на лодки с птича глава; К — лодка с животинска глава и издадена част; i — филистински кораб от Мединет Хабу, 1190 г.пр.н.е,

Средиземно море е било място, където много народи са общували върху постоянна база, при неизменни условия, обменяли са идеи и са усвоявали нови умения. Най-добре изразява това Фернан Бродел, когато прави извода, че Тиренско море „е било твърде тясно свързано с общия живот в Средиземно море, за да има някаква своя много строга индивидуалност“ и че „сравнително тихиге му защитени води сигурно са били
предпочитан район за малките кораби“. Ето защо повече не бива да се смята, че „мистериозните“ етруски са водели изолиран живот.

Старите аргументи за това, дали етруските са плавали на запад по времето на Троянската война(1200г.пр.н.е.), или са се развивали във вътрешността на Италия бяха широко оборени, защото всъщност истината е съчетание от двете теории, т.е. народът, познат като етруски, се е развивал в Италия в продължение на векове, но непрекъснато се е влияел от пришълци от Изтока. Този процес продължавал и по времето, когато древните историци започнали да пишат за етруските. Гръцки заселници се установили в етруските пристанища Пирги и Грависка, а картагенски — очевидно в Пирги и пристанището Пуникум, което трябва да е получило името си от тях. Много е вероятно през цялото време отделни имигранти да са се заселвали сред тях и да са били „претопявани в етруското гърне“.

Археологическите находки и тълкуването на сведенията за Западното Средиземноморие сочат, че мореплавателите от Изтока поддържали търговски връзки с граничните земи край Тиренско море преди края на II хил.пр.н.е. Особено активно търгували със Запада микенците — фрагменти от тяхна керамика са намирани в Сицилия, Южна Италия, Етрурия и Сардиния.

През последните години Сардиния даде много важни, сведения за развитието на древното Западно Средиземноморие. Например един финикийски надпис върху скала беше датиран не по-късно от 1000 г.пр.н.е. А по това време търговските връзки между Сардиния и Етрурия са били в разцвета си. Точно кой е превозвал стоките от острова до континента не може да се определи, но 1000 г.пр.н.е. бележи един вероятен изходен пункт за дискусия около развитието на етруското мореплаване.

Гробници с приблизително същата датировка ни предоставят три модела на плавателни съдове — един бронзов и два глинени. Може би моделите са служели като малки лампи, макар да няма очевидни данни за използването им за такава цел. Те биха могли да свидетелстват също и за -професията на погребания или да дават представа за пътешествието в отвъдния свят. Друг, четвърти модел произхожда от Таркуиния. Извадени са и значителен брой други модели на лодки. Много от тях не могат да бъдат датирани прецизно, но попадат в периода между 1000-та и 700-та г.пр.н.е.

Една от тях с лебедова глава има прилика с рисунка върху кана, датирана около 1180 г.пр.н.е. и намерена на остров Скирос. Друга, от Таркуиния, има по една птича глава в двата си края — този мотив се открива както по Източното Средиземноморие, така и в урновото изкуство в Централна Европа. Тя наподобява и един филистински плавателен съд върху релефа от Мединет Хабу в Египет, отразяващ битката между египтяните и морските народи. Намерени са и още няколко малки лодки, сред които една е с птича глава в единия си край, а друга — също с птича глава, във формата на лъжица.

Един по-интересен образец има нещо като животинска глава, излизаща изпод носа. Този кораб не може да стои сам – през отворите от двете страни сигурно са се подавали гребла, които са го крепели. Той прилича много на боен кораб. Знае се за още четири лодки, датирани към времето между 1000 г.пр.н.е. и края на VIII в.пр.н.е., както и за други пет, които не могат да бъдат датирани. От тези, чийто произход се знае, три са от Таркуиния, три от Каре, една от Пренесте, и една от Киузи.

Керамичен модел на лодка      Ноевият ковчег

Керамичен модел на лодка Ноевият ковчег

Намерени са модели на лодки и в Сардиния. Етруските са започнали да ги поставят в гробниците най-рано през VIII в.пр.н.е. Сардинските лодки се различават от етруските по това, че вместо с птича глава носовете им се украсяват с рогати животни. Най-известни от тях са една малка лодка от Ветулония, позната като Ноевия ковчег поради многото животни, нарисувани покрай двата и борда: кучета, свине, говеда, една лисица и един таралеж.

4-1

Кораб върху острие от Болония. 8-ми в.пр.н.е

Други източници на информация до VIII в.пр.н.е. са от Италия. Първият от тях е гравюра върху острие, намерено в гробница в Болоня. Тъй като острието е явно от местен произход, то ни дава представа за италианския тип кораби. Плавателният съд има дълъг лек корпус, висок нос, гребла, висока заоблена кърма и може би кормила. Нищо не свидетелства, че е имал мачта или ветрило.

Рисунката от Болоня има голяма прилика с други плавателни съдове от онова време, намерени в Средиземноморието. От този период разполагаме с графична и писмена информация на гръцки и с някои графични сведения за финикийски кораби.

Търговски кораб от Каере, 9-ти в.пр.н.е.; финикийски военен кораб; търговско кораб

Търговски кораб от Каере, 9-ти в.пр.н.е.; финикийски военен кораб; търговско кораб

Въпреки че гръцките и финикийски кораби се различават в детайлите, някои от които може би се дължат на маниера на художниците, те като цяло много си приличат. Древните са строели главно три типа кораби: 1) облодънен тежък търговски кораб с издигнати краища, чието основно предназначение е било превоз на стоки; 2) по-крехък, дълъг, тесен кораб, който се придвижвал на гребла и се използвал като боен кораб, и 3) плавателен съд със средни размери, който би могъл да се използва както за търговия, така и за военни цели. От последния тип е бил корабът на Одисей, а той е бил и най-полезен за етруските, чиято главна цел е била по-скоро търговията, отколкото войната. При необходимост обаче те са можели да го използват и като боен.

Рисунката от Болоня се допълва от други изображения на кораби от Италия, произхождащи от Питекуза—най-ранното гръцко заселище в Италия, и от Новилара — на Адриатическо море. По времето, когато се появяват новинарските кораби, етруските започват редовно да изобразяват плавателни съдове – факт, който подкрепя предположението, че морската им мощ е достигнала върха си през VII и VI в.пр.н.е. Първият образец е от най-интересните. Той представлява графито върху глинен съд, открит през 1928 г. край Вейи.

Рисунката изобразява сравнително къс, но заоблен симетричен кораб с широк таран, издаден остро от носа. Корабът е показан с четири гребла, без гребци, с мачта, явно поместена в гнездо или за да бъде лесно изваждана (нещо, което е било възприето на много кораби) и рея с навито ветрило, две кормилни гребла — по едно от всеки борд, което е било често срещано устройство, въжета от кърмата към’рента, носова и кър-мова платформа. Носът на кораба изглежда като стилизирана птица, намирана по-рано при рисунки на кораби от Етрурия, докато кърмата е заоблена във волута. Корабът се придружава от голяма риба. Този плавателен съд, изглежда, представлява търговски кораб, който е можел да се превръща и в боен. Вероятно рибата е трябвало да послужи за храна на екипажа.

Таран, III-I в.пр.н.е

Таран, III-I в.пр.н.е

Това е първият пример, който ни дава по-ясна представа за това как е изглеждал етруският кораб. В някои отношения той прилича на гръцкия боен кораб, но има общи черти и с търговски съд — много наподобява един от Кипър от същия период с изключение на това, че последният няма таран. Въпросът кой е въвел тарана е спорен. Според някои авторитети той се е появил около III хил.пр.н.е. и може да се види у кораби от Крит и Асине.

Лайънел Касън казва, че е въведен около 1000 г.пр.н.е. и че издаденостите на кораби върху керамика от геометричния период са всъщност тарани. Но на всички илюстрации на кораби от този период тараните не са изразени, макар че на един фрагмент са показани редом два кораба. Ако това е била първо-началната функция на тези кораби, защо гърците не са ги показали в сражение? Художниците на вазите рисуват биещи се мъже на кораби или скачащи от тях воини, за да влязат в бой на сушата, но кораби в сражение все още не са намерени.

Освен това Омир никъде не споменава за таран. Това би могло да означава, че никога не е чувал за него или че не е искал да поставя едно скорошно нововъведение в отдалечено минало. А и никой друг не споменава за морска битка между флоти от два града преди 660 г.пр.н.е., когато според Тукидит коринтяните и керкирщите воювали помежду си. В това съчинение двете страни се стараят да унищожат корабите си. Нещо повече, или защитният таран се споменава най-напред от Хипонакс през VI в.пр.н.е., а Херодот ни дава първото описание за използването му в битката за Алалия, когато етруските и картагенците се сражавали срещу фокейските гърци, край Сардиния.

Всичко това подкрепя твърдението на Плиний Стари, който отнася тарана към етруските, казвайки, че Пизеус, синът на Тиренус — легендарния основател на Етрурия, добавил на корабите подобия на крюнове или тарани. Един малък таран, открит край брега на Северна Африка, би могъл да бъде отнесен към заобления етруски кораб. Други тарани бяха намерени през последните години край Марсала, Сицилия и Атлит (Израел). Заедно с древните илюстрации те сочат, че са съществували няколко типа тарани.

Гръцки кораб - Одисей и сирените /червено фигурен стамнос - керамичен съд за вино

Гръцки кораб – Одисей и сирените /червено фигурен стамнос – керамичен съд за вино

Както би могло да се очаква от народ, койта е предпочитал търговията пред войните, най-ранните примери за кораби на рисунките п0 етруските вази демонстрират мирен живот, отдаден на търговия и риболов. Една урна 0т Бизенцио, датирана около 700 г.пр.н.е., показва трима мъже гребци и малка лодка, много приличаща на лодката от фиг. 1, докато една чиния, намерена близо до Рим, от около 675—650 г.пр.н.е. илюстрира търговски кораб с пъстро ветрило, с един самотен мореплавател и 9 гребла.

5-2Две етруски вази (рисувани очевидно от един и същи художник) — едната в Мисурийския университет, а другата в Националния морски музей в Хайфа — показват единадесет кораба: пет — на мисурийската ваза и шест на тази в Хайфа. Въпреки че художникът не се е опитал да предаде точно детайлите на корабите, вазите дават допълнителна информация за етруските плавателни съдове. Корабите имат заоблени килове, ветрила (някои без мачти) и кормила. Някои от тях, изглежда, имат и таран или шип на носа.

Грифит от Вейи, началото на VII в.пр.н.е; търговски кораб от Кипър, VII в.пр.н.е

Грифит от Вейи, началото на VII в.пр.н.е; търговски кораб от Кипър, VII в.пр.н.е

Една от най-старинните рисунки върху ваза от VII в.пр.н.е. (Аристонотосовия кратер) ни представя необикновени кораби по време на плаване. Подписът върху вазата е най-ранно известният. Много е вероятно художникът да е дошъл в Етрурия от Южна Италия или Гърция. Корабът отляво, който обикновено се идентифицира като гръцки, има нисък нос с животинска глава, петима гребци, око на носа (очевидно символ на щастие), висока кърма и едно кормило. Над гребците има линия, която вероятно изобразява прохода между гребците, където са се изправили трима воини с шлемове и копия.

Корабът отдясно, вероятно етруски, има висока заоблена кърма, две кормилни гребла, обло дъно, линия, върху която са стъпили воините, мачта с наблюдателен кош, закръглена предница и нещо, което може да се определи като насочен надолу таран. Тримата воини на този кораб са обърнати с лице към враговете от другия. Идентифицирането на кораба като етруски се подкрепя от западния му произход и шлемовете, чиято форма се явява върху етруски монети.

Фибула от Спарта, VIII в.пр.н.е

Фибула от Спарта, VIII в.пр.н.е

Рисунките от Аристонотосовата ваза очевидно са отзвук от по-ранни работи в Гърция. Една фабула от VII в.пр.н.е. от Спарта показва сцена, подобна на сцената от вазата. Все пак странната ваза не изглежда толкова необикновена, когато я сравняват с други образци от VII в.пр.н.е. На Аристонотосовата ваза прилича и един бронзов релеф. Носът на кораба очевидно е почти същият и кърмовата част завършва с извивка. Мачтата има две подпори и въжета на гротреята. Корпусът е заоблен и е показано едното кормило. Подобен кораб е открит върху цилиндрична кутия от слонова кост или ситула от Киузи и върху ваза от Артимино.

От етруските гробници също са извадени малки модели на кораби от този период, както и по-ранни. Като образците от VII в.пр.н.е. и те имат плоски дъна и вероятно са служели за лампи или за изпълнение на обреди. Последният образец от VII в.пр.н.е. е върху пластинка от слонова кост от Пренесте. Независимо от това, че може би е направена в Етрусия, тя представя папирусов кораб от Египет.

През VI в.пр.н.е. етруските продължили да рисуват кораби, макар и по-малко в сравнение с предишното столетие.

Етруски кратер от Каере, VII в.пр.н.е

Етруски кратер от Каере, VII в.пр.н.е

Един етруски кратер от Каере от VI в.пр.н.е; (сега в Лувъра) показва два бойни кораба с особени очертания. Фантастичният кораб отляво има извита кърма, екипаж oт гребци, които са обърнати с лице в явно неправилна посока, водач, който управлява кормилото, вахтен, ветрила и нос, който завършва в огромна рибешка глава с уста отворена, за да изхвърли копие. На пръв по-глед корабът има твърде невероятен вид, обаче една римска мозайка от Северна Африка, опираща се може би на много стари модели, представя кораб, подобен на този, въпреки че прилича повече на мъртва риба. Корабът отдясно, също толкова странен, има заоблена кърма, водач и кормило, десет гребци, мачта изобщо без ветрило и воини на палубата, готови за битка. Отпред корабът има остър таран и патешка глава. Макар и да изглежда странен, основните му принадлежности, с изключение на патешката глава, не се различават много от другите бойни кораби от същото време, а патешката глава има подобия при корабите с птичи глави от по-ранен период.

Ако се съди по рисунките на кораби, етруските от VI в.пр.н.е. са се занимавали с морско военно дело повече, отколкото в предишното столетие. И наистина е било така. Около 600 г.пр.н.е. фокейските гърци се заселили в Южна Франция и по крайбрежието на Испания. Те скоро започнали да съперничат на етруските и картагенците в борбата за превъзходство по море. Когато се заселили на о. Корсика, били нападани непрекъснато от етруските и картагенците. Макар да се смята, че са ги отблъсквали успешно, гърците скоро си отишли и основали ново селище в Магна Греция.

Щок от оловна котва, нос Антиб

Щок от оловна котва, нос Антиб

Две корабокрушения пред бреговете на Франция (вероятно с кораби от Етрурия) свидетелстват за търговията, водена с галите, и за типовете плавателни съдове, използвани в тази търговия. През 1955 г. Жорж Пруво откри първото корабокрушение пред нос Антиб между Кан и Ница. Той намери най-напред щока на котвата, а скоро след това и глинени фрагменти. Пруво направи заключение, че около 590 г.пр.н.е. търговски кораб се е ударил в някакви скали и е потънал на дълбочина 1 5 м. Този кораб е превозвал товар от етруска керамика, очевидно за продажба в Галия, и голямо количество амфори. Амфорите може да са били пълни със стока за износ като вино, масло или гарум (рибен сос). Корабът пред нос Антиб не е оцелял; Пруво обаче преценява, че е бил дълъг от 12 до 1 5 м. Оловният щок на котвата тежи около 30 фунта и е дълъг 22 инча (0,56 м). Намерен е също и един оловен пръстен, чиято функция е била да регулира въжетата за ветрилата.

През 1971 година Рене Рошие откри друг, вероятно етруски кораб пак пред френския бряг. Ветровете са изхвърлили този съд, строен в средата на VI в.пр.н.е., върху скалите и той е потънал на дълбочина 48 м в района на Сен Тропе в залива Бон Порте. Тук бяха извършени разкопки, които се оказаха от огромно значение. Той намери не само гръцки и етруски амфори, което позволи да се правят догадки относно етническия произход на плавателния съд, но и запазена значителна част от съда.

"Шити" дъски от кораба, намерен в Бон Порте

„Шити“ дъски от кораба, намерен в Бон Порте

Около 3 м от корпуса и 5 ребра дадоха възможност да се изгради представа за начините на строежа. Методът за съединяване на дъските се оказа много интересен. Докато древните автори се позовават на „шити“ кораби, при които дъските се съединяват една с друга посредством конопени или кожени въжета, или друг материал, обичайният метод в Средиземноморието е бил дъските да се съединяват чрез длабове и шипове. Много авторитети по строителството на древни кораби смятат този кораб за „шит“ и че дъските са били свързани с дървени гвоздеи, косо забити в дъските, за да ги притягат една към друга. За пръв път археолозите се натъкнаха на кораб, при който не са били използвани длабове и шипове. По-късно бяха намерени и други. Определянето на този метод на строеж на кораби като „шиене“ е може би опит на археолозите да свържат материалните останки с древните писмени източници.

Приспособления за мачтата на кораба от Бон Понте

Приспособления за мачтата на кораба от Бон Понте

От кораба се е запазила и основата на мачта, която не е имала нито гвоздеи, нито щифове, болтове или шипове. Тя просто е вмъкната в гнездо и е можела лесно да се изважда. Намерен е и къс олово, който сигурно е бил част от котвата.

Освен бойни и търговски кораби етруските от VI в.пр.н.е. са строели плавателни съдове и за развлечения. Два такива са изобразени в една гробница в Тарквиния. В тази ярко изрисувана гробница единият кораб има високо извита нагоре кърма, където едно момче управлява кормилото. Отпред се вижда удължение и око. Този кораб прилича на един друг, намерен в Картаген. Вторият кораб от гробницата също като другия е симетричен, със заострени нос и кърма. Този съд има и кормило. И двата примера от гробницата много приличат на по-големите търговски кораби. Докато търговските кораби не са претърпели големи изменения през вековете, бойните, напротив, са се променяли. Триремата, която се е появила вероятно към средата на VII в.пр.н.е., е останала най-доброто бойно средство на море. Въпреки че все още се водят много спорове около точната конструкция на кораба и това, кой най-напред го е построил, той, изглежда, е бил движен от гребци, разположени в три равнища. Триремата е изместила пентеконтерата, която очевидно се е движела с помощта на петдесет гребци.

8-2Павзаний свидетелства, че когато лиларците воювали с етруските през VI в.пр.н.е., Делфийският оракул им казал да излязат срещу етруските с възможно най-малко кораби: „Така че те излязоха срещу етруските с пет триреми. Враговете им, като отказваха да признаят, че тяхното мореплавателско изкуство не е равно на лапирското, излязоха да ги посрещнат със същия брой кораби.“ Тъй като типът на етруските кораби не се споменава, остава впечатлението, че те са били същите като липарските.

Аполодор говори за хората от Тебес, които наели трирема от етруски пирати. Тъй като тези източници са твърде неясни, не бихме могли да приемем за вероятно, че етруските не са строили триреми, както са правили другите. Древните автори не ги представят като корабостроители, които са използвали остаряло оборудване.

Кораб за развлечения от Таркуния

Кораб за развлечения от Таркуния

През V в.пр.н.е. изображения на етруски кораби не се срещат вече така често, но две много важни находки от това време предоставят съществена информация за търговските им плавателни съдове. Едната от тях, открита от Карло Леричи през 1958 г. в Таркуиния, представлява търговски кораб под опънати ветрила. Корпусът му е заоблен, има две кормила, решетъчно ограждане по бордовете и трап на кърмата. В тази реалистична рисунка няма нищо фантастично или мистериозно. Тя много наподобява кораби на други цивилизации от този период. Рисунката обаче поднася една изненада, тъй като корабът има две мачти и две ветрила.

До находката на Леричи не се знаеше нищо за съществуването на двумачтови кораби преди 300 г. от н.е., когато са се появили върху монети. Дори и тогава само малки плавателни съдове са имали по две мачти. Най-рано през IV в.пр.н. е. са се появили малки ветрила, окачвани над носа, но те само са помагали при управлението на кораба, без да му дават допълнителна тяга. Таркуинският кораб обаче има изправена мачта, въпреки че ветрилото има лек наклон напред. Може да е имало и други двумачтови кораби: Лайънел Касън твърди, че е намерил подобен гръцки кораб върху няколко фрагмента от коринтска ваза от края на VI в. пр.н.е., но доводите му не са убедителни. От друга страна, Майкъл Кацев е открил подобен плавателен съд, лежащ край Кипър. Следователно етруският кораб е пример за усъвършенстване, въведено в корабостроенето именно от етруските.

Надгробна плоча от Болония

Надгробна плоча от Болония

Друг кораб от V в.пр.н.е. е намерен на обратната страна на надгробна плоча в Болоня. Този материал представя боен кораб с висок нос, вероятно с таран, който е бил движен от гребци, седящи на една-единствена пейка. На мачтата е навито ветрило. На палубата стоят двама воини, готови за бой, докато командирът им, изглежда, показва посоката на атаката. Този кораб очевидно е могъл да бъде използван и като тър говски, и като боен.

Единственият етруски кораб от IV в.пр.н.е. е изобразен върху съд, използван вероятно за козметика. Главната сцена представя част от мита за аргонавтите. Показана е кърмата на „Арго“, който, изглежда, е трирема, защото от борда се виждат отвори за греблата на две равнища. Корабът наподобява една гръцка рисунка от същото време, която разказва същата история и представя кърмата на трирема. И двата кораба вероятно имат тарани в задната част!

13-2

част от кърмата на „Арго“

Последните изображения на етруски кораби (които са и най-многобройни) са върху около 50 урни от Волтера и околностите и. Те могат да бъдат датирани към III до I в.пр.н.е. Корабите върху тези урни са включени в сюжети от Омир — по-точно отвличането на Елена, Одисей и сирените, майцеубийството и бягството на Орест. Корабите имат доста заоблено дъно, висока кърма, едно кормило, по една пейка за гребците, висок нос, извит във волута и таран. Въпреки че тези рисунки произхождат от късния етруски период и представят отдавна минали събития, те все пак дават възможност да съдим какво са смятали етруските за типичен кораб — съд със средни размери, който е можел да се използва както за търговски, така и за военни цели.

Изхождайки от изображенията на кораби, намерени в Етрурия, можем да направим извода, че населението от този район е започнало да развива активна дейност по море около 1000 г.пр.н.е. Произходът на всички древни кораби не може да се определи, но три от най-древните са от Каере, а два — от Таркуиния. До VII в.пр.н.е. примерите са от Каере, Вейи, Киузи, Вулчи, Бизенцио, Капена, Корнето, Орвието и Артимино, докато сардински плавателни съдове са намерени в Популония, Бетулония и Грависка. От VI в.пр.н.е. три примера произхождат от Каере, два от Вулчи и единот Таркуиния. За V в.пр.н.е. един от Тарквиния и още един от Болоня. Макар че археологическите открития често са плод на случайността, тези оцелели изображения на кораби очевидно много точно посочват етруските градове, чиито жители са се занимавали с мореплаване. Трябва да се отбележи, че повечето примери са от VII и VI в.пр.н.е., когато етруските са владеели моретата.

Отвличането на Елена

Отвличането на Елена

И така, в продължение на 800 години в Етрурия са изобразявали кораби с различни форми и в различни ситуации. Освен това етруските са внасяли модели и рисунки от други земи. Посрещали са чужди кораби в своите пристанища. Много от тях са пътешествали по Средиземно море. Усвоявали са нови умения и на свой ред са правили нововъведения, които други цивилизации са възприемали от тях. Много е възможно сред тези нововъведения да са били таранът и двумачтовият кораб. Те вероятно са използвали всички типове кораби, включително и триремите. Но през този дълъг период един тип се среща непрекъснато — корабът със средни размери, удобен и за водене на битки, и за мирно време. Като се има предвид географското положение и алчността на техните съседи, етруските е трябвало да бъдат винаги готови за сражение по време на всяко търговско плаване. Корабите им се появяват най-рано през 1000 г.пр.н.е., но съдейки по откритията, можем да заключим, че достигат върха в мореплаването през VII и VI в.пр.н.е. Въпреки че запазва известна консервативност по време на цялото си съществуване, етруската цивилизация се е развивала като всички други народи през същия период.

Автор: Джеймс Хейджи

Превод от английски: Жана Кръстева; Алманах ФАР88



Прочетена 8295 пъти
Няма коментари

Коментирай