
05 мар. Изкуството да следваш посоката или повече за навигацията
Основното умение, което трябва да придобие всеки водолаз при гмуркане в открити води, е способността да се ориентира под вода. В спокойни води и при малки дълбочини ориентирането е сравнително лесна задача. Изискванията драстично се увеличават, когато водолазите трябва да се справят с предизвикателствата на заобикалящата ги среда при намалена видимост и течения. Процесът за запазване на посоката в подводния свят може да бъде труден, но е от съществено значение за едно безопасно гмуркане. Твърде често водолазите губят ориентация в дадена среда при дадени обстоятелства и трябва да се предприемат стъпки, за да се ориентират отново.
За да получат по-добра представа за ориентировъчните предизвикателства, пред които са изправени водолазите, Scuba STAR Network наскоро проведе проучване за безопасността. То разглежда всички видове ориентировъчни техники и инструменти, както и трудностите, с които водолазите понякога се сблъскват. Разбира се някои трудности са пределно ясни, но има и изненади, както и някои ценни уроци, които трябва да бъдат научени.
Водолазите
Около половината от анкетираните в проучването на безопасността, обикновено се гмуркат от брега. Останалата част се разделя сравнително равномерно между тези, които се гмуркат от закотвени лодки и тези, които се гмуркат от движеща се лодка (т.нар. дрифт дайвинг) или при наличието на силно течение. Анкетирани са водолази с широк спектър от обучение и опит, като мнозинството от тях с повече от 250 гмуркания.
Четиридесет процента са инструктори и почти същия процент притежават сертификат за напреднали като Rescue Diver и Divemaster. Около 60% от анкетираните заявяват, че са били отговорни за ориентацията при повечето или всички свои гмуркания (при 7 – 10 от 10 гмуркания). Други 30% съобщават, че са били отговорни за ориентацията само понякога (при 3 – 6 от 10 гмуркания) или от време на време (при 1 – 2 от 10 гмуркания).
Навигация
Водолазите използват три основни ориентировъчни техники – ориентиране в средата („природна“), компас или комбинация от двете. Най-основна е „природната“ навигация, която включва използването на подводните обекти, за да се поддържа ориентацията. Навигацията с компас е по-приложима в среда, в която липсват характерни ориентири и при намалена или ограничена видимост. Водолазите използват компас, за да се придвижват по курс, използвайки различни техники за измерване на изминатото разстояние.
70% от водолазите използват естествената ориентация като основна техника за ориентация по време на гмуркане
Според проучването, над 70% от водолазите използват естествената ориентация като основна техника по време на някои или на повечето от своите гмуркания. Компас използват за навигация по-рядко – 55%. Подобен процент водолази съобщават, че съчетават и двете техники при някои или при повечето от гмурканията си. Много малко от анкетираните използват електронни навигационни устройства. Осемдесет и три процента казват, че никога не са ги използвали, а останалите обикновено използват електронни компаси, часовници или компютри за гмуркане, а не дигитални компаси.
Трите основни начина за измерване на разстоянието под вода
Трите основни начина за измерване на разстоянието под вода са: отчитане на изминалото време, отброяване на ударите направени с плавници и отчитане на изконсумираният въздух. Както всеки метод може да се използва успешно, така и всеки има своите ограничения. Най-голям брой водолази (51%) заявяват, че използват времето за измерване на разстоянието, 21% предпочитат метода чрез отчитане изконсумирания въздух, а 11% броят маховете с плавници.
Какво не е наред?
Всички осъзнаваме, че подводната ориентация може да бъде предизвикателство. Само 2% от анкетираните заявяват, че никога не са имали проблеми. Близо 90% съобщават, че са имали проблеми рядко (по-малко от веднъж на десет гмуркания) или понякога (1-2 пъти на десет гмуркания). За 68% от анкетираните най-честите последствия от загубата на ориентация включват трудности при намирането на лодката или изходната точка, а 64% казват, че им липсва прецизността, която биха искали да имат. Почти една четвърт от водолазите заявяват, че им се е случвало въздухът им да е на привършване, преди достигане на лодката / изходната точка, а 13% съобщават, че имат трудности при разтълкуването и използването на компас.
Не е особено изненадващо, че лошата видимост и теченията допринасят за загубата на ориентация като се има предвид високата зависимост от естествените техники за ориентация, а също така и че липсата на естествени подводни забележителности усложнява ориентировъчните усилия на водолаза. Може би малко по-изненадващ е броят на водолазите, които докладват за проблеми, свързани с партньора (32%) и с разсейване (42%), като допринасящи фактори.
Изненадващо е, че един на всеки пет водолаза счита разсеяността като топ фактор водещ до грешки в подводната ориентация. Високото отчитане на този фактор може да се дължи и на факта, че повечето от анкетираните са инструктори, но въпреки това разсеяността е фактор, който водолазите трябва да включат като част от цялостния си план за гмуркане.
Разбира се и други фактори, освен изброените по-горе могат да окажат влияние на подводната ориентация. Например влиянието на големи залежи от желязо на дъното, като потънали кораби, които могат да попречат на работата на един магнитен компас. Очевидно е, че променящите се условия, като промяна на течението или намаляване на видимостта по време на гмуркане, могат значително да повлияят дори и на най-добре подготвените ориентировъчни планове. Един водолаз коментирал дори, че единият му крак изглежда е по-силен от другия, и ако не обръща внимание на това се върти в кръг, вследствие на асиметричните си махове.
Ориентацията може да бъде изключително стресиращ фактор за водолазите. Един на всеки три водолаза е изпадал в паника в следствие загуба на ориентация. Понякога е необходимо водолазът дори да излезе на повърхността, за да възвърне ориентацията си. Излизането на повърхността по средата на едно гмуркане, може да доведе до негативни промени на профила на гмуркане, като ще увеличи риска от декомпресионна болест или възможни баротравми. Ако само единият от двойка водолази излезе на повърхността за проверка на местоположението, това би увеличило риска от опасност за останалия водолаз.
Към по-добра ориентация
Като цяло, резултатите от проучването на безопасността на Scuba STAR Network предполагат, че подводната ориентация е област, в която повечето водолази биха могли да подобрят уменията си. Докато 30% казват, че нито една от техниките за навигация не е по-предизвикателна от другите, един от трима смята, че ориентацията с компас е най-предизвикателния метод. Повече от 10% от анкетираните съобщават, че липсата на подводна референция за обекти е най-често срещания проблем при навигацията, което предполага необходимостта да се премине от естествена ориентация към разчитане на компаса.
Водолазите със сигурност имат какво да спечелят, подобрявайки уменията си да си служат с компас, особено като се има предвид, че намалената видимост се отчита като най-често срещан фактор, нарушаващ ориентацията. Такива умения могат да се усъвършенстват на курсове за ориентиране под вода, както и чрез практика и тренировки проведени както на сушата, така и под водата.
Резултатите от изследването предполагат също, че водолазите могат да подобрят своите навигационни способности като се фокусират върху определени аспекти от тяхното гмуркане. Разрешавайки проблем с бъдито (или курсиста) по време на гмуркане, би довело до много по-добри условия за добра навигация.
Нашите ориентировъчни възможности можем да подобрим, като се стремим да ограничим разсейването като фактор. Вниманието на водолаза, отговорен за навигацията в групата не трябва да бъде отвличано с други неща.
Малко над 50% от респондентите на изследването на Scuba STAR Network (най-вече професионалистите) съобщават, че включват в брифинга предхождащ гмуркането дискусия за подоводно ориентиране. Може би акцентрирайки върху този аспект за безопасно гмуркане, може да следваме курса и да стигнем там, за където сме тръгнали безопасно и уверено.
Текст: Дайвър Мегазин
Снимки: Интернет
Списание DIVINGBG брой 11

Няма коментари