Жул Верн и предизвестеното бъдеще

submarine-The-Nautilus-20000-Leagues-Under-the-Sea-Jules-Verne

11 ян. Жул Верн и предизвестеното бъдеще

jules-verne-1Първото докосване до морето е разтърсващо преживяване. Ако си достатъчно голям, можеш да се опиташ да го опишеш с думи, ако си твърде малък и думите не ти служат, то остава „голямото синьо”. Толкова. За някои морето е океан, без значение, резултатът е същият. Стихията влиза в кръвта ти, покорява те и те освобождава. Превръща те в част от себе си и безвъзвратно става част от тебе. „То е безпределна пустиня, в която човек никога не се чувства сам, защото усеща, че животът трепти около него.

Морето е само носител на едно свръхестествено и чудно съществуване, то е само движение и любов, то е живата безкрайност… живейте, живейте в дълбочините на морето, само тук човек е независим! Тук не признавам никакви господари! Тук аз съм свободен!..” Ако можех, щях да го разкажа така, изпревариха ме само с около 140 години. Успокоявам се, че го е направил Жул Верн. Не можеш да имаш претенции към Владетеля на въображението.

Роден през 1828 г. – време, когато бъдещето ти е предварително начертано, натоварен с избраността на първороден син, Жул Габриел Верн пренаписва плана на живота си. През 1847 г. той заминава за Париж, за да учи право след Кралския лицей в Нант, според официалната семейна версия. Неофициално, Жул Верн се отдава на увлечението си – театъра, пише водевили и трагедии, убеден, че някой ден ще пише романи.

jules-verne-2jules-verne-3

Във водовъртежа на театъра той се запознава с Александър Дюма, който го потапя завинаги в литературата. Вдъхновен от него, Жул решава, че ще създаде географски роман. Така, макар и завършил правното си образование, насред една ваканция в Париж той споделя с баща си, че след време може да стана добър писател, но в кантората никога няма да е нещо повече от лош адвокат. Предначертаното бива пометено.

Женомразец на 19, през 1857 г., влюбен до уши, Жул Верн се жени за 26-годишната Онорина Морел, красива вдовица, напомняща на първата му любов. Онорина имала син Валентин и дъщеричка Сюзан. През 1859 г. двамата се сдобиват със собствено дете, Мишел, чието раждане връща Жул Верн в Париж. През тази знаменита година Етцел, издателят на Жорж Санд и Балзак, се завръща в Париж. Около 3 години минават до срещата на Жул Верн с единствения му издател и добър приятел. Страниците на първия му роман завладяват Етцел и така 20 години Жул Верн предоставял по 2 романа на година за публикуване.

Жул Верн вече се е запознал с Жак Арго, пътешественик, който предал на младия автор своите спомени. Разговорите им водят до написване на разказа „Първите кораби на мексиканския флот”, който започва с точна дата „18 октомври 1825 г…” След този разказ с точна дата започват повечето романи на Жул Верн. Такова е началото и на книгата за капитан Немо, с оригинално название „Двадесет хиляди левги под водата“, част от поредицата „Необикновени пътешествия”.

Всяко прочитане на тази книга за морски подводни приключения те оставя изненадан. Страниците те водят в дълбините на онова „голямо синьо”, за което стана дума в началото. Книгата потвърждава вече известното ти за тайнствения живот под водата, а въображението ти рисува силуети на същества, които не си видял в научно-популярните филми. Всяка дума води към следващо приключение и се оказва, че книгата ти няма страници, а оръфаната й от препрочитане корица вече те е завела до брега на морето. Или океана. Резултатът е същия.

Стихията е в кръвта ти и искаш да опиташ да ходиш по дъното, да дишаш под водата, да преживееш приключението. Да изпиташ онази свобода на безграничното. Плуването никога не е достатъчно, следва гмуркане, гмуркане с водолазна екипировка…
Пълно потапяне. Може би така се става водолаз или подводничар, или моряк. Само трябва малко кураж да оставиш въображението да те води и да осъществиш желанието си.

jules-verne-6Мечтите за далечни пътешествия никога не са напразни. Мечтата на Жул Верн да се качи на тримачтова шхуна, почти осъществена на стар кораб, отплаващ към открито море, се разгръща в 65 романа, разкази, пиеси, либрета за оперети, преведени на 148 езика според статистиката на ЮНЕСКО. 11-годишното тогава момче, преоблечено като юнга, не успява да обиколи света. Какви пътувания обаче предприема – изстрелва се до луната, потъва до центъра на земята, открива тайнствен остров и има късмета да плава с капитан Немо. До последния си ден през 1905г. Жул Верн обикаля познатата ни и непозната вселена, ставайки в пет сутринта, за да последва въображението си.

Воден от мечтата си да пътешества, Жул Верн превръща всеки свой роман във фантастичен лабиринт, водещ въображението към неочаквани завои и непознати изходи. Неговите приключения, които внезапно и неизменно, още от второто обръщане на страницата стават наши, са не просто пътувания, а пътешествия на въобръжението. Неизбежно, днес го наричаме първия писател фантаст.

Знам една от 1002-те причини моят екземпляр от книгата „Капитан Немо” да е така оръфана. Мога да се обзаложа, че и при другите е така. Жул Верн ги е написал преди 140 години!!! За статистиката: 64 от 108-те идеи са се сбъднали; 34 са осъществими; някои се считат за нереални. Дали?

Сбъдването на описаните научни открития и изобретения самият Жул Верн нарича чисто съвпадение. Когато описвал научен феномен, той предварително изследвал всички достъпни източници и се опирал на много факти от книги, вестници, списания, реферати, които непрекъснато допълвал и създавал своеобразна картотека. Всеки роман или повест били основани именно на тези бележки. Колко много съвпадения или невероятно въображение и ум и над 100 години, за да ги осъществим. Всеки път този факт ме обърква и обнадеждава. Фантазиите могат да се сбъдват.

jules-verne-4 jules-verne-5

2008 г. беше ознаменувана с появата на ново, различно списание за подводен живот и култура “DivingBG”. Имах невероятната чест и голяма отговорност да предложа на неговите читатели материал, разказващ за творчеството и живота на Жул Верн. Задачата ми се оказа почти невъзможна, защото да се разкаже нещо, което трябва да се преживее от въображението, е немислимо. Затова се потопих отново в романите му, за да пресъздам в няколко думи основните идеи на автора. Открих, че е невъзможно. Как се описва усещането за свобода и безграничното въображение? Реалността потвърждава предсказанието на самия писател: „…ще дойде ден, когато достиженията на науката ще надминат силата на въображението!!!” Само някой трябва да си ги представи.

Текст: Елена Матеева, снимки: интернет

Списание DIVINGBG брой 5



Прочетена 4921 пъти
Няма коментари

Коментирай