Капитан Хрисостомос и Брашното

20 ян. Капитан Хрисостомос и Брашното

„Всички хора свършват по един начин. Различава ни само това как сме живели и как сме умрели“

Ърнест Хемингуей

Един от разказите, които Барба Ефтими ми разказа в онзи студен, дъждовен ден, беше за моят дядо Хрисостомос Далянис /Каравокирис/. Разказа го горе-долу така:        /предисторията е тук/

Войната беше свършила. Моряците от шхуните, каиците, гемиите… и другите ветроходи, започнаха да говорят за тръгване по старите, морски търговски пътища – тогава се търгуваше с Цариград /Истанбул/, Тасос, Самотраки… та чак до Пирея. А те всички или стигаха, или минаваха през проливите, т.е Турция. Вече няколко години нито един кораб не е влизал там. Но от някъде беше дошла новината, че по тези места има войници на съюзниците, Италианци, Англичани… Гърци, и осигуряват безопастността на търговските кораби.

За старите, опитни капитани по нашето черноморие, новината дойде като „Мед“. 800 моряци, местни мъже, това и чакаха. Само в Ахтопол имаше 40 кораба, като 4 от тях над 100 тона…

Тогава се търгуваше с въглища /кюмюр/ от Ропотамо, Бунарджика /Емона/ за Цариград /Истанбул/ и островите. Пътуваше се с чужда стока или само се превозваше. А какво изкушение е да натовариш на кораба брашно от Кюстенджа! За седмица си в Егейско, само да духа Маистро и Грео. Там е другия живот. Скрит от родните брегове. Среща с приятели, познати, нови познанства… И кръчмите, където винаги те очакват!

Каикът „Славутич“ и неговият капитан Хрисостмос, не устояха на съблазните и тръгнаха. Тогава плавахме каботажно /по брега/ и само през деня. Със 10 тона брашно в чували, натоварени от Кюстенджа, сам самичък /според него – така беше по-безопасно за него и стоката/ пристига в Цариград. Тогава там „миришеше“ още на война. Войнишките постове на „Международната комисия“ бяха пръснати във целия град. И най-вече около лиманите /пристанището в Златния рог/.

С настъпването на нощта, капитанът огледал още веднъж, най-важните неща и легнал в кубрика. И както всички, задремал, притеснявайки се за стоката. Както самия той разказва, се събудил от тежки, предпазливи стъпки по палубата. Не е трябвало много време за да разбере, че някой краде от чувалите. И видял, как от хамбара един по един излизат хора, натоварени с чували пълни с брашно и изчезват в тъмнината.

От малкото думи разменени между нощните посетители – крадци, разбрал, че са Гърци. А от униформата, че са войници. Тогава той решил да не показва своето присъствие, защото не се е знаело как ще завърши. Една негова реакция би могла да доведе до много и най-различни последствия.

Още на сутринта, той намерил офицера на гръцкия пост и се оплакал. Реакцията му била неочаквана

– „Ти си грък и ще кажеш, че си видял турците да крадат от  брашното…“ На това предложение той категорично отказал.

Още по-голямо било учудването му, когато го извикали да разкаже за станалото в представителството на „Международната комисия“, пред представителите на държавите участнички в нея. Гръцкия офицер по своя инициатива е съобщил, своята версия за кражбата и на широко обяснил, как турските войници посреднощ обрали кораба и капитана, смятайки, че дядо ти ще я потвърди, но това не е станало. Той казал истината за това което се е случило и с риск за живота си разказал как гръцките войници са го обрали.

По най-бързия начин, продължил пътя си към островите. И макар и обран, за него въпроса приключил… С определена загуба, се прибрал в Ахтопол. При разказването на историята, баба ти, свикнала с бурния му живот, не му повярвала.

kapitan-hrisostmos-2

Мина доста време, за навигации от миналите времена не можеше вече да се мисли. В Турция се водеше вече истинска война. Бяха дошли на власт турците. „Славутич“ вече беше на дъното на морето, а капитана имаше нов каик „Марика“, пак ветроход, но по-малък и вече с двигател. Вече пътуваше само по Българското крайбрежие, като основният товар който пренасяше беше дърва, дървен материал, баластра… „Марика“ беше по-нестабилен и подвластен на капризите на нашето Черно море /една история с този кораб, може да се прочете тук/. В тези вече „нови“ времена, всяко минаване на юг от Резово се смяташе за шпионаж и към екипажа се отнасяха, като към шпиони – разпити, затвор, конфискация…

И както казват „не викай дявола“, прибирайки се от Бургас, „Марика“ я застига истинска „Бора“, по-точно преди Ахтопол. Благодарение на големия си опит, дядо ти успява да се укрие в малък залив около Инеада – Турция. Хвърля двете котви и остава да почака вечерта за да излезе в открито море, а от там в къщи.

Тогава от брега тръгва лодка с войници към кораба, отбоксирват го в Инеада, а него задържат и арестуват. Обвиняват го в шпионаж, оттам разпити… Макар, че няма никаква вина, турците се държат с него изключително грубо и безцеремонно. Назначават специално за него войник да го пази. От тук нататък – Съдба!

На втория ден, за негово най-голямо учудване, началника на ареста отишъл при него и му обяснил, че „Голямото началство“ издал заповед да го откарат при него, защото иска да го види. Отношението към него било коренно различно. Дали му да яде, пие… бил почти неохраняван. След ден с каруца, пристигнат в някакво село /вероятно щаба на армията в този район/, завеждат го при главнокомандващия,  а разговорът бил кратък и ясен:

– Капитане, ти помниш ли ме? Исках с очите си да видя дали си ти!

– Не ви помня.

– А помниш ли брашното? А турския капитан от Международната комисия? Брашното ти спаси главата! Довечера си тръгваш за вкъщи, а всичко което ти е взето е на кораба…

След два дена капитан Хрисостомос си беше у дома и разказваше…

Стати Михайлов



Прочетена 6807 пъти
2 коментара
  • Морския жаргон на Несебър | ZaMoreto.com
    Публикувано в 20:34h, 08 май Отговор

    […] Алеври – Буквално от гръцки – брашно – Афоризъм – Игра на думи. “ Пе Алеври“ – кажи брашно, „о Стефанос та се еври“ – Стефан ще те намери. Алеври се използва в разговор – рязко, изненадващо, извън темата, подсещане за някого който в момента се появява, или ще се появи скоро, който има или ще има отношение към темата, разговорите, работата и нещата ще се развият в друга посока. Използва се за внезапно появяване на точния човек „Говорим за вълка, а той в кошарата“… […]

  • Барба Ефтими - Карабатака | ZaMoreto.com
    Публикувано в 14:21h, 17 август Отговор

    […] Капитан Хрисостомос и брашното […]

Коментирай