Кладенците

24 ян. Кладенците

Кладенците, които се намират в началото на Несебър /нова част/, са били един от основните водоизточници до 30-те години на миналия век. Водата е била варовита /твърда/ и понякога, леко солена. Използвала се е в домакинствата за измиване, готвене… по-рядко за пиене. Вода за пиене се е добивала от изворът, който се намира на Южен плаж – Несебър /нова част/.

Нивото на водата е под морското равнище. Тези кладенци никога не са пресъхвали. Разкриването и почистването им е направено през 80-те години а по късно придобиват сегашният си вид. В момента, конструкцията е възстановена /репродуктирана по снимковия материал/ и се използва, като атракция и спомен за тях.

Image-1214523

п-с Актуална снимка към днешна дата – начало на летен сезон 2016г.

zzzz



Прочетена 13006 пъти
9 коментара
  • Nelly Zlateva
    Публикувано в 15:31h, 24 януари Отговор

    Kogato biah na okolo 5 -hodihme s moia diado redovno za voda do edin ot izvorite, koito se namirashe kam kraiat na plaja v noviat Nessebar. Kakvo se sluchi, kak uspiaha da „zatapiat i zatriat“ ne samo tozi izvor- sam li se skri ot mnogoto „rushkane“ na bageri po diunite i stroejite na novi hoteli -Koi moje da otgovori i da bade otgovoren?

  • Антон Костадинов
    Публикувано в 20:36h, 24 януари Отговор

    Здравейте, Нели. Кладенците са една от емблемите на Несебър и е добре, че са възстановени.

  • -kirov33_nesebar
    Публикувано в 17:15h, 03 март Отговор

    Нещо за кладенците. През 60-те години на миналия век при въвеждане на режим за питейната вода веднъж в съвета ме посети Стоян Кръстев от новия Несебър предостави ми снимка на кладенците и фото текст от книга. Съжалявам, че не го попитах от коя книга е и кой е автора, защото той настояваше главно да се преоткрият кладенците и използуват.Преписвам дословно страницата защото е вълнуващо написана. …

    „Никога храбрите несебърци нямаше да помислят да предадат орловото си гнездо , ако не беше се появил враг по страшен и по-опасен от всички ромейски земни и морски войски..
    Жаждата.
    Защото Несебър нямаше вода.

    За да получат вода , туземците трябваше да преминат дългият тесен провлак, който съединяваше острова със сушата, и с мулета и катъри да отидат при двата единствени кладенци, които отстояха на около три поприща от града за да напълнят с вода кожените мехове.
    Първото нещо, което сториха ромеите, бе да преградят пътя на несебърци за кладенците. Всичко може да изтърпят – си казваха те – и глад и мор. Но жаждата – не. Все някога запасите в дълбоките каменни водохранилища щяха да се свършат. И тогава Несебър щеше да бъде техен.

    Единствената надежда на българите бе помощта на Йоан Александър. Да нападне ромеите в гръб и да ги прогони, докато и последната капка животоносна влага не е пресъхнала в жадните им устни.. А цар Йоан Александър се бавеше. Гончини и находници обикаляха цялото Загоре, с мъка събираха разпилените царски войски и търсеха скъпо платени турски наемници.. Кой се би надявал на тази внезапна измамническа бран? Зле се отплаща Йоан Палеолог на българите за подкрепата, която му бяха дали в борбата срещу узурпатора Кантакузин. Но на ромеи може ли да се вярва?
    Никога по-горещо лято не бе се спущало над Черноморието. Нито едно облаче не се мяркаше по бестрастно спокойната честота на небето.. Слънцето безжалостно напичаше скалистия остров и дебелата каменна ограда на крепостта сякаш свиваше в огнен обръч обречения град.

    Десет дни вече траеше жестоката обсада. А дълбоките водохранилища бавно изпразваха скъпоценната течност. Всяка капка вода ставаше по ценна от най-скъпия елмаз.
    Хората с настръхнал взор и подивели лица се лутаха, като сенки из душните си дървени къщи – а дълбоко в душите им почваше вече да зрее мисълта за измяна и смърт“.

  • -kirov33_nesebar
    Публикувано в 17:22h, 03 март Отговор

    Що се касае за разкриването и почистването им това бе направено през 80-те години а още по късно са в този вид, но атракция не можаха да станат.

  • Антон Костадинов
    Публикувано в 13:48h, 04 март Отговор

    Можеби, ако се събере достатъчно информация и тя се постави във вид на информационно табло до тях, заедно с една карта на „културните точки“, номерирани и картографирани, всеки турист ще може да добие точна представа за „коловете“ които стърчат там. Такива карти със информация до всеки културен обект има във Пловдив – стария град!

  • Mitko
    Публикувано в 15:54h, 05 март Отговор

    В стария Несебър също е имало кладенци до „Морска гара“

  • -kirov33_nesebar
    Публикувано в 11:36h, 09 март Отговор

    Зная за два кладенеца в стария град. Единият под къщата на Келайди. Преди засипването с укрепването на брега при спокойни води на морето се виждаше дъното на кладенеца издълбан в бяла варовита скала. Вторият кладенец бе открит близо до крепостната стена, отвътре и от ляво на портата… За съществуването му първо показа един руски турист, а след разчистване и разкопки археолозите откриха кладенеца. Дали е маркиран не съм проверявал.

  • Димитър Чифильонов
    Публикувано в 19:21h, 10 април Отговор

    Северният а не южният плаж.

    • Антон Костадинов
      Публикувано в 21:59h, 10 април Отговор

      На южния е друг извор, сега е заринат… Намира се леко встрани от моста. Той се е ползвал основно за питейна вода, а кладенците на северния за миене.

Побликувай коментар с Димитър Чифильонов Откажи Отговор