КОРАБНАТА АРТИЛЕРИЯ

14 ян. КОРАБНАТА АРТИЛЕРИЯ

Векове наред доминиращо въоръжение на военните кораби е била артилерията. За нейното усъвършенстване и достигане на съответно ниво по скорострелност, точност, дапекобойност и мощ на нанасяното поражение е било необходимо да изминат стотици години в набиране опит и изчакване на развитието на техниката.

В най-старо време въоръжението на корабите се е състояло от лъкове и прашки — личното оръжие на намиращите се на корабите воини, предназначено за охрана. Около IV в.пр.н.е. на въоръжение се въвеждат бойните метателни машини — метателни механизми, изхвърлящи стрели и камъни, а по-късно и метални кълба, наричани гюлета. Изхвърляните стрели били с дължина 4—5 м,а камъните тежали от 80 до 100 кг. Далечината на хвърлянето била около 200 м. С въвеждането на метателните машини започнала да се развива и една нова наука — балистиката, чиито основни закони по-късно при създаването на огнестрелните оръжия били успешно прилагани и доразвивани.

Своеобразният преход към създаването на морските огнестрелни оръжия започнал с използването на така наречения „гръцки огън“. В морските битки се използвали стрели с намотани на желязното им острие калчища, натопени в смес от смола, дзифт и сяра.Те се изстрелвали запалени и всявали ужас в противниковия кораб с пожарите, които предизвиквали. Дървени бъчвички, пълни с горяща смес, която не се гаси с вода, били изхвърляни от метателните машини на корабите на Октавиан в битката при Акциниум (31 г. пр.н.е.).

Интересна за времето си модификация за използването на „гръцки огън“ била огнехвърлящата тръба. В дълга тръба поставяли течност от земно масло, сяра, селитра и смола. Запалена, сместа се издухвала срещу противниковия кораб с духало. Сарацините използвали стрели, снабдени с тръбички, напълнени с барут. Под действието на реактивната сила от изгорелите газове тези стрели прелитали на по-голямо разстояние — особено ценно качество при морски бой.

По-късно придобитият опит от използването на горящата стрела с барутна тръбичка и огнехвърлящата тръба довел до огнестрелните оръжия. Това станало с въвеждането на „гърмящите тръби“, които изстрелвали с помощта на възпламенен барут както горящи стрели, така и малки камъни. Първите сведения за употребата на огнестрелните оръжия на море се черпят от старинните документи, датиращи от XIII в. В 1200 г. арагонците използвали на корабите си „гърмящи тръби“ срещу корабите на Анжу.

Документ от 1304 г. съобщава за употребата на еднофунтово огнестрелно оръжие от корабите на адмирал Грималди, който бил на френска служба. Генуезки ръкопис от 1 316 г. съобщава, че всеки кораб с товароподемност от 600 т е бил задължен да има 5 бомбарди, 120 железни или каменни гюлета и 13 бурета барут като противодействие срещу свирепите набези на пиратите.

Бомбарда от датски кораб

Бомбарда от датски кораб

Малките оръдия били изработвани от огънати във форма на тръба железни листове, които се заварявали по ковашки начин. Няколко такива тръби се втиквали една в друга така, че се получавало удебеляване към задния край, където в отвор се поставяла зарядната камера. В нея поставяли барутния заряд, с който изстрелвали първоначално подходящ по размер заоблен камък, а после желязно или оловно гюле. Към дървената поставка, издълбана от монолитно парче дърво, била закрепвана вилка, позволяваща монтирането на „гърмящата тръба“ по време на бой на определеното място от фалшборда.

Генуезка бомбарда

Генуезка бомбарда

Бомбардите били поставяни върху палубата на кораба и се делели на три вида: малки с дълъг ствол, големи с дълъг ствол и големи с къс ствол. Малките бомбарди били изработвани по подобен на „гърмящите тръби“ начин. По-големите — от отделни парчета плоско желязо с дебели укрепващи пръстени, които се набивали на горещо и притягали здраво съставните части на ствола. Най-големите бомбарди, появили се около XV в., се отливали от бронз. Бомбардите също имали зарядна камера с ръкохватка, която се поставяла в съответно оформен изрез в задната част на ствола. Стволът се полагал върху лафет, издълбан от масивен дървен труп. Първоначално лафетите били неподвижни и се местели с лостове. Впоследствие за облекчаване обслужването на бомбардите започнали да поставят в предната част на лафета по две колела.

Каратун

Каратун

През XV в. зарядната камера отпаднала от големите огнестрелни оръжия. Била създадена нова форма на оръдието, представляваща дебела тръба, конусовидно удебелена и затворена в задната си част, отливана от бронз. Това позволило да се отлеят перпендикулярно към ствола цилиндричните издатъци — шийки, даващи възможност на ствола за развъртане във вертикално направление, при което фиксирането на наклона му ставало посредством клин под задната част.

През XV и XVI в. били създадени нови видове оръдия. Най-тежките били „картауните“. Те изстрелвали 25-фунтови гюлета и се използвали за нанасяне на поражения по корпуса на противниковия кораб от близко разстояние. Най-далекобойното оръдие било „кулверинът“, което изстрелвало 18-фунтови гюлета и имало далекобойност около 300 м. Кулверините се използвали за откриване на морския бой от разстояние.

Оръдия от средния калибър, с 4 до 9 – фунтови гюлета, били фалконите, сакарите, соколите и други подобни оръдия с имена на грабливи птици и кръвожадни животни. Оръдията от малкия калибър, с не по-тежки от 3 фунта железни или каменни гюлета, били фапконетите, мускетите, бомбарделите, пасаволентите, есмерилите и др. Повечето от тези оръдия били със задно зареждане. Те имали малка далекобойност и били предназначени за нанасяне на поражение както по рангоута и такелажа, така и сред екипажа на противниковия кораб по време на абордажните схватки.

Оръдие от френска галера

Оръдие от френска галера

Първите кораби с артилерийско въоръжение били галерите. Старото им въоръжение — метателните машини — било подменено постепенно с оръдия. Те били разполагали в предната част на кораба на широка, често излизаща извън бордовете площадка.

В средата, точно по носа, са поставяли най-тежкото оръдие, а от двете му страни симетрично имало по 1—3 по-леки оръдия. При галеасите от времето на битката при Лепанто (1571 г.) се появило нововъведение — оръдията на бака били разположени в кръгла цитадела. Така те обхващали със стрелбата си по-обширен район. Разположението на корабната артилерия се правело съобразно типа на кораба и свободното място на него. Тъй като в средата на гребните кораби били разположени греблата и гребците, а на ветроходните търговски кораби в средата се намирали товарните люкове и местата за разполагане на товарите по палубата, то първоначално артилерията била разполагала в предната и задна част на корабите.

Впоследствие в търсене на по-подходящо място за оръдията и ефективното използване на огневата им мощ започнали да ги разполагат по цялата дължина на кораба покрай бордовете му. За тази цел през XVI в. започнали да правят специални прорези в бордовете на корабите, наричани оръдейни порти. Започнал строежът на военни ветроходни кораби с 2—3 и повече оръдейни палуби, като най-отдолу разполагали най-тежките оръдия, за да се осигури устойчивостта на кораба.

Разрез на военен кораб от 1545 г

Разрез на военен кораб от 1545 г

Разгромът на испанската , Непобедима армада през 1588 г. доказал, че оръдията започнали да добиват решаващо значение за морския бой. Докато испанците разчитали на старата изпитана тактика — абордажния бой, англичаните, въоръжени с оръдия, подбрани по калибър и далекобойност, доказали решаващото значение на артилерията, водейки морския бой от разстояние.

През XVII в. старият начин за приготвяне на барутния заряд — увиване на барута в пакети от копринена или фланелена кърпа, бил заменен с нов. Започнали да поставят барутния заряд в специално приготвени ленени торбички или опаковки от здрав картон. Зарядът се съхранявал в кутии в цилиндрична форма с капак, закрепен с въженце, разположени на стелажи в близост до оръдието. По същото време след направения опит за класификация и стандартизация на оръдията се пристъпило и към опит за класифициране на военните кораби. Бойната им значимост започнала да се определя съобразно артилерийската им мощ. Така военните кораби били подразделени на рангове, като корабите от IV ранг имали около 38 оръдия, разположени на две палуби, а корабите от I ранг имали над 90 оръдия, разположени на три палуби.

Разположението на корабната артилерия по бордовете на няколко палуби довело и до промяната на тактиката на морския бой. Старият строй фронт бил заменен със строй килватерна колона, при който корабите плавали един след друг в една линия. Това позволявало по време на боя да се стреля едновременно с повече оръдия, независимо от кой борд са се появявали неприятелските кораби. Новата тактика на линейния бой дава и името на корабите, използвани при нея. Линейни започнали да се наричат от I до 111 ранг.

Мортира

Мортира

Мортирите били внедрени като ново морско оръжие на френските кораби през 1682 г. и били използвани за първи път при обстрелване на алжирски пирати. Те изстрелвали бомби с тегло около 200 английски фунта. Бомбите били железни, кухи, кълбовидни тела, пълни с взрив и имали времезакъснителна запалка от дърво, която се възпламенявала при изстрела. Други оръдия, които изстрелвали бомби, били руските „еднороги“. Това били гаубици с дълъг ствол, на който било поставяно изображение на митическия еднорог — герба на техния създател Шувалов. С обикновените оръдия не можели да се изстрелват кухите тела на бомбите, тъй като от налягането на барутните газове в дългия ствол на обикновеното оръдия бомбите се загрявали до червено, разширявали се, не излитали от дулото и нерядко експлодирали в него. От „еднорогите“ успешно изстрелвали бомбите и техният ефект значително повишил бойната стойност на руските кораби.

Каронада

Каронада

Използвайки опита на руснаците в изстрелването на бомбите с техните еднороги, англичаните направили подобно оръдие с по-голям калибър и го нарекли „каронада“. То се поставяло на големите кораби в носовата и кърмовата част в съчетание с други оръдия. Имало е и малки кораби, въоръжени само с каронади, като например руския бриг „Меркурий“. Огневата мощ на неговите 20 каронади, съчетана с високия боен дух и майсторство на владеене на стрелбата от руските моряци, довела до победата му над два турски кораба със значително по-голямо въоръжение, което е ярък пример за разрушителната сила на тези оръдия.

Една новост в края на XVIII в., свързана с разположението на корабната артилерия, е построеният за финландския флот шхерен галеас. При него разположението на десетте оръдия е направено на специална площадка по диаметралната плоскост на кораба, като оръдията били монтирани върху въртящи се лафети. По-късно това разположение на оръдията ще намери подобрено приложение при броненосците и ще стане класическо.

Построено по идея на майор Пексан оръдие

Построено по идея на майор Пексан оръдие

За по-ефективното използване на бомбите, появили се в края на XVIII в. и усъвършенствувани от Шрапнел, се търсело решение за ново оръдие с по-голяма далекобойност. През 1824 г. били проведени първите опити с оръдие, наречено бомбено, а построяването му станало по идея на френския майор Пексан. То е имало калибър 220 мм. В 1833 г. в руския флот се внедрили 68-фунтови бомбени оръдия по система на руския артилерист Лехнер. Теглото на бомбата било 33 кг, а взривният й заряд се възпламенявал от запалително устройство, задействуващо се при удар. Далекобойността на тези оръдия при ъгъл на възвишение 15° достигал 2,5 км, а бомбите им предизвиквали големи пробойни в корпусите на корабите и разрушения по палубата. Бойното кръщение и доказване на превъзходство на тези нови за флота оръдия станало в Синопския бой (1853 г.). Руските кораби под командата на адмирал Нахимов унищожили за около 4 часа напълно турската ескадра и подавили огневата съпротива на бреговите батареи. Това било и последното сражение между ветроходни кораби.

68 фунтово бомбено оръдие

68 фунтово бомбено оръдие

За развитието на бойните кораби с механичен двигател съществено значение оказал подемът в развитието на корабната артилерия през XIX в. Бойното приложение на бомбеното оръдие и резултатите от неговата разрушителна сила по време на Синопския бой предизвикали две основни последствия. Голямата разрушителна сила на това оръдие позволила да се строят кораби с по-малко оръдия, но с много по-голяма огнева мощ от тази на старите линейни ветроходни кораби.

За защита на корабите корабостроителите започнали да поставят броня по бордовете, изпитана с построяването през 1854 г. на плаващи батареи. Така започнала и надпреварата за надмощие между оръдия и броня.
Отговорът на артилеристите срещу появилата се броня е първото нарезно оръдие, работено от италианеца Ковали през 18 година. То се зареждало отзад със затворена част и изстрелвало снаряди с цилиндрична форма, заострени , дъговидно предната си част. Новата форма на снаря позволила да се увеличи дължината му оттам се увеличило и количеството на взри ния заряд. Уплътняването на снаряда нарезното дуло увеличило началната му скорост, а това подобрило далекобойността устойчивостта на траекторията.

254-мм оръдие с предно пълнене

254-мм оръдие с предно пълнене

В 1859 г. се прилага нов начин за производство на бронирани плочи, осъществен от руския металург Пятов. Те се обработвали чрез валцуване, което повишило качеството им и ускорило производствения процес, термичната им обработка подобрила якостните качества. През същата година в Франция бил спуснат на вода и първия брониран кораб „Ла Глоар“,чийто дървен корпус бил обшит по бордовете със 127-мили метрова броня. Неговите 30 оръдия с калибър 162 мм били разположени както при линейните ветроходни кораби в две батареи по бордовете. С това започнало и сърев нованието между военните флотове за най добре брониран, въоръжен и дееспособен боен кораб.

Първите тежки нарезни оръдия започнали да се произвеждат от фирмата „Армстронг през 1865 г. Те имали калибър 203 мм, тежали 7 т и теглото на снаряда им било 6 кг. В същата година бил спуснат на вода и първият казематен броненосец. При него1 бронята се поставяла само в средната час на кораба, където се намирали най-важните му части — машините и оръдията.

280mm-orudieВ 1862 г. по време на гражданската война в Америка се появява нов военен кораб -„Монитор“, на който двете му 280-мили метрови оръдия са разположени в бронирана, въртяща се кула. Тази новост се внедрява първоначално при броненосците, където артилерията е отделена в самостоятелна бронева защита, а това конструктивно решение става класическо. Три години по-късно артилерията започва да печели състезанието с бронята. Оръдията от калибър 288 мм, произведени от Вулвическия арсенал в Русия, пробиват 254-милиметрова броня от дистанция 1000 м.

В борбата с бронята се намесва още един противник — самодвижещата се мина (торпедото), което било прието на въоръжение през 1866 г. Това довело до разширяване на бронираните части на ко­раба на по-голяма дълбочина под водолинията и до създаване на скорострелна противоминна артилерия за отразяване на торпедните атаки. Калибърът 305 мм се внедрява на корабите през 1870 г. Оръ­дието тежало вече 35 т, а снарядът с тегло 300 кг пробивал 330-милиметрова броня от дистанция 2000 м. Тези огромни оръдия не позволявали управлението им да става ръчно и се прибягнало до помощта на хидравличното задвижване. Това развързало още повече ръцете на артилеристите и не след дълго били построени 100-тонни оръдия с калибър 450 мм.

Разрез на броненосеца "Дуилио"

Разрез на броненосеца „Дуилио“

През 1876 г. бил построен италианският броненосец „Дуилио“, който имал най-тежките оръдия с предно пълнене и калибър 457 мм. По това време дебе­лината на бронята достигала 500—600 мм. Офицерът Давидов от руския военен флот дал на морската артилерия в 1877 г. едно нововъведение, подобряващо артиле­рийската стрелба в морски условия. Изобре­тените от него електромагнитни прибори, обединени в единна система за управление на огъня на корабните оръдия, веднага по­казали висока ефективност.

В боя между руския въоръжен параход „Веста“ и турския броненосец „Фетхибуленд“ през юли 1877 г. руските артилеристи с точността на огъня си принудили броненосеца,въоръжен с много по-голяма артилерийска мощ, да бяга, обхва­нат в пламъци.

В началото на 90-те години на XIX в. в напрегнатата борба между оръдията и бронята последната получила превес. Поя­вили се висококачествени стомани, които за­калени започнали да дават сериозен отпор на снарядите. Въпросът за надмощието на бронята се смята за решен с внедряването на харвиевата никелна стомана, в която сна­рядите се разбивали на парчета и отскачали. Това не продължило дълго. Тревога сред производителите на броневи плочи и военните корабостроители предизвикало из­обретението на адмирал Макаров — накра­ник на снаряда от мека стомана, надянат върху обикновен снаряд, наречен по-късно „Макаровско калпаче“. Това изобретение по­вишило действието на снаряда с 10 — 1 6% и се възприело от всички военни флотове.

В края на XIX в. стрелбата на корабната артилерия се водела от дистанция 1500 — 3000 м, а в резултат на флотски маневри се прогнозирало, че бъдещите морски битки ще се водят от 5000 м. Прогнозите се оказали твърде несполучливи. През 1905 г. дължината на оръдейния ствол нараснал на 45—50 калибъра, а руските кораби откривали стрелба от 1 8 500 м, при което първото им попадение е било от 12 000 м.

В началото на XX в. в английския флот се появил нов кораб — „Дреднаут“, който станал родоначалник на линейните бойни кораби. Той имал главно въоръжение десет 305-милиметрови оръдия, разположени по две в 5 бронирани кули. Разположението на оръдейните кули по една на носа и кърмата, две по бордовете и една зад втората димова тръба дали възможност боят да се води с по 6 оръдия по носа и кърмата и с по 8 оръдия по бордовете. Паралелно с продължилото усъвършенствуване на корабната артилерия и внедряване на оптически прицели и далекомерни устройства, конструкторите и военните специалисти продължили да търсят най-подходящото разположение на артилерията от главния калибър на корабите. В това отношение американският линеен кораб „Мичиган“ (1908 г.) и другите му еднотипни кораби дават началото на класическото разположение на артилерията от главния калибър, което се възприело от военните флотове в целия свят. За първи път се разполагат две оръдейни кули една над друга по диаметралната плоскост на кораба.

Друга новост в разположението на корабната артилерия се внася през 1910 г., когато започват да разполагат по три 305-мили метрови оръдия от главния калибър в една бронирана кула.

От 1912 г. с развитието на авиацията на корабите започнали да поставят първоначално по 2 до 8 зенитни оръдия с калибър 35 до 100 мм и ъгъл на възвишението 85—90°. По-късно количеството на корабната зенитна артилерия нараснало многократно.

По време на Първата световна война артилерията на корабите унищожила 19% от общо унищожените кораби, а след битката при Скагерак (1916 г.) се считало, че линейните кораби, носещи най-тежкия калибър, и в бъдеще ще бъдат главната ударна сила на флота. Впоследствие тези схващания се променили до известна степен с развитието на морската авиация и появата на самолетоносачите, които започнали да оспорват първостепенното значение на корабната артилерия в морския бой.

На 152-милиметровия калибър от корабната артилерия се паднала честта през 1917 г. да възвести началото на нова ера в историята на човечеството. В съдбоносната вечер на 25 октомври по заповед на Ленин в 21 ч. и 45 мин. носовото оръдие на крайцера „Аврора“ дало историческия сигнален изстрел.

В периода преди Втората световна война французите внасят оригинална новост в разположението на корабната артилерия от главния калибър. Построеният от тях линеен кораб „Дюнкерк“ (1935 г.) има за първи път в световната практика две оръдейни кули с по четири 330-милиметрови оръдия, разположени в предната част на кораба. Оръдейните купи с по 4 оръдия не се възприемат от останалите флотове и това остава единствено по рода си решение само при французите, които построяват още един кораб от този тип — „Ришельо“.

Схема на смесено артилерийско-ракетно въоръжение

Схема на смесено артилерийско-ракетно въоръжение

Надпреварата в увеличаването на калибъра на главната корабна артилерия привършва в 1937 г., когато японците пускат на вода линейния кораб „Ямато“. Неговото въоръжение се състояло от девет 460-милиметрови оръдия — най-големият и досега калибър от корабната артилерия — и многочислена универсална и зенитна артилерия като дванадесет 152-милиметрови, двадесет и четири 127-милиметрови и над 100 зенитни автомата.

След дългогодишно набиране на опит и много анализи за ефективността на корабната артилерия по отношение на целесъобразността на количеството на оръдията и техния калибър, военноморските специалисти стигнали до следното разпределяне в зависимост от бойното предназначение на кораба:

— На линейните кораби: главното артилерийско въоръжение с калибър 356 до 460 мм, 6—12 оръдия, разположени в дву или три-оръдейни кули, скорострелност 4—6 изстрела в минута и далекобойност от порядъка на 20 мили.Универсална артилерия (противоминна и противовъздушна) с калибър 102 — 152 мм: 9 до 20 оръдия, разположени в едно, дву и триоръдейни купи, скорострелност 8—12 изстрела в минута и далекобойност 19 мили. Зенитната автоматична артилерия с калибър 20—40 мм — до 100 оръдия.

130 мм оръдейна кула

130 мм оръдейна кула

—На тежките крайцери: главен калибър 203— 305 мм: 8 до 10 оръдия, разположени в дву или триоръдейни кули; универсална артилерия с калибър 100—1 30 мм; 8 до 1 2 оръдия; зенитна автоматична артилерия с калибър 20, 40 и 76 мм.

— На леките крайцери: главен калибър 152 мм: 9 до 12 оръдия, разположени в двуоръдейни кули; зенитна автоматична артилерия до 76 мм.

— На ескадрените миноносци: главен калибър 102—1 50 мм: 4 до 6 универсални оръдия и 4 до 10 зенитни оръдия с калибър 37 до 40 мм; 10 зенитни автомата с калибър 20 мм. С приблизително такова артилерийско въоръжение участвуват във Втората световна война бойните кораби от основните ядра на военните флотове. По време на войната от артилерийски огън били потопени 53 кораба, което представлявало 10% от общо унищожените кораби. Този процент в сравнение с Първата световна война намалял въпреки голямото усъвършенствуване на корабната артилерия, тъй като тежката артилерия започнала да се измества от торпедото, станало причина за най-големия брой потопени кораби.

След войната на корабите започва да се внедрява усилено електронната апаратура. С появата на радарите настъпва нова фаза в насочването на корабната артилерия. Започват да се използват оръдия с автоматично насочване и следене на целта от локална или централна радарна система. Електрониката се внедрява и в снарядите. Появяват се на въоръжение телеуправляеми снаряди и процентът на точността на попадението рязко се повишава.

Максималното използване на постиженията на съвременната техника и електроника в корабната артилерия не могло да спре започналото й запазване с появата и развитието на ракетната бойна техника. Първоначално на корабите се появило смесено артилерийско-ракетно въоръжение. Не след дълго ракетното въоръжение добива превес на корабите. Тежките оръдия от главния калибър биват заменени с ракетни установки, изстрелващи ракети с много по-голяма ударна мощ, далекобойност и точност на попадението.

Настъпилите промени във въоръжението и изискването на i новата тактика за водене на съвременния морски бой предизвикали отпадане на старите с мощно артилерийско въоръжение линейни кораби и появата на нови типове бойни кораби — ракетоносците. От корабната артилерия се запазили универсалните и зенитните оръдия, като максимално се повишила автоматичността и точността на стрелбата им.

След многовековен труден път на развитие и усъвършенствуване корабната артилерия престанала окончателно да има първостепенно значение. В днешни дни на много бойни кораби тя е изцяло заменена с ракетно въоръжение.

Автор: Николай Савов; Алманах ФАР 86



Прочетена 16574 пъти
Няма коментари

Коментирай