Котвите

16 Дек. Котвите

През 1967 г. корабът на „Океански риболов”, на който работех, акостира в пристанището на Палермо. Историята отдавна ми бе хоби и затова чинно посетих археологическия музей в града. Вниманието ми привлякоха 21 каменни блока с различна форма / овална, трапецовидна, правоъгълна/, в които бяха пробити от една до три дупки. Блоковете бяха с тегло от 30 до 150 кг и в обяснителния текст пишеше, че това са котви от ІІ хилядолетие пр.Хр. Това, което най-много ме порази, беше и информацията, че това са най-старите котви на човечеството и че тази колекция от 21 котви, извадена от италиански леководолази, е най-голямата в света. Аз бях вече виждал под водата /на дъното западно от о-в Кирик/ край Созопол поне два пъти повече подобни камъни, но не знаех какво са и от кое време са.

Image 5 Image 6

 

Още през лятото една експедиция на Бургаския музей, под научното ръководство на ст.н.с. Михаил Лазаров, водена под водата от мене, извади наистина над 40 каменни котви край о-в Св. Кирик. В следващите четири десетилетия от дъното край българското крайбрежие бяха извадени стотици каменни котви, не по-малко оловни и каменни напречници /щокове/ на котви от археологически експедиции, любители водолази, рапанджии.

Едва ли ще сбъркам, ако напиша, че редица български музеи са в челната световна класация по брой на котвите в колекцията си. Националният исторически музей притежава 300 котви и щокове, още толкова има в музея в Созопол. С по десетки котви могат да се похвалят музеите в Шабла, Калиакра, Варна, Несебър, Поморие, Бургас, Китен, Царево, Ахтопол. Събраната информация от тези огромни колекции позволи да се направят важни изводи за древното корабоплаване по нашите брегове.

Image 7Най-старите котви действително са каменните с дупки. Те са основно от средата на ІІ хил. пр.Хр. до VІІ в. пр.Хр. Така поне смятаха доскоро подводните археолози. Но някои каменни котви с надписи на гръцки език от ІІІ-ІІ в. пр.Хр., а една дори с кръст и монограм „ИСХР НК” /„Иисус Христос побеждава”/ показва, че те са използвани по нашия бряг от местни малки кораби и лодки до ХV век.

В VІІ в. пр.Хр. се появява нова котва. Тялото й се изработва от дърва, а напречникът /щокът/ – от олово. Щокът е или дълговиден, или с формата на греда, или кутийчест. Първите два типа се обвързват с въжета за ствола, а се надява върху ствола. Теглото на котвите е показател за тонажа на древния кораб. Очевидно котвите с тегло от 150-350 кг / намирани са и каменни котви и оловни щокове с това тегло/ подсказват, че са принадлежали на кораби с водоизместимост от 100 до 300 тона.

Огромният им брой е свидетелство за интензивно корабоплаване пред нашите брегове в тъй отдалечени времена като ХV в. пр.Хр. – V в. сл.Хр. Едва в края на този период се появяват железните котви, които изместват всички останали.
Мястото на намирането на котвите е показателно също и за важния проблем къде са се намирали древните пристанища по българския бряг. Най-големите /съобразно броя на намерените/ котви са в басейните западно от о-в Кирик при Созопол, южната акватория на о-в Св. Иван, северната акватория на Несебър и южните страни на Маслен нос и Калиакра. Но много котви се намират и в открити незащитени води – носа на Созопол, рифа пред плажа „Каваците” и т.н. Очевидно много капитани са предпочитали да хвърлят котва в такива води при тихо време, бързо да товарят или разтоварват стоката с лодки, спестявайки си трудните маневри в малките пристанищни заливи на нашето крайбрежие при неблагоприятен вятър.

А как са попаднали котвите на дъното? Ето един въпрос, на който няма сигурен отговор. Повечето от тях лежат на равно пясъчно дъно, т.е. не са се закачили за скали /както и днес става/, та да не са могли да ги откачат и накрая примирено да са прерязали въжето. При ситуацията, в която се откриват, а именно на равно дъно, единственото предположение е, че древните моряци не са забелязвали, че котвените въжета са вече силно похабени и при вадене на котвата въжето се е късало. Но при скъпите оловни котви ми се вижда малко невъзможно боцманите да не са си гледали работата по състоянието на инвентара. Най-вероятно въжетата са прерязвани при екстраординерни обстоятелства – внезапен шквал, който е превръщал котвената стоянка в опасно място. Или нападение на крайбрежни пирати, пожар на кораба и т.н. Или най-лошото – силна буря, при която котвените въжета не са издържали и са се скъсали, а корабът е бил изхвърлен на брега.

Котвите все още са най-честият артефакт, който българските водолази могат да срещат под водата. Особено най-древните /каменните/, които поради голямото си тегло дори вече забелязани от археолози и рапанджии, са оставени на дъното, тъй като не са разполагали с адекватни технически средства да ги вдигнат на повърхността. Добре е откритите котви да се предават в музеите с подробни описания на мястото на находката, характера на дъното, други артефакти наоколо и т.н.

Списание DIVINGBG брой 5

Рубрика на проф. Божидар Димитров



Прочетена 7238 пъти
Няма коментари

Коментирай