Крил – Приказното богатство на Антрактическите води

крил

22 ян. Крил – Приказното богатство на Антрактическите води

Уилям Хъмнер
Безброй малки рачета — крил — изпълват студените антарктически води. Тук се устремяват гигантите на морето — китовете, за които това е основната храна. Но крилът е толкова много, че може да изхрани не само китовете. Човекът е оценил вече малките създания като важен източник на хранителен белтък и като част от собствената му дажба. Добиването на крил неотклонно расте, с него се свързват определени пътища за разрешаване на световни продоволствени проблеми. Но макар че запасите на този необичаен хранителен ресурс са огромни, те не са безкрайни. За това предупреждават учените еколози, които смятат, че трябва да се установи строг контрол върху лова на крил.

meganic4„Събудете се! Крилът се вдигна!“ Тези думи, които се раздадоха над нас в пет часа сутринта, ни подействуваха по-добре от будилник. Трескаво се измъкваме от висящите си койки. Обличаме бельо с изкуствено отопление, бързаме за горната палуба и се вглеждаме в морето. При палубните светлини се вижда как морската повърхност като огромни воденични камъни бавно се въртят плътни струпвания на крил. Океанът около нашия кораб, браздящ водите близо до ледените брегове а Антарктида, буквално кипи от тези червеникави, големи колкото палец ракообг азни.

Вече се разсъмва, когато двамата с жена ми навличаме хидрокостюми „сух“ тип, окачваме на гърба си акваланги и спускаме на вода надувната лодка. Не минават петнадесет минути и вече се хвърляме с гърба напред в ледената вода — сред най-голямата гъстота на скаридите. (Макар че в научно-популярната литература „крил“ често наричат скаридите, строго казано, тези ракообразни се отнасят към отряда на еуфазие-вите рачета.) Във всеки кубически метър океанска вода те са десетки хиляди — всички с еднакви размери, всички строени по височина като маршируващи войници, които енергично се движат в една посока — стройни, дисциплинирани легиони.

Врязваме се в тази рачешка „каша“, загребваме с ръце и крещим от изумление и възторг. След това замираме, наблюдавайки как безброй ракообразни „се реят“ около нас. Поразително! Вместо да се разбяга разпръснато от нас, цялото струпване започва бавно да потъва. Докоснах едно от тези създания. То не реагира, а бавно потъна, като се обърна с гърба надолу. Жена ми държи в ръката си само броня — напълно запазила „външния скелет“ на ракообразното.

Оказа се, че в буквалния смисъл ние сме накарали рачетата „да излязат от кожата си“. Защищавайки се от нашето втурване, преди да се впуснат в бягство, те незабавно започнали да линеят, като ни оставят само своята „дреха“.

„Петна от кръв“ върху морската вода

Събирайки се в многомилионни стада, крилът изглежда на морската повърхност като огромни петна от кръв. Самото название „крил“ произхожда от старо-норвежката дума „крил“, с която някога са наричали мънички рачета, всякакъв род паразити и току-що излюпените от хайверни зрънца малки. В наши дни „крил“ наричат всичко онова, с което се хранят китовете; цял ред рачета както и други много малки животинки, съставящи планктона — основната храна за най-големите създания на природата, огромните мустакати китове. Човек също лови крил. Неговите пълчища са най-богатият океански източник на белтък.

Рачето е едва ли не единствената храна на мустакатите китове, много разновидности от които понастоящем са на границата на изчезването. Вследствие намаляването на стадата на китовете тези рачета сега са далеч по-малобройни, отколкото преди петдесет години. Специалистите са пресметнали, че всяка година може да се излавя такова количество от тази „неоползотворена китова храна“, което ще надмине целия останал улов от океана. Според преценките човечеството би могло всяка година да лови от 50 до 150 милиона тона крил! Но разговорите за толкова висок улов тревожат морските биолози.

Нашата изследователска група отплава от Ушуайи (Аржентина) и се отправи към „пасищата“ на китовете в антарктическите морета, за да вземе участие в широко-мащабния опит на учени от много страни да разширят познанията за този източник на белтък. Когато плавахме край Антарктическия полуостров, беше средата на лятото — време на безкрайния ден. На планинското крайбрежие се разтрошаваха ледниците и в морето се стоварваха, огромни айсберги.

Meganyctiphanes_norvegica2Макар че в Антарктика „крил“ наричат един вид скарида, в други райони с този термин обозначават цял ред животни — в зависимост от това, коя именно разновидност от китовете се храни там. По крайбрежието на остров Ванкувър „крил“ наричат огромните стада скариди, с които се хранят сивите китове. В чилийските фиорди любима храна на сейвалите е пелагичното червено раче, голямо колкото нокътя на палеца — така нареченият „омаров крил“, който тук е извънредно много.

Всички „планктонни“ животни, обединявани с понятието „крил“, се събират в гигантски маси — главно във водите на полярните и субполярните морета. Макар че такъв начин на живота им най-добре задоволява апетита на китовете, в същото време той помага на тези ракообразни да се опазят от другите хищници, такива като риби и тюлени. Струпванията на крил, разхвърлени далеч едни от други, понякога е трудно да се открият.

Освен това всеки хищник за определен период е в състояние да изяде само ограничено количество крил.

Обаче мустакатите китове са в състояние основно „да оплевят“ струпванията на ракообразни. От зъбатите китове мустакатите си различават по това, че в устата им се на мира своеобразен „филтър“ от т.нар. китови мустаци. Това рогово вещество, напомнящо твърд нокът, с огромни ресничести пластинки, се спуска надолу от горната челюст на кита.

Подобно на гигантски великан китът поема в устата си няколко кубически метра морска вода заедно с масата от крил и дребни рибки, а след това я прецежда. Антарктическата скарида има единадесет чифта крачета. Тя се движи във водата, като загребва с петте задни кеслообразни чифта, а се храни с помощта на шестте предни чифта. Всяко от предните крачета се дели на две части и е снабдено с твърди и меки, при лични на перца четинки. Сновящите в нашия голям аквариум скариди движеха крачетата си толкова стремително, че вместо крачка виждахме само неясно петънце. А как ула вят храната с толкова сложни устройства? Тези същества са главно вегетарианци и се хранят с диатомеи — миниатюрни едно клетъчни растения, или както още ги нари чат, фитопланктон, който се среща в изобилие в полярните морета.

krill-euphausia-superbaС помощта на гъсти мрежи наловихме фитопланктон, за да храним с него нашите пленници. Очаквахме, че крилът ще подбира храната си според размерите и формата на тези едноклетъчни. Но за наше учудване в лабораторни условия рачетата живо реагираха и на редица вещества, в това число и на разреден портокалов сок!

За търсене на храна в морето крилът вероятно използва високочувствителни рецептори. Като долавят апетитен вкус или миризма, скаридите започват да се хранят (както това правеха в нашия аквариум), като разперват непрекъснато предните чифтове крачета, за да загребват към себе си поредната порция вода, която вероятно съдържа някаква вода. След това ракообразното, като свие крачетата си, изтласква водата от образувалия се затворен обем, прецеждайки я през перовидните четинки — точно както прави мустакатият кит!

Сеанс на „синхронно плуване“

Колкото и да ни се искаше да наблюдаваме поведението на крила в естествената му стихия, по време на първите ни експедиции от това нищо не излезе. Макар че лятото, според мерките на Антарктика, беше умерено, върху станцията все пак два пъти връхлетя снежна виелица, като скоростта на вятъра достигаше до 110 километра в час. Дори и след като вълнението на морето се успокоеше, в течение на цели седмици крилът не се издигна в горните слоеве, където можеше да се проникне с акваланги. Знаехме, че е някъде тук, тъй като с помощта на ултразвуковия ехолот се откриваха плътните му струпвания.

И най-после веднъж през нощта, когато валеше сняг, помощник-капитанът ни разбуди с викове: „Китове по курса!“ Около кораба се виждаха гърбовете на няколко групи хранещи се гърбати китове, от което заключихме, че по всяка вероятност крилът се е издигнал към повърхността.

Надянахме водолазните хидрокостюми и скочихме във водата, но там беше много тъмно, за да видим нещо без изкуствено осветление. Щом включихме фенерите, веднага ни обкръжиха безброй рачета. Видели за пръв път антрактическия крил в естествената му среда, изпитахме чувство на благоговение.

След това само чакахме появяването на хранещи се китове, което показваше появата на струпвания на крил. Сполуката ни споходи при последното ни излизане в морето — именно с този епизод започнах своя разказ. … Първите слънчеви лъчи играеха по отвесната стена на ледника и ослепително припламваха върху мъничките рачета, които изскачаха от водата подобно на пръски от дъждовни капки, които се удрят о земята. Гмурнахме се в ледената вода и веднага се потопихме в блещукащи облаци от крил. Милиони и милиони рачета като лавина се носеха край нас, подчинявайки се на някакви тайнствени сигнали, които ръководят синхронното движение на техните огромни струпвания.

Едно такова струпване с дебелина около 30 сантиметра се бе разтегнало в невъобразима далнина в кристално прозрачната вода, напомнящо „лента“ от пълзящи мравки. Друго струпване се бе разсеяло, когато започнахме да движим енергично ръцете си. С умопомрачителна скорост рачетата се втурнаха назад, като се придвижваха с мощни загребвания на опашните си плавници. Всяко отделно създание се движеше бързо, но като че ли объркано, докато не се присъединеше към другаря си. След това те вече плуваха едно до друго. Към двойката се присъединяваше друга, след нея още една и още… Разпръсналите се скариди се прегрупираха в плътно облаче и така се чувстваха в безопасност.

KrilЖизненият цикъл на тези създания се определя от годишните времена в антарктическите морета. Периодът на чифтосването е през октомври и ноември — тук това са пролетни месеци. Както при повечето ракообразни самецът може да оплоди самката само след като тя, прекарала линеенето, е хвърлила старата си броня.

Робин Рос и Ленгдън Куетин от Калифорнийския университет в Санта Барбара отглеждали крил в станцията Иалмер и доказали, че през летния размножителен сезон самката изхвърля хайвер няколко пъти. Изхвърлени в морето, зрънцата хайвер се спускат на неколкостотин метра, където почти не се срещат хищници. Там се излюпват и личинките на крила, съвсем различни от родителите си, започват своето развитие в сравнителна безопасност. Обаче запасите от хранителен жълтък все пак свършват и личинките се издигат към повърхността, за да започнат да се хранят с фитопланктон.

В ледените антарктически води скаридата се развива бавно, като линее няколко пъти и преминава през пет жизнени стадия, преди да стане възрастен индивид. За да достигне размер 6 сантиметра, са необходими три до четири години. През това време крилът се държи на грамадни струпвания, преминавайки под водата и под леда големи разстояния в търсене на храна и щастливо избягвайки многобройните си врагове.

Потенциална храна за човека!

Гигантските струпвания на антарктически крил без съмнение представляват потенциален източник на храна за човечеството. Изсушеният крил повече от половината се състои от белтъчини и е богат на витамини, особено на витамин А.

Според това как човек ще започне да конкурира по употреба на крил китовете и другите морски бозайници, рибите и морските птици, един след друг изникват сериозни проблеми. Ако ловът расте неконтролирано, то под заплаха от измиране може да се окажат китовете — и то по време, когато броят им едва-едва започна да се увеличава. Те ще изчезнат не от харпуна на ловците, а просто ще загинат от глад. Всъщност масовият лов на крил може да доведе до катастрофа цялата крехка антарктическа еко-система, тъй като всяко животно тук пряко или косвено живее за сметка на удивителните рачета.

Възможно е да не настъпи разграбване на запасите от крил. На това ще попречат високите разходи за лова и отдалечеността на района.

И все пак крилът е бъдещият източник на животински белтък за изхранване на хората и неговото по-пълно усвояване е неизбежно. Подписаният през 1959 година Договор за Антарктика осигурява мирно международно сътрудничество в интерес на науката, но в него са заобиколени спорните въпроси за морските и минералните богатства. Необходимостта от запазване на този район на света във вида, в който съществува, доведе до това, че морските държави подписаха Конвенция за запазване на морските живи ресурси на Антарктика, която влезе в сила през април 1982 година. Тя регулира не само проблема за крила, но и цялата морска еко-система.

Автор: Уилям Хъмнер; Алманах ФАР87



Прочетена 10308 пъти
Tags:
Няма коментари

Коментирай